Конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни

В ТМО се дава още едно определение, при което вече се използват строго понятия от теорията и това определение е следното: под международен конфликт се разбира отклонение от нормалното функциониране на системата, което отклонение е породено от вътрешни за системата причини поради нарушаване на равновесието в системата между различните структурни равнища.

В ТМО се говори за система на международните отношения. Под система на МО се разбира, че МО не са един хаос от връзки между държавите, а че МО образуват система. В МО можем да откроим участниците в системата. Тези участници в системата теорията нарича „елементи на системата”. Отношенията между участниците и елементите се подчиняват на някакви зависимости.

Структура на системата. Под структура на системата теорията разбира начина, по който са организирани елементите в системата, т.е. начинът, по който отделните участници в МО си взаимодействат.

Структурни равнища. В ТМО се говори за равнища или подсистеми.

Подсистемите могат да бъдат обособени от гледна точка на участниците. От гледна точка на участниците приемаме, че най-голямата система, която може да съществува, е глобалната система на МО. В рамките на тази система има организации на държави. Ако глобалната система са всички участници в МО, подсистемата е само част от участниците. Най-малката възможна подсистема в МО е държавата. Двустранните отношения са най-малкият елемент в системата.

Подсистемите могат да бъдат и от гледна точка характера на отношенията, предмета на отношенията. Напр. отношенията могат да бъдат политически, икономически, културни, религиозни. Всеки един от тези видове отношения може да бъде подсистема. Така имаме равнище или подсистема на политически отношения и т.н.

Определение за международен конфликт – отклонение, породено от вътрешно-системни причини, т.е. причините за конфликта се дължат на събития, случващи се в МО.Отклонение от нормалното, обичайното развитие на МО, което обичайно развитие на МО предполага спазване на нормите, неупотреба на сила и т.н.

Теорията на външната политика под „международен конфликт” разбира остро противопоставяне между външнополитическите интереси на държавите.

Международният конфликт представлява политическо отношение между 2 или повече страни, между 2 или повече участника в МО, в основата на което лежи противоречие. Противоречието може да е от всякакво естество – политическо, икономическо, религиозно. Това политическо отношение между участниците възпроизвежда в остра форма противоречието, което е в основата.

Понятията „международен конфликт” и „международна криза” не са тъждествени. Разликата е, че международната криза е просто фаза от развитието на един конфликт. Тя е най-острата фаза в развитието на конфликта.

В МО най-често до конфликт водят противоречия от икономическата област. Това не изчерпва източника на противоречия. На практика, източник на международен конфликт могат да бъдат противоречия могат да бъдат противоречия от всякакво естество.

В новата система на МО зачестяват конфликтите, които са на етническа основа. По времето на Студената война източникът за локалните конфликти навсякъде по света и бил основно от идеологическо естество.

Най-често причините за корените на един международен конфликт са крайни, традиционно съществуващи. Могат да се проследят за един значителен период назад във времето, тъй като е възможно за един международен конфликт да имаме по-краткотрайни, по-нови предпоставки.

1. 
   материални
   
2. 
   идеологически
   
3. 
   пполитически
   
4. 
   военни
   

• 
  разногласия
  
• 
  търкания
  
• 
  напрежение
  
• 
  спор
  
• 
  инцидент
  
• 
  стълкновение
  
• 
  репресалии – това е вид ответна мярка. Една държава прави нещо, другите държави имат право на реакция. Репресалиите винаги са в отговор на някакво правонарушение. Те биха били незаконни, ако не бяха в отговор на международно правонарушение.
  
• 
  военна демонстрация
  
• 
  ограничена локална война
  
• 
  широка локална война
  
• 
  Световна война
  

Самият устав на ООН ни дава идея за това кои са основните видове от правна гледна точка, от гледна точка на правото на ООН. Самият устав на ООН използва термина „спор”, а не „международен конфликт”. Видовете спорове според устава и според правото на ООН:

• 
  най-ниското ниво – спорове между различни държави, които не заплашват международния мир и сигурност.
  
• 
  спорове, продължаването на които и интензивността на които вече заплашват международния мир и сигурност. При този вид спорове Съветът за сигурност започва да се намесва, първо, като дава препоръки на участниците в конфликта за това как да го разрешат.
  
• 
  заплахите за мира
  
• 
  нарушенията на мира
  
• 
  актовете на агресия.
  

1. 
   фазата, в рамките на която се оформят политическите отношения на противоречие.
   
2. 
   фазата, в която всеки от участниците в конфликта определя целите си, които ще преследва в конфликта; стратегията, която ще прилага.
   
3. 
   когато в конфликта вече се въвличат и трети за конфликта страни. При нея вече в конфликта се въвличат други държави, международни организации, военно-политически съюзи, фазата, в която всеки от участниците си задейства съюзниците.
   
4. 
   когато се оформя и възниква международна криза, като в рамките на 4-тата фаза имаме крайно изостряне на конфликта, но той все още остава в рамките на политическите отношения.
   
5. 
   появата на военния фактор. В рамките на тази фаза се правят демонстрации на военната сила, с която разполагат участниците.
   
6. 
   фазата на международния военен конфликт.
   

1. 
   предотвратяване (превенцията на конфликта). Превенцията включва всички възможни дейности, които варират от дипломатически акции и стигат до разполагане на войски. Целта е да се пречи на това зараждащият се конфликт да избухне.Примери за превенция са: инициативи за преговори, дипломатически сондажи, инициативи на трети страни за преговори между тези, между които е противоречието, международни комисии за установяване на фактите или за извършване на инспекции на място, инициативите, опитите да се проведат консултации и т.н. Дейностите за превенция могат да са от най-различен характер.
   
2. 
   установяване на мира. Като синоним се използва понятието „умиротворяване”. Тази фаза е peace-making. При умиротворяването конфликтът вече е започнал и умиротворяването като елемент от управлението на кризи предполага действия, които могат да бъдат както с мирни, така и с военни средства. Това са действия за прекратяване на вече започналия конфликт. И мирните, и военните средства са предвидени в устава на ООН. Мирните средства за умиротворяване са: мерките, които са предвидени в чл. 33, гл. 6 на Устава на ООН. Това са мерки за решаване на споровете, които включват посредничество, преговори, международни анкети, помирения, помирителни процедури и съдебно или арбитражно уреждане на спора. Мерките, предвидени в чл. 33 се предприемат от страните по спора. Това е последната възможност, която се дава на самите участници в спора сами да разрешат конфликта помежду си. На този етап Съветът за сигурност на ООН може да препоръча на страните в конфликта прибягването до някои от тези мерки, предвидени в чл. 33. Самите мерки не ги предприема още Съветът за сигурност, а страните по спора. Мирните средства включват още мерките по гл. 7, чл. 41. Мерките по гл.7, чл.41 вече ги предприема Съветът за сигурност. Ако страните в конфликта не са успели да го разрешат, включително и след прилагане на чл.33, в следващата стъпка Съветът за сигурност се опитва да разреши конфликта, приемайки той мерки. Мерките по чл. 41 се наричат „мерки, несвързани с употреба на въоръжена сила”. Тези мерки могат да се изразят в прекъсване (частично или пълно) на дипломатически отношения с участници в конфликта, на икономически отношения. Тези мерки предвиждат и частично или пълно прекъсване на всякакви комуникационни връзки от всякакво естество. Умиротворяването може да се извършва с военни средства. Тези военни средства също са предвидени в Устава и се предприемат отново от Съвета за сигурност, като за да ги предприеме и използва, Съветът за сигурност се опира на гл. 7, чл. 42. Чл. 42 е правната фаза на мерките, които са свързани с употреба на въоръжена сила. Тези мерки включват военни демонстрации, блокади, за да се стигне до действия със сухопътни, въздушни и военоморски сили на ООН. Това е крайната мярка, която може да се предприеме. ООН не разполага с армия, а когато се наложи изпращането на въоръжени сили ООН се обръща за целта към държавите-челнки, които прецени и те предоставят на организацията въоръжени контингенти. Така че ООН действа посредством национални въоръжени контингенти, които обаче се приемат за действащи от името на ООН и под негова егида. Когато умиротворяването се осъществява с военни средства, имаме нов термин – „налагане на мира”. Това е умиротворяване с военни средства, нарича се peace-enforcement. Налагането на мира се осъществява без съгласието на участниците в международния конфликт. Съветът за сигурност не се интересува от това, тъй като има по Устав изключителното правомощие при агресия да предприеме съответните мерки.
   
3. 
   мироопазване (поддържане на реда). Нарича се peace-keeping. То се осъществява от т.нар. „сини каски” на ООН. Те са мироопазващите сили на ООН. Основното е, че съставът, функциите, мандатът на „сините каски” не произтича пряко от самия Устав на ООН. Мироопазващите операции, които ООН извършва, не са предвидени в самия Устав. Тези операции са регламентирани по-късно с резолюция. Peace-keeping - Присъствие в зоната на конфликта на представители на ООН („сини каски”), може да е свързан с присъствие и с представители на други между народни организации (НАТО, ОСЕ). Когато peace-keeping-ът се осъществява от представители на регионални организации, това става след съгласуване със Съвета за сигурност. Peace-keeping-ът се свързва с присъствие в регионите на конфликта на полицейски части, военни наблюдатели, хуманитарни части. Всички те се грижат за поддържавнето на мира. Мироопазването става със съгласието на заинтересованите страни, включително и със съгласието на непосредствените участници.
   
4. 
   изграждане на мира. То се нарича peace-building. Това означава действия, които се предприемат след приключването на конфликта. След приключването му се предприемат действия, чиято цел е да не се допусне връщане към конфликта, повторно разразяване на конфликта. Изграждането на мира може да се изрази чрез разоръжаване на участниците в конфликта, оказване на помощ за репатриране на бежанци или оказване на помощ да се организират избори, за да се излъчи ново правителство.
   

Една от възможните трактовки на глобализацията е тази на реалистите. Когато се занимават с процесите на глобализация, реалистите я разбират като сблъсък на цивилизациите, в резултат на койта побеждават западните ценности, Запада, начело със САЩ, които вече започват да разпространяват своите виждания за МО. Реалистите разбират глобализацията като свръх разпространение на една най-могъща глобална сила.

Другата трактовка на глобализацията е на неолибералистите. Те разбират глобализацията като край на историята. Неолибералистите отново свързват глобализацията с окончателната победа на западните ценности. Неолибералистите свързват глобализацията с широко, повсеместно разпространение в отношенията между държавите на нормите на международното право.

Третата трактовка е на неомарксистите. Тя коренно се различава от предните 2, тъй като неомарксистите разбират процеса на глобализация като стремежа на монополния капитал и на американския империализъм за окончателно закрепване в света на неравенството.

Това са просто трактовки на различните школи.

В ТМО са правени опити да се дадат конкретни определения за това какво е глобализация.

Един френски учен - международник – Франсоа Де Фарж дава едно такова определение за глобализацията. Според него глобализацията е процес, който обхваща действията на абсолютно всички актьори на международната сцена, както държавите, така и организициите, така и отделните индивиди.

Американският учен – системник – Джеймс Розенау е представител на американското управление на системния подход. Според него под процес на глобализация трябва да се разбира цялата съвкупност от взаимодействия между участниците в МО, която съвкупност от взаимодействия има потенциала да се разпространи неограничено, докато накрая обхване целия свят и която има потенциала много лесно да преодолява юрисдикциите.

Трябва да разграничим понятието за глобализация от няколко други понятия, които също се използват в ТМО. Те са сродни, но различни понятия. Тези понятия са 3:

Една от тези класификации е според пространствено-географските характеристики на структурната конфигурация имаме следните видове системи:

• 
  глобална система – тя се състои от регионалните подсистеми
  
• 
  регионална система – тя може да включва субрегионални системи. Пример за субрегионална система е арабска, близкоизточна.
  

• 
  стабилни
  
• 
  нестабилни – нарича ги революционни системи.
  

• 
  конфликтни системи
  
• 
  системи на сътрудничество
  

• 
  открита система
  
• 
  закрита система
  
• 
  автономна
  
• 
  хаотична
  

• 
  биполярен модел
  
• 
  мултиполярна структурна конфигурация
  
• 
  равновесна
  
• 
  имперска
  

• 
  баланс на силата
  
• 
  свободна биполярна система – под това разбира Студената война.
  

• 
  йерархична система – тя според него е модел, при който начело на системата стои една държава или един блок от държави. Според него такава йерархична система може да бъде в равна степен демократична и авторитарна.
  
• 
  универсална система – според него е система, в която водещата роля ще играе един универсално действащ участник, защото такъв трябва да е глобална международна организация.
  
• 
  отслабена биполярна система – под това разбира едни международни отношения, в които всички държави в света ще се групират в 2 блока. Тя е много неустойчива.
  
• 
  система на единното вето – под единно вето се разбира притежаването на ядрено оръжие. Под система на единно вето Каплън разбира един модел на МО, в който масово държавите в света ще разплогат с ядрено оръжие и модел, в който международната политика ще се развива съобразно този фактор – притежаването на ядрено оръжие.