Възгледите на едни от най-изявените изследователи на международните отношения (Хенри Кисинджър, Самюъл Хънтингтън и Майк Ленърд) за новото развитие на системата на МО

• 
  Единият стремеж на американската външна политика е пак към изолационизъм, но в същото време Хенри Кисинджър смята, че така, както има индикации за изолационизъм в американската външна политика, така тя се характеризира с точно противоположния стремеж. Хенри Кисинджър смята, че такива 2 взаимноизключващи се тенденции са характерни не само за американската външна политика, а са характерни изобщо за развитието на новите международни отношения.
  
• 
  Той смята, че имаме тенденция към глобализация, но в същото време той смята, че паралелно с глобализацията върви един процес на фрагментаризация.
  

1. 
   Първият източник според него ще са „отломките” от разпадналите се империи и под тези разпаднали се измперии Кисинджър има предвид бивша Югославия и бившия СССР.
   
2. 
   Вторият източник на напрежение според Кисинджър ще са държави от континентален тип, които претендират да имат качеството на национални държави, но според Кисинджър не притежават класическата характеристика на националната държава – това са Китай и Индия.
   
3. 
   Третият източник на възможни конфликти според Кисинджър ще бъдат границите в Африка. Кисинджър обосновава този си възглед с обективните факти. В Африка 90 % от държавите са били някога колони на европейските сили. След като те стават независими държави границите им следват административните граници, които някога метрополите са очертали.
   

1. 
   икономическа мощ;
   
2. 
   военна мощ;
   
3. 
   технологичната мощ – това е водещата роля в сферата на високите технологии и иновациите + водещата мощ;
   
4. 
   културно превъзходство – под това не разбира дълбочина на културата или продължителност на културата, а разбира 2 неща: масовост на културата и привлекателност на тази култура, особено за младите хора.
   

Друго характерно за възгледите на Бжежински е едно нововъведение – Бжежински смята, че глобалната мощ на САЩ може да има една конкуренция. Единствената възможна конкуренция на САЩ е потенциала и силата на Евразията. За него вторият център на света може да бъде само Евразия. Бжежински смята, че най-добрият регион за Евразия е западната й периферия. За него западноевропейската периферия на Евразия са държави с общо историческо и културно наследство. Нарича ги „предмостие”. Според Бжежински в Евразия има един крайно нестабилен регион, който ще е именно източникът на конфликти на напрежение в нея. Регионът според Бжежински е това, което той нарича „Евразийските балкани”. Под „Евразийски балкани” Бжежински разбира територията на Евразия, която обхваща бившите Съвестски републики. Към Евразийските балкани той отнася и Афганистан и той ги нарича балкани, правейки аналогия с европейските балкани, с тази разлика, че според него тези балкани са още по етнически хетерогенни от европейските. Там ролята на религията и на исляма е много по-силна. Според Бжежински евразийските балкани са „близката чужбина на Русия”. Близка, защото това са бивши съветски републики, в същото време е чужбина, защото това са независими държави. Русия продължава да ги възприема по по-различен начин. Бжежински смята, че САЩ са твърде далече от Евразия, за да се намесват те там, но в същото време евразийските балкани, според него, имат съответните природни ресурси. САЩ са твърде силни, за да не се намесват там.

Третият изследовател е Самюъл Хънтингтън. Той лансира тезата за сблъсъка на цивилизациите в средата на 90-те години и тя предизвиква истински фурор. Хънтингтън вкарва в теория обективните дадености. Неговата основна теза е, че след края на Студената война сблъсъците, конфликтите между субектите на МО не са нито на политическо, нито на икономическо, нито на идеологическо, а само на цивилизационно ниво. Под това той разбира конфликти между представители на различни цивилизации. Тези конфликти ще са на тази основа, като неговата теза е, че тези конфликти са възможно най-жестоките, най-кървавите, най-трудните за разрешаване, защото тези конфликти засягат собствената идентичност.

Хънтингтън говори за съществуването на няколко цивилизации. Двете най-стари цивилизации са китайската и хиндуиската.

Китайската е наричана още конфуцианска. Когато говори за цивилизации, Хънтингтън посочва и държавата-ядро. Това е основният носител на съответната цивилизация. Към китайската цивилизация Хънтингтън отнася държави не само от китайската общност, но и Корея и Виетнам.

Хиндуиската цивилизация се нарича още индийска, индска или индуиска, но в теорията е възприето хиндуиска. Тя е древна, колкото и китайската. Държавата-ядро тук е Индия.

Хънтингтън откроява като отделна цивилизация японската.

Според Хънтингтън друга цивилизация, чието съществуване е безспорно, е западната. Тя се оформя като такава през 7-8 век, като под западна цивилизация той разбира Западна Европа, САЩ и Латинска Америка.Може да се отнесе и Австралия.

Той откроява източно-православна цивилизация, като според него държавата-ядро тук е Русия. Хънтингтън смята, че трябва да се открои ролята на Русия и значението на културно-историческото наследство.

Той говори за ислямска цивилизация, като специално за нея той откроява водещата роля на религията. Ислямската цивилизация според него няма държава-ядро. Няколко държави претендират да са държава-ядро, но тя е била твърде светска за останалите. Иран също претендира да е държава-ядро. Ислямската цивилизация се оформя 7 век, като в нейните рамки има подцивилизации, като арабска, тюркска, персийска. В географски аспект ислямската цивилизация обхваща Северна Африка.

Той откроява още 2 цивилизации. Една от тях е африканската, но той смята, че тя тепърва ще се оформи и развива. Под африканска цивилизация разбира Африка на юг от Сахара. Тук вече тази цивилизация е особена с религиозните си виждания.

Хънтингтън е склонен като отделна цивилизация да разглежда латиноамериканската. Латиноамериканските държави са инкорпорирали в своята култура местното наследство.

Хънтингтън смята, че вероятните конфликти са между представители на различни цивилизации. Тези конфликти се разрешават бързо, защото хората имат една и съща идентичност, докато според него конфликтите ще са между представители на различни цивилизации.

Според него двете цивилизации с потенциал за най-много конфликти са: западната и ислямската. Той обосновава това с факта, че религиите на двете цивилизации си приличат много, което предопределя конфликта. Според него и двете религии в основата си са монотеистични. И двете религии са с претенции да са универсални. Оттук идва сблъсъкът.

Ключово понятие за тезата на Хънтингтън е „линии на разлома”. Под това той разбира границите, местата, където има съприкосновение към различни цивилизации.

Марк Ленърд е английски учен. Той лансира една теория за водещата роля в МО на ЕС. Трудът, в който лансира тази теза, се казва : „Защо Европа ще лансира 21 век?”. Той изгражда своята концепция за водещата роля на ЕС. Казва, че САЩ практикуват силата като спектакъл. ЕС според Марк Ленърд практикува силата като правен надзор. Според него САЩ си служат с метода на т.нар. „превантивна война”. ЕС, според Марк Ленърд, има т.нар. преобразуваща роля. Марк Ленърд сравнява ЕС с елитен клуб. Като всеки елитен клуб той си има правила. Самите държави, които искат да влязат в ЕС или да поддържат отношение с него, доброволно предприемат всички стъпки и мерки, за да извършат необходимите промени. Турция, още 60-те години на 20 век е подала молба за членство в ЕС. Тя е направила няколко конституционни промени, за да се приближи до нормите, които са необходими.

Марк Ленърд казва, че реакцията на САЩ при неизпълнение не техните препоръки и прерогативи, е война, защото според него САЩ приемат всички други участници в МО като потенциални врагове, а ЕС приема всички останали като потенциални приятели. Ако участниците в ЕС не се съобразяват с нормите, мярката, която предприема ЕС, е да прекрати отношенията си с тях, а това е много страшно, защото отношенията с ЕС са икономически и носят икономически облаги.

„Кръглият затвор със стъклените стени” – с това оприличава Марк Ленърд ЕС. ЕС действа на следният принцип: представяме си, че в центъра на този „затвор” е „надзирателят”, около него „затворниците” са в отделни помещения, като те са в кръг около „надзирателя”. Те са в отделни помещения, като всяко е със стъклени стени. Единствено стените на „надзирателя” са огледални – т.е. той може да вижда навън, но „затворниците” не могат да го виждат. Идеята е, че самият ЕС е този „надзирател”. Членовете на ЕС са „затворниците”. Самите „затворници” помежду си могат да се наблюдават, но не виждат „надзирателя”. Идеята е идеята за самоконтрол и за самодисциплина, тъй като затворниците въпреки че може да не ги гледат, имат чувството, че надзирателят ги гледа.

Когато Марк Ленърд говори за водещата роля на ЕС в МО той говори за това не че ЕС ще се наложи като център на силата, а идеята му е, че европейският начин на водене на политика е този, който ще доминира.

1. 
   Дипломацията представлява правомерно осъществяване на държавна функция с цел представителство на дадената държава в чужбина в МО и защита на интересите й.
   
2. 
   Дипломацията представлява официална дейност, извършвана от държавни глави, правителства и специално упълномощени за целта лица, за защита в чужбина, както на правата и интересите на съответнана държава, така и за защита на правата на нейните физически и юридически лица в чужбина.
   

• 
  Дипломацията при всички случаи е дейност, която се осъществява единствено и само във външните отношения на държавите.
  
• 
  Основното средство, с което си служи дипломацията, са преговорите.
  
• 
  От своя страна дипломацията е основното средство на външната политика на всяка държава. Преговорите са нейното основно средство, тя пък е основното мирно средство, свързано с неупотреба на сила.
  
• 
  Дипломацията се осъществява от специално упълномощени за целта лица и може да се осъществява и от лица, които не са специално упълномощени точно за това, но те изпълняват тази дейност ex oficio.
  

• 
  Една от формите на дипломацията са всички двустранни и многостранни срещи, които се осъществяват между представителите на няколко държави.
  
• 
  Друга форма на дипломацията е сключването на международни договори. Международните договори са съществена, основна форма на дипломацията, те са резултат от проведени дипломатически преговори.
  
• 
  Друга форма на дипломацията са дипломатическите представи.
  
• 
  Следващата форма на дипломацията е представителството на държавите пред международните организации и дейността й пред международните организации.
  
• 
  Следваща форма на дипломацията е дипломатическата преписка.
  

• 
  на националната правна система;
  
• 
  на правото на държавата, на чиято територия се намират. Тя се нарича приемаща държава. Тук основното задължение на представителствата е да спазват правната система на приемащата държава, да се въздържат от вмешателство в дейността й.;
  
• 
  на международното публично право.
  

• 
  всяко дипломатическо представителство изпълнява преговорни функции, особено шефът на мисията има много сериозни правомощия, тъй като може без специални пълномощия да участва в организирането на преговори.
  
• 
  защитна функция – изразява се в това, че представителствата трябва да защитават правата и интересите както на приемащата държава, така и на нейните физически и юридически лица.
  
• 
  информационна функция – под нея се разбира и това дипломатическите представителства да събират информация за приемащата страна със всички позволени средства и да я изпращат на тяхната собствена.
  
• 
  приятелска функция
  

1. 
   Класът на посланиците и на нунциите. Нунциите са представители на Ватикана. Тези лица се акредитират към държавния глава на приемащата държава.
   
2. 
   Класът на пълномощните министри. Те също се акредитират към държавния глава.
   
3. 
   Класът на управляващите легации. Управляващите легации се акредитират към външния министър на приемащата държава и са по-нисък клас.
   

Дипломатическо представителство и мисия е едно и също.

1. 
   дипломатическият персонал – той включва всички лица с дипломатически ранг. Лицата, които принадлежат към дипломатическия персонал имат пълния кръг от привилегии и имунитети;
   
2. 
   административно-техническия – нямат дипломатически ранг. Това са секретари, шифровчици, куриери и т.н. Административно-техническияj персонал се ползва с по-ограничен обем привилегии и имунитети от дипломатите.;
   
3. 
   обслужващ – чистачи, домакини, шофьори. Нямат дипломатически ранг. Имат най-малко привилегии и имунитети. Предоставят им се привилегии колкото да си изпълняват служебните задължения. Възможно е някои от лицата от обслужващия персонал да са местни.
   

Друго ключово понятие е „дипломатически статус”. Това е съвкупността от всички права, но и задължения, а също така и от привилегии и имунитети на дипломатите. Дипломатическият статус дава правното им положение.

Може да има само едно дипломатическо представителство във всяка държава. То обикновено е в столицата. Консулствата може да са няколко.

В никакъв случаи не може да се влезе в сградата на едно дипломатически представителство, ако няма изрично съгласие и позволение на чуждия посланик.

Имунитетът на дипломатите – от наказателна отговорност. Дипломатите са с пълен имунитет. Не могат да бъдат арестувани и подвеждани под отговорност.

Формите на дипломатическо общуване – 3:

- устната форма – под устна форма на дипломатическо общуване се разбират вербалните контакти, както официални и формални събития, така и неформални срещи между дипломати. Това са вербалните контакти, вербалното общуване между лицата с дипломатически ранг.

- писмената форма – тя се приема за основната и има най-голямо значение като форма на дипломатическо общуване, защото е в писмен вид. Може да служи като доказателствено средство и да бъде обект на последващ анализ.

- мълчаливо общуване – не става въпрос нито за вербални контакти, нито за писмени документи, а се разбират дипломатическите знаци и жестове.

- правилата на международната вежливост;

- правила за отношенията в дипломатическия корпус;

- правила за титлите и обръщенията;

- правила за ордените и отличията;

- правила за приемите;

- правилата на дипломатическия церемониал – под това се разбира строго определеният обществен ред, по който се провеждат определени събития.

2. неформални - неформален знак и жест е всяко действие, което се прави в повече или пък всяко бездействие.
21. ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕПИСКА
Под дипломатическа преписка се разбира съвкупността от всички видове официални документи, които се разменят между официални представители на различните държави и се разменят с цел да се осъществят дипломатическите отношения между държавите.

Източници на дипломатическа преписка могат да бъдат лицата, които могат да са източник на такава преписка. Съответните документи могат да се изготвят от отделни министерства, но тук става въпрос за тези документи, които имат отношение към външната политика на съответната държава. Посланиците, ръководителите на дипломатическите представителства и отделните дипломати също могат да бъдат източници.

Дипломатическата преписка се използва, за да могат държавите да изразяват своите позиции. Тя служи също така една държава да отправя запитване към друга. Дипломатическата преписка служи и за да се предоставя информация за дадени проблеми на международната политика, за отправяне на предложения към други държави, за преговори, за консултации, за сключване на споразумения. В рамките на дипломатическата преписка влизат следните документи:

• 
  
  Изтегляне 0.76 Mb.
  
  Сподели с приятели: