226
Изобр. №2 Разиграване на етюди от приказки „ Момче и вятър” „Сливи за смет” „Оле – затвори очичики” „Снежанка” /декорът изработен от децата/ Чрез всички тези приказки децата сами разказват истории, в които като елементи включват своите проблеми и така изясняват смисъла на житейската ситуация, в която са попаднали. Постига се целта на приказкотерапията – в душата на детето поникват зрънца на осмислянето. У децата възниква потребността да останат сами със себе си и да си отговорят на възникналите у тях вътрешни въпроси.
227
5. Мотивиране на социална активност чрез Пясъкотерапия Прилагайки пясъкотерапията при разширяване на социализационните механизми на институционални деца, екипът подхожда отчитайки следното:
1. Играта с пясък е самостоятелна терапия. Нейните корени се намират още в творчеството на
К. ЮНГ [80],
[81],
а по-късно – в разработките на
Е. КРАМЪР [145],
А. РУБИН [194],
М. МАРКЕЛ [167],
П. СТАК [206],
Л. СТЕЙНХАРД [207],
А. КОПИТИН и Б. КОРТ [40], които са методологическа матрица на изследователския екип.
Пясъкотерапията
изразява войната, битката между доброто и злото, при което детето винаги знае как е добре да се спечели. И този опит е много важен за бъдещия му живот. В пясъкотерапията децата придобиват вътрешна свобода и увереност - първо, на
пясъка, а след това в реалния живот.
2. Завършената задача в пясъка от детето предизвиква неговите мотивация и интерес - то се опитва да направи нещо правилно, хубаво, спретнато и най-важното - бързо.
Децата често не могат правилно да артикулират или обяснят това, което се случва с тях. Но при изграждането в
пясъка на различни теми, детето може да изиграе различни трудности в живота си, например, трудностите в общуването с други деца или своите страхове.
3. Игрите в пясък е една от естествените активности на децата. Чрез тях се постига:
Вдъхване живот на абстрактни символи: букви, цифри,
геометрични фигури, миниатюрни фигурки и
228 естествени материали. Генерира се чувство за реалност. Разиграват се различни ситуации, заедно с героите на пясъчната играта. Въз основа на този принцип се прави преход от въображаемото към реалното и обратно. Така децата се убеждават в правилността или погрешността на избрания път.
Осмисляне на опит и ситуации. Различни ситуаци се разиграват в пясъчника и по този начин децата са в състояние да ги погледнат отвън.
Това от своя страна, позволява да се съотнасе играта към реалния живот, за да се разбере какво се случва и се намерят начини за решаване на проблема.
Реализиране на обмен. В пясъчната игра децата и арт терапевта могат лесно да обменят идеи, мисли, чувства. Това дава възможност да се изграждат партньорства.
Всички занятия в пясъчника на
дома започват с въведение, което може да се нарече „Здравей, пясъче!”, което протича приблизително по следния начин:
Децата се нареждат около пясъка водещият дава инструкции.
«Поставете дланите си върху пясъка. Хайде да го погалим! Какъв е той – сух, мех, зърнест и т.н. Нека да го поздравим със „Здравей, пясъче!” Чуйте... Той също ви поздравява. Чувате ли? Чувате го слабо, защото на него му е тъжно и самотно и затова ви говори с тих глас. Хайде да го развеселим, да го погладим с ръце. Вземете пясък с ръце и след това бавно го изпускайте от шепите.
(Изобр. № 3) А сега ще го развеселим с пясъчна приказка! (Започва занятието.)