Тема: PR – ът – инструмент на интегрираните маркетингови комуникации

Появява се като концепт през 90 – те г. на 20 век. Това е практика за оцеляване през 21 век. Потребителят става все по-образован, т.е. все по-труден за манипулиране.

• 
  формира доверие към стоките и услугите;
  
• 
  кредит на доверие в кризисни ситуации;
  
• 
  възможност за привличане на добри специалисти;
  
• 
  води до оптимизация на дейността с партньорите.
  

• 
  корпорацията, която има добра репутация, няма да продава лоши стоки;
  
• 
  производител, който отдавна е на пазара, предлага най-добрите стоки;
  
• 
  нежелание на потребителите да закупят стоките от непознат производител => още един аргумент за популяризиране на марката;
  
• 
  PR-ът трябва да работи не само за популярността на имиджа, но и за поддържане на позитивна популярност.
  
• 
  Репутация – от лат. ез.:
  
• 
  Формирано за определено лице мнение, на основата на оценки на неговите обществено значими качества;
  

• 
  оценка на фирмата като бизнес-партньор;
  
• 
  оценка на фирмата като място за работа (работни условия(;
  
• 
  оценка на стоките и услугите, предлагани то фирмата;
  
• 
  осведомяване на дейността на фирмата в средствата за масова комуникация;
  
• 
  оценка на фирмата от властовите структури.
  

• 
  известност, познавателност, положителни асоциации.
  

• 
  ефект на ореола – първата информация, която получим за даден човек, оказва влияние върху перцепциите ни, т.е. следващата информация върви “под шапката” на първоначално получената.
  
• 
  ефект на неудачника – резултат от формирани стереотипи; ако един човек е неуспешен в една сфера, предполага се, че той ще е неуспешен и в друга сфера.
  
• 
  ефект на поредността – при постъпване на противоречива информация сме склонни да вярваме на първата информация (приемаме я с доверие).
  

• 
  ефект на “приятния” и “неприятния” човек – ние сами се самонавиваме, намираме причини за това убеждение.
  

• 
  конференции;
  
• 
  презентации;
  
• 
  приеми;
  
• 
  конгреси;
  
• 
  специални мероприятия.
  

• 
  съвременен отдих на сътрудниците – мениджмънт и служители отиват съвместно на почивка; на работното място създаването на емоционални връзки не е приемливо.
  
• 
  Юбилей на компанията – работи се за престижа не само за обществена информация, например “най-стария...”, “с традиции...”.
  
• 
  Професионални празници;
  
• 
  Рождени дни;
  
• 
  Пикници (САЩ);
  
• 
  Специални събития – бир-фест, връчване на награди, рокфестивал.
  
• 
  Вмъкване на продукт в ТВ-предаване или филм – действа като скрита реклама; няма ги съпротивите, които действат при рекламата;
  
• 
  Горещи линии – телефонни линии, на които има компетентен човек. Тези линии дават възможност за обратна връзка. На тях се обаждат доволни и недоволни потребители. Така проблема може да се редуцира.
  
• 
  Директна поща – гореща информация се праща на определени хора-хоризонтални лидери; предимство: директно адресирана е до конкретния човек – това го ангажира, ласкае. Недостатък е, че трябва да се събере банка с информация с адреси на хора, които са проявили интерес.
  
• 
  Ден, месец, седмица на продукта – организират се събития, които да направят нещо с продукта.
  
• 
  Web сайтове.
  
• 
  Лобиране – спечелване на хора да работят за интересите на тези браншове – чрез убеждение, а не чрез заплащане.
  
• 
  Спонсорство и благотворителност – създава се социално лице на организацията-отчисляване на част от печалбата и влагането и в обществено значими дейности (кампания за рак, остеопороза); така се създава образ пред другите, защото вече не е достатъчно само качеството на продукта; Изисквания: марката да присъства на видно място или да се спомене, че тя е спонсор. Когато една информация се даде за кратък момент, тя се отпечатва в съзнанието, а при по-дълъг момент се получава преработка на информацията, която има когнитивен-оценъчен компонент.
  

• 
  Нюзмейкър – има ангажимента трайно да присъства в съзнанието на журналистите независимо, че не цялата информация се публикува, но така журналистът се чувства ангажиран да публикува нещо.
  

• 
  Медиа – планиране отдел – разпределя информацията; добре е да се прескочи и да се създават лични контакти с пишещите рубриките, където имаме имидж;
  

• 
  Създаване на информационни поводи – организиране на специални събития за журналистите – закарване на журналистите с хеликоптери поне до мястото на събитието.
  
• 
  Организиране на награждаването за журналисти, които са допринесли за компанията. Така се гъделичка състезателния дух на журналистите, който го имат по презункция.
  
• 
  Заплащане на журналист да напише поръчков материал - не е етично;
  
• 
  Информационен продукт – да се обещае на журналистът, че той ще е първия отразил горещата информация; журналистите са информирани маниаци;
  
• 
  Пресконференция – до 3 ч. време; дава се значима за обществеността информация, отделя се време за въпроси; дава се подбрана информация, но няма гаранция, че журналистите няма да питат нещо, което не е добре за организацията; затова е добре да присъстват значими за организацията фигури, които ще реагират на внезапни моменти.
  

• 
  Брифинги – за текущо събитие без сериозен повод; дава се отчет за свършената работа; повече време се отделя за даването на информация, а по-малко – за въпроси.
  

• 
  On-line конференции – персоните да са ВИП, иначе журналистите няма да се включат.
  
• 
  Анонс за събитие, което ще се случи;
  
• 
  Новина – съобщава се за събитие, което вече се е случило, трябва да е кратка, за да не тежи.
  

• 
  Бекграунд – обективна информация от PR-а за събитие – статистически данни за събитие, където журналистът е бил, той ще отрази събитието, а данните са полезни като подплата.
  
• 
  Въпроси и отговори – PR-ът сам задава въпроси и сам отговаря на тях. Изгодно е, че PR-ът внушава интерес с тези въпроси, а за журналиста е удобно, че му спестява неудобство, ако не знае какво точно да пита.
  
• 
  Биографии – постига се ефект на ореола; когато се представя събитие, то ще е силно повлияно, ако се представи информацията за значимостта на лектора.
  
• 
  Не можем да стимулираме поведението, ако нямаме осведоменост за продукта.