Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРАВИМ НИЕ С ВАС ТУК
| глава не може да прочете докрай, камо ли цяла книга...)
Всъщност ще бъда дори щастлив, ако не четете главите на един дъх. Ако поспирате от време на време, за мен това ще означава, че думите ми са ви въздействали и искате да ги осмислите. Страхотно. Страхотно. Затова чувствайте се свободни да спрете още тук и да помислите какво си казахме досега. А то беше: „Бихте могли да претърпите промяна, да се озовете в центъра на същинска катастрофа и да се чувствате добре. Можете да се чувствате много добре“. Хубава тема за размисъл. Можете да се върнете по-късно. Когато пожелаете. Ако изобщо решите да се върнете. Може пък да предпочетете да захвърлите книгата. Изборът е ваш. Това е второто хубаво нещо, което ви се случва днес: отново поемате нещата в свои ръце. Да, може да е дреболия - дали ще продължите да четете тази книга или не - но това е началото. Така ще започнете отново да градите живота си... Затова, ако искате, спрете тук за малко и си: Поемете дъх. Осмислете прочетеното, а после решете дали искате да продължите, или да оставите нещата да отлежат в главата ви и да се срещнем отново по-късно... или никога. Aкo сте готови да продължите, да видим... КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРАВИМ НИЕ С ВАС ТУК Ако държите тази книга в ръце, предполагам, че е защото земята под краката ви се е разлюляла. Нещо в живота ви се променя - или вече се е променило, при това нещо много важно за вас. Може би дори е поставило под въпрос личната ви сигурност и безопасност. А вие вероятно едва започвате да осъзнавате емоциите, които ви обземат. Или отдавна се борите с тях и не можете да ги превъзмогнете. Или е това, или сте купили книгата за другиго - приятел, роднина, клиент, член на паството... ако е така, побързайте да я прочетете и бързо му я подарете! След като си изяснихме какво правите вие, нека ви кажа какво пък правя аз тук. Тук съм, защото вече съм бил на вашето място и искам да ви помогна. Тук съм, защото ми се е случило нещо, което ми е помогнало, и сега искам да ви го предам. Тук съм и защото виждам как по света стават доста странни работи; виждате го и вие. Всичко се променя толкова бързо, че едва успяваме да следим нишката. Тук съм, защото знам, че ако не намерим начин да се справим с променящото се темпо на промяната, както индивидуално, така и като общество, резултатът няма да е никак добър. Тук съм, за да ви отправя покана. Покана в девет части - да промените завинаги начина, по който преживявате промяната. Тук съм, за да ви призова да „промените промяната“. Е, това са моите мотиви. Нека сега поговорим какво бихме могли да сътворим заедно. Разговаряхме за това с жена ми, Ем, и тя каза някои неща, които ме поразиха. „Тази книга няма да е книга - рече Ем. - Тя ще бъде мисия. Виждам как човек я взема, за да се посвети на изцяло нов подход към живота, за да може да изживее пълноценно всеки миг от него. Все едно да изучаваш бойно изкуство с разбирането, че това ще промени начина, по който преминаваш през живота. Или да решиш да усвоиш чужд език в такива тънкости, че да ти стане като роден. Това са начинания, които продължават цял живот и променят основите на битието ти. Живеем в общество, което държи на незабавните резултати и всичко трябва да бъде доставено до петнадесет минути. Само че това не е бърза закуска. Има някои важни, фундаментални прозрения, които са ни дадени през вековете и не могат да бъдат изложени в лековата форма. Това означава да се преобърнеш изцяло, за да прегърнеш отново живота, отново да се почувстваш жив в живота, а това е нещо, което повечето от нас не са изпитвали, откакто са били на четири години... или може би никога. Заглавието на книгата гласи: „Когато всичко се променя, промени всичко“. Надявам се, че хората ще я вземат и ще сядат, ще изключват мобилния си телефон, ще ѝ посвещават поне по половин час и ще я прилагат на практика. “ Отвърнах, че аз самият не бих могъл да го кажа по-добре. „Няма нищо по-важно от това как приемаш живота, скъпи - усмихна се тя. - Какво друго ни остава?“ После отметна тъмната си коса настрани, както често прави и кара сърцето ми да спира. Виждах как лицето ѝ става все по-нежно. „Няма нищо по-свято от начина, по който човек преживява себе си като израз на живота. Какво друго ни остава?' Отново бях съгласен. Затова сега каня вас да помислим как сте преживявали и изразявали живота досега, а след това ще задам онзи чудесен въпрос, който доктор Фил (Филип Магкгроу (р. 1950) - американски психолог и популярен телевизионен водещ. - Бел. прев.) вписа в глобалния лексикон: „Каква е била ползата за вас?“ Ако не Ви е било особено полезно, може би идвате тъкмо навреме за посланието. Може би вашата душа ви е отвела при тази книга, за да можете, както казва Ем, да прегърнете отново живота. (Знаете ли какво? Мисля, че точно така е станало...) А сега ще ви ангажирам на лично ниво по начин, който не сте срещали в другите книги. Аз не искам да ви говоря, а да разговарям с вас. Виждам ви пред себе си, виждам как си приказваме тихо, като приятели, прехвърляйки всичко, което ви се е случило тези дни, и споделяме съвети и предложения. Знам, знам... това е само книга; но може да бъде и нещо повече, стига да позволите. Точно защото вече съм преживял голяма част от това, което преживявате вие, си мисля, че заедно можем да сътворим нещо, което освен стандартното за книгите - информацията, ще съдържа и нещо много повече: ще ви даде действителен, жив, непосредствен опит. Каня ви да се присъедините към мен и заедно да премахнем времето и пространството, които ни делят. В това има нещо забележително. Дори не трябва да съм жив, за да го направим. Разбира се, Вие трябва да сте живи; за мен обаче не е задължително. Няма как да прочетете книгата, ако сте мъртви, но спокойно можете да я разгърнете за първи път и много години след смъртта ми... и пак да се свържем на нивото на Същността на нещата благодарение на споделеното преживяване на този човешки живот. Наистина е удивително, като се замислим, нали? Ето ме тук, пиша тези думи сега... а вие сте там и ги четете сега. Двете сега може и да не съвпадат. Така умовете синхронизират Времето. Независимо дали съм жив, когато четете тази книга, или вече съм отпразнувал деня на Продължаването по пътя, бих искал заедно с вас да сътворим едно интерактивно преживяване, което ще промени живота ви. От опит мога да ви кажа, че най-важното за вас сега е да не допускате да останете сами. Изпитвал съм тази самота и ми се иска да не позволя това да се случи и с вас. Никога. Тази книга е моят начин да бъда до вас. Тази книга е нашият разговор. Не се преструвай, че Копнежът не е живял в Теб, полюшвайки се като махало. Изгубил си се и си подмамил коварно Сърцето Си към мрака. Но животът, Скъпи приятелю, се умори да върви без Теб като майчина ръка, изгубила детето си. Може би също като мен, и Ти се страхуваш. И може би също като мен, си познал смелостта си. Има място в нашата лодка, качвай се при нас. Хвани греблото и всички заедно, Всички Заедно, да отведем сърцата си у Дома. „Копнежът“, Ем Клер, 2005
Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|