Комисия по културата, гражданското общество и медиите
Изтегляне 469.45 Kb.
|
| Комисия по културата, гражданското общество и медиите
30/11/2011 1.Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
На 30 ноември 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Д н е в е н р е д: 1. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията. * * * ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред: 1. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. 2. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Станислав Станилов на 4 август 2011 г. 3. Обсъждане на Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г. Ако няма предложения по така изчетения ви дневен ред, подлагам същия на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. За – 11, против и въздържали се – няма. Ще ви съобщя гостите на днешното заседание. От Министерството на културата присъстват: Боян Милушев – парламентарен секретар, и Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”; от Министерството на образованието, младежта и науката: Драгомир Маноилов, парламентарен секретар, и Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна”; от Съвета за електронни медии: Даниела Жукова – началник отдел „Национален мониторинг”, и Доротея Петрова – старши юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”; от Българското национално радио: Ирина Величкова – директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”, Елица Иванова – юрисконсулт, Светлозара Кузманова – програма „Хоризонт”, репортер; Българската национална телевизия: Бойко Станкушев, Атанас Кацарчев и Бойко Василев – членове на Управителния съвет; от Софийски университет „Свети Климент Охридски”: проф. Панайот Карагьозов и доц. Владимир Жобов; от Държавната комисия по хазарта: Калоян Кръстев- председател, Десислава Панова – главен секретар, Меглена Христова – началник отдел „Административноправно, информационно обслужване и сигурност на информацията”, и Милан Илиев – началник отдел „Методология и разрешения”; от Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри: Румен Йорданов, Борис Бекяров, Александър Тумпалов, Ангел Ангелов, Олга Тодорова, Екатерина Михайлова; от Българска търговска асоциация на производители и организаторите от игралната индустрия: Росина Борисова, Елена Шатерова и Надя Христова. Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред - Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. Заповядайте, господин Корнезов. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно процедурно предложение, госпожо председател. Точка първа и втора, понеже са една и съща материя, е целесъобразно да бъдат разгледани общо и общо да бъдат обсъдени. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. ЙОАНА КИРОВА: Но гласуването ще бъде отделно. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, ще бъдат гласувани поотделно. Господин Корнезов, не възразявам. Първо Вие ще представите законопроекта, след това проф. Станилов като вносител и ще осъществим гласуването, след като изслушаме двата законопроекта. Има ли възражения, колеги, след като изслушаме първа и втора точка, тогава да направим отделно гласуване? Ако няма, подлагам на гласуване така направеното предложение от моя страна. Който е „за”, моля да гласува. За – 11, против и въздържали се – няма. Заповядайте, проф. Корнезов. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, драги гости! Аз ще бъда кратък. Добре осъзнавам и то не от сега, а от години, че проблемът за езика, в конкретния случай за българския език, е много трудно податлив на нормативно регулиране. Езикът е нещо живо. Опитвал съм се много пъти, това не е последният ми опит да го направя. Погрешно обаче се приема (за съжаление), особено от филолози, българисти, езиковеди, че този закон за българския език, а и на колегите е за правописа, за запетайката, за пълния или за краткия член, за диалекта или за недиалекта (защото и аз говоря понякога на ямболски диалект). Всъщност Законът за българския език е само един юридически инструмент за защита на нашия роден език. И това е целта. Освен това, когато правехме Конституцията във Великото Народно събрание, ако имате време, поровете протоколите и ще видите интересни неща вътре, това бяха най-спорните текстове – чл. 3 и чл. 36, където се казва, че официалният език е българският и в чл. 36 за майчиния език. Пет пълни пленарни заседания, от сутрин до вечер! Една от парламентарните групи даже напусна, няма да споменавам коя. Парламентът щеше да се разпадне, защото се искаше две трети от гласовете. Заради българския език! И в последния, бих казал, момент приехме, че ще има специален закон за официалния български език. Това е чл. 36. За съжаление вече в продължение на повече от 20 години не изпълняваме разпоредбата на § 3 от Конституцията и нямаме такъв закон за езика. Българският език е не само право, той е и задължение на всеки български гражданин да го употребява, особено в публичното пространство. Без език няма държава, разберете, България няма да я има, българи няма да я има, ако няма български език. Какво е положението сега? Нямаме закон за българския език, но имаме 111 закона (според колегите 114, но да не спорим дали са 111 или 114), където се споменава нещичко за българския език. Направих си труда и видях, че освен тези 111 имаме 425 подзаконови нормативни актове – постановления, разпореждания, където също се споменава нещо за българския език. Е, това е недопустимо според мен! Този законопроект, а мисля, че и законопроектът на колегите (аз в Правната комисия гласувах и за техния закон, защото двата закона са съвместими), нямат дискриминационен характер спрямо майчиния език. Напротив, изрично казвам, на майчин език е общуването между хората - дали ще е иврит, дали ще е арменски, дали ще е турски, може да се изучава и се изучава в български училища по съответни програми. А миналия път имаше един писател, който казва: сега няма да ме учите как да пиша. Разбира се, че няма да те уча, литературният език е официалният език и съгласно чл. 6 трябва да се упражнява задължително. Има ли практика в тази насока? По мое настояване, когато бях председател и аз, госпожо председател на една комисия, вие сте твърде млада, а аз вече – побелял, възложих на студентите в един стар парламент да направят едно изследване: 23 държави, това са Франция, прибалтийските държави, Люксембург, даже и Китай имат специални закони за езика. Защо ние да нямаме? И още нещо. Това е 13-ият опит. А аз съм фаталист. Въпросът не е тясно политически – дали е на БСП, дали е на СДС, дали е на ГЕРБ. Въпросът е държавнически. Надявам се, че ще гласувате точно така, госпожо председател и уважаеми народни представители, както гласувахте и за моето процедурно предложение точките в дневния ред да се разглеждат заедно. Благодаря. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, постъпили са много на брой становища, които са ви раздадени и с които сте се запознали. Сега предоставям възможност на проф. Станилов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В миналото Народно събрание аз не съм внасял такъв законопроект и тогавашната „Атака” не внесе такъв закон, тогава го внесоха независими народни представители. Той беше много слаб и не се прие. Ние с господин Стоичков излизаме от следната позиция. Както каза проф. Корнезов, има 117 закона и някъде над 400 подзаконови актове, които третират използването на българския език и нашият закон всъщност не казва нищо ново, той само слага една рамка на определени, съществуващи вече постановки. Моралната стойност на желанието да внесем този закон е постоянно издиганото желание на управляващата партия и на нейното ръководство да се оздравява държавността. Ние смятаме, че езикът е част от държавността и третирането му с нарочен закон ще представлява една инсигния – латинска дума, която значи знак за достойнство в смисловия превод на българския език. Това, което ние сме написали, се отнася за използването на българския книжовен език в официите, тоест в държавните институции и свързаните с тях организации. И нищо повече. Аз внимателно съм изчел всички становища и мнения и преди в основната комисия, на която аз съм член, и сега в този случай пак си ги припомних. Две трети, даже три четвърти от критиките към нашия законопроект не се отнасят към него. Внимателният прочит на закона показва, че той не ограничава никого и в нищо, както изучаването на езиците на различните диаспори и организации. Наскоро бях в едно предаване по ТВ 7, където ме бяха поканили точно за езика и те направиха консултация с едни хотелиери, които започнаха да се карат, че трябвало да си свалят надписите от хотелите, защото били на латиница. Те поначало са нарушили Търговския закон, където се третира кой надпис къде да бъде и че най-отгоре трябва да бъде на кирилица, а отдолу на латиница, той трябва да е по-малък. Но това почти никой не го спазва. Ето един случай, в който когато се посочи основният закон, ще минеш на второто стъпало, за да разбереш за какво става дума. По-голямата част от критиките започват с това и завършват с това има ли нужда от такъв закон или езикът просто се развива от само себе си и се самоконтролира и го контролират тенденциите, които специалистите създават, формулират и т.