Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
ЧАСТ ПЪРВА МЕХАНИКАТА НА УМА
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- ОТНОШЕНИЯ ПАРИ ЗДРАВЕ
| ЧАСТ ПЪРВА
МЕХАНИКАТА НА УМА И как познанието може да ви помогне да промените преживяването на промяната, която преживявате Глава 1 Навременната книга Ако точно в момента около вас се променя нещо важно, съжалявам. Знам колко успокоително е нещата най-после да си дойдат на мястото. Знам и какво е да копнееш да си останат там. Знам и колко неприятно е, когато това не става: когато нещата не си стоят на мястото, когато не искат да го направят, когато просто не могат. А когато промяната в ситуацията или условията около вас засяга вашата СИГУРНОСТ, положението е повече от „неприятно“. Ако изведнъж се окажете без прехрана, не можете да си намерите работа, напрягате сетни сили, за да си платите сметките, може би отчаяно се борите да не изгубите дома си, не можете просто да кажете, че „нещата са се променили“. Имате чувството, че всичко е изгубено. Не сте просто обезпокоени или объркани, а заплашени. Дори да не се сблъсквате с беда от такъв порядък, но все пак със значителна промяна в живота си, отново може да чувствате заплаха. На повечето от нас ни се струва, че самият ни начин на живот е застрашен, когато сме изправени пред сериозна промяна, особено ако тя е свързана с Голямата тройка: ОТНОШЕНИЯ ПАРИ ЗДРАВЕ Ако се променя едно от тези неща, предизвикателството е голямо. Ако се променят две, може да бъде неимоверно трудно. Ако и трите се променят едновременно, може да бъде опустошително. Знам го. Преживял съм го. И трите. Преживях и трите. Едновременно. Говорете ми за чувство за заплаха... ...Счупих си врата в автомобилна катастрофа (Здраве), наложи се да спра да работя през дългите месеци на рехабилитация, докато застрахователите се мъчеха да намерят начин да сведат обезщетението до минимум (Пари), а аз през цялото време се борех с мъката от раздялата с досегашната ми партньорка и децата ни, тъй като житейските ни пътеки поеха в различни посоки (Отношения). Говорете ми за чувство за заплаха... Озовах се за една година на улицата, без дом, просех за дребни монети, събирах кутийки от безалкохолни и бутилки от бира, които предавах на вторични суровини, за да изкарам нещо за хапване (в някои дни не се получаваше). Имах само спален чувал и палатка, два чифта дънки, три ризи и няколко дреболии. Знам какво е да копнееш за сигурност. Знам какво е да стоиш и безпомощно да наблюдаваш как животът ти се разпада и се променя из основи за две седмици. Да, познавам всичко това. Повярвайте ми. Знам обаче и нещичко за това как човек може да се справи. Не че в онзи момент се справих безкрайно добре, но все пак тази книга е за всичко, което научих оттогава насам. Ще поговорим за това, което разбрах от някои много авторитетни източници по въпроса как да се отнасяме към промяната. Защото в крайна сметка, за това става дума. Струва ни се, че се борим със сривове, бедствия, катастрофи... но всички тези външни ефекти са резултат от една-единствена причина: промяната. Нещо вече не е такова, каквото е било преди. Нещо се е променило. Необратимо, неизмеримо, фундаментално и категорично. Днес получих електронно писмо от една дама, която в момента преживява огромен поврат в живота си. Разбрала, че работя над книга, тя ми пишеше: „Не знам дори дали би ми хрумнало да определя случващото се като „промяна“. Когато се намираш посред всичко това, когато нещата около теб се разпадат, не можеш да го наречеш просто „промяна“. По-скоро ти изглежда като КРАЙ... всичко, което познаваш, свършва, и след него няма нищо. Ако преди да чуя за книгата ви, ме бяхте попитали дали преживявам промяна, не бих казала, че е така. Не знам как щях да го нарека, освен да си призная, че животът ми е съсипан, че с мен е свършено“. Дамата, която се казва Лиа и която ми даде позволението си да я цитирам тук, продължаваше с нещо много важно и проницателно: „Промяната плаши - казваше тя, - но то е различно от надписа „Край на играта“. Погледнах значението на думата „промяна“ в речника. Промяната означава, че ни очаква нещо ново. Ето една различна гледна точка, която би помогнала на хората, преживяващи някакво сътресение в живота си. Може би е добре да им се помогне да разберат, че това, което им се случва, е ПРОМЯНА, и да осмислят значението на промяната.“ Добре казано, Лиа. Много добре. Затова скъсах първия вариант на тази глава и написах нов. Знаех, че Лиа е права. Затова сега ще дефинирам ПРОМЯНАТА така, както я разбирам аз: Промяната е изменение на физическо или нефизическо обстоятелство, ситуация или условие, така че то не само става различно, но и напълно неразпознаваемо, по начин, който не позволява да се върне към нещо, наподобяващо предишното му състояние. С други думи, говорим за големи промени; не за промяна в облеклото, менюто за обед или телевизионната програма. Говорим за събития, които променят живота ни: такива, които нараняват, които нанасят вреда, които потъпкват мечтите, съсипват плановете и объркват бъдещето. Говорим и за начина, по който можем да ги излекуваме с други, също толкова променящи живота ни събития. Иначе казано, когато всичко се променя, понякога е най-добре да променим всичко. Не само във физически, но и в нефизически план. Да променим емоциите, мислите, истините и дори - о, да! - спомените. Говоря за пълно преобръщане на нещата с главата надолу. Животът ви бездруго всъщност се е преобърнал, защо да не довършим започнатото? Само че този път така, както на вас ви се иска, а не както сте били принудени да го приемете... В началото на нашето изследване аз се надявам да чувствате, че поне донякъде разбирам ставащото с вас, а не че слушате човек, който няма представа какво преживявате - някакъв си гуру, майстор на бързите и лесни решения, който ви проповядва от върха на планината, но никога не е бил в подобно на Вашето положение. Иска ми се да вярвам, че дори нищо да не върви, както трябва, самият факт, че сте попаднали на тази книга, ви изглежда нещо хубаво. Днес ви се е случило поне нещо хубаво. Да започнем с това. Да застанем рамо до рамо, вие и аз, и заедно да сглобим живота ви - по нов и по-добър начин. Смея ли да ви обещая нещо такова? Е, ще кажа: нека опитаме. Да видим какво можем да направим. Няма какво да губите, нали? Затова нека наистина опитаме. Нека това, че сте разгърнали тази книга, се превърне не просто в едно хубаво нещо, което ви се е случило днес, а в едно от най-хубавите неща, които са ви се случвали в живота! Какво ще кажете? Искате ли да пробваме? Готови ли сте? Ако сте твърде изморени, потиснати, изтощени от битката, дори за да се опитате да оправите нещата, дали все пак не бихте искали да... да се опитате да опитате? Ако се опитате, струва ми се, че ще успеем. И мога да ви обещая нещо. Няма да бързаме повече, отколкото ви се иска; ще вървим толкова бързо, колкото ви е приятно. Често ще спираме и ще си поемаме дъх; ще можете да си почивате винаги, когато пожелаете. Няма нищо по-лошо от книга, която ви поучава колко лесно е да се чувствате добре, ако в момента чувствате точно обратното. Мразя такива книги. Ненавиждам тези „ура-ура-бум-тряс-опала“-книги. „Усмихни се на себе си и всичко ще се оправи!“ Да бе! Така започвам да се чувствам още no-зле, защото явно не се справям, макар авторът на книгата да твърди, че е толкова лесно... Затова нека се разберем. Не е лесно. Не и без инструменти. А откъде да вземем инструменти? В кое училище се преподават Житейски беди“? Къде са били часовете по „Елементи на промяната в съвременния живот“? Да, борбата с големите, монументалните промени не е лесна за повечето от нас. А би могла да бъде. Бихте могли да претърпите промяна, да се озовете в центъра на същинска катастрофа и да се чувствате добре. Можете да се чувствате много добре. Знам, че противоречи на интуицията ви, но е така. Само това исках да ви кажа в тези първи страници. Исках да ви дам причина да продължите. Нямам предвид с книгата. Знаете какво имам предвид. Добре. Може би стига толкова засега. Ако искате, можете да продължите да четете, но не е задължително. Искам да кажа, че това е идеалното място да спрете, да оставите книгата и да си починете. Както вече казах, предвидил съм много места за почивка, на които да си поемете дъх и да останете насаме със себе си и идеите, за които говорим. Ще откривате такива места за отдих не само в края на главите, но и по средата. (Мразя това чувство, че трябва непременно да си дочетеш главата, за да не се чувстваш като пълен глупак, който една Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|