Конфликтология Красимир Марков
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
- Навигация на страницата:
- Четвърти етап
- 1.2. Развитие на конфликтологията като наука.
| Първи етап – започва с първите достигнали до нас идеи за конфликтите (VІІ-VІ в. пр.н.е.) и продължава до средата на XІX в.През този период знанията за конфликта се формират и развиват преди всичко като практически знания на хората за видовете конфликти, принципите и правилата на поведение в реалните конфликти, което е отразено във философията, религията, литературата, народното творчество и други. През този етап започват да се натрупват и първите научни знания за конфликта. Същият се изучава в рамките на философията, правото и психологията, но не е самостоятелна наука. Втори етап – от средата на XІX в до 1920 г. Това е етатпът на зараждането и развитието на конфликгологическите теории. Тук се появяват първите съществени публикации по проблема конфликт. 12 Трети етап – от 1920 г до 1950 г. Този период конфликтът започава да се изучава като самостоятелно явление в рамките на други науки, като: философия, психология, педагогика, политология и социология. Поради особеностите на периода, обхващаш и времето на Втората световна война, първоначално има голяма интензивност на изследване на конфликта, но във втората половина на периода на практика няма публикации. Четвърти етап – от 1950 г до 1980 г. Натрупват се сериозни публикации по проблемите на конфликта. Защитават се първите дисертации. Конфликтологията започва да се превръща в самостоятелна наука. Пети етап – от 1980 г до сега. През този етап се наблюдава постоянно увеличаване на публикациите по конфликтология, създават се регионални и международни групи и институции за изследване и регулиране на конфликтите. 1.2. Развитие на конфликтологията като наука. Както се вижда от представените етапи за развитието на конфликтологията истински научния подход към анализа на конфликта се появява едва в края на първата половина на XІX в. Фундаментът на изучването на конфликтологията се поставя от основателите на социологическата наука Огюст Конт, Хърбърт Спенсър и Карл Маркс. Първите опити да се създаде социологическа теория, където да се обоснове ролята на конфликта се отнасят към вторта половина на XІX в. Тогава се появява трудът на английския социолог Хърбърт Спенсър (1820-1903) “Основи на социологията“, в който се подчертава идеята за универсалност на конфликта и в този смисъл кофликта се признава за нормално, социално явление. Идеите на социолозите, положили основите на конфликтологията, били възприети и развити от учени като Емил Дюркем, Макс Вебер, Георг Зимел и Фердинанд Тьонис. Един от основоположниците на френската социологическа школа Емил Дюркем (1856- 1917) поставя знак на равенство между общественто състояни е и социалната солидарност. Той счита, че хората се обединяват в групи не заради лична или групова вражда, а като следствие на зваимна потребност един от друг. За Макс Вебер (1864-1920) обществото е взаимодействие между хората, арена на която играят позитивно и негативно привилигировани групи. Те са заинтересовани от това, че в условия на конфликтите на материални и духовни интереси да съхранят или даже да увеличат своите икономически позиции. 13 В началото на XX в интереса на учените към конфликта започва да нараства все повече, но и към момента в науката няма единна общо призната теория за конфликта, затова е необходимо да се изследват основните направления на теоретичната конфликтология: Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|