Комуникационен канал

М аршрутизация е дейността по придвижване на дейтаграмите по съставните мрежи, с цел достигане до крайния получател, и по същество определяне на маршрута между двете крайни системи. Извършва се от специализирани възли, наречени маршрутизатори. Никой маршрутизатор не знае цялата топология на Internet и не е в състояние да определи пълния маршрут. Познава само съставните мрежи, към които е включен. Затова маршрутът се определя на сегменти, като всеки маршрутизатор определя само пътя до следващия маршрутизатор. Алгоритъмът е заложен в таблица за маршрутизация. В този си вид таблицата не е реализируема поради големия обем. Начини за оптимизация:

1. 
   Вместо адреса на крайния получател, стои адресът на съставната мрежа.
   
2. 
   Стратегията на маршрутизация е по подразбиране – описват се само най-близките маршрутизатори в таблицата. А всички останали маршрутизатори се насочват винаги в една и съща посока, наречена маршрутизация по подразбиране.
   

Маршрутна таблица на R₂:

А дрес получател	Адрес следващ възел
NET1	R1
NET2	директна доставка
NET3	директна доставка
NET4	R3
default	R3

Въвежда се допълнително поле маска, показваща дължината на адреса на съставната мрежа в IP адреса. При конюнкция на маската с IP адрес от дадената мрежа се получава адреса на мрежата. Добавя се поле номер на порт, показващ физическия комуникационен канал.

П
ример:

При получаване на дейтаграма, маршрутизаторът изважда адреса на крайния получател от полето destination address. Редовете на таблицата се обхождат отгоре надолу, като се извършва конюнкция на адреса на крайния получател с поле маска и получения адрес се сравнява с колонката получател. При съвпадение, маршрутът е открит и дейтаграмата се насочва към съответния следващ възел, и физически се предава към канала с номер на порта. Ако няма съвпадение, се минава на следващия ред, и така до изчерпване на таблицата. Ако липсва маршрут по подразбиране, възможно е да не се намери път към следващ възел. Тогава дейтаграмата се изхвърля и маршрутизаторът изпраща осведомяващо съобщение към системата източник, генерирала дейтаграмата. Това съобщение е част от протокола ICMP. Има два начина за попълване на таблицата за маршрутизация:

1. 
   Статична маршрутизация – таблицата се попълва ръчно от администратора. Така тя остава в този си вид и не може да се променя.
   
2. 
   Таблицата се попълва автоматизирано без участието на администратора – динамична маршрутизация. Динамичното попълване се осигурява от комуникационни протоколи между маршрутизаторите в Интернет – чрез тези протоколи те си обменят служебна информация за топологиите и връзките със съседните маршрутизатори и мрежи. На базата на тази информация, всеки маршрутизатор попълва таблицата си за маршрутизация, чрез съответните алгоритми. Този тип протоколи се наричат рутиращи (маршрутизиращи - routing) протоколи. Примери за такива протоколи:
   
   1. 
      RIP (Routing Information Protocol) – възможните маршрути се оценяват според дължината им. Дължината се мери в брой междинни възли до крайната точка. По този протокол всеки маршрутизатор предава на съседните си своята маршрутна таблица периодично (на 30 секунди). Тази информация, която останалите маршрутизатори получават, им служи за определяне на собствените си таблици. Основните недостатъци са, че създава много голям служебен трафик и критерия за оценка е само броят възли.
      
   2. 
      OSPF (Open Shortest Path First – избери най-краткия път) – като критерий се добавят честотната лента (скоростта на предаване) и трафика (натовареност). Така маршрутите по-адекватно могат да се оценят. Маршрутизаторите си предават служебна информация за маршрутите и техните оценки.