Комисия по културата, гражданското общество и медиите
Изтегляне 469.45 Kb.
|
| Това, което става в съвременния български, е един естествен езиков развой, който е характерен за всички езици, а езиците не се променят в кабинетите на езиковеди, колкото и талантливи и образовани да са те, а езиковите промени произтичат от взаимодействие на живи хора. Затова се появяват нови групови жаргони, диалекти се сближават и раздалечават, появяват се нови езици и т.н.
Освен това, отношението към така наречените чужди думи. Тази категоризация на заемки, тоест необходими думи и частици, тези, за които има домашни съответствия, никога не е било прокарано успешно от лингвистите. И една от причините за това е, че в езиците няма такова нещо като пълни синоними. Освен че назовават, думите дават и оценка твърде често. А понякога чуждите думи дават една стилистична неутралност, която в много случаи е дори задължителна. Например какво ще предложат пуристите за гей бар (извинявайте за примера) с домашни думи? Да не говорим за санкциите, които се предвиждат. Аз мога да ви прочета и част от една много значителна разработка на един от най-авторитетните български езиковеди проф. Тодор Бояджиев, но няма защо да следваме и чуждия пример. Французите днес не говорят езика от 1666 г. По-скоро Академи франсез става много често за смях със своите предложения за замяна на „компютър”, всъщност една френска заемка в английския, на „имейл” и на какви ли не други думи. Освен това носителите на езика не са длъжни да знаят етимологията. Думите „хляб” и „кладенец” са заемки между другото, много стари заемки. И двете са немски думи. Ние споделяме загрижеността за българския книжовен език и най-вече за нивото на овладяването му в училище, но тук българският език не се нуждае от нормиране. Нека да обърна внимание върху това, че често нормите не са естествено присъщи, исторически формирани правила в език, които се следват от образования му елит, а са граматически декрети. Мога да посоча примери за такива граматически декрети, които тормозят децата ни в училище. Тоест граматиката не може да бъде усъвършенствана, защото тя е естествено формиран код. Така че за нас създаването на такъв орган е излишно. Да не говорим за санкциите, които се предвиждат. Никой не може да бъде наказван за начина, по който говори. Дори и присмехът за начина, по който се говори, е равностоен горе-долу на признак за физически недостатък. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Могат да бъдат наказани от ръководителите на телевизията, на радиото за неправилно говорене, но не и от законодателен орган. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законът не предвижда никакви наказания за говорене, а за употреба на българския книжовен език в документален смисъл и т.н. Това е казано много ясно и винаги се бърка. Затова ние много внимавахме. Аз се извинявам, че не съм точно специалист по езици, имам второ висше образование българска филология, български език и литература, но го завърших задочно от куртоазия, след като завърших история и започнах да работя археология. Ние с господин Стоичков сме последните, които биха могли да бъдат обявени за пуристи. Аз имам 7-8 книги и над 1500 статии като член на Съюза на писателите, които са публицистични, и употребявам достатъчно много и чуждици, и различни сложни изрази. Законопроектът, който сме написали, може да има и слабости, и недостатъци, но той е точно обратното на това, което би написал един пурист. Защото това, което ние сме написали, касае една тясна рамка от употреба на българския книжовен език, обаче ние смятаме, че по този начин направена и по този начин въведена, ще дисциплинира донякъде употребата на българския книжовен език в официите и оттам ще има дисциплиниращо влияние и навън. Защото колкото и декретно да звучат граматическите правила в училищата, както каза колегата от Софийския университет, все пак дисциплинират децата в някакви рамки, за да не се разпада съзнанието им, когато употребяват езика. То съзнанието се разпада от това, че езикът го води напред, когато говориш. Не знам дали се изразявам съвсем точно. Нашият законопроект няма такъв пресиращ характер, не представлява такъв инструмент и аз предварително знаех, че хората, които се занимават с език, по-голямата част от тях наистина ще бъдат против. Аз например имах големи преживявания миналия парламент, когато в същата тази комисия приехме Закона за културното наследство и трябваше да формулирам какво значи идентификация на един културен паметник например от 12-13 век и как да го изразя законово. Този закон беше приет и след това беше силно преработен от същата тази комисия, от същото това правителство, от същото това министерство. Той беше преработен, след като се видя как работи, и придоби съвършено друг вид. Този закон имаше горе-долу същата трудност и беше подложен приблизително на същите атаки. Аз мисля, че има нужда от такъв закон и когато той започне да работи, ще се видят неговите слабости и тогава той ще може да бъде коригиран. А той може да бъде коригиран с всякакви поправки и сега. Това, което казах, че един ден такъв закон ще бъде приет, не значи, че той ще бъде приет след сто години. Той ще бъде приет твърде скоро именно във връзка с тези процеси, за които аз вече говорих. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов. Заповядайте, колега Иванов. СТОЯН ИВАНОВ: Аз чух с огромно любопитство научната теза, че причината съвременният църковен език (църковно-славянски впрочем, защото той не е в тази книжовна норма на старобългарския, която е съществувала по времето на Кирил и Методий, „Златния век” или пък по времето на Теодосий и на Евтимий), та църковно-славянският език е толкова архаичен, понеже, видите ли, някога Търновската книжовна школа била направила реформа. Това е изключително интересно научно откритие и аз с удоволствие ще прочета трудовете и доказателствата в тази посока. Уважаеми езиковеди, сигурно отчасти възраженията ви са основателни, защото езикът е жив организъм. Няма как да му наложиш такива ограничения, защото той ще ги заобиколи. Вие сте прави, примерът с Франция е показателен. Само че аз си мисля, че ролята, която високоуважаемият и от мен включително Институт по български език „Проф. Любомир Андрейчин” изпълнява, тя е нормативна, в смисъл, че кодифицира по някакъв начин нормите. Но това все пак не е достатъчно властови орган. Струва ми се, че употребата на българския език в официалните случаи – пак говоря – в официалните, защото аз не знам колко от вас са прочели внимателно законопроекта, с някои от нещата в него и аз не съм съгласен, но в основната част на идеята той се опира наистина на употребата на българския език в официални документи, в официални случаи. Там наистина има нужда да сложим малко ред във вакханалията. Този прословут пример, който се дава (пък аз съм от морето), обясненията на всякакви магазинери, хотелиери и прочие високоуважаеми бизнесмени, че те не могат да си изпишат имената на хотелите и на български – забележете! – и на книжовен български език, защото сме туристическа страна, извинете, но всички тези възражения, цялата тази инвазия в един момент, от една страна, е смешна и нелепа, защото това не е вярно и всички вие, ако размислите, ще видите, че не е вярно, и от друга страна – издава нежелание ние да се опитаме по някакъв начин да съхраним това огромно богатство, което имаме, „език свещен на нашите деди”. Като казвам да съхраним, не искам да го замразим, въобще не си и мисля, че трябва да бъде „драсни-пални клечица” и други подобни неща. Но става въпрос все пак да се дадат някакви норми. Аз също имам възражения срещу определени текстове. Вие сте специалисти, ако имате възражения, дайте ги, но много ви моля, не си служете с аргументи като Търновската школа, църковно-славянския език! Много ви моля, недейте! ВЛАДИМИР ЖОБОВ: Извинявам се, че вземам думата за втори път. Институтът за български език не може да кодифицира граматически норми, той може да внася промени в българския правопис. И нека да обърна внимание върху нещо. Народното събрание прие един закон – Закона за транслитерация на български географски имена, в който пое срещу 12-вековната писмена традиция на българския език и срещу неговата фонетична структура, приемайки недомислено един закон, който да улеснява някакъв въображаем англоговорещ турист, за да изговаря правилно нещата, пропускайки да слага ударенията, като че ли става въпрос за караоке бар, а не именно за отношението към тези езикови традиции. СТОЯН ИВАНОВ: Но всичко това нямаше връзка със законопроекта. Няма да влизам в езикови спорове с вас, понеже вие сте специалистите, аз далеч не съм. Но това не е във връзка със законопроект. Затова ви дадох този пример. Не използвайте такива аргументи! Помислете какво можем да направим наистина полезно, за да бъде в официалните случаи употребата на българския език по някакъв начин поне частично защитена от вакханалията. Защото наистина е вакханалия. А това че вие си вършите добре работата, тук спор няма. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Димитрова. ТАНЯ ДИМИТРОВА: Наистина всяка една нация трябва да пази своя език и аз бих подкрепила и двата закона. Но когато ги прочетох, везните се наклониха към законопроекта на проф. Станилов дори само заради две неща. Той е по-либерален, успя сега да ме убеди в това. И най-вече там има конкретика, дори само за санкциите. Докато при законопроекта на проф. Корнезов това го няма. Бих се впуснала в подробности, с които вече ще задълбаем как ще се изпълняват актовете, наказанията, но няма смисъл. И с огромното ми уважение към проф. Корнезов, не може в мотивите, проф. Корнезов, да вменявате в дълг на 41-ото Народно събрание да приеме този закон. Конституцията е приета в 1991 г. Ами досега какво е правено? ЧЕТИН КАЗАК: Само едно допълнение, уважаеми колеги. Всички становища, с изключение на това на самия Институт по български език, който общо взето се е хванал точно за организационните проблеми, с които явно се сблъсква, тоест проблемите, с които той се сблъсква при утвърждаването на своята езикова политика, ако има такава, всички останали становища – на министерства, агенции, университети, Софийския, Великотърновския – са негативни, са против. Стана ясно защо. Първо, в българския език няма такава вакханалия, аз не мога да разбера на какво се базира това твърдение. Къде има проблеми и с това, че българският език е официален и се използва официално навсякъде – и в официалната кореспонденция, в съдебната система, и в образованието, и т.н. Това че имената на някои хотели се изписват на латиница, ако има такъв голям проблем, нека да се регламентира в Закона за туризма. Но заради този проблем в кавички да създаваме сега цял закон! Според мен понякога има и излишно нормотворчество, което само може да създаде допълнителни проблеми, вместо да реши съществуващи. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Един момент! Законът беше подкрепен от Министерството на образованието, младежта и науката с определени условности и това е естествено. Беше подкрепен от две институции и точно там е пръстът в раната – Агенцията за българите в чужбина и Асоциацията на българските училища в чужбина. Това трябва да говори нещо. А това, че такъв закон ще срещне отпор точно от институциите, които трябва да го изпълняват, и точно от специалистите и там ще се разделят мненията, това е естествено. Не знам Институтът по български език кой знае какви организационни проблеми има да решава, но мисля, че на езиковедите би трябвало да им се дадат по-големи права по отношение на кодифицирането на езика не само в такъв закон, но и в други отношения. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Иванов. РОСЕН ИВАНОВ, Агенция за българите в чужбина: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние поддържаме нашето становище, депозирано пред Комисията. Искам да поясня защо имаме препоръки към някои разпоредби. Наистина законът е първичен нормативен акт, който урежда трайни, повтарящи се обществени отношения, в това няма спор. Но ни се ще, когато един закон урежда използването, изучаването и опазването на българския език, да не се забравя, че този език изучават, ползват и са длъжни да опазват и три милиона български зад граница, най-вече техните деца. Особено тези, които се раждат в чужбина или отиват като малки там. Затова нашата препоръка е в закона да не се изпуска този важен момент, да има разпоредби, които да регламентират задълженията на държавата към изучаването, към подпомагане изучаването и опазването на българския език зад граница. В тази насока са и нашите препоръки за членство на представител на Държавната агенция в Съвета по български език. Несъмнено е, че използването на българския език в чужбина е най-мощното средство за запазване на българската национална идентичност и ако искаме нашите българи зад граница да си бъдат българи, на първо място, най-важното е, те да говорят български език. Така че моля да се съобразите с тези наши препоръки. Благодаря ви. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други изказвания? Заповядайте, проф. Корнезов. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да отговоря. Вижте, след като Конституцията изисква такъв закон, ние сме длъжни да приемем такъв закон – първо. Второ, 11 правителства досега са минали от приемането на Конституцията. Нито едно не посмя да внесе закон за българския език или закон за защита на българския език. Всички опити, които сме правили, сме ги правили народни представители, знаейки, че ще бъдем разпнати. Тук се говори за Института по български език към БАН. Има едно писмо на Вълко Червенков от 1954 г., с което нещо възлага в смисъл: вие там в института гледайте за българския език. Е, до Вълко Червенков ли ще стигнем сега? Минало – заминало. Институтът по български език няма юридическа основа. И затова дали сега ще го наречем комисия, дали ще го наречем съвет, и единият, и другият законопроект предвижда такъв орган, който да защитава българския език. За санкциите. Колеги, има ли закон без санкции? Няма! То няма да е закон, ако няма предвидени съответни санкции. Защото ако се наруши дадена правна норма, трябва да има съответна санкция. Това, което тук съм предложил, е всъщност препращане към Закона за административните нарушения и наказания и нищо повече! Даже санкциите, които предвиждат колегите (те имат цяла глава), са много по-сурови. Не казвам, не го приемайте, ни най-малко! И аз, и колегите много добре осъзнаваме, че санкциите няма да ни решат въпроса. Те са необходим елемент от тялото на един закон. Приключвам. Преди години имаше един президент. Ако си спомняте, много пъти ни убеждаваше, включително и по телевизията, че трябва да сменим кирилицата с латиница. Случайно тези дни ми попадна Богдан Филов. Когато подписват Тристранния пакт италианците са го натискали българите да приемат латиницата. Богдан Филов отстоява. Разбира се, и Борис ІІІ стои зад гърба му. Така че въпросът за българския език, включително и графичното му изобразяване, винаги е бил политически, държавнически въпрос. Благодаря ви. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, проф. Корнезов. Заповядайте, госпожо Етем. ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви. Аз искам да попитам има ли някаква финансова обосновка и на единия и на другия закон? Колко ще струва на държавата реализирането на този закон? Защото моят спомен като представител в правителството на тройната коалиция беше, че всеки един закон, когато се внася, се внася с финансова обосновка – какви пари ще струва на държавата, какъв ефект ще има и дали могат да се осигурят тези средства. Защото много лесно е да приемаме едни закони, стига да не остават само на хартия и след това да не се реализират. Като се започне първо от администрирането на самия закон, има структури, които ще се занимават с това, това значи, че за там някакъв бюджет ще се отделя, съответно и за другите дейности, които са разписани в двата закона от двамата автори. Пак повтарям въпроса си: имаме ли някаква финансова обосновка за тези закони, които приемаме, ако евентуално ги приемем, и колко ще струват на държавата, способни ли сме да заплатим тези пари? Защото виждате, в момента навън хората стачкуват и те стачкуват не за нещо друго, а защото не могат да изпълняват своите функции поради проектобюджета за 2012 г., който виждате, и са разтревожени от това. Ако ние ще направим поредния закон, с който няма да можем да финансираме дейностите на държавата, защо водим днес тази дискусия? Ако влезем в детайли, има, разбира се, какво да се говори за защитата на българския език, за това да подпомогнем не само българите, които живеят в чужбина, да си запазят майчиния език, да го изучават, да го говорят вкъщи, но най-вече за всички хора, които се намират на територията на Република България, да имат достъп до всяка една държавна, общинска, здравна или друга услуга, да могат да се разбират с хората, които работят в тези институции, защото много често се налага чужденци, които попадат в България, да не могат да се разберат, да не могат да влязат в комуникация в държавните институции. Чета проекта на проф. Станилов. Всички тези неща в детайли също трябва да ги отбележим. Можем да дадем за пример и една Америка, която също е мултикултурна нация, как там улесняват представителите на малцинствата при техния контакт със съдебната система, с държавните институции или със здравните органи. Защото тук в един от членовете дори се споменава освен държавните органи, и в здравните институции задължителен български език. Има много неща, за които можем да говорим, безспорно. Но преди всичко искам да получа отговор на въпроса, с който започнах – има ли финансова обезпеченост. Благодаря. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. На този въпрос могат да отговорят както вносителите, така и отговор се съдържа в становището на Министерството на финансите, с което всички вие разполагате. Министерството на финансите казва, че друг е механизмът, по който следва да бъде осъществен процесът за съхраняване на българския език. Горе-долу в този смисъл завършва становището. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние с господин Стоичков това сме го предвидили. Според нас съветът заседава на обществени начала. За нас е ясно, че трябва да се дават може би някакви пари за секретарка и т.н. По нашия законопроект този съвет е консултативен орган към Министерския съвет. Мисля, че няма да се размине без пари, които ще бъдат малко. Министърът на образованието каза, че това може да се реши допълнително, не е такъв проблем, ако се приеме, разбира се, такъв закон. Ние смятаме дори, че този закон не би трябвало да се казва на Станилов и на Стоичков, а просто закон за българския език, което е най-важното. За емиграцията, за която попита колегата. Ние сме взели немската схема – всеки, който работи в България, който има право на работа в България и след това и на българско гражданство, трябва да знае българския език. Този, който работи, на нивото, което му е необходимо за работата, а този, който иска българско гражданство, трябва да владее в определена степен и книжовния език. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще отговоря с едно изречение. На стр. 7 съм написал за финансовите измерения. Предвиждам тази комисия да не бъде на щат, а на обществени начала. Вероятно ще има една-две служителки, технически секретар. Така че финансови проблеми не се поставят. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Становища? Закривам дискусията и подлагам на гласуване по поредността на представяне първо Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. Който е „за”, моля да гласува. За – 2, против – 2, въздържали се – 10. Подлагам на гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. Който е „за”, моля да гласува. За – 9, против – 2, въздържали се – 4. Приема се. Колеги, да благодарим на участниците в заседанието ни по точки първа и втора. Преминаваме към точка трета – Обсъждане на Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г. Поводът да разглеждаме този законопроект в нашата комисия е Глава трета от закона, а именно хазартните игри, да продължим дискусията, която започна в нашата комисия, и кореспонденцията между заинтересованите институции е повдигнатият проблем по отношение на интерактивните игри и рекламата за тези игри. Ще помоля господин Калоян Кръстев да представи законопроекта. КАЛОЯН КРЪСТЕВ, председател на Държавната комисия по хазарта: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще ви представя накратко Законопроекта за хазарта. Действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от юни 1999 г. Въпреки многобройните, повече от 20, несъществени изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти, непълноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагането на закона. В Закона за хазарта напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартните дейности и развитието на новите технологии. Ето защо през март миналата година бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да даде цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности държавния надзор върху тях. Работата по законопроекта премина през няколко етап. До средата на миналата година подготвеният от Държавната комисия по хазарта проект бе съгласуван в системата на Министерството на финансите, като след отразяване на получените бележки и предложения на 5 юли 2010 г. проектът бе публикуван на нашата интернет страница, като бе отправена покана за публичното му обсъждане към всички заинтересовани граждани и организации. През юли 2010 г. бяха проведени четири големи срещи-дискусии с обществеността. Бяха разгледани над 100 писмени становища и предложения, получени от граждани и обществени организации до крайния срок на публичното обсъждане – 5 август 2010 г. През септември и октомври миналата година бяха проведени няколко работни срещи с двете браншови асоциации – БТАПОИИ и БАРХИ. След това бе извършено и вътрешно-ведомствено съгласуване на законопроекта в Министерството на финансите. В резултат на получените становища и проведените публични обсъждания, срещи и дискусии законопроектът бе прецизиран и допълнен. На 4 февруари т.г. проектът бе публикуван на уеб сайта на Министерството на финансите и бе изпратен за външно-ведомствено съгласуване. Проектът на Закона за хазарта с отразени бележки на заинтересованите министерства бе изпратен в Европейската комисия на 19 март 2011 г., с което беше изпълнено изискването на ПМС № 165 от 2004 г. и на Директива 9834 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Получените подробни становища на Европейската комисия и Малта и коментари на Великобритания в рамките на тази ратификационна процедура наложиха промени в няколко текста на проекта. Тези промени бяха представени на Европейската комисия през юли 2011 г. и в резултат на това на 19 септември 2011 г. бе получено положително становище на Европейската комисия по законопроекта относно съответствието му с основните принципи на европейското право и по-конкретно с принципите на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване на операторите на услуги. Основните положения в законопроекта са следните. Създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства – за пръв път в нашето законодателство в България. Предвидено е чрез този нов способ да могат да се организират почти всички други хазартни игри, регламентирани в закона, с изключение на томболите и моменти на лотарийни игри. Заложени са допълнителни изисквания за издаването на лицензии за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите в сравнение с традиционния способ наземно. Такива са изискванията за наличие на петгодишен опит, натрупан от организатора или негови съдружници или акционери с квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра. Този опит може да е придобит както в България, така и в друга държава и юрисдикция, където е извършвана законно хазартна дейност. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 469.45 Kb. Сподели с приятели:
|