Когнитивна психология

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЦИОНАЛНОТО ПОЗНАНИЕ

Изтегляне 77.89 Kb. страница 7/21 Дата 24.06.2023 Размер 77.89 Kb. #118145

Навигация на страницата:

• Езикът
• Мисленето е ключовият
• ПСИХОЛОГИЯ НА ЕЗИКА И РЕЧТА
• Езикът е многокомпонентна система

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЦИОНАЛНОТО ПОЗНАНИЕ (език, реч, мислене, интелект) За разлика от сетивното познание, което се осъществява чрез усещанията, възприятията, перцепцията и представите, рационалното опознаване на света (т.е. познание чрез умствени операции, т.е. чрез мислене) се осъществява посредством понятия (словесни образи, отразяващи най-дълбоката същност на предметите и закономерностите на явленията в обективната действителност), съждения (групиране на понятията в положителни и отрицателни констатации за връзките и отношенията между съществените признаци на предметите и явленията) и умозаключения (крайния продукт на мисловната ни дейност). Езикът и неговата инструментална реализация речта са най-пригодната и общоприета форма на изразяване на мисленето, и най-вече на абстрактно-логическото (теоретичното) мислене. Следователно, речта се явява пряко отражение на мисловното съдържание. Мисленето е ключовият елемент на интелекта, а интелектът е сложна интегративна когнитивна функция,която обединява и синхронизира всички психични процеси, които обезпечават познавателната дейност на човека. ПСИХОЛОГИЯ НА ЕЗИКА И РЕЧТА Езикът представлява сложно и йерархично организирана система от абстрактни символи (знаци), чрез които могат да се означават всякакви други обекти – реални (предмети, субекти, признаци, явления, действия, емоции и т.н.) и несъществуващи (намерения, идеи, оценки и т.н), както и взаимоотношенията между тях. Това го превръща в най-мощното оръдие на човека – абстрактното мислене, което е откъснато от непосредствените възприятия и независимо от времето и пространството. Езикът позволява не само ефективното и пълноценно общуване между хората, но и съхраняването и предаването от поколение на поколение на натрупаните от човечеството опит и познание, тъй като улеснява обучението. Езикът е многокомпонентна система и е съставен от фонология (звукова система), лексикон (лексикална система – речник от думи), морфология (формиране на думите и тяхното учленяване), граматика (структура на изречението; синтаксис), семантика (значения) и прагматика (употреба). Компонентите на езика са йерархично организирани. Най-малките езикови единици са фонемите. Сами по себе си фонемите не са носител на смисъл, но при определеното им съчетание се получават по-големите езикови единици – думите (лексеми) или обособени части на думите – морфеми, които вече имат смислово значение. В процеса на вербална комуникация обаче се използват поредици от думи – фрази, изречения. Тези поредици от думи е необходимо да се подредят по определен начин, за да се изразят точно отношенията между тях. Този процес, наречен синтаксис, се извършва по определени правила – граматични правила, които указват как да се подреждат и съчетават лексемите в рамките на дадена фраза или изречение, какви промени да претърпят думите, за да се съгласуват по род, число и глаголно време, кои функционални думи (предлози, съюзи и т.н) да се използват, за да се предадат максимално точно взаимоотношенията между лексемите. От тази гледна точка научаването на един език, независимо дали е майчиния или е друг, чужд език, предполага научаването от една страна на специфичните за конкретния език значения на достатъчно количество думи, а от друга – научаването на граматичните правила, определящи тяхното съчетаване, подреждане и изменяне с цел формулиране на правилни изречения. За целите на междуличностната комуникация обаче е необходимо абстрактните езикови символи да бъдат предадени чрез някакви физически сигнали, за да могат да се възприемат чрез дадена сетивност (при здравите хора това са зрителната и слуховата сетивности, а при слепите компенсаторно се ангажира тактилната сетивност за четене на Брайловото писмо). Процесите на трансформиране на абстрактните езикови кодове в материални физически сигнали – речеви звукове (фонеми) при устно пораждане и букви (графеми) при писмено пораждане на вербални съобщения, и обратно – процесите на трансформиране на материалните физически сигнали (фонеми и букви) в езикови кодове при разбиране на слухово или зрително възприети вербални съобщения, се осъществяват с посредничеството на речевия праксис (артикулаторен и графемен) и на речевия гнозис (фонемен и графемен). Тъкмо тези двупосочни инструментални процеси на трансформиране е прието да се означават с термина “реч”. Речта, която се включва в процеса на произвеждане на вербални сигнали се определя като експресивна реч (артикулирана, устна реч или говор, и съответно писмена реч), а речта, която се включва при възприемане на вербални сигнали – като рецептивна (импресивна, перцептивна). Подобно на всички Висши Корови Функции, езикът и речта са двойно обусловени по отношение на своето развитие и функциониране – от една страна зависят от състоянието на мозъчния субстрат, който ги реализира, а от друга – от социалните фактори, защото могат да се развиват и функционират само в условията на човешкото общество. Изтегляне 77.89 Kb. Сподели с приятели: