КОНСПЕКТ ЗА КАНДИДАТ-ДОКТОРАНТСКИ КОНКУРС ПО

2. Теорията на превода като научна дисциплина. Статус на теорията на превода - теорията на превода и другите науки.

3. Същност на превода като акт на междуезикова комуникация. Езикови и извънезикови аспекти на превода.

4. Преводът като процес и като резултат. Етапи в процеса на превод.

5. Методологически принципи на превода. Еквивалентност, адекватност и преводимост. Принципът на функционалните еквиваленти – основа на теорията и практиката на превода. Непреводимото в превода, видове непреводими елементи, разрешаване на "непреводимостта".

6. Семантични аспекти на превода. Значение, обозначение и смисъл по Косериу.

7. Преводачески трансформации. Видове. Лексикално-семантични трансформации при превода. Транскрипция и транслитерация. Превод на фразеология.

8. Граматични проблеми на превода. Основни прояви на асиметрия между испанския и българския език. Граматически трансформации.

9. Прагматични аспекти на превода. Прагматичната функция на езиковия знак. Зависимост на превода от прагматичната ориентация на оригинала. Фонови знания и превод. Прагматична адаптация на текста на превода.

10. Типология на превода. Принципи. Видове класификации на превода. Жанрови разновидности.

11. Художествен превод. Проблеми на превода на проза и на мерена реч.

12. Специализирана комуникация. Проблеми на обществено-политическия и техническия превод. Терминология, терминография и превод.

13. Устен превод. История. Видове. Техника на консекутивния превод.

Вероятностно-прогностичен модел при синхронния превод.

14. Особености на „обратния” превод. Мястото му в теорията и практиката на превода. Проблеми на преводаческата компетентност.

15. Основни исторически етапи в развитието на теорията на превода.

16. Теорията на превода в светлината на съвременните научни парадигми.

ЛИТЕРАТУРА

Alexieva, B. Readings in General Translation Theory. София, 1985.

Coseriu, E. Lo erróneo y lo acertado en la teoría de la traducción, еn: El hombre y su lenguaje: estudios de teoría y metodología. Madrid, Gredos, 1977.

García Yebra, V. En torno a la traducción. Madrid, 1985.

García Yebra, V. Teoría y práctica de la traducción. Madrid, 1993.

García Yebra, V. Traducción. Historia y Teoría, Madrid, Gredos, 1994.

Maillot, Jean. La traducción científica y técnica, Madrid, Gredos, 1997.

Nida, E. A. & Taber, C. La traducción. Teoría y práctica. Madrid, Ed. Cristiandad, 1986.

Torre, E. Teoría de la traducción literaria, Madrid, Ed. Síntesis, 1991.

Алексиева, Б. Теория и практика на устния превод, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2010.

Бархударов Л. Язык и перевод: Вопросы общей и частной теории перевода. Москва, 1975.

Васева, И. Стилистика на превода. София, 1989.

Васева, И. Теория и практика перевода, София, Наука и изкуство, 1982.

Владова, И. Превод и време, София, Наука и изкуство, 1988.

Влахов, С., Флорин, С. “Непреводимото в превода”. София, 1990.

Врина-Николов, М. Отвъд пределите на превода, София, Колибри, 2004.

Генцлер, Е. Съвременни теории за превода. Велико Търново, 1999.

Комиссаров, В.Н. Лингвистика перевода. Москва, 1980.

Комиссаров, В.Н. Слово о переводе. Москва, 1973.

Лилова, А. Увод в общата теория на превода. София, 1981.

Людсканов, А . Принципът на функционалните еквиваленти – основа на теорията и практиката на превода. – Във: Изкуството на превода. София, 1969.

Ортега и Гасет, Х. Нищета и блясък на превода. – Във: Есета. София, 1993.

Сб Вопросы теории перевода в зарубежной лингвистике, Москва, Международные отношения, 1978.

Федоров, А. Основы общей теории перевода, Москва, 1968; 1980.

Флорин, С. В словесните дебри, София, Народна просвета, 1990.

Чернов, Г.В. Теория и практика синхронного перевода, Москва, Международные отношения, 1978.

Швейцер, А.Д. Перевод и лингвистика. Москва, 1973.

Швейцер, А.Д. Теория перевода. Москва, 1988.

Конкурсът се състои от писмена и устна част. Писмената включва превод на два текста от испански на български и от български на испански и развиване на тема от конспекта. Устната част представлява разговор върху писмената работа, като по преценка на комисията могат да бъдат задавани въпроси и върху други теми от конспекта.

КОНСПЕКТ ЗА КАНДИДАТ-ДОКТОРАНТСКИ КОНКУРС ПО

2.1. ФИЛОЛОГИЯ (ИСПАНСКА ЛИТЕРАТУРА XVIII – XX ВЕК)

1. 
   Литературна периодизация и социално-културни аспекти на ХVІІІ век. Литература, свързана с научното познание и ерудицията.
   
2. 
   Просвещение и неокласицизъм. Художествената литература.
   
3. 
   Театърът през ХVІІІ век: жанрове, автори и произведения.
   
4. 
   Литературна периодизация и социално-културни аспекти на ХІХ век. Литературните жанрове и тяхното развитие.
   
5. 
   Романтизмът – теория и полемика. Своеобразия и тенденции в театъра и поезията. Големите произведения.
   
6. 
   Реализъм и натурализъм в романа от ХІХ век. Фантастичният разказ.
   
7. 
   Литературна периодизация и социално-културни аспекти на XX век.
   
8. 
   Модернизмът и Поколението от 98 година като историческо, социално и естетическо явление. Представителни литературни прояви.
   
9. 
   Новесентизмът. Авторите на романи. Поетичното творчество на Хуан Рамон Хименес.
   
10. 
    Панорама на поезията до 1936 г. Поколението от 27 г. Европейски контекст. Тематични и формални характеристики.
    
11. 
    Мислители и естетически направления между „края на века” и Гражданската война. Насоки в художествената проза.
    
12. 
    Театърът до 1936 г. Обновителни опити в следвоенния период и след 60-те.
    
13. 
    Литературата по времето на франкизма. Основни тендeнции в художествената проза. Поетите от 1968.
    
14. 
    Литературата от периода на изгнание. Основни автори и произведения.
    
15. 
    Социално-културни аспекти, своеобразия и тенденции в литературата след 1975 г. Новата политическа ситуация и нейната естетическа проекция. Основни еволютивни насоки в различните жанрове.
    
16. 
    Литературата през 90-те. Новата традиция. Най-скорошни тенденции. Основни автори и произведения.
    

Библиография

Bibliografía
Francisco Aguilar Piñal (ed.), Historia literaria de España en el siglo XVIII, Madrid, Trotta, CSIC, 1996.

Vicente Lloréns, El Romanticismo español, Madrid, Castalia, 1989.

Donald Shaw, La generación del 98, Madrid, Cátedra, 1997.

Santos Sanz Villanueva, Historia de la literatura española. 6/2. Literatura actual, Barcelona, Ariel, 1984.

José María Martínez Cachero, La novela española entre 1936 y el fin de siglo, Madrid, Castalia, 1997.

Michael Ugarte, Literatura española en el exilio, Madrid, Siglo Veintiuno Editores, 1999.

Francisco Ruiz Ramón, Historia del teatro español. Siglo XX, Madrid, Cátedra, 2007.

Francisco Rico (ed.), Historia y crítica de la literatura española, Barcelona, Crítica. Los volúmenes:

4 y 4/1, Ilustración y neoclasicismo.

5 y 5/1, Romanticismo y realismo.

6 y 6/1, Modernismo y generación del 98.

7 y 7/1, Época contemporánea (1914-1939).

8 y 8/1, Época contemporánea (1939-1975)

9 y 9/1, Época contemporánea (1975-2000).

Jesús Menéndez Peláez y otros, Historia de la literatura española (volumen III – siglos XVIII, XIX y XX, León, Everest, 2005.


КОНСПЕКТ ЗА КАНДИДАТ-ДОКТОРАНТСКИ КОНКУРС ПО

Top of Form

1. 
   Проблемът за периодизацията на турската литература.
   
2. 
   Стара турска литература. Зараждане на старата турска литература. Старата турска литература преди приемането на исляма. Устна традиция и първи писмени паметници.
   
3. 
   Тенденции и особености в развитието на турската литература след приемането на исляма. Особености на стихосложението, жанрове и литературни форми в старата турска литература.
   
4. 
   Турската литература след приемането на исляма – първи автори и произведения. Възникване и развитие на старата турска литература в Анадола. Кашгарлъ Махмуд (XI в.), Юсуф Хас Хаджиб (XI в.), Юкнекли Едиб Ахмед (XII в.). Ахмед Йесеви (XII в.). Ахмед Факих (XIII в.). Шейяд Хамза (XIII в.). Мевляна Джеляледдин Руми (1207-1273). Султан Велед (1227-1312). Хаджъ Бекташи Вели (1210-1271). Юнус Емре (1250-1320). Ходжа Деххани (XIII в.). Устна традиция.
   
5. 
   Турската литература от османския период. Предкласика (XIII в. – 1453). Ашък Паша (1272-1333). Гюлшехри (XIII-XIVв.). Кадъ Бурханеддин (1344-1398). Несими (?-1404). Ахмеди (1334-1413). Хаджъ Байрам Вели (1352-1429). Шейхи (1371-1431). Кайгусуз Абдал (XIV-XV в.). Ахмед Паша (?-1497).
   
6. 
   Турската литература от османския период. Ранна класика (1453-1600). Фузули (1495-1556). Хаяли (?-1557). Баки (1526-1600). Ташлъджалъ Яхя Бей (?-1582). Багдатлъ Рухи (1548-1605). Кьороглу (XVI в.). Йоксюз Деде /Йоксюз Ашък/ (XVI в.). Пир Султан Абдал (ХVІ в.).
   
7. 
   Турската литература от османския период. Среднокласически период (1600-1700). Нефи (1582-1636). Наби (1640-1712). Кайъкчъ Кул Мустафа (XVI-XVII в.). Кятиби (XVII в.). Кулоглу (XVII в.). Ашък Йомер (?-1707). Караджаоглан (XVI/XVII? в.).
   
8. 
   Турската литература от османския период. Къснокласически период (1700-1800). Недим (1681-1730). Левни (?-1732). Дертли (1772-1845).
   
9. 
   Турската литература от османския период. Посткласически период (1800-1860). Дадалоглу (1785-1868). Шейх Галиб (1757-1799). Иззет Молла (1785-1829). Емрах (?-1860). Байбуртлу Зихни (1800-1859). Сейрани (1807-1866).
   
10. 
    Прозата в старата турска литература. Евлия Челеби (1611-1682). Кятиб Челеби. Наима (1652-1715). Ибрахим Печеви (1574-1649). Народни разкази.
    
11. 
    Формиране на новата турска литература. Тенденции и литературни течения в новата турска литература. Жанрово обогатяване и разнообразяване. Представители: Ибрахим Шинаси, Зия Паша, Намък Кемал, Ахмед Митхад Ефенди, Реджаизаде Махмуд Екрем, Абдюлхак Намид Тархан, Сами Пашазаде Сезаи.
    
12. 
    Социално-икономически и обществено-политически промени в Османската империя в края на ХІХ в. и първото десетилетие на ХХ в. Развитие на родовете и жанровете в турската литература от този период.
    
13. 
    Републиканска поезия в периода 1935–1960 г. Национален романтизъм: Йомер Бедредин Ушаклъ, Ахмед Кутси Теджер, Бедри Рахми Ейюбоглу, Джахид Кюлеби. Социален реализъм: Назъм Хикмет, Салах Бирсел, Атила Илхан, Ръфат Ългаз. „Първото Ново“ („Гарип“): Орхан Вели Канък, Мелих Джевдет Андай, Октай Рифат. „Второто Ново“: Илхан Берк, Джемал Сюрея, Едиб Джансевер, Сезаи Каракоч, Едже Айхан, Тургут Уяр, Октай Рифат. Поезията на Ахмед Хамди Танпънар, Джахид Съткъ Таранджъ, Ахмед Мухиб Дранас, Бехчет Неджатигил, Фазъл Хюсню Дааларджа.
    
14. 
    Републиканска поезия в периода 1960–1980 г.: Неджати Джумалъ, Ахмед Ариф, Хасан Хюсеин, Джан Юджел, Гюлтен Акън, Кемал Йозер, Илхан Гечер.
    
15. 
    Турският роман след 1940 г. Социален реализъм: Сабахатин Али, Кемал Тахир, Орхан Кемал, Яшар Кемал, Факир Байкурт, Самим Коджагьоз, Кемал Билбашар, Неджати Джумалъ. Романите на Халикарнас Балъкчъсъ, Тарък Бугра, Тарък Дурсун К.
    
16. 
    Турският роман след 1980 г.: Орхан Памук, Билге Карасу, Пънар Кюр, Инджи Арал, Лятифе Текин, Хулки Актунч, Назлъ Ерай, Фейза Хепчилингироглу, Недим Гюрсел, Кюршат Башар, Муратхан Мунган, Букет Узунер, Елиф Шафак, Айше Килимджи, Ерендиз Атасю.
    
17. 
    Турска белетристика в периода 1930–1945 г.: Халикарнас Балъкчъсъ, Сабахатин Али, Саид Фаик Абасъянък, Мемдух Шевкет Есендал, Ахмед Хамди Танпънар, Кемал Тахир, Тарък Бугра.
    
18. 
    Турска белетристика в периода 1945–1960 г.: Илхан Тарус, Кемал Билбашар, Самим Коджагьоз, Орхан Кемал, Халдун Танер, Октай Акбал, Вюсат О. Бенер, Неджати Джумалъ, Тарък Дурсун К.
    
19. 
    Турската белетристика след 1960 г.: Огуз Атай, Муратхан Мунган, Лейля Ербил, Ферид Едгю, Томрис Уяр, Севги Сойсал, Севинч Чокум, Пънар Кюр, Айля Кутлу, Нурсел Дуруел, Фейза Хепчилингироглу.
    

1. 
   Бибина, Й. История на турската литература. От зараждането ѝ до Танзимата. Т.1. София, 2000.
   
2. 
   Желязкова, Ж. „Второто ново в турската литература“. Orientalia. Списание за изтока. НБУ, 2006.
   
3. 
   Саръиванова, И. За един малко познат у нас ръкописен извор на турската народна култура от османския период. В: сп. „Български фолклор“, кн. 2/2006, 41-49.
   
4. 
   Саръиванова, И. Турската народна песенна традиция в периода XV-XIX в. В: Общуване с Изтока, НБКМ, София, 2007, 424-430.
   
5. 
   Саръиванова, И. Фрагменти от „Ашък Гариб“ в един ръкопис-тефтер (джьонк) от XIX век. В: Български изтоковедски изследвания. УИ, София, 2006, 354-373.
   
6. 
   Aktaş, Şerif. Türk Şiiri ve Antolojisi. Ankara: Akçağ Yay., 1996.
   
7. 
   Artun, E. Anonim Türk Halk Edebiyatı Nesri. İstanbul, 2004.
   
8. 
   Artun, E. Aşıklık Geleneği ve Aşık Edebiyatı. Ankara, 2001.
   
9. 
   Artun, E. Dini-Tasavvufi Halk Edebiyatı. Ankara, 2002.
   
10. 
    Bezirci, A. Türk Halk Şiiri. C.1-2. İstanbul, 1993.
    
11. 
    Ecevit, Yıldız. Türk Romanında Postmodern Açılımlar İletişim Yay., 2001.
    
12. 
    Kantarcıoğlu, Sevim. Yakınçağ Tarihimizde Roman, Paradigma Yay, 2009.
    
13. 
    Korkmaz, Ramazan (haz.) Yeni Türk Edebiyatı El Kitabı. Ankara, 2004.
    
14. 
    Kurdakul, Şükran. Çağdaş Türk Edebiyatı Tanzimat'tan 21. Yüzyıla Türk Edebiyatı Tarihi (4 Cilt Takım). Ankara, 2002.
    
15. 
    Yeni Türk Edebiyatı Еl Kitabı (1839–2000), Ankara, 2004.
    

1. 
   Морфема и дума в китайския език – относителни граници между свободни и свързани морфеми, сложни думи (сраствания) и словосъчетания в китайския език. Едносрични и многосрични думи в китайския език.
   
2. 
   Семантично-функционална характеристика на морфемата и думата в китайския език. Лексикални, полуслужебни и служебни значения.
   
3. 
   Китайската морфема в словообразувателна функция (корен, полуафикс, афикс).
   
4. 
   Композиция. Типове сложни думи (сраствания) с равноправно свързване.
   
5. 
   Типове сложни думи (сраствания) с неравноправно свързване.
   
6. 
   Полуафиксация. Типове полуафиксални думи.
   
7. 
   Словообразувателна афиксация. Типове афиксални думи.
   
8. 
   Контракция. Типове сложносъкратени думи.
   
9. 
   Семантика – идиоматично и мотивирано значение. Денотативно и конотативно значение на думите.
   
10. 
    Семантика – основни и преносни (производни) значения на думите. Еднозначни и многозначни думи. Видове многозначност.
    
11. 
    Граматична омонимия в китайския език. Редовни и необичайни функции на думите. Отношение между омонимия и многозначност.
    
12. 
    Синонимия – видове синоними. Синонимни редове. Хипонимия.
    
13. 
    Антонимия – видове антоними. Антонимни двойки.
    
14. 
    Класификация на речниковия състав. Основна лексика (基本词汇) и “обикновена” лексика” (一般词汇).
    
15. 
    Етимологична класификация – домашни (изконни) думи (уънйенизми и диалектизми) и заети думи.
    
16. 
    Начини на заемане на думи – фонетичен, хибриден и семантичен (калкиране). Словообразувателни типове заети думи.
    
17. 
    Хронологична класификация – активна и пасивна лексика. Остарели думи – архаизми и историзми. Неологизми.
    
18. 
    Основни системи за разполагане на йероглифите в указателя и тялото. Йероглифно гнездо. Типове лингвистични и енциклопедични речници.
    
19. 
    Свободни и устойчиви словосъчетания. Тесни и широки граници на фразеологията. Експресивност на фразеологизмите. Устойчиви словесни комплекси (номинативни фразеологизми).
    
20. 
    Традиционна класификация и особености на китайските фразеологизми: чъню (成语), разговорни фраземи (惯用语).
    
21. 
    Игрословни фразеологизми (歇后语), поговорки (俗语) и пословици (谚语) в китайския език.
    
22. 
    Стилистична класификация – разговорна и книжна фразеология.
    
23. 
    Елементарни предикативни конструкции в китайския език. Задължителни елементи.
    
24. 
    Предикативи (глаголи и прилагателни). Функционално-семантични подкласове.
    
25. 
    Съществителни имена. Функционално-семантични подкласове.
    

“The Silk Road: Papers from the International Conference, Organized by Confucius Institute in Sofia, Bulgaria, June 3-4, 2011”, Confucius Institute in Sofia, 2011.

Alexiev, A.B. Multifunctionality in Chinese and Dependency Grammar Solutions. In: Modern China and Its Tradition. Collection of Papers from the International Sinological Conference. Belgrade, 2009. pp 296-311.

Alexiev, A.B., Hong, Yao. On Chinese Language of the Internet: Word Formation and Phraseology. В сб.: Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия. София, 2013. с.156-164.

Алексиев 2013: Алексиев, А.Б. Омоними и пароними в китайския език. В сб.: Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия. София, 2013. с.232-241.

Алексиев, А.Б. Граматична омонимия при някои полуафиксални думи в китайския език. В: Съпоставително езикознание. София, 2005. с.104-115.

Алексиев, А.Б. Символична парономазия при отбелязване на рождения ден в Китай. В сб.: Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия. София, 2013. стр.82-87.

Алексиев, А.Б. Функции на полусуфикса хуà в китайския език. В сб.: Кореана. Кн.7. София, 2003. с. 132-145.

Горелов 1984: Горелов, В.И. Лексикология китайского языка. Москва, 1984.

Никитина, Т.Н. Синтаксис китайского публицистического текста. Санкт-Петербург, 2006.

Никитина, Т.Н. Функциональные подклассы глаголов в современном китайском языке (на материале публицистических текстов). Санкт-Петербург, 1994.

万，艺玲。 汉语词汇教程。 北京语言文化大学。 北京，2000。

刘，叔新。汉语描写词汇学。北京，2000。

金，绍志。词汇。北京语言学院，1983。

钱，玉莲。现代汉语词汇讲义。北京大学出版社, 2006

Изготвен от специалност „Китаистика”

ФКНФ, СУ „Св.Климент Охридски”

София, юли 2013

1. 
   Ригведа – основополагащ текст на индийската култура.
   

2. 
   Упанишадите – основни идеи и модели на осмисляне на феноменалното битие.
   

3. 
   Древноиндийски героически епос (итихаса).
   

4. 
   Древноиндийската драма и театър (натя).
   

5. 
   Художествената литература (кавя) на санскрит.
   

6. 
   Бхакти – генезис, същност и основни течения. Бхакти литературата – основни представители и произведения.
   

7. 
   Поезията на сантите. Влияние на суфизма. Творчеството на Кабир.
   

8. 
   Премчанд и развитието на съвременната белетристика на хинди.
   

9. 
   Художествената проза на хинди след 1947 г. Направлението наи кахани – характер и основни представители. Романът на хинди.
   

10. 
    Съвременната поезия на хинди. Направлението Чхаявад. Естетиката на наи кавита.
    

1. 
   Авеста - първи литературен паметник на индоиранските народи - произход, състав и художествени особености.
   
2. 
   Древноперсийски клинописни паметници – съдържание, жанр и стил.
   
3. 
   Писмени паметници на средноиранските диалекти (согдийски, хорезмийски, хотано-сакски (северноарийски), хорасански (партянски), пахлави (средноперсийски).
   
4. 
   Манихейска литература. Състав и художествени достойнства.
   
5. 
   Формиране на новоперсийския език. Арабо-персийски литературен синтез в периода 7-9 век. Шуубие. Първи огнища на новоперсийската литература.
   
6. 
   Персийска класическа литература. Същност, хронологически рамки и периодизация.
   
7. 
   Персийска класическа проза. Периоди, типове, тематика и жанр.
   
8. 
   Персийска класическа поезия. Основни понятия, форми и поетически видове.
   
9. 
   Рудаки – основоположник на персийската класическа литература.
   
10. 
    Фердоуси – персийският Омир и неговата “Шах-наме”.
    
11. 
    Абу Али ибн Сина (Авицена) – философ, поет и учен енцислопедист.
    
12. 
    Персийски мистицизъм и проекцията му в литературата. Ансари – основоположник на персийския тасавоф. Санаи, Аттар и Руми – тримата “Велики мистици” на персийската литература.
    
13. 
    Литературно-философско наследство на Насер Хосроу. Исмаилизъм и влиянието му върху персийския литературен процес.
    
14. 
    Литературно-философско наследство на Омар Хайям. Тематика и мирозрение на рубаите му. Текст и подтекст. Фикции и реалност.
    
15. 
    Незами Гянджеви - първият хуманист в персийската литература. “Хамсе” - образец за романтическо, дидактическо и философско масневи.
    
16. 
    Джелаледдин Руми и неговото “Масневи” - “Корана на персите”.
    
17. 
    Развитие на дидактическата литература - «Голестан» и «Бостан» на Саади Ширази.
    
18. 
    Лириката на Хафез – апогей на жанра “газела”.
    
19. 
    Джами – последен акорд на персийския класицизъм.
    
20. 
    Условия за развитие на новата персийска литература (началото на 20 в. до шестдесетте години).
    
21. 
    Състояние на иранската литература след 60-те г. на 20 в. Представители.
    
22. 
    Научна, обществена и литературна дейност на Малек ош-Шоара Бахар.
    
23. 
    Поява и развитие на “Шер-е ноу”. Нима Юшидж последователи.
    
24. 
    Творчеството на Надер Надерпур - огледало на социалните отношения в страната.
    
25. 
    Първи представители на новото направление в съвременната персийска проза. Джамалзаде, Джелал ал-Ахмад, Бозорг Алави.
    
26. 
    Садег Хедаят – изобличител на обществените недъзи.
    
27. 
    Обществено-етическа проблематика в разказите на Садег Чубек.
    
28. 
    Основни тенденции в развитието на иранската реалистическа проза (70-те години на 20 в.). Джамал Мир Садеги, Симин Дотешвар, Феридун Тонкабони, Голам Хосейн Саеди и др.
    
29. 
    Поетическа, прозаическа и научна дейност на Саид Нафиси.
    
30. 
    Иранска литература от средата на 70-те г. на ХХ в. до Ислямската революция.
    

1. 
   Консонантна система на персийския език
   
2. 
   Вокална система на персийския език
   
3. 
   Съществително име
   
4. 
   Прилагателно име
   
5. 
   Числително име
   
6. 
   Местоимение
   
7. 
   Глагол. Нелични глаголни форми
   
8. 
   Наречие
   
9. 
   Видове словосъчетания
   
10. 
    Словообразуване
    
11. 
    Просто изречение
    
12. 
    Главни части на изречението
    
13. 
    Второстепенни части на изречението
    
14. 
    Сложни съчинени изречения
    
15. 
    Сложни подчинени изречения
    
16. 
    Именни фразеологизми
    
17. 
    Изафетни фразеологизми
    
18. 
    Глаголни фразеологизми
    
19. 
    Многочислени глаголни фразеологизми
    
20. 
    Фразеологизми-изречения
    

1. 
   Historical and intellectual prerequisites of the Romantic movement: the Industrial Revolution, the French Revolution, the Napoleonic Wars, the anti-rationalist revolt in philosophy.
   

3. W. Wordsworth. The Romantic definition of poetry, the poet and the creative process in the Preface to the Lyrical Ballads. Nature and imagination in Wordsworth’s sonnets, and longer poems.

4. S.T. Coleridge as critic, philosopher and poet. Biographia Literaria. Demonic and conversational poems.

5. P.B.Shelley. The quest for the ideal in reality, art and nature. Political radicalism and atheism in the early works. Shelley’s vision in Prometheus Unbound and the mature lyrical works. Epistemological and moral skepticism in the later works: Epipsychidion, Hellas and The Triumph of Life.

6. J. Keats. The English Renaissance tradition in the early works. Imagination, truth and beauty in Endymion and the major odes. The reassessment of reality and imaginative experience in the later works: The Fall of Hyperion, Lamia, La Belle Dame Sans Merci etc.

7. Byron. The Romantic rebel in the Turkish Tales and Childe Harold’s Pilgrimage. The moral and epistemological quest in Manfred and Cain. Major satires: Don Juan

1. 
   Abrams, M.H. The Mirror and the Lamp: Romantic Theory and the Critical Tradition, New York: Oxford University Press, 1953.
   
2. 
   Abrams, M.H. Natural Supernaturalism. Tradition and Revolution in Romantic Literature, New York: W.W. Norton and Co, 1971.
   
3. 
   Bloom, Harold, ed. Romanticism and Consciousness. Essays in Criticism, New York: W.W. Norton and Co, 1970.
   
4. 
   Bowra, C.M. The Romantic Imagination, London: Oxford University Press, 1950.
   
5. 
   Butler, Marylin. Romantics, Rebels and Reactionaries. English Literature and its Background 1760-1830. Oxford University Press, 1981.
   
6. 
   Chandler, James and McLane, Maureen N., ed. The Cambridge Companion to British Romanatic Poetry. Cambridge University Press, 2008.
   
7. 
   Day, Aidan. Romanticism. New York: Routledge, 1996.
   
8. 
   De Man, Paul. Blindness and Insight: Essays in the Rhetoric of Contemporary Criticism. London: Methuen, 1983.
   
9. 
   Frye, Northrop, Fearful Symmetry. A Study of William Blake. Boston: Beacon, 1947.
   
10. 
    Hamilton, Paul Coleridge's Poetics, Oxford, Blackwell, 1983.
    
11. 
    Jacobus, Mary. Tradition and Experiment in Wordsworth's Lyrical Ballads, Oxford: Clarendon Press, 1976.
    
12. 
    Kaiser, D.A. Romanticism, Aestehtics, and Nationalism. Cambridge University Press, 1999.
    
13. 
    Kompridis, Nikolas, ed. Pholosophical Romanticism. Routledge, 2006.
    
14. 
    McGann, Jerome. The Romantic Ideology. A Critical Investigation, University of Chicago Press, 1983.
    
15. 
    Praz, Mario, Romantic Agony. Oxford: Oxford University Press, 1978.
    
16. 
    Roe, Nicholas. Wordsworth and Coleridge: The Rradical Years. Oxford University Press, 1988.
    
17. 
    Stefanova, Julia. European Romanticism: http://www.bulgarianmodernism.eu/,2008
    
18. 
    Stefanova, Julia, The Rime of the Ancient Mariner and the Rise of Ecocentric Consciousness. In Dialogues: American Studies in an International Context. Printing House Zombori, 2002
    
19. 
    Stefanova, Julia. Blake, Swedenborg and The Marriage of Heaven and Hell, Sofia University Press, under press
    
20. 
    Stefanova, Julia The Use of Myth in Keats’ Lamia, Sofia University Press, under press
    
21. 
    Terziev, Lubomir. The Gap in Biographia Literaria, in Spaces, Gaps, Borders. Sofia: Sofia University Press, 2006.
    
22. 
    Терзиев, Любомир. Предговор към „Лирически балади”. София: Алтера, 2010.
    

1. 
   Mincoff, Marko A History of English Literature, volume 2. Sofia: Naouka I Izkoustvo, 1976.
   
2. 
   Carter, Ronald & McRae, John. The Routledge History of Literature in English. London: Routledge, 1997.
   

http://www.rc.umd.edu/editions/

http://www.rc.umd.edu/reference/

http://www.ron.umontreal.ca/