Konstantin
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
| приказки (Изобр. №2): приказки за животни - при тях децата идентифицират себе си с животните, стараят се да им подражават, при което усвояват жизнен опит; с децата се реализират българските народни приказки „Клан недоклан”, „Косе Босе”, „Кума Лиса и Ежко Бежко”, „Юначното петле”, „Дядовата ръкавичка”; 224 битови приказки - особено подходящи за социализиране на деца от социални услуги, тъй като в тях най-често се разказва за превратности в семейния живот и се показват начините за разрешаване на семейните конфликти; формират здраво чувство по отношение на несгодите, разказват за малките семейни хитрости, поради което са особено подходящи за децата, разкривайки семейните и фамилни взаимоотношения; разиграни са етюди по приказките „Неволя”, „Сливи за смет”, „Който не работи, не трябва да яде”, „Дядо и ряпа”, „Момче и вятър”; страшни приказки (приказки страшилки) - в тях се говори за нечисти сили: магьосници, върколаци и пр.; използват се от екипа тъй като чрез тях се модулира и преживява тревожната ситуация в приказката, децата се освобождават от напрежението и придобиват нови способности за реакция; вълшебни приказки - това са най-увлекателните приказки за децата и благодарение на тях екипът работи с подсъзнателното у децата, концентрирайки у тях жизнена мъдрост и информация за духовно развитие; по избор на децата се драматизират народните приказки „Златното момиче”, „Жива вода”, „Безценното камъче”; авторски художествени приказки - чрез тях екипът си поставя за цел да помогне децата да осъзнаят своите вътрешни преживявания; разиграват се приказките на Х. Андерсен „Малката русалка”, „Оле – затвори очички”, „Малката кибритопродавачка” и приказките 225 на Братя Грим „Белоснежка и Червенорозка”, „Снежанка” и „Бременските градски музиканти”; психокорекционни приказки – помагат на изследователския екип деликатно да повлие над поведението на детето; под корекция тук се разбира замяната на неефективния стил на поведение с по- ефективен, а така също и обясняване на децата какъв е смисъла на произтичащото; за създаването на психокорекционна приказка се следва следния алгоритъм: 1.избор на герои близки до децата по възраст, пол и характер; 2. описване живота на героя в приказната страна, така, че децата да намерят сходства със своя личен живот; поставяне на героите в проблематична ситуация, която прилича на реалната ситуация на децата от групата и приписване на героите всички преживявания на детето; 3.героите започват да търсят изход от създалото се положение; 4.към финала на приказката се започва опростяване на ситуацията и водене към нейния логичен край, за да се подтикнат героите към някакво позитивно изменение; 5.на самия финал децата срещат фигурата на водещия, т.е. на мъдрия, който прави изводи и дава преценки. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|