Когато тялото казва „НЕ“

към себе си и здрави. Тогава се научаваме да допускаме изява на гнева си или да се страхуваме от него, като го потискаме. През детството си изграждаме автономия или я оставяме да атрофира.
Привързаността е жизненоважна за изцелението. Чет и брой нямат проучванията, които сочат, че хората без социални контакти –
самотниците – са по-податливи на заболявания. Онези, които се радват на искрена емоционална подкрепа, са с по-благоприятни прогнози,
независимо от диагнозата им.
Преди 14 години откриват малко възелче в простатата на Дерек.
Сега той е на 71 години. Поне веднъж годишно ходи да му правят изследвания. По-миналото лято биопсията показала наличие на ракови клетки.
- Онкологът ми каза, че перспективите не са добри и доста ме уплаши. Затова се съгласих на шестмесечната хормонална терапия,
която смалява тумора. Това лечение изцяло те оставя без тестостерон.
Трябваше веднъж на три месеца да ходя да ми бият инжекция. След хормоналното лечение лекарят настояваше да се подложа и на седемседмичен курс на лъчетерапия. Отвърнах му, че не искам, защото съм чел за нея. Лъчетерапията и операциите решават проблема само временно, а след три до пет години болестта обикновено се завръща.
Лъчетерапията унищожава толкова много… загиват и куп добри клетки заедно с лошите.
- Диагнозата как ти се отрази емоционално?
Дерек призна:
- Ами, какво да ти кажа, беше ми голям проблем. Не казах на никого. Дори на приятелите ми. Запазих лошата новина само за себе си, жена ми и двете ни дъщери. По-рано бях саможивец, доста потаен.
Сега съм по-открит. Харесва ми да има повечко хора около мен. Не винаги беше така. Щеше да ми хареса да си намеря някоя пещера с врата и ключалка, за да си живея в нея завинаги. Всичките ми приоритети се промениха. Хобито ми беше да изработвам декоративни парни локомотиви. По шестнадесет часа на ден стоях в работилницата и правех играчки, като се чувствах напълно щастлив. От две години обаче, откакто имам рак, не съм стъпвал там. Сега имам нужда от хора около мен. Пациентите с рак си помагаме взаимно. Всъщност само това правим – говорим си. До края на живота си ще говоря с тях за рака. Изглежда така трябва да бъде.

- Хората като цяло имат нужда да споделят емоциите си, да говорят за трудностите си, независимо дали включват рак или не. Не е ли така? Според теб защо трябваше да се появи ракът, за да те научи на това?
- И аз се питах същото. Като ми поставиха диагнозата, издигнах стена около себе си. Не допусках никого наблизо, защото не се чувствах сигурен. Отчитам си го като грешка. В продължение на 11
месеца влагах всичките си сили в борбата с рака. След като реших, че болестта си е отишла, съборих стената и почнах да разказвам на хората за преживяванията си – че съм имал рак и съм го надвил. Много се гордеех с този факт.
Тук го попитах:
- Решил си да споделиш за проблема си, едва когато си го победил. Но си бил изолиран, докато си се борил с него, когато всъщност най-много си имал нужда от подкрепа. Защо държеше жена си настрана?
- Никога не съм чувствал нейната подкрепа… и все пак знаех, че е на моя страна. Просто не я допусках в живота си. Издигнах стената около мен и не допусках хора, без изключения.
Понякога ни е по-лесно да се оставим на огорчението и яда,
отколкото да си позволим привързаност. Причината е, че именно разочарованието от първите ни отношения на привързаност се е превърнало в повод за нашия гняв. Зад всеки наш гняв се крие болезнена и непосрещната потребност от истинска близост. За да се излекуваме, трябва да признаем пред себе си, че сме уязвими. Именно нашата уязвимост някога ни е накарала да се изключим емоционално.
Вече не сме безпомощни и зависими деца, затова няма защо да се страхуваме от своята уязвимост. След като се освободим от излишните опасения, можем да си позволим да се привържем – всички имаме еднаква потребност от това. Сближаването с други хора пък ще ни отърве от дълбоко вкорененото убеждение, което мъчи мнозина с хронични заболявания: че не сме привлекателни и не заслужаваме обич.
Търсенето на близост е условие за изцелението.

Изтегляне 2.07 Mb.

Сподели с приятели: