Конкурс за православна поезия и проза на тема: „ Христос Возкресе радост донесе 2014

„Христос Возкресе – радост донесе”

„Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който викаме: Авва Отче! Така самия Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.”

/Рим.8;14/

Цялата природа се окичва с прекрасни цветя. Дърветата гордо полюшват пухкавите си клонки, а поляните примамват със свежа зеленина.

Наближава Възкресение Христово. Великден! Един вълшебен празник!

Разпети петък е. Как страшно звучи! Сърцето ми се изпълва със скръб: разпнат на кръста. Представям си го. Очите му сякаш са събрали в себе си цялата болка на човечеството! И цялата прошка на сърцето му!

Всеки от нас е разпъван на кръст от близките си и има своята голгота. Дали Христос не ни наказва за предателствата ни към него? Дали не изкупуваме грешките, които правим всеки ден?

Болката и страданието - двете пречистващи клади на душата. Изпепеляват ни независимо от нашата убеденост, че сме безгрешни. Във всеки от нас живее по един Исус - не го разпъвайте на кръста, пощадете го и той ще ни прости.

За нас, християните, Великден е свят и голям празник.Той е ден на вярата, ден, който ни кара да се вгледаме в себе си. Да се замислим за Добрата дума - тя ще зарадва всеки, ще го направи по-добър. В днешно време не я използваме често, забравили сме колко е вълшебна, забравили сме, че „Добрата дума, железни врати отваря!”

Но на този свят празник сякаш на всички хора сърцата се отварят и намират по една добра дума.

Възкресение Христово. Точно в полунощ свещеникът поздравява присъстващите с „Христос Възкресе”. С чисти души и озарени от щастие лица излизаме от Божия храм.

С малкото трепкащо пламъче в ръце всеки от нас занася чудото в дома си. Дали то ще остане там, зависи от нас, от мен, от теб.

В неделя семейството се събира, а децата с грейнали от щастие очи се чукат с красиво боядисаните яйца.

Великден е прекрасен празник, който ни прави част от голямото християнско семейство, защото така разбираме, че материята не изчезва просто така в небитието! Както един Божи човек като Исус не губи своята любов към Бог, независимо от страданията, на които е подложен, така и Бог му отвръща с цялото могъщество на Божията любов. Така и аз няма да загубя вяра в добрата дума и ще очаквам с нетърпение всяка година магията на празника Възкресение Христово!

Елица Бекирска, 6б клас

ОУ”Райна Княгиня”, гр.Пловдив