| Мотивацията определя поведението на служителите в организацията като увеличава склонността към продължителност и интензивност на работа. Главната цел на мотивацията е да реализира максималния потенциал на индивида в процеса на работа.
4.2. Мотивационни теории- видове и сравнителна характеристика
4.3. Мотивация и парично възнаграждение
Парите са най-разпространеният начин за възнаграждение. Съществуват противоречиви мнения за тяхната мотивираща роля:
По-важно значение имат социалните потребности (теорията на човешките отношения).
Материалните възнаграждения винаги усилват мотивацията (научното управление).
Работната заплата е хигиенен фактор, който само осигурява липса на неудовлетвореност (Ф. Херцберг).
Парите в определена ситуация могат да бъдат мотивиращ фактор (поведенческа теория).
Само при наличие на определени условия ръстът на РЗ стимулира повишаване на произво-дителността на труда:
а) хората трябва да придават на РЗ голямо значение;
б) хората трябва да вярват, че увеличаването на производителността на труда сигурно води до увеличаване на РЗ.
6. РЗ трябва да се състои от 3 компонента (Е. Лоулер):
а) за изпълняване на определени задължения същата част получават всички, които изпълняват тези задължения;
б) част, определяща се от прослужените години и от стойността на живота;
в) за резултати (принос на работника) определя се индивидуално и е мотивиращ фактор.
7. Съществува практически неограничено число фактори и начини за мотивиране на всеки човек (Р. Хендерсон). Фактор, който мотивира днес, утре може да не действа. Никой точно не знае как действа механичната мотивация, колко силен е мотивиращият фактор и защо той работи. Ето защо трябва да се съчетава наличното с други възнаграждения според възможностите на организацията.
4.4. Мотивация и поведение
Промяната в поведението на индивидите се основава върху два основни принципа:
Закон за ефекта на Торндайк – поведение, което води до положителни резултати има тенденция да бъде повтаряно, а това което води към отрицателни резултати - не;
Програмирано възнаграждение - чрез прилагане на правилна програма за възнаграждение.
Мотивацията води до промени в поведението. Съществуват два подхода, които обясняват как мотивацията води до промени на поведението:
Позитивна мотивация – чрез раздаване на награди, когато е налице желано поведение;
Негативна мотивация – избягване на наказание, когато има основание за такова. Счита се, че ако индивидът не бъде наказан, когато има основание, то това е своеобразна мотивация, която води до промени в неговото поведение, т.е. индивидът ще бъде мотивиран да не допуска нежелано поведение.
4.5. Закон за ефекта (подсилването) на Торндайк
Поведение, в резултат от което се получават благоприятни последствия, ще бъде предпочитано и повтаряно в бъдеще; обратно, поведение от което следват неблагоприятни резултати, ще бъде отбягвано.
Сподели с приятели: |