н. Правилно каза господин Корнезов, че законът е един инструмент и най-важното е в чии ръце ще попадне този инструмент. Ние тук създаваме „ръцете”, тоест съвет за българския език, който е само от експерти, които ще могат да изразяват своето мнение по тенденциите на развитието, контрола и т.н. Пак повтарям, българският книжовен език е обект на този закон и то само езикът на официите. Тоест на всички институции, на всички организации, свързани с държавността. Затова ние внесохме този законопроект и смятаме, че с него ще се премери температурата на обществото, образно казано, докъде е стигнал интересът към нашия език, в който навлязоха по време на демокрацията много чуждици, а те навлизаха и преди това. Когато стане дума за тях, аз винаги си спомням, че когато бях студент във втори курс, прочетох една статия на проф. Александър Балабанов, писана в началото на 20-и век, която беше озаглавена „Турските думи в българския език”. И аз бях поразен от това колко тези думи оцветяват нашия език и как в нашия език няма адекватни думи и тогава се използват турски думи, руски думи или френски думи и т.н. Нашият закон не забранява това, той всъщност иска само да дисциплинира нещата. Доколко това е успешно, може да се види примерно на второ обсъждане, ако има хора, които са заинтересовани да внесат в него поправки или да предложат нови изписани текстове. Време има, този закон не е такъв, който да се приема бързо. Накрая ще кажа, дори и да не бъде приет този закон, един ден в България такъв закон ще бъде приет. В това аз съм дълбоко убеден, може и да не съм жив дотогава, но той ще бъде приет. И такива закони ще бъдат приети в почти всички европейски държави, тъй като това е естествената реакция на глобализма и на създаването на мултикултурните общности. Нациите сами по себе си инстинктивно се защитават от това. И ако премерим обществените настроения, което по този законопроект не беше извършено нито от социолози, нито от политолози, нито от така наречените културни антрополози, ако бяха измерили настроението в обществото, то щеше да бъде в полза на този закон поне 60-70%. Това искам да ви кажа. Приемаме всякакви съвети, критики. Ние с господин Стоичков сме отворени хора, а не някакви догматици, които си измислят собствени правила. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Откривам дискусията по двата законопроекта. Заповядайте, колега Казак. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Само за информация, двата законопроекта минаха през Комисията по образование и Комисията по правни въпроси. Доколкото знам, Комисията по образование е приела единия и е отхвърлила другия, Комисията по правни въпроси не прие и двата законопроекта. Аз имах вече възможност да изкажа своето становище и по двата законопроекта в Правната комисия. Искам само накратко да подчертая, че може би, както каза проф. Станилов, някой ден в България ще има такъв закон за българския език, но според мен той категорично трябва да изглежда по друг начин, а не така както са изписани тези два законопроекта. Защото те в основната си част преповтарят вече съществуващи в десетки нормативни актове от най-различен ранг, като започнем от Конституцията, минем през две дузини закони и слезем по-надолу, вече отдавна приети и действащи разпоредби относно условията за използването на българския език като официален национален език, като задължителен във всички сфери на обществения, политическия и културния живот на страната, в съдебната система също и т.н. и т.н. Също така ограниченията и обстоятелствата, при които може да се употребява друг език, в това число майчин език. И т.н. Общо взето, този законопроект не прави нищо друго освен да преповтаря тези неща. А един от законопроектите дори допълва с някои ограничения, които са спорни. За мен основният проблем, в който се опитаха да ме убедят колегите от „Атака”, е, че има проблем в организационната структура на утвърждаването на граматическите правила, тоест езиковите правила за употребата на българския език и за неговото утвърждаване като правила за употреба в системата на образованието, в най-различни сфери. Тоест проблемът е по-скоро организационен от гледна точка на това, че Институтът по български език към БАН не разполага с ясно регламентирана уредба, по която той да функционира и да налага тези езикови правила в системата на образованието. И ако наистина това е основният проблем, аз мисля, че има смисъл да се приеме един подобен закон, който да регламентира ясно институционалните взаимоотношения между този институт и другите държавни учреждения, специално Министерството на образованието, младежта и науката. Ако трябва да се създаде такъв съвет по български език, който да бъде шапката, която да утвърждава тези езикови правила и да задължава всички автори на учебници по български език и литература да се съобразяват с тях, почти цялата образователна система, но категорично в останалите си части и двата закона са абсолютно излишни, а за съжаление това представлява поне половината и от двата законопроекта като регламентация. Заради това ние няма да подкрепим и двата законопроекта, така както не сме ги подкрепили и в другите комисии. Да оставим настрана наказателните разпоредби, налагането на санкции и т.н. – неща, които според мен са прекомерни. Професор Станилов много правилно каза, в какви ръце ще попадне един такъв инструмент, особено когато той е и репресивен. Затова ние сме много внимателни в това отношение. В смисъл, когато съдържа този инструмент и репресивни елементи, проф. Станилов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не мога да приема твърдението за санкцията за репресия, това не са еднозначни понятия. Това – първо. И второ, за мен няма излишни закони, има закони, полезни и безполезни. Когато аз казах, че разглеждам този закон като една инсигния на българския език на държавността, това означава, че наистина ще има смисъл и повторение, защото законът е рамка, това е ясно. И не може да бъде другояче, той не може да бъде разписан по друг начин. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други становища, колеги? Заповядайте, госпожо Караминова. ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, бих искала да кажа, че аз наистина съм раздвоена как да гласувам, до кроя на заседанието ще реша. В Конституцията на Република България, член 3, както и в законодателството има достатъчни гаранции за това българският език да е официален, да се използва и изучава. Смятам, че законопроектът на господин Корнезов, действително както каза господин Казак, има повече ограничения, по-строг е. Например тук бих цитирала чл. 6, където българският език е задължителен по т. 8 при наименования на учреждения, на населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения. Ние развиваме туризъм, културен туризъм в България, смятам, че може спокойно да се изписват и на български език, и на латиница. При законопроекта на господин Стоичков има една рамка, която дава възможност между първо и второ четене да се прецизират някои разпоредби. Това е моето мнение. Благодаря. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други становища? Заповядайте от Министерството на образованието. ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На мен се падна честта да кажа няколко думи. Аз бях с министъра на образованието, младежта и науката миналата седмица в Комисията по образование и ние сме изразили становище, което е доста изчерпателно и аз не смятам да се спирам сега на него. Бих искал да се спра по-точно на това, което каза министърът миналата седмица. Ние имам резерв относно това да се кодифицира чрез правни норми употребата на българския език, общо казано. Да, той представлява кодификация, но българският език е жив организъм и той трябва да се развива по собствените си правила. Това е добре и за самия език. Въпреки това министърът тогава заяви, че, първо, отхвърляме и имаме отрицателно становище по отношение на законопроекта на господин Корнезов. Той наистина изглежда доста по-рестриктивен по отношение на правилата, които създават материално-правните разпоредби, създава и условия и има разпоредби, които предвиждат издаване на наказателни постановления от един специален орган. Според нас това не е редно да се случва. По-мек вариант ни се струва законопроектът на народните представители Станилов и Стоичков. В тази връзка министърът изрази становище, че ако това може да се превърне в един закон, който да бъде закон за развитието на българския език, закон, който да урежда обществените отношения във връзка с развитието на българския език, това е един съвсем друг въпрос. И в тази връзка ние казахме, че в този случаи ние бихме помислили за доработването на този законопроект. Това е с две думи. Благодаря ви за вниманието. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, госпожо Паунова. МИЛДА ПАУНОВА, Министерството на културата: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на културата не подкрепя внесените законопроекти. Ние считаме, че на този етап няма нужда от отделен закон. И както посочи господин Казак, в голямата си част разпоредбите на законопроектите възпроизвеждат съществуващи закони. В становището си подробно сме ги посочили и изброили. Считаме също така, че е неправилен подходът за изчерпателно изброяване на случаите, в които е задължително използването на българския език, тъй като така се създава възможността определени обществени отношения да останат извън приложното поле на закона. Също сме посочили конкретни примери. На следващо място, считаме, че предвидените за създаване на държавни органи, като съвет за българския език и комисията за опазване и развитие на българския език, с неясен статут и правомощия. Като изключително тежка и рестриктивна мярка считаме предвидената възможност за освобождаване на длъжностни лица, които не изпълняват повелителни разпоредби на закона. В този дух е нашето подробно становище. Благодаря. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ, Софийски университет: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вносители на двата закона, дами и господа! Софийският университет „Св. Климент Охридски” и в частност Факултетът по славянски филологии изпрати своето становище още през лятото относно законопроекта на проф. Корнезов. За другия законопроект не сме получили текст и не сме изразили становище. Аз ще си позволя да кажа няколко по-общи неща, а ако имате въпроси, до мен стои заместник-деканът на факултета и тесен специалист по българския език доц. Владимир Жобов. Уважаеми дами и господа, първо искам да припомня, че преди, може би преди четири години в същата зала обсъждахме отпадането на държавните образователни изисквания за книжовния български език в средните училища. Тогава нашият факултет зае категорична позиция и тези държавни образователни изисквания останаха. Именно те са подходът и към днешния закон. Ако българският език се изучава в средните училища така както трябва, няма да има нужда от подобен закона. Ако учениците осъзнаят, че езикът е част от тях, част от нацията и че трябва да го употребяват правилно, както е залегнало в нормативните граматики, учебници и речници, може би от такъв закон няма да има нужда. Такива закони обикновено се приемат, когато се установява нова държавност или се трансформира държавността. Ние сме свидетели на подобни закони на Балканите в последните 15 години. И не само на Балканите. В страни, тъй като, прав е проф. Корнезов, езикът е един от стожерите на държавността. Но при нас ние си имаме кодифициран език. Съществуват нормативни документи под формата на граматики, учебници и речници, за които споменах. В този смисъл ми се струва, че законът за българския език може да бъде подвластен единствено на езиковите закони, които са обективни и които го регулират, понякога и саморегулират. Искам само да припомня, че подобна реформа се опитва да прави свети Патриарх Евтимий, който връща езика на неговото време към нормативността на братята Кирил и Методий, с което всъщност стопира естественото развитие на езика и с течение на годините българският език, който е бил в неговата богослужебна форма, административна форма и говорима форма доста близък, с течение на времето се разминава и какво става в България – става обратното на това, което става в Европа и в света. Старобългарският език, който е бил единен, с течение на времето се сакрализира и в момента в българската православна църква той е официалният език и не всички, които участваме в литургии, разбираме за какво става дума по време на богослуженията. И за да не съм голословен и малко да разведря обстановката, ще кажа, че при подобно заседание на Босненския парламент бил зададен въпрос има ли турцизми в босненския език и отговорът бил „йок”. ВЛАДИМИР ЖОБОВ, Софийски университет: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко думи и от мен като специалист по езикознание. Първо, ние нямаме коментари по отношение на тези части от законопроектите, които уточняват по-скоро сферите на обществения живото, в които употребата на българския език е задължителна, но те според нас по-скоро произтичат от фиксираното място на българския език като официален за страната в Конституцията и са коментирани в редица други закони. Нашите възражения са срещу създаването на специален орган, наричан в единия проектозакон ту комисия, ту комитет, в другия – съвет, който да регулира, да следи за опазването и развитието на българския език. Такъв орган всъщност вече има и това е Институтът за българския език. А преди да говорим за опазване и развитие, трябва да се запитаме какво заплаши българския език, заплашен ли е той изобщо? И дали това, което за един ще бъде опазване и развитие, за друг няма да бъде застой и упадък? Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 469.45 Kb. Сподели с приятели:
|
