Konstantin

234 музикални инструменти, при което той само слуша.
Рецептивната музикотерапия предполага процес на възприемане на музика с терапевтична цел.
Изследователският екип прилага при институционалните деца от Дом „Детелина” рецептивната музикотерапия съществуваща в трите и възможни форми:

Комуникативна - насочена към поддържане на взаимни