Бях смаян от отговора.
Занемях.
Сега ви каня и вие да замълчите. Помислете за думите на тази жена. Как ви се струват? Какво ви подсказва интуицията? Обърнете им внимание, докато се готвите да преминете към последната глава от нашата книга. Докато се готвите за Последната промяна...
„Покажи ми се“,
казах отново на Бога.
И ето какво се случи:
Заченах Светлина.
Очите ми бяха и изгрев, и заник.
Като лунички блестяха звездите
и огряваха лицето ми.
Едната ми устна другата целуна,
ушите ми чуваха океана на живота да шуми.
Между очите ми се въртеше синьо колело,
между пръстите на стъпалата ми - жълти полета.
Ръцете ми бяха жилави дървета, косата ми –
пръсти на Любовник.
Прошепнах тогава:
„Защо ме направи такава?“
И ето какво ми беше отвърнато:
„Защото не знаех името ти досега
и не бях Те чувал да го пееш.
Не бях виждал Вселената с Такива очи,
не бях се смял Така, не бях вървял по пътя на Тия сълзи.
Защото не познавах Този екстаз,
не бях достигал Такава висина,
не бях преживявал всеки нюанс на Невинността,
с която създаваш своите болки.
Не знаех как Сърцето може да порасне
толкова голямо или да се разбие
толкова лесно,
или да Обича
толкова безразсъдно. “
„Безразсъдно“,
Ем Клер, 2008
Глава 24
Деветата промяна
Ето какво разбирам сега: някои души заедно сътворяват преживявания, които на човешко ниво са явно болезнени и вредни. Никой не може да знае защо го правят.
Може би са приели настоящото си въплъщение, за да преживеят „обратната страна“ на нещо, което те самите са вършили в миналото.
Може би са дошли, за да дадат на друга душа възможност да се изживее по определен начин.
Може би са дошли, за да бъдат „актьори“ на голямата сцена на живота, за да позволят на множество хора едновременно да осъзнаят нещо. (Сещам се за загиналите на 11 септември... както и за милионите жертви на Холокоста.)
Не мога да знам, нито мога да претендирам, че знам, плана на душите на хората, които умират от глад, стават жертви на сексуално насилие, страдат от загуба след загуба или преживяват някаква друга болка, мъка и тъга.
Мога само да им съчувствам, да копнея страданията им да свършат, да обръщам внимание на онази част от себе си, която иска повече никой да не страда и с нищо да не се злоупотребява, и, както казва Мери О’Мали, да оставя сърцето ми да се разбие, защото само така ще се отвори. Мога да отдавам почит на тях, на тяхната саможертва, на пътя им и на избора на душата им да предприеме това пътуване.
След това мога да реша кой съм Аз, съотнасяйки се с тях.
Кой съм аз и кой избирам да бъда по отношение на гладуващите деца по света? Кой съм аз и кой избирам да бъда по отношение на потиснатите и онеправданите? Кой съм аз и кой избирам да бъда по отношение на отритнатите и отблъснатите, унижените и прогонените, отчуждените и потъпканите? Кой съм аз и кой избирам да бъда?
Това е въпросът. Животът ми дава възможност да реша това. Както и кой съм аз и кой избирам да бъда по отношение на собствения ти невероятно добър късмет, на даровете, които са ми дадени, на талантите, които съм имал шанс да развия, на добрините, които са ми били правени, на шансовете, които са ми били предлагани, на интелекта, който ми е позволено да притежавам, на успеха, който съм преживял.
Как искам да приема този живот и собствения си Свещен Аз по отношение на него? Това е въпросът. Животът ми дава възможност да реша това. А моето решение и моят отговор е животът, който живея.
Вие също сте изправени пред тази възможност. Това поне го знам. Вселената заговорничи за ваше добро. През цялото време тя поставя пред вас най-подходящите и идеални хора, обстоятелства и ситуации, с които да отговорите на единствения въпрос на живота: Кой съм аз?
Решихте ли вече?
Сигурен съм, знаете, че има два начина да решите каквото и да било. Единият е да го решите, другият е да не го решите. Но винаги помнете: да не вземете решение също е решение.
Важното е да не позволявате да бъдете предопределени, дефинирани по презумпция. Ако си мислите, че като не вземате никакво решение, нищо не решавате, много грешите. Ако не внимавате, решението, което не сте взели, може да се окаже най-голямото решение в живота ви.
Затова нека бъдем наясно: животът е низ от решения. Вие непрекъснато решавате: с всяка истина, която приемате, с всяка мисъл, която раждате, с всяка емоция, която изразявате, с всяко преживяване, което предизвиквате... вие решавате Кой Сте и Кой Избирате да Бъдете.
Сподели с приятели: |
