ПОКАНА ДА ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ УЖАСЯВАТЕ
Първата промяна ви подканва да промените начина, по който се отнасяте към промяната.
Повечето хора се ужасяват от промените. Не им харесват, защото означават сблъсък с непознатото. Налагат раздяла с нещо или някого и пристъпване в Неизвестността. За някои това е свързано с дълбока несигурност, дори със заплаха срещу самото им съществуване. А на мнозина се налага да го направят съвсем сами.
Това е най-същественото оплакване, което съм чувал от хората, които през годините са разговаряли с мен за промените в живота си.
Като духовен лечител съм работил индивидуално с повече от десет хиляди души и сега мога спокойно да кажа, че с времето човек започва да чува едни и същи неща. И това, с което най-често се сблъсквам, е самотата - емоционалната самота.
Сега ще се върна към дамата, с която си пиша по електронната поща, Лиа, и която така любезно ми позволи да използвам в книгата си казаното от нея. Както вече споменах, в момента Лиа преживява сериозни емоционални проблеми. Писа за това на жена ми и аз искам да споделя с вас думите ѝ.
(Би трябвало все пак първо да ви кажа с какво се занимава Ем, за да разберете защо Лиа ѝ писа. Ем е поетеса и умее да използва думите като вълшебен мехлем. Представяйки стиховете си в различни градове по света, тя установи, че поезията ѝ отразява драматичните промени в собствения ѝ живот през последните пет години - върховете и долините, предизвикателствата и шеметните успехи. Хората постоянно ѝ казват, как след като чуят думите ѝ, осъзнават, че не са сами. Разбират, че и тя е преживяла същите терзания и същия зов да пресътвори на ново живота си. Затова и толкова много хора посещават уебсайта ѝ (www.EmClairePoet.com), за да могат да се свържат с нея, трогнати от изкуството ѝ, отворило душите им.)
Та ето какво сподели Лиа с Ем:
„Когато остана без надежда и се изгубя, се чувствам безкрайно сама. Но знам, че има и други, които таят в себе си същата мрачна тъга. Когато хората са щастливи, те се събират и споделят енергията си. А когато ни боли, се затваряме, изолираме се в тъмнината и се откъсваме от живота наоколо. Съзнанието, че не съм сама, ми помага; може би то ще бъде утеха и за някой друг.“
Чувствата на Лиа не са необичайни. Нейното писмо беше само едно от поредицата доказателства, които през последните петнадесет години ми показват, че самоизолацията е типичната реакция, когато чувстваме, че сме изгубили нещо важно заради промяна в условията или обстоятелствата.
Когато земята под краката ни се разлюлее, ние се свиваме в себе си. Правил съм го и аз. А вие? Вече не го правя, но ми се е случвало. Затова ми е толкова познато. Дори хората, които споделят близост с партньора си, дори тези c дългогодишен брак или изпитано бизнес партньорство често се смълчават, отдръпват се, самоизолират се, дори започват да ненавиждат себе си. Надявам се, че сега вие ще направите всичко по силите си, за да не преживявате този критичен период от своя живот сами. Прочитът на тази книга е добро начало. Дори чудесно. Но е само началото. И така, нека разгледаме
ПРОМЯНА №1:
Променете решението си да се справите сами
Това е проста промяна, но изисква нещо, с което много хора (бих казал, повечето) не са свикнали и невинаги го приемат с охота. Става дума за прозрачността.
Причината мнозина да се затварят в себе си, когато са изправени пред съществен проблем (между другото, забелязали ли сте, че почти всички големи проблеми възникват от това, че нещо се е променило?), е, че не си позволяваме да се показваме пред другите несъвършени и неспособни да се справим с всичко сами.
Освен това, още като деца са ни учили, че не бива да натоварваме другите със собствените си проблеми. И накрая, свикнали сме да ни се натяква, че почти за всичко без друго сами сме си виновни, така че няма защо да търсим помощ от другите. Ясно ни се казва, че сами сме си постлали, затова сами ще си носим последствията.
Само че нито едно от тези твърдения не е вярно. Тези, които са ни възпитавали така, са грешали. Във всяко отношение. Нуждата да бъдем „идеални“ и да се „справяме сами с всичко“ е израз на нещо по-голямо: нуждата от одобрение.
Още от малки сме научени, че за да получим одобрението на родителите си и другите възрастни около нас, трябва да бъдем добри момченца и момиченца. Всички сме чували за Дядо Коледа, който носи подаръци само на послушните деца. На някои дори се говори за Бог, който ни обича и се грижи за нас... но също така ще ни съди за всичко, в което „сгрешим“, и ще ни обрече на вечно проклятие, в случай, че списъкът е твърде дълъг или съдържа някои конкретни точки.
Какво се получава? Изливаме любов и страх в една купа и добре разбъркваме. Страхът да не изгубим любовта ни кара да обичаме себе си при същите условия, при които другите биха ни обичали. Нищо чудно тогава, че постоянно се самоупрекваме и дори мразим себе си. Толкова ни бива в това, че сме готови да го правим вместо другите, дори когато те изобщо нямат такова намерение.
Всички тези самообвинения, осъдителни упреци и неодобрение проявяваме само когато сме сами, да не би някой друг да ни разлюби заради тях. Крием емоциите си, а понякога и себе си, всеки път, когато се изправим пред някакъв проблем.
Иронията е, че точно тогава хората, които ни обичат, биха искали да ни помогнат. Нима вие не бихте желали да помогнете на човек, когото обичате? Естествено, че искате. Това ще бъде първата ви реакция. Трябва да повярваме, че и другите се чувстват така. Хората искат да ни помогнат. Те не се чувстват „натоварени“. Тъкмо обратното.
Съзнанието, че сме помогнали на някого, ни кара да се чувстваме ценни и изстрелва чувството ни за собствената ни значимост високо в небето. Животът ни изведнъж добива смисъл. Или поне в този миг ни се струва, че имаме някаква важна цел.
Като се замислите, ще видите, че всяка професия не е нищо друго, освен начин да помагаме на другите да получат това, което искат. Певци, танцьори, художници, полицаи, лекари, учители, водопроводчици, актьори, пожарникари, стриптийзьори, свещеници, бейзболисти, фотографи, стюардеси, келнери, председатели на бордове... Всички правят нещо, което помага на другите и ги прави щастливи.
Това е. Всички постоянно се опитваме да помогнем на другите. С тази мисъл би трябвало да ни е по-лесно да приемаме помощ от професионалист или от близък човек, особено когато имаме остра нужда от това. Защо да затрудняваме човека, който иска да ни помогне, точно когато ни е най-необходимо и когато другият желае да ни даде точно това, от което имаме нужда.
Толкова за „натоварването“ на другите.
Нали? Край на приказките за „натоварването“ на другите.
Приканвам ви още сега да се обърнете към някого и да споделите чувствата си за промените, които в момента преживявате. Кажете му, че четете тази книга, ако искате. Може дори да го поканите да я прочете заедно с вас.
Няма значение с кого ще се свържете, но непременно се свържете с някого: роднина, приятел, професионален консултант, равин, улема, свещеник, проповедник, член на Мрежата за промяна на промяната. Свържете се с някого. Защото свързвайки се с друг човек, вие се свързвате със себе си.
Току-що казах нещо много важно и никак не ми се иска да го пропуснете, затова ще го повторя:
Сподели с приятели: |
