Комисия по културата, гражданското общество и медиите
Изтегляне 469.45 Kb.
|
| Друго изискване е централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция по приходите, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, който се намира в централната компютърна система на организатора, трябва да е на територията на България или на територията на друга държава по Европейското икономическо пространство. Друго изискване е откритата сметка за депозиране за залози и изплащане на печалби да е в банка, която има право да извършва дейност на територията на България. За обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощие на надзорния орган – Държавната комисия по хазарта, да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензии по този закон, както и за ограничаване на достъпа на интернет потребители от такива сайтове. Предвидено е също увеличаване на минималния брой на игралните места, игралните зали, и увеличение на минималния брой на игралните автомати в игралните казина. Това е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организирането на игрите и дейностите. Целта е да се гарантира прилагането на по-качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики. Запазена е заложената и в действащия закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана. Дадена е легална дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри”, като са изброени неизчерпателно хипотези, в които определени действия се считат за такава реклама. Предвидена е административно-наказателна отговорност за лицата, които публикуват, излъчват и/или разпространяват информация, която представлява реклама на хазартни игри. Разширен е също кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административно-наказателна отговорност за извършването на хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, като освен организаторите на административно наказване подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз. Увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на легален хазарт. Размерите са обвързани с постъпленията от хазартните игри. Създадени са изцяло нови разпоредби относно правомощието на държавния орган за надзора по хазарта за унищожаване на годно игрално оборудване, което е използвано за организиране и осъществяване на хазартна дейност без лиценз и което е отнето или изоставено в полза на държавата. В заключение следва да се подчертае значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България. Регламентирането на хазартни игри чрез интернет е необходимо условие за създаване на ясни национални правила в съответствие с европейските стандарти за трансгранично предоставяне на онлайн хазартни услуги по начин, осигуряващ добра защита на интересите на българските потребители на тези услуги и гарантиращ ефективен държавен надзор върху тази дейност. Благодаря ви за вниманието. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз. Колеги, изказвания, становища? Заповядайте. АНГЕЛ АНГЕЛОВ, представител на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри: Ние сме депозирали нашето становище по проектозакона в Комисията и го подкрепяме в цялост. Тук бих искал да обърна внимание, уважаема госпожо председател и уважаеми дами и господа народни представители, на три от най-важните според нас към момента слабости на законопроекта. Първата е тоталната забрана на рекламата на хазартни игри. Ние считаме, че това противоречи на всякаква логика и такава забрана е абсолютно ненужна. Между прочем нито една държава в Европейския съюз не е въвела такава забрана. Да, има правила, но забрани за осъществяване на реклами няма. Забранена е единствено рекламата на незаконните хазартни оператори. Отделно искам да кажа, че ако възприемем тази нормативна уредба и забраним изцяло рекламата, това ще има един изключително негативен ефект, тъй като легалните хазартни оператори няма да могат да съобщават на потребителите какво предлагат, как го предлагат, какви са условията за участие. Също така нелегалните хазартни оператори, които не са регистрирани в България, спокойно могат да се рекламират чрез средствата за масово осведомяване поради една проста причина. Давам пример с един мач от шампионска лига, който се излъчва директно по Българската национална телевизия, рекламите на стадиона, примерно в Англия, където този оператор оперира законно, директно се пренасят на българския потребител без никакви ограничения. Вторият важен момент в закона и според нас слабост е липсата на достатъчно строги изисквания за взимане на лиценз за хазартна игра от разстояние и най-вече изискването за сървърите на територията на Република България и регистрацията в реално време на всеки залог и всяка печалба в Националната агенция по приходите. Според нас това са два от най-важните моменти, които ще гарантират приходите на държавния бюджета. Защото липсата на такива изисквания реално ще позволи на един недобросъвестен организатор да манипулира постъпленията от игрите, тъй като те са виртуални и лесно могат да бъдат преиначени, казано най-меко. Тези комплексни изисквания трябва да бъдат изключително строги, тъй като техническите средства са прекалено напреднали и повечето държави членки се стремят по всякакъв начин да засилят контрола върху това нещо. Единственият възможен ефективен контрол е физическо разположение на оборудването с цел възможност на осигуряване на достъп до всеки един от контролните органи на тези системи. И последният важен момент според нас е залегналото в закона виждане, че хазартните игри от разстояние са друг тип хазартни игри. Според нас това не е вярно, това са същите игри, просто са предлагани по друг начин на дистрибуция, а именно интерактивните технологии. Това е признато в решенията на Европейския парламент, които са две на брой, последното излезе на 15 ноември т.г., в трайната практика на Европейския съд и практиката на Европейската комисия. Благодаря ви. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други въпроси, становища? Заповядайте, господин Камбуров. ГРИША КАМБУРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми вносители! Пред вас е становището на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, което е раздадено предварително и предполагам, че всички сте се запознали с него. То е по отношение на проекта на Закон за хазарта, който се обсъжда в момента. Ние имаме няколко основни бележки към внесения за разглеждане проект на Закон за хазарта. Започваме с абсолютната забрана на рекламиране на хазартни игри. Напълно подкрепям това, което каза колегата, който говори преди мен. Пълната забрана няма да доведе до желания резултат, който се цели от вносителите, а напротив. Ние считаме, че трябва да бъдат въведени по-стриктни критерии за реклама на хазартни игри, но все пак тази реклама да бъде разрешена чрез дерогиране на общото право, както се случваше до момента. Не мога да се съглася с мотивите, които изложи вносителят, че текстовете в тази връзка се прецезират с оглед по-доброто правоприлагане, а напротив, затяга се един режим, като се забранява реклама на лицензирана дейност. Тоест ти забраняваш напълно законосъобразна дейност да бъде рекламирана, като мотивът за тази забрана е да не се води до пристрастяване или прекомерна употреба, или прекомерна реклама на хазартни игри. Считаме, че това е неправилен подход. Вторият пункт в нашето становище е по отношение на така наречените игри от разстояние. Няма да ви губя времето подробно да ви занимавам с нашите аргументи в тази посока. Считаме, че текстът също не е добре разписан, въпреки че ние сме изпратили становище и в рамките на двете обществени обсъждания, които се случиха. И при все че водим този разговор във връзка с текстовете, които първоначално Съветът за електронни медии беше изпратил за регламентиране на така наречените интерактивни игри, по отношение на които имаше възможност да се произнесе както Държавната комисия по хазарта, така и Комисията за защита на конкуренцията, така и Комисията за защита на потребители, ние сме изпратили становище както до Съвета за електронни медии, така и до уважаемите народни представители. Категорично искаме да подчертаем още веднъж, че предложените от Съвета за електронни медии текстове и в настоящата редакция противоречат освен на действащото законодателство и действащия Закон за хазарта, така също и на редица европейски документи. Подробни мотиви са изложени в становището, което е пред вас и сме изпратили и приложение към настоящото становище сме изпратили. Упълномощен съм и от Асоциацията на рекламните агенции да потвърдя и тяхното категорично становище, че цялата им гилдия се противопоставя на абсолютното ограничение на рекламата на хазартни игри. Те също са изпратили мотивирано становище до вас. Благодаря ви. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте. РОСИ МАКИ, Българска асоциация на производителите и организаторите на хазартни игри: Бих искала да направя допълнение, което да бъде в подкрепа на казаното досега. Ние също сме депозирали нашето становище, като освен изказаните досега аргументи, че пълната забрана на реклама и начинът, по който е дефинирана рекламата към сегашния момент в законопроекта, като всякаква информация, по всякакъв начин, с всякакви средства ще доведе до една ненужна цензура и пълно информационно затъмнение, което не само ще бъде в ущърб на потребителите, тъй като те няма да могат да разграничат легалните от нелегалните оператори, няма да имат възможност да правят свой информиран избор, но също така и в ущърб на индустрията като цяло, която няма да има възможност да се позиционира като легална и социално отговорна индустрия и да защити своя имидж на регулиран бизнес. Бих искала да спомена също така, че асоциацията ни вече пета поредна година организира професионални форуми, търговски изложения, кръгли маси, професионални класове, издаваме списания, бюлетини, които целят повишаване професионализма на работещите в бранша, и една такава дефиниция и забрана на рекламата ще доведе до крайна мярка, в която нито едно от тези неща няма да може да се случва. Благодаря. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други становища? Заповядайте. ДАНИЕЛА ЖУКОВА, Съвета за електронни медии: Ще си позволя, уважаема госпожо председател и уважаеми дами и господа народни представители и гости, да направя едно допълнение. Съветът за електронни медии е изпратил своето становище и мнение за регламентирането на интерактивните игри, като изрично в него е подчертал, че те, разпространявани в програмите на доставчиците на медийни услуги, са хазартни и нехазартни. Има и нехазартни интерактивни игри, за които бихме искали да съществува регламентация вероятно или в Закона за радиото и телевизията, или в някакъв друг закон в бъдеще, предвидено от законодателя. Що се отнася до регламентацията на хазартните интерактивни игри или не интерактивни игри, Съветът за електронни медии смята, че това е напълно в правомощията на Държавната комисия по хазарта и в този смисъл благодари на Държавната комисия по хазарта, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, които са се съобразили с предложенията и на Съвета за електронни медии, така както ги четем, допълнени и разписани в предлагания в момента Законопроект за хазарта. Единствено и само, тъй като нехазартните интерактивни игри в момента не са предмет на обсъждане, що се отнася до регламентацията на рекламата, Съветът за електронни медии би желал в новия Закон за хазарта да види някаква корелация или някакви текстове, които да правят връзка между правомощията по санкционирането на нерегламентираната, незаконова реклама евентуално, която бъде разписана в бъдещия закон, да види такава регламентация за своите правомощия. Така както в Закона за здравето съществуват предоставени правомощия на Съвета за електронни медии да санкционира незаконната реклама на алкохолни напитки. Би било добре, ако в бъдещия закон на Съвета за електронни медии бъдат разписани също някакви правомощия съвместно с Държавната комисия по хазарта. Благодаря ви за вниманието. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви също. Други становища? Заповядайте, колега Димитрова. ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Според мен промените, които Съветът за електронни медии дава на Закона за радиото и телевизията, са с една-единствена цел – защита на зрители и слушатели, сиреч потребители. И тази обстоятелственост, която е дадена в техните предложения, вероятно е предизвикала и АБРО, и Комисията по хазарта. Но единственото, на което искам да се обърне внимание в тяхното предложение, това е § 5, чл. 75. Оставям настрана чл. 19, там са много обстоятелствени. Нарочно ще ви го прочета, защото това е много важно за хората, които участват в тези игри. Нека да не забравяме, че никой не ги кара насила да играят. „В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1, изречение второ, след думите „скритите” се добавя „и заблуждаващите”. Създава се ал. 2 със следното съдържание (което според мен не е малко важно, но аз трябва да чуя и мнението на вносителите): „(2) Заблуждаващо е търговско съобщение, което по какъвто и да е начин, включително и по начина на неговото представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение.” Няма да се впускам в подробности, само ще спомена този телефон 145, който направо е психическа атака. Оставям всичко настрана, но много ще моля да обърнете внимание на последното предложение на Съвета за електронни медии. И нещо друго исках да кажа. Може би от моя опит и практика, според мен в раздел „Реклама”, чл. 10, ал. 1, забранява се реклама на хазартни игри – това е абсолютно излишно. Може би сега ще предизвикам някакъв бум, но как ще ми обясните тогава параграфи 2, 3, 4 и 5? Това търговско съобщение ли е в 2 и 3? Според мен чл. 1 се бие с чл. 2 и 3. И тъй като не може да е пълна мъгла, може да е много революционно, но аз предлагам „забранява се реклама на хазартни игри” да отпадне. И още нещо искам да кажа. В чл. 14 – държавата може да организира залагания върху резултати от спортни състезания с коне и кучета. Животът е толкова динамичен! Ами ако има състезания с петли, какво правим? Трябва да ги санкционираме? Защо трябва да се конкретизира „коне и кучета”. Може и с костенурки да има състезания. Същото се отнася и за чл. 41. Много пъти се повтаря. Мисля, че тази конкретика трябва да отпадне. И „санкциите по този закон се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони”. За едно нарушение ще има две санкции по два закона ли? Това ми е въпросът. Тук нещо не разбирам. КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Ако може да отговоря първо за рекламата на хазартни игри, понеже и от двете големи браншови асоциации имаше такива бележки. Само да ви обърна внимание, че тази забрана за рекламирането пряко на хазартни игри съществува от 12 години и половина, тоест от юни 1999 г., откакто е в сила действащият Закон за хазарта. Прякото рекламиране на хазартни игри е забранено. Така че в новия Закон за хазарта няма никаква промяна на практика, забраната си продължава. И целта е тази реклама да не стига до широк, неограничен кръг. Знаете, рекламите стигат до милиони хора в масмедиите, включително до деца, непълнолетни и уязвими групи от обществото. Целта на тази забрана е да не се популяризира толкова широко и да не се приканва масово към участие в тези хазартни игри. Защото хазартът знаете, че си има и социални, и медицински аспекти, не е някаква обикновена икономическа дейност. Новото в Законопроекта за хазарта е, че сме се опитали да дадем една дефиниция на това що е то реклама на хазартни игри, тъй като в действащия закон от 1999 г. няма такава дефиниция, има празнота и имаше различни тълкувания и мнения. Важното в тази дефиниция е, че целта на тази реклама е да предизвика или поддържа интерес към такива игри и/или да насърчи участието в тях. Това искаме да продължи да бъде забранено, както е било вече 12 години и половина, но поради липсата на дефиниция и поради някои неясноти реално не сме налагали много санкции при нарушения на тази законова забрана. Това, което каза господин Ангелов за шампионска лига, това, което се вижда по стадионите при мачове, това е реклама на лого и търговска марка на организаторите на хазартни игри, което изобщо не е забранено по новия Закон за хазарта. Забраната е за рекламата на самите игри. Това че се вижда логото, наименованието, търговската марка на самия организатор, изобщо не е проблем, не е забранено и никога не е било забранено, откакто има нормативна уредба на хазарта у нас. Така че тук се прави една погрешна интерпретация според мен. Първо, забраната не е тотална и второ, няма никакъв проблем да се рекламира самият организатор. Целта е да не се популяризират самите игри толкова масово. Аз казах и при представянето, тази дефиниция не е изчерпателна и пълна, може да подлежи на известно подобрение, разбира се. Но ние самите нямаме много опит по отношение на рекламата и затова не бих казал, че тази дефиниция е идеална. Но все пак е една крачка напред, тъй като досега 12 години и половина не е имало изобщо дефиниция и е имало различни интерпретации какво е това пряко рекламиране на хазартни игри, какво представлява реклама. Тук стана дума и за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рад иото и телевизията, който е приет от Съвета за електронни медии. Ние също сме си дали становището, но искам да ви обърна внимание, че когато има такъв опит да се дефинират така наречените интерактивни хазартни игри, нотификацията е задължителна. Аз не знам, мисля, че този законопроект не е внесен официално в Народното събрание. Имайте предвид, че ако той се внесе без нотификация, глобата е от порядъка на пет милиона евро за нарушение на тази директива. А нашият Законопроект за хазарта е нотифициран, имаме положително становище, спазили сме цялата процедура, която отне четири месеца. И затова се разглежда сега от тази комисия. Така че ние сме категорично против в друг закон да се дефинират някакви хазартни игри. Мястото им е само и единствено в Закона за хазарта. Написали сме го съвсем ясно и си поддържаме тази позиция. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В тази връзка сме изискали и законопроектът да се гледа в нашата комисия – за да не се внася друг. Защото считаме, че функционално мястото на интерактивните игри е точно в Закона за хазарта. КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Точно така. За да нямаме уредба в два различни закона. Стана дума за телефон 145 и за някои игри, които се провеждат. В момента в действащия закон има доста вратички и празноти, така наречени викторини, начини за заобикаляне на законовите забрани. Сега ние се опитваме да затворим тези вратички и да не допускаме такива закононарушения, които се маскират под една или друга форма. СТОЯН ИВАНОВ: В становището на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри ме заинтригува финалът. Известно ми е, че наистина съществува такъв проблем, от асоциацията твърдят, че в закона, което предлагате, не са предвидени достатъчно мерки за предотвратяване на незаконния хазарт. Например ограничение на банковите транзакции и филтриране на достъпа до незаконни интернет сайтове. Този проблем го има и се разраства все повече. Не знам до каква степен е застъпен в България, но е световна епидемия и ми се ще да чуя и Вашето становище. КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Инфилтрирането на сайтове е предвидено като правомощие на Държавната комисия по хазарта да взима такива решения за ограничаване на достъпа на български потребители до такива сайтове, за които няма лиценз. А по отношение на контрола върху транзакциите, това е една малко по-сложна тема. Други държави са се опитали да въведат такива ограничения, примерно Норвегия, и са имали доста сериозни проблеми, защото това е свързано вече и с банките, съответно банковия надзор в съответната държава. Така че в този Законопроект за хазарта наистина нямаме уредба за ограничаване на такива транзакции и някакъв контрол върху тях. За да има нещо такова, трябва да участва и Българската народна банка и Банков надзор и бихме имали сериозни проблеми, ако се опитваме да правим някакви ограничения на банковите транзакции. Затова не сме го заложили на този етап. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз бих искала да задам един въпрос. По какъв начин новият закон гарантира опазването на психичното здраве или неучастието на децата в хазартни игри, примерно при дистанционните игри? По какъв начин ще става контролът, ако сървърът е извън страната? Тук е и проблемът с фиска – по какъв начин се контролират участието и печалбите при този ред и няма ли възможност да бъдат манипулирани резултатите? И най-вече участието на децата? КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Едно от задължителните условия за издаване на лиценз за хазартна игра от разстояние е централната компютърна система на организаторите, тоест сървърите, цялото оборудване, да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция по приходите, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби. Тоест, ако пред Държавната комисия по хазарта не бъдат представени документи, доказващи че тази компютърна система на организатора има надеждна система за регистрация и идентификация, тоест да идентифицира, че участникът е само пълнолетен и да го регистрира и съответно, че няма връзка с НАП да подава информация за залозите и изплатените печалби, тогава изобщо няма да бъде издаден лиценз. А след като има нова нормативна уредба, всички без лиценз ще бъдат преследвани и наказвани от нас и от ГД БОП съответно. Така че просто няма начин да се лицензира такъв организатор, без да има такава система за регистрация и идентификация и без да е свързан с НАП. Това е абсолютно задължително условие. Не може никой да работи легално без такава система и без връзка с Националната агенция по приходите. По този начин интересите на непълнолетните и уязвимите групи са защитени. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Ако може само да внеса едно уточнение по повод забраната за банковите транзакции. Това е доста наболял проблем и бих могъл да илюстрирам големината на проблема с един пример. Напоследък „Фулт тилт покер” беше уличен в измами и ставаше въпрос за измами над 114 млн. евро – присвоени пари на играчите от единия от изпълнителните директори на дружеството. На тези хора им беше отнет лицензът от офшорната зона, но това е благодарение на Щатите. Все пак мога да дам за пример държава, която прилага това нещо – едната е Съединените американски щати, където е абсолютно забранено до нерегистриран от хазартен оператор банкови транзакции, също така и Германия. Въпреки че Германия е въвела забрана за банковите транзакции, при тях въобще не е разрешен интернет хазартът, те променят политиката си, но пак единственото и важното им условие е, когато се дава разрешение за хазартна игра, да има пълен контрол върху транзакциите. В това число се задължават и банките да следят тези транзакции. РУМЕН ЙОРДАНОВ, Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри: Може ли само едно допълнение? Имаше една работна група, организирана от Комисията по бюджет и финанси, на която присъствахме и ние. И там това наше предложение сървърът да бъде разположен на територията на Република България с цел по-ефективен контрол срещна подкрепата на представителите на Министерството на вътрешните работи и ГД БОП и на данъчната администрация. Единствено с Комисията по хазарта имаме разминавания тук, защото те искат да бъдат не в рамките на Европейския съюз, а в рамките на Европейската икономическа общност. Още един пример мога да ви дам – Австрия. Техните сървъри са там и аргумента, който те ползват, че не могат да бъдат в чужбина, е, че те нямат техническа възможност. Мисля, че ние не сме по-грамотни технически от австрийците, нали? Затова продължаваме да настояваме сървърът да бъде тук. Ние, наземните оператори, работейки, нашите сървъри са тук и са свързани с Националната агенция по приходите. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 469.45 Kb. Сподели с приятели:
|