История на конфликтологията

свойство и задължително условие за обществения живот, тъй като противоборството, включително и войната, е баща на всичко и цар на всичко.
Отрицателно оценят конфлиттите (глявнo войната) Платон (около
428-348 г. пр.н.е.) и Херодот (около 490-425 г. пр.н.е.). Херодот издига идеята, че никой не е толкова луд, че да предпочете войната пред мира.
Внимание на конфликтът отделя и Аристотел (V-ІV в. пр.н.е.). Той счита, че по своята природа човек е обществено същество. Отделният човек е само част от по-широкото цяло – обществото. Заложеното в човека начало му дава способност за разбиране и сътрудничество с другите хора. Не са изключени склоността към враждебност, ненавист и насилие. Източник на които е от една страна неравенството между хората по отношение имущството и получените облаги, а от друга страна в наглостта, страха, пренебрежението и несходството в характерите.
В Рим Цицерон (106-43 г. пр.н.е.) в своя трактат „За държавата“
предлага да се раздели насилието на справедливо и несправедливо и счита, че може да се води справедлива и благочестива война.
Аврелий Августин Хипонски Блажени (345-430) в труда си „За града Божи“ изказва идеята, че хората, които нарушават мира, не го ненавиждат като такъв, а просто искат друг мир, който да отговаря на техните желания. В този смисъл той определя, че решаващ се явява не самия процес на конфликта, а неговата цел.
В ранното средновековие са били заложени постолати като подчиняващи човека на феодалната държава, разбирани като поглъщане на личността от селската община, занаятчийския цех,
търговската гилдия, рицарските или монашеските ордени. Едва в края на средните векове започва да се формира индивидуализма, намиращ своето изражение в западноевропейския хуманизъм, постановките на християните протестанти, учението за естествените права и за обществения договор, и идеите на ранния либерализъм.
Тома Аквински (1225-1274) обосновава идеята за необходимостта от санкции на дъражвата за водене на война, но въпреки това, за него конфликта е винаги грях. Николо Макиавели (1469-1527) в книгата си
„Владетелят“ прави много сериозен опит за системен анализ на конфликта. Той смята, че конфликтът е универсален признак на обществото, което се обяснява със заложената в природата на човека порочност. Еразъм Ротердамски (1469-1536) обяснява природата на войната с наличието на собствена вътрешна логика на започващия конфликт, според която той се разраства и включва в себе си все повече нови жертви.
9

Хуманистите,
в своите работи,
рязко са осъждали средновековните бунтове, социалните вълнения и кръвопролитните междуособици. Томас Мор (1470-1535) признава за решаващ фактор за развитието на обществото мира и съгласието между хората. Франсис
Бейкън (1561-1626) първи прави анализ на системата от причини за социалните конфликти. Мишел дьо Монтен (1533-1592) в своя труд
„Опити“ изучава вътрешноличностовия конфликт.
Томас Хобс (1588-1679) в „Левиaтан“ обосновава концепцията за война на всички против всички като счита, че главна причина за конфликта е в присъщото на човека чувство за конкоренция и желание за различие от останалите хора, което поражда съперничество,
способно да прерасне в открит конфликт. Подобни възгледи изказва и
Джон Лок (1632-1704), според когото човек е отделно егоцентрично същество, като в съотношение с обществото приоритета принадлежи на личността.
В по-ново време Жан Жак Русо (1712-1778.) предлага известната теория за обществения договор същността на която се заключава в идеята, че хората са в състояние да се договарят за да не предприемат агресивни действия един против друг.
Конфликтът, като явление разполагано на много нива, е анализиран от Адам Смит (1723-1790) в неговия труд „Изследване за природата и причините за богатството на народите“ където разглежда социалните конфликти, причините за които са в класовата дискриминация. В своята книга „Теория на моралните чувства“ той защитава, че човек трябва да е в известна степен егоист и да обича себе си, но при непременната хармония на своите лични интереси с общиите стремежи на хората за благополучие и щастие. Вместо морални отношения между хората той поставя на първо място икономическите интереси.
Имануел Кнат (1724-1804) счита, че състоянието на мир между хората, живущи в съседство, не е естествено, естествено е състоянието на война, дори и да няма непрекъснати враждебни действия , има непрекъсната заплаха. Георг Хегел (1770-1831) разглежда като причина на конфликта социалната поляризация между натрупаното богатство и привързаността към труда в рамките на класата.
Фридрих Ницше (1844-1900) разглежда конфликта като свойствен на човека, проникващ навсякъде и едно от най-плодотворните сили на обществото. Но в книгата си „Така каза Заратустра“ представя своебразния резултат на развитието на човешкия дух – свръх човека издигнал се над обичайните човешки пороци и над конфликтите.
10

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: