3.1. Декомпозиране
Разгледан във функционален аспект, управленският процес може да се представи като съвкупност от общоуправленски функции, специализирани (конкретни) функции и дейности, състоящи се от процедури (съвкупност от операции).
От гледна точка на връзката и зависимостта между целите, ресурсите и организацията различаваме: Ресурсно (пасивно) Ресурси è Организация è Цел, Целево (активно) Цел è Ресурси è Организация и целево-адаптивно управление Цели (адаптирани към конкретни пазарни условия)è Ресурси (селектирани по цели) è гъвкава организация.
3.2. Координация
Съществуват различни начини за постигане на координация: 1) взаимно изглаждане, 2) правила и процедури (стандартизация), 3) директен надзор, 4) организация (асистент-мениджмънт, отдели, свързващи структури и независими интегратори), 5) стандартизация на капацитета или на целите и 6) стандартизация на знания и умения.
Техният избор и прилагане зависят от такива фактори като знанията и уменията на персонала, мястото и сложността на проблемите, техния характер и др.
Изводът е, че най-добрите техники за постигане на организационна координация не са “организационни” по своята същност, а по-скоро бихейвиористични (поведенчески).
Високо ефективните компании не използват формални координационни техники (като независими интегратори или йерархията), тъй като те разчитат преди всичко на всепроникваща “култура” на фирмата, която моделира ценностите на служителите в унисон с ценностите на самата фирма. Това осигурява самоконтрол, който стои в основата на координираното усилие.
Сподели с приятели: |
