Комуникационен канал

Нивото Internet управлява обмена на данните през съставните мрежи между крайните системи. Получава пакети данни от транспортното ниво, опакова ги в единен формат като IP дейтаграми и ги предава в режим без установяване на връзка и определя маршрута между двете крайните системи - маршрутизация. При необходимост, при предаване разделя дейтаграмите на съставни части – този процес се нарича фрагментация. Нивото гарантирауникалността на IP адреса в рамките на съставната мрежа. Преобразува глобалните IP адреси във физически MAC адреси за всяка съставна мрежа – протокол ARP, осъществява обмен на служебни съобщения – протокол ICMP, осъществява групово предаване на данни – протокол IGMP.

I
P протокол – осъществява обмен на данни без потвърждение в съставните мрежи. Данните се обменят в единен формат IP дейтаграми. Единният формат води до това, че IP протоколът обединява множество съставни мрежи в една обща, наречена Internet. Заглавната част е 20 байта (но може и да е повече, до 64 байта), като е разделена на тетради, всяка от които е с големина 4 байта. Полетата са:

1. 
   Vers – кодира се версията на IP протокола.
   
2. 
   Header Length – съдържа дължината на заглавната част, кодирана като четворки байтове.
   
3. 
   Service Type – дефинира типа на услугата по отношение на бързодействие и надеждност. Не се гарантира спазване.
   
4. 
   Total Length – обща дължина на дейтаграмата.
   
5. 
   Identification – съдържа уникална идентификация на дейтаграмата и заедно с полетата 6. Flag и 7. Fragment Offset се използват при фрагментация.
   

8. 
   Time To Live (време за живот) – съдържа максималния брой междинни възли, през които е допустимо дейтаграмата да премине в пътя между двете крайни системи. Всеки маршрутизатор намалява това поле с 1. И ако полето стане 0 преди да е достигнало до крайния получател, дейтаграмата се изхвърля. Този механизъм предпазва от запълване на мрежата с блуждаещи дейтаграми.
   
9. 
   Type – кодира
   
10. 
    Header Checksum – контролно поле, което обхваща само заглавната част. На основата на сумиране (контролна сума).
    
11. 
    Source IP address, 12. Destination IP address – адресите на двете крайни системи.
    

Д
ължината на кадъра е до (2¹⁶ – 1) байта. На практика всяка съставна мрежа внася някакво ограничение за максималната дължина на кадъра, който може да се предава в нея – MTU (Max Transfer Unit). Всяка дейтаграма, опакована в кадър, е по-малка от MTU (max 4000B). Изпращачът се съобразява с MTU на своята собствена мрежа. Възможно е дължината на дейтаграмата по маршрута да надвиши MTU. Тогава дейтаграмата трябва да се раздели на части, с цел съответствие с локалното MTU. Тези части се наричат фрагменти и се оформят като отделни дейтаграми. Заглавните части се различават само в полетата Flag и Fragment Offset.Чрез Flag се определя кой фрагмент е последен, Fragment offset съдържа отместването на първия байт от данните на голямата дейтаграма. Обратният процес се нароча сглобяване и се извършва в крайния получател. Възможна е загуба на фрагмент. Затова при сглобяването на всички дейтаграми се стартира time-out. При изтичането му и липса на дадения фрагмент, цялата дейтаграма се счита за загубена.