Концепция за развитие на регионален туристически

Основен проблем по речните корита в населените места е депонирането на битови отпадъци и торови маси. Относно проводимостта не са установени драстични нарушения .

Към всички общини от региона са предписани мерки за почистване и подобряване на проводимостта на реките чрез отстраняване на наноси и ниска храстова растителност.

Важен проблем за всички селища в обхвата на община Ракитово е липсата на изградена пречиствателна станции за битово-фекални води. В цялата община тези води без да бъдат обработени се вливат в реките .

Замърсяването на водите в по-малки размери се причинява и от бензиностанциите чрез отпадъчните им необработени води.

Водите се наблюдават от РИОСВ и тя е организацията, която предприема мерки за санкциониране на нарушителите.

Екологичното състояние на общините Пещера, Батак и Ракитово дава всички предпоставки за развитие на туризма, тъй като липсват лоши показатели. Като място за отдих и желана дестинация за природолюбителите за местността е важно да акцентира на екологичната си запазеност като нейно предимство и да я опази за бъдещи периоди. При разработване на стратегиите за динамизиране на търсенето на туристически продукти трябва да се предприемат съответните превантивни мерки за опазването на околната среда, като се цели да се запази имиджа на района като екологично чист.

Районът е водоснабден с различни по вид водоизточници и предлага условия за любителите на риболова и водните спортове. На територията на микрорайона има значително разнообразие на дивеч. Налице са всички условия за развитие на екотуризъм, здравен туризъм, ловен туризъм, който има добри традиции в района.

3. 
   Защитени територии и местности в общините Пещера, Батак и Ракитово.
   

- на територията на община Пещера се намира Резерват “Мантарица“.

Обявен е за резерват със Заповед № 960 от 8.VI. 1968 г. на Министерство на горите и горската промишленост. Целта е да се запазят биотопите на глухара. В Мантарица се срещат и вековни девствени иглолистни гори с дървета над 40г.

    Резерватът се намира в Западните Родопи (41" 58' с.ш. и 24 2 и.д.) в землището на гр. Ракитово, като обхваща местностите Петлите, Кайнаците и Мантарица. Разположен е северно от най-високия в тази част на Родопите връх — Голяма Сюткя (2186 м). На северозапад и север се спускат много други била, които очертават водосборните басейни на реките Бежаница, Чукура, Хремчица и Стара река. Най-характерното било в района е Пашино бърдо — вододел между реките Хремчица и Стара река. Билото Харманите е вододел между Стара река и дола Тупавиците. Спуска се на север и през седловината Цигов чарк продължава до стената на язовир „Батак". Друго централно било е Каркария. На юг и запад от него се спускат много къси и стръмни била, очертаващи малки водосбори и долове, които се вливат в Дорковска река или в Ели дере. Характерни са също билата Лома-Талпиците-Компанията, Здравец-Къшлата и Здравец-Стъпката, които започват от м.Стамашови ниви.

- Пещера “Снежанка” заема 122.5 ха горски фонд. Пещерата е открита през 1961г. и е една от седете най-големи благоустроени пещери в България. Тя е дълга 220м. и има над 600 000 сталактити. Централната й зала заема около 600 кв.м.площ. В малката зала, наречена “Жилището” са открити много културни останки, свидетелствуващи, че тук е имало временно сезонно жилище преди повече от 2000 години. Снежнобелият цвят на образуванията се дължи на чистото калцитно вещество, от което те са изградени;

- Пещера"Юбилейна" се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.

Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че "Човекът от бронзовата епоха е познавал "Снежанка" и "Юбилейна" и в тях е търсил подслон, сигурност и вода".

- Защитена местност "Сокола" заема 121.1 ха горски фонд и е богата на много растителни и животински видове;

- На територията на общината е и летовище “Свети Константин”, основен фактор за развитие на туризма в бъдеще.

- ДДС (Държавна дивечовъдна станция) "РОДОПИ"

- ДЛ (Държавно лесничейство) "БАТАК"

  На територията на община Батак се намират два резервата – Дупката (под егидата на ЮНЕСКО), и Беглика, с обща площ 2653 ха.

Съгласно лесоустройствените проекти на лесничействата средно годишно на територията на общината се залесява върху 1890 дка. По участие на дървесни видове в залесяването с най-голям дял са обикновеният смърч – 67.6%, белият бор – 28.9%, черният бор – 0.7%, елата - 0.3%, бялата мура – 0.3%.

  Управлението на горскостопанската дейност се осъществява от Регионално управление на горите Пазарджик. То ръководи цялостната дейност на петте държавни лесничейства на територията на общината - Батак, Борово, Беглика, Родопи, Широка поляна.

     След преструктурирането на горските стопанства в държавни лесничейства дърводобивната, лесокултурната и ловностопанската дейност са отдадени на образуваното ЕАД “Баташки Снежник”. Това ще даде възможност и на частните фирми да участват във възпроизводството на гората и ползването от нея.

4. 
   Ресурси от историческо, културно и религиозно значение.
   

Територията на общината е населена от най-дълбока древност. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Свидетелство за това е праисторическата могила "Банята" край с. Капитан Димитриево. Разкопките в тази могила, проведени през 1998-1999 година, организирани от Историческия музей в Пещера под ръководството на проф. Васил Николов - Зам. директор на Института по Археология към БАН, доказаха, че територията на общината е обитавана от най-старите земеделци и скотовъди в Югоизточна Европа. Тези разкопки доказаха съществуването на една материална култура отпреди 8 000 години. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци. По-късно най-трайно е взаимодействието на трите етноса: траки, прабългари и славяни. За това говорят откритите останки - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале", "Перун", "Тъмра", "Св. Никола", "Св. Петка" и др.

Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това, че идва от пещерите в околностите.

В Средновековието населението се е занимавало главно със земеделие, скотовъдство и дърводобив. Разкрити са 7 мадана и голям брой вигни - топилни на желязна руда. Развиват се занаятите ковачество, бакърджийство, кожарство, железодобив и др.

Във Възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св. Димитър", "Св. Петка" и "Св. Богородица" в гр. Пещера; "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Богородица" в Пазарджик и Часовниковата кула в Пещера.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.

В Национално-освободителната борба гр. Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В опълчението участват Нешо Чипев, Никола Донски и Георги Стоилов.

Първото светско българско училище в гр. Пещера е създадено през 1848 година, а читалище "Надежда" - през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

Църквата "Св. Димитьр" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825-1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: "Богородица Одигитрия", определена като изпълнена през 17-18 век, "Велик архангелски събор" - датирана от 1830 година, "Св. Димитър" - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции "Богородица ширшая", "Благовещение" и някои старозаветни пророци.

В метоха на църквата "Св. Петка" е разположена експозицията на Общинския исторически музей.

Център на Архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква. В града има и мюсюлмани, които имат две джамии.

При възникване на селището, то се състои от десет махали, създадени около езическите оброчища след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно.

Във възрожденска Пещера издигат ръст църквите: “Св. Петка”- изградена около 1710г. според намерения от Ст. Захариев антимис, изгорял при пожара на църквата през 1902г. и възстановена след това; “Св. Димитър”- строена на мястото на малка дървена църква в периода 1825-1831г.; Храмът “Св. Богородица” строен през 1864-1865г.

През последните години благодарение на грижите на Общината и църковните настоятелства в енориите на отделните църкви се разгръща дарителството на граждани, бизнесмени и фирми. Със събраните средства са отремонтирани параклисите: “Св. Георги”/1999г./, “Св. Спас” /1999г./, “Св. Елена и Константин”, “Св. Илия”, “Св. Варвара” /2000г./, и “Св. Неделя” /2002г./ 

На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия "Проф. В. Стайков".

Община Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри - Георги Кьосеиванов - министър председател, Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Георги Теохаров - министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев - министър на социалните грижи и Никола Стоилов - министър на земеделието.

От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани.

Прославят името на България учени като: акад. Веселин Хаджиниколов - историк, проф. Янко Тодоров - мастит учен в античната история, проф. Димитьр Пасков - лекар - фармаколог, откривател на "Нивалина", проф. Димитьр Ранев - известен хирург, проф. Веселин Стайков - художник, световно известен график, проф. Никола Хаджиев - спортист - спортна гимнастика, проф. Людмил Стайков - изтъкнат кинорежисьор, доц. Димитър Пунев - актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров - един от ветераните на българската кинематография и др.

На територията на общината е и летовище “Свети Константин”, основен фактор за развитие на туризма в бъдеще.

Ресурси от историческо и културно значение в община Батак

Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. Проф. Йосиф Шопов през 1958г. в м.”Кременете” /в района на ГС “Беглика”/ открива находище от старокаменната епоха, а няколко години по-късно открива второ такова находище в м.”Слънчева поляна” /в района на ГС “Широка поляна”/. Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи тази древна земя носи безсмъртното наследство на техните минали цивилизации.

В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, тракоримски, византийски и славянски крепости, над 10 черковници и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти.

Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г.  са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.

През Възраждането в Батак израстват видни духовни дейци – архимадрит Йосиф /игумен в Рилския манастир/, Георги Бусилин, който издава своя забележителен “Български буквар” през 1844г., Драган Манчов – голям български книжовник.

Против османското владичество през пролетта на 1876г. в Батак избухва Априлското въстание. Батак жертва всичко пред олтара на отечеството и със своя чутовен подвиг и велика саможертва в негово лице светът видя България и нейната воля за освобождение.

Батак има богато културно-историческо наследство. Църквата “Св.Неделя”, единствения жив свидетел от Април 1876г. е превърната в костница-музей, паметник на културата. В историческия музей се съхранява богат снимков, веществен и документален материал за развитието на Батак през вековете.

Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език.

Населението е съставено предимно от християни. Основната религия е православие. През 1912 са положени основите на новата църква "Успение на Пресвета Богородица". Храмът е построен по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер. В околностите на града са разпръснати множество малки параклиси. На 3 април 2011г. със специално решение Св. Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев Керелов - жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите - Иван, Илия и други. Паметта им се почита официално на 17 май. Църковното прославление — службата, на която за първи път се почита паметта на светците е отслужена на 17 май 2011г. от митрополит Николай Пловдивски. В церемонията вземат участие членовете на Св. Синод, както и гостите от Вселенската, Александрийската,Антиохийската, Московската, Сръбската,  Румънската и Грузинската патриаршия и от Кипърската, Еладската, Полската, Албанската и Чешката архиепископия. Мощите на светите мъченици са поставени за поклонение на специален подиум в изработена дърворезбена позлатена арка.

В околностите на Батак има 9 действащи параклиса.

Етнографската сбирка отразява бита и поминъка, обредите и обичаите на баташкото население през Възраждането и началото на века. Тя е исторически и архитектурен паметник на културата. Архитектурен паметник е и Шаровата къща със зала за художествена галерия, временни изложби.

Общината разполага с три читалища – по едно във всяко населено място, и три библиотеки.

От най–ранна древност територията на Община Ракитово е обитавана от човека. Още през VІІ-VІ хил. пр.хр. тук възникват първите неолитни селища при гр. Ракитово и с. Дорково.

Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Тракийски крепости с важно стратегическо значение са изградени в м. „Пашино бърдо” и м. „Качаков чарк” край Ракитово и м. „Алков камък” при гр.. Костандово.

Раннохристиянските църкви от края на V-VІвек сл. хр. в Ракитово, Костандово, Дорково определят района като важно културно, религиозно и духовно средище, център на епископия.

На територията на Община Ракитово при с. Дорково е прочута от Българското средновековие крепост „Цепина”. През ХІІІ век тя е столица на Родопската област, престолнина на деспот Алекси Слав. С неговото име е свързано едно от названията на планината Родопи – Славиеви гори.От църквата на Цепина са мраморните релефи на апостолите Петър и Павел, съхранявани в Ермитажа в Санкт Петербург.

Населението в този район е смесено — християни и мюсюлмани, което допринася за културното многообразие на региона. В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи.

През епохата на турското владичество селата в Чепинско, в т. ч. Ракитово, Костандово, Дорково се споменават в турските данъчни регистри от 1574г. Ракитово е с най–големи феодални приходи – признак за едно средно голямо българско селище.

През Възраждането в Ракитово започва изграждане на църква (1861г.) – художествен паметник на културата, училище – 1865г., Часовникова кула – 1872г. и читалище – 1898г.

Съществува приемственост в поминъка и занаятите на местното население през различните исторически епохи. Горите са най-голямото богатство на община Ракитово – те осигуряват и основния поминък на населението, свързан с дърводобива и дървопреработването. Важно е да се знае, че до 1952г. те са били общински. От векове съществува дърводелството, а днес с дървообработването и мебелно производство се занимават над 30 фирми в общината. Ракитово е прочуто в миналото с абаджийството и ленопроизводството. Ленът и ленените произведения се заменят постепенно от хмела и хмелопроизводството.

На настоящия етап културните структури в общината са сведени единствено до народните читалища, които в общината са три, а средствата за издръжката им са крайно недостатъчни. Субсидията, която се осигурява от държавния бюджет, гарантира единствено работните заплати.

Въпреки това читалищата в общината развиват дейност. Като пример може да се даде дейността на читалището в с.Дорково. Благодарение на читалищните дейци и с активната подкрепа на общината тук се провежда ежегоден международен фолклорен фестивал, който с всяка изминала година добива все по-голяма популярност .

Районът е с много богат природен и културен потенциал, което може да допринесе индиректно за развитието на икономиката и да даде възможност за развитието и на специализирани туристически дейности (селски и еко-туризъм, културно-исторически и т.н). Значителна част от природното и културно-историческо наследство на района предстои да бъде експонирано и комерсиализирано, това може да определи развитието на туризма като приоритетно направление за определени селища в общината. Този край има вековни традиции в земеделието, скотовъдството, занаятите, самобитната народна култура.

Библиотеките в Общината притежават добър фонд, но през последното десетилетие се забелязва една тенденция на отлив от тези средища на духовност и култура. Като цяло това е проблем не само в община Ракитово. Всички библиотеки имат проблем със сведения до минимум абонамент, както и с предоставянето на качествени информационни услуги. Отливът отчасти се дължи както на финансови средства за обновяване на базите и библиотечния фонд и развиване на активна дейност, така и във връзка с остарялата материално–техническа база. Наличната база в общинските читалища е стара и трудна за поддържане. Липсват средства за ремонт .

Нужна е не само общинска политика в тази насока. Необходими са средства както за ремонт, за обновяване на библиотечния фонд, така и за модернизация. Оборудването на компютърни кабинети в училищата следва и може да се съчетае и с оборудване на всички читалища с един или два компютъра и интернет . Това неминуемо ще привлече младите хора към читалищните сгради и ще върне живота в тях.

Природните дадености и съществуващата материална база са добра предпоставка за развитие на спортно–туристическата дейност, лов и риболов, еко- и други видове туризъм на територията на Община Ракитово. Добре би било да се обновят хижите в общината и същите да се включат в маршрутите на туристическите дружества. Налице са налични, но неизползвани спортни терени и места, подходящи за ситуиране и изграждане на комплексни бази за спорт и отдих. Заинтересовани от региона са английски инвеститори, които търсят подходящи терени за създаване на конни бази. Тази възможност все още се проучва.

Желанието на ракитовци е да запазят своето най- голямо богатство – природата, но да дадат възможност на сегашните и идни поколения да й се насладят. Поради тази причина към реализирането на различните видове проекти тук се подхожда разумно и след допитване до общественото мнение.

Проблемът с легловата база може да бъде решен успешно . Наличен е добър потенциал за селски туризъм и категоризация на малки семейни хотели. Налична и изградена е леглова база и на множество предприятия, но същата се нуждае от средства за обновяване.

Би било добре да се търси поетапна възможност за изграждане на малки ски-писти в непосредствена близост да легловите бази с оглед привличане на туристите и през зимния сезон.

Като културни центрове в общината се определят читалищата в гр.Ракитово, гр.Костандово и с.Дорково, Историческият музей в Ракитово, училищата.

• 
  Читалище в гр. Ракитово
  

• 
  Читалището в гр.. Костандово
  

• 
  Читалище в с. Дорково
  

• 
  Историческият музей в гр. Ракитово