: Седемте условия за изцеление (продължение)

житейски стресове. С него можем да избягваме излишното напрежение и да поощрим оздравителните процеси. Малцина са хората, които до навършването на пълнолетие са придобили пълноценен емоционален усет. Ако установим, че той ни липсва, това не трябва да ни дава повод за самоупреци, а да ни подтикне да продължим напред в развитието си.
Овладяването на седемте условия за изцеление ни прави емоционално компетентни.
1. Смирение
Под смирение тук имаме предвид готовността да се разпознават и приемат нещата такива, каквито са. Тоест говорим за куража,
необходим за появата на негативното мислене. Това смирение не изисква да се примиряваме буквално с обстоятелствата, които ни мъчат. Просто не е редно да отричаме реалното си положение. Целта е да се отървем от дълбоко вкорененото убеждение, че не сме достатъчно стойностни или „добри“, за да бъдем съвършени.
Смирението включва разбиране и съчувствие към самите нас. Трябва да се откажем от двойните стандарти, които, както видяхме, твърде често използваме в отношенията си – едни са към нас, а други към околните.
Като лекар съм се нагледал на страдания. Вероятно е лекомислено да опитвам да си избера пациентка, за която смятам, че страда повече от другите. И все пак, ако трябва да посоча някоя, имам готов отговор.
Нейните проблеми не бяха обсъждани в предходните глави, макар да е с толкова много заболявания, че можех да я споменавам навсякъде. Ще я наричам Корин. Неотдавна навършила 50 години, а списъкът с болестите й вече включва: диабет от втори тип, патологично затлъстяване, синдром на раздразненото черво, депресия, високо кръвно, лупус, фибромиалгия, астма, а отскоро – и рак на червата.
– Пия по толкова лекарства наведнъж, че може и да не закусвам –
казва тя. – Налага се да ги взимам. Само сутрин са 13 таблетки.
Корин е моя пациентка от двадесет години. Повечето от впечатленията ми са от самата нея или от другите пациенти, склонни да споделят проблемите си. Още като дете преживяла всички възможни форми на тормоз и неуважение, които човек може да си представи. А като възрастна не само трябвало да се грижи продължително за съпруга си, но и за децата си, роднините и приятелите. Доскоро й беше невъзможно да казва „не“. Още се

измъчва, когато се налага да отказва услуги, въпреки потресаващото й здравословно състояние и че се придвижва само с помощта на специален моторизиран стол.
– Като пихтиеста топка съм. Нямам никаква форма. Мога да виждам аурата на хората. Моята е черна или сива, без ясни очертания.
Все едно гледам някого през мъгла, забелязвам само контури, но нищо цялостно.
– Ако видиш друг човек, който трудно отстоява границите си, и за него ли ще кажеш, че е пихтия?
– Не. Познавам няколко души, които са с наднормено тегло, но не ги намирам за пихтиести. Тук по-скоро става дума за това как аз се възприемам като личност. Мека съм като желе за емоционалните неща.
– Сега с кого разговорям? С пихтиестата топка? Искаш да ми кажеш, че не е останало нищо реално у теб?
– Може би само мъничко. Не мисля, че съм се изгубила на 100
процента.
– Тогава нека се съсредоточим върху това „мъничко“. Става ли?
– Тази малка част от мен иска да си върне контрола и да не позволява на другите да решават вместо мен и да ме заставят да върша неща, които не искам.
Помолих Корин следното:
– Опиши се по-подробно. Какво харесваш в себе си?
– Не изневерявам, не лицемернича и не лъжа. Следвам общочовешките принципи и се опитвам да бъда възможно най-полезна за останалите.
– Последното на какво се дължи? На това, че не можеш да казваш
„не“, или на искрена загриженост?
– И на двете по малко. Но повечето е от искрената загриженост.
Попитах я директно:
– Тогава с какво право се наричаш пихтия?
– Защото съм мекушава, особено пред майка ми. Само преди няколко дни не можах да й кажа: „Не, ще е по-добре да ми дойдеш на гости през лятото, а не сега.“ Не посмях да й откажа. Нямах волята да бъда по-твърда.
– Ако някой друг ти кажеше нещо подобно – че трудно отстоява желанията си, – ти какво би му отвърнала?

– Че има сериозен проблем да казва на майка си това, което мисли… а също и че трябва да е по-силен.
– Без непременно да му казваш какво да прави, какви изводи би си направила за него?
Корин отвърна:
– Щях да си река, че е уплашен. Че се страхува да отстоява чувствата си, защото няма да го харесват.
– Единствената причина да не казваш това и за себе си е, че не проявяваш същото състрадание към своите потребности. Автоматично даваш приоритет на другите.
Нямаме право да даваме универсални правила как да се казва „не“.
Но поне можем да проявим съчувствие към човека, на когото му е трудно да се отстоява.
– Нека сега видим как точно се измъчваш – продължих аз. – От една страна, не си в състояние да казваш „не“. От друга страна, се порицаваш и самоосъждаш за тази си неспособност. Накрая се определяш като пихтия. Ако просто се примириш, че си такава,
каквато си, ще можеш да се видиш толкова ясно, колкото би видяла всеки друг… като някой, който е уплашен. И тогава няма да се осъждаш, а ще отбележиш наблюдението си със състрадание: „Този човек действително го е страх. Наранен е. Този човек съм аз. Не казвам
„не“, защото се опасявам, че няма да ме харесват.“ Както не можеш да насилиш друг да казва „не“, така не би могла да насилиш и своята воля, но поне можеш да си по-мила към себе си. Готова си да държиш ръката на друг, за да му дадеш кураж да каже „не“, но не даряваш себе си със същата подкрепа. А ако другият човек не каже „не“, ще продължаваш да му съчувстваш. Би казала: „Виж, разбирам, че ти е много трудно. Просто не си готов.“ Обаче щом същото се отнася за теб, ставаш непримирима. Ядосваш се на себе си. Струва ми се, че най-добре ще си помогнеш, ако си обръщаш повече внимание и го правиш със състрадание. Поработи върху това.
– Това ще ми върне ли енергията, която усещам все едно я изсмукват от мен?
– Повечето от енергията ти отива в грижи за околните, а останалата използваш за самообвинения. За да бъдеш толкова жестока към себе си, изразходваш много сили. Обективно погледнато, ти имаш куп сериозни здравословни проблеми. Положението ти безспорно е

сериозно. Не зная какъв ще е развоят при тебе. Но тъй като ще трябва да се справиш с редица болежки, най-добре бъди състрадателна към себе си. Колкото повече се уважаваш, толкова по-добри шансове си осигуряваш.
Да се смирим не означава да харесваме всичко, което разберем за себе си. Просто трябва да избягваме осъдителните си мисли и да подхождаме със същото състрадание към самите нас, с което бихме дарили друг, който страда и се нуждае от помощ.

Изтегляне 2.07 Mb.

Сподели с приятели: