Комуникации и връзки с обществеността
Тема: Проблемът за общуването в PR-а
Изтегляне 163.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Да познаваме сигналите на невербалната комуникация и да научим да ги следим – това е много важно!
- Директната аргументация
- Косвено въздействие
- Съобщението
- Общественото мнение
| Тема: Проблемът за общуването в PR-а.
PR-ът има задача да поддържа добри взаимоотношения между марката, корпорацията и нейните публики. Това създава благоприятна предпоставка за дейността на организацията. PR-ът непрекъснато действа като автор / адресат-изпраща послание към публиките. Рекламата има за цел да активира, а не да убеждава; тя е преди всичко картинна, насочена е към емоционално въздействие. Веднъж убедена личността, това убеждение насочва сигурно поведение. Готовността да се променят убежденията е доста слаба, те са стабилни, трайни. PR-ът насочва комуникацията към публиките, стремейки се да ги убеди. Целта на убеждението е да формира определен тип поведение. PR-ът няма за цел просто да възпитава, да образова публиките. Крайната цел на убеждаването е доброволно съгласие – критиките към PR-а са по-малко. Рекламата се критикува, затова, защото се стреми да прескочи когнитивния контрол. Кои са факторите, които могат да ни помогнат при убеждението? 1. Комуникатор – действието е изключително важно за промяна на нагласите. Как? – кое прави един комуникатор достоверен в очите на комуникантите? Как да създаде впечатление, че е достоверен комуникатор, че на него може да се има доверие? да говори компетентно – да познава нещата, за които говори; да е опитен в сферата на комуникацията; да влезе в ролята на убедителен оператор; да говори с езика на този, който се стреми да убеди. да покаже доброжелателност – да вникне в проблемите, да отговори на потребностите на клиентите. Интересът на фирмата минава през интереса на публиките – взаимно задоволени интереси. Доверие предизвикват енергичните комуникатори. Вялите комуникароти създават впечатление за незаинтересованост и за несигурност. Друг е въпросът, когато се правят реторични паузи. Посланието трябва да е емоционално. Равният тон бързо доскучава и създава впечатление за безразличие. Много е важна и невербалната комуникация. да гледаш комуниканта в очите; отворени ръце напред; жестикулацията да е умерена; не можем да играеш активност и да няма никакви жестове. Активността се доказва както с темпа и тембъра на говорене, така и с жестовете. ~ Хващане на химикалката – несигурност (намираш допълнителна опора). В процеса на социализация ние научаваме много неща – онези физиологични и психични процеси, които протичат в нас (проява на вътрешното напрежение, действия, извеждащи вътрешното напрежение). Да познаваме сигналите на невербалната комуникация и да научим да ги следим – това е много важно! ~ По дълго мислене – или несигурност, или предстояща лъжа; усмивката (с мярка) – да покаже благоразположение; 15% от въздействието се дължи на съдържанието на информацията; 25% от въздействието се дължи на тона, с който се говори; 60% от въздействието се дължи на невербалните сигнали. Излизайки пред публика, PR-ът има някакво обръщение, прави се по определен повод. Възниква въпросът – кои обръщения служат по-добре за убеждаването: директната аргументация или косвеното въздействие? ~ Директната аргументация – излиза някой от мениджърите и аргументира своето твърдение, че например банката не е пред фалит, привеждайки аргументи и доказателства. Кога привеждането на доказателства има положителен ефект? – ако те са неоспорими – готови сме да посрещнем когнитивния дисонанс; по-склонни сме да променим собствените си убеждения, когато аудиторията е склонна да анализира фактите, когато фактите предизвикат познавателен отклик. ~ Косвено въздействие – харесва ни оратора или създаваме приятна атмосфера по време на пресконференцията – вниманието се насочва към странични фактори. Нагласите се променят и чрез емоционално въздействие, но тази промяна е нетрайна. Трябва да се съобразим каква е аудиторията. Ако имаме вътрешна публика, която не е много осведомена, когато иска да чуе добри новини, акцентът може да бъде поставен върху емоционално въздействие. Ако искаме да създаваме убеждения и хората не са информирани е по-лесно, отколкото, ако искаме да променим вече формирани убеждения. 3 ситуации, в които сме склонни да променим своите нагласи, дори когато информацията предизвиква когнитивен дисонанс: 1. Когато информацията е любопитна; 2. Когато информацията идва от достоверен източник; 3. Когато информацията премахва несигурността ~ Съобщението: рационално – ако имаме по-сериозни аргументи; емоционално – в зависимост от събитието. Не се преминава от силно емоционална стимулация към рационална аргументация. Разбираемата информация може да бъде преработена и да предизвика познавателен отклик. Неразбираемата информация ще предизвика дистанциране и създава усещане за несигурност. Какво да правим с контрааргументите? Да си представим кои ще са възможните възражения, за да подготвим предварително – да тренираме как ще отговорим; да подготвим факти, снимки. Снимките се възприемат като по-достоверни от цифрите. В съобщението има конкретна идея. Добре е тя да бъде адекватно визуализирана. Идеята, в която публиката ще бъде убеждавана е добре поне 3-4 пъти да бъде повторена в посланието – и в края, и в началото. В началото – привеждаме аргументите; В края – ехо-фразата по-драматично да заразим аудиторията емоционално. Диалогът е важен, за да поддържа вниманието. Задаването на въпроси предизвиква автоматично нагласа за отговор. Това е добре за в началото, защото предразполага. Обстановка – да няма шум (уморяемост) – ако човек не е убеден в съдържанието, то тогава шумът работи в негова полза. Авторитет на оратора – ако има разколебано доверие е по-добре да не говори щатния говорител, а някой от етажите на властта. Често ораторът не е познат. Тогава се залага на външни белези + знания, умения, облекло и др. Ораторът трябва да е добре подготвен, да знае много за проблемните области. Събирането на информация става чрез научна литература, за аргументи се ползва цитат и т.н. – според случая и проблема. Цитатът като аргумент – авторът трябва да е популярен, за да се постигне авторитет. Обръщението с цитати е, когато търсим ефективно убеждение. Подплатяване с външни ефекти. На конференции най-добре е трима в екип. Трудно е водещият да е и в роля на даващ думата. Обръщението е добре да се подготви предварително: структура, етапи, репетиция – пред огледалото. Когато става въпрос за цифри и точни цитати е добре да се поглежда в речта, но не трябва да се чете непрекъснато. Предварителни писмени материали, които се раздават на участниците – игра с шрифт, подчертаване на пасажи, които са важни, т.е. може да се акцентира върху определени ефекти. Самообладание – естествено поведение – печели. Това става, когато ораторът е убеден в мотива, което казва и когато си обича работата. Предварителната подготовка включва събиране на информация за аудиторията. За да направиш интересна презентация, трябва да познаваш интересите на аудиторията. Ако ораторът влезе в неформален предварителен разговор с аудиторията или части от нея – това действа отпускащо. За да се “скочи” при аудиторията може да се сподели нещо лично, но засяга интересите на аудиторията. Хората слушат с интерес, когато нещо ги докосва, иначе бързо спират да слушат. С “Благодаря за вниманието” пресконференцията не свършва, а след това един месец се следи дали и как е отразена тя. Общественото мнение – форма на масовото съзнание, което има оценъчен характер. Позицията “не плащам данък обществено мнение” зависи от степента на отказ / отричане – тя никога не значи този заявен вербално отказ. Общественото мнение е цел на PR-а, но по отношение на публиките, които са заинтересовани, а не на всички по принцип. Общественото мнение се заражда първо като засилен интерес към обект или събитие. Формират се индивидуални становища на тези хора, които са директно заинтересовани. Тези личности започват да споделят с други хора, които търсят подкрепа и съпричастност. Разгръщане – повишено ниво на споделеност и дискусии по повод проблематизирания обект. Функциониране на общественото мнение – придобива силата на закон, но неформален, обаче това регулира със силата на формален. Не всички се присъединяват към общественото мнение. Желанието на определени индивиди да запазят автономия или да противоречат на общественото мнение като удовлетворяват лични потребности. Проучване на общественото мнение: методи: 1. Интензивност на общественото мнение (от 1 до 10) – важен е начина, по който ти преживяваш нещо, а не толкова дали даваш реална обективна оценка. Интензивността на общественото мнение не се изменя. 2. На каква информационна основа е създадено общественото мнение. 3. За какъв период от време е стабилно общественото мнение – кои фактори влияят на промяната? PR-ът има задача да формира и инициира събития, но те трябва да са значими за обществото. Общественото мнение се формира от събития, а не от думи. Измерването на общественото мнение – реагира на критична ситуация или събитие, но които са се случили, а не може да се прогнозира. В основата на общественото мнение стои лична заинтересованост. Общественото мнение се променя – не е константно. За да сме добре осведомени, то трябва да се мери периодично, а не еднократно. Общественото мнение се формира около проблема, а не около начините, за решаването му. То идва от инструкциите, които са ангажирани с проблема. Общественото мнение се формира от лидерите, а не спонтанно. Лидерите са в центъра на вниманието на медиите. Колкото по-образовани са хората, толкова по-малко се влияят от общественото мнение. Как се измерва общественото мнение за задачите на PR-а? представително изследване – скъпо и тромаво; мнението на хората, които са в непрестанен контакт с хората – по-бързо и евтино; да се проучват медиите, но тези, които дават възможност за обратна връзка на читателите – форуми. Изтегляне 163.5 Kb. Сподели с приятели:
|