Програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии



Дата02.02.2018
Размер63.18 Kb.
България и предложението на Европейската комисия за многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии
Опорни точки за дискусия на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси, Народно събрание на Република България
Предложението на Европейската комисия за Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии - COM (2008) 106 – цели да осигури продължаването и разширяването на дейностите по досегашните Safer Internet Action Plan и програмите Safer Internet и Safer Internet plus, които се оценяват като успешни в разработването и прилагането на общоевропейска политика за стимулиране на ползването на Интернет от непълнолетни и борба с незаконното и вредно съдържание в Интернет. Новата програма с продължителност от 2009 до 2013 г. ще има общ бюджет от 55 млн. евро, което е с 10 млн. повече от последната програма в тази област, и се очаква да бъде приета в началото на 2009 г.
Предлага се новата програма за безопасен Интернет да обхваща 4 основни сфери на дейност:

  1. Намаляване на незаконното съдържание в Интернет (детска порнография и други материали, които произтичат от или целят сексуална злоупотреба с непълнолетни, и онлайн-насилие).

  2. Развиване на безопасна за децата Интернет среда – чрез осигуряване на родителите на инструменти за защита и стимулиране на саморегулацията на ИТ-сектора.

  3. Дейности за повишаване на общественото осъзнаване на рисковете за деца в Интернет.

  4. Изграждане на база от знания за развитието на нови информационни и комуникационни технологии и средства и тяхното ползване от непълнолетни.

Първите три сфери и досега бяха приоритетни в програмите за безопасен Интернет. Новото е фокусирането върху събирането и анализирането на количествени и качествени данни за развитието на Интернет-средата и нейното ползване от непълнолетните – т. 4. По-силно ударение се поставя и върху активното въвличане на младите хора в дейностите по осигуряване на безопасен Интернет, както и върху използването на училищните мрежи за повишаване на информираността на децата.



България има участие в предишните две програми на ЕС за безопасен Интернет. По програмата Safer Internet неправителствената Фондация „Приложни изследвания и комуникации” от 2005 г. изгради и поддържа национална Гореща линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание в Интернет, както и Обществен съвет за безопасен Интернет с участието на повече от 20 държавни институции, бизнес-асоциации на ИТ-сектора, неправителствени организации. От юни 2008 г. същата организация в консорциум с Асоциация „Родители”, Българска федерация по електронен спорт и фирма „ДеКони” започна изпълнение и на 2-годишен проект по програмата Safer Internet plus за по-нататъшно развитие на дейността на Горещата линия и изграждане и поддържане на национален Информационен център за безопасен Интернет, който да подпомага работата на Горещата линия и да извършва дейности по повишаване на информираността на децата, родителите, учителите и цялата общественост за опасностите за деца в онлайн-средата.
На базата на натрупания опит в областта на безопасния Интернет за деца България може да направи следните коментари и предложения по предлаганата от Европейската комисия програма:

  1. В областта на широкото навлизане на web-2.0 технологии и мобилни комуникации и тяхната конвергенция, които значително повишават рисковете за непълнолетни в онлайн комуникациите, програмата набляга на саморегулацията на мобилните оператори. В резултат на активната дейност на Европейската комисия българските мобилни оператори приеха Етичен кодекс, който ги задължава да се грижат за безопасностат на непълнолетните потребители. За прилагането на практика на Етичния кодекс обаче не следва да се разчита единствено на социалната отговорност на бизнеса и на натиска от страна на националните Информационни центрове за безопасен Интернет. Препоръчително е, както и в случая с Етичния кодекс, Европейската комисия да заеме про-активна позиция и да приеме директива, с която да поиска от мобилните оператори в Европа да предприемат конкретни стъпки, които да им бъдат препоръчани от ЕК.

  2. Изискванията за по-активна саморегулация следва да се продължи и върху доставчици на услуги базирани на социалните мрежи.

  3. Ефикасното използване на училищната мрежа за информационно-обучителни дейности по безопасен Интернет зависи от степента на изграждане на доверие и сътрудничество между неправителствените организации, изпълняващи проекти по програмата за безопасен Интернет и съответните министерства на образованието. Ако по някакви причини такова сътрудничество не може да бъде установено, тази цел на програмата ще бъде трудно изпълнима. А именно навлизането на темата за Интернет и злоупотребите с него във формалното обучение в училищата от най-ранна възраст може да помогне да се възпре непрекъснатото нарастване на онлайн-насилието не само от възрастни срещу деца, но вече и от деца срещу деца и деца срещу възрастни (например учителите).

  4. За да може да се противодейства на новите явления, които се наблюдават в онлайн-поведението на непълнолетните, които освен жертви все по-често се превръщат и в извършители на насилие (онлайн тормоз), на неочакваните приложения от непълнолетните на новите информационни и комуникационни технологии, са необходими предшестващи задълбочени интердисциплинарни изследвания и проучвания (психология, социология, педагогика, компютърни науки). Поради това може да се приветства включването на 4-та област за дейност – изграждането на база от знания, но прави впечатление предвиденото ниско финансиране в сравнение с другите 3 вида дейности.

Предложената програма изрично посочва като източник за финансиране на научни изследвания Седма рамкова програма, но това разкъсва една интегрална приоритетна област между две европейски програми с всички произтичащи от това недостатъци – липса на координация, забавяне на прилагането на научните знания н практиката, нееднородност на използваните методики и оттам – недостиг на сравними данни, които да позволят обхватен и задълбочен анализ. Въпреки, че принципно е възможно да се предложат подобни изследвания в рамките на 7 рамкова програма, по наша преценка, те остават изключително маргинални спрямо останалите приоритети , както на ИКТ програмата, на програмата за социално-икономически изследвания, на ИКТ изследователите и на криминолозите, кандидатсващи с проекти по 7 РП.
Изключително полезно за новата програма за безопасен Интернет би било част от средствата за научни изследвания в областта на ИКТ в Седма рамкова програма да се пренасочат към програмата Безопасен Интернет или да се осигурят допълнителни, и така да се интегрират научните изследвания с практическите дейности, като те взаимно се обогатяват и подпомагат. За тази цел може да се препоръча да се обяви приоритетен конкурс за проект за изработване на унифицирана методология за изследване на действията и взаимодействията на непълнолетните в Интернет-средата и съответните поведенчески модели (включващи както модели на жертви, така и модели на престъпления).
Въпреки, че хармонизацията на законодателството по дискутираната тема е извън обхвата на предлаганата програма, може да се препоръча, като конкретен резултат от тази програма, чрез извършването на сравнително-правни, културно-исторически и икономико-криминологически анализи да се предложи началото на процес на хармонизация по отношение на незаконното (повече) и вредно (по-малко) съдържание в Европейския съюз.
Администрирането на Програмата Безопасен интернет е в Дирекция Аудивизия, Медия и Интернет на Генерална дирекция Информационно обшество и медия на Европейската комисия. Вероятно подведени по термина аудио-визия и медия и някои други дейности на тази дирекция, някой български администратор е решил, че в нашето правителство отговрната институция е Министерство на културата, докато в много по-голяма степен, исторически и експертно координацията би следвало да бъде в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и/или Министерство на образованието и науката.
Заключение: Непълнолетните днес са най-активните потребители на новите ИКТ и изобретатели на неподозирани от създателите им форми на приложение. През последните години голяма част от тяхната комуникация и социализация се прехвърли в Интернет-средата, което им дава големи преимущества в сравнение с предишните поколения, но и създава сериозни опасности и рискове за тяхната сигурност, психическото и физическото им здраве. Поради това приемането на програма за безопасен Интернет за деца за 2009-2013 г. е много положителна инициатива на Европейската комисия. Значението на тази програма ще нараства непрекъснато с все по-широкото навлизане на ИКТ в бита, обучението и бизнеса. Ускореното развитие на новите технологии и бързото им възприемане от децата и непълнолетните като част от реалния им живот създава все нови и нови предизвикателства пред семействата, образователната система и обществото като цяло. Поради това новата програма на ЕК би следвало да бъде не толкова реактивна, както досегашните, а по-скоро про-активна и превантивна, за което е необходимо практическите дейности да се интегрират със задълбочени изследвания и прогнозиране, за да има по-сериозен и дълготраен ефект от изпълнението й.

Опорните точки са подготвени от експерти на Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и Центърът за изследвания на демокрацията.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница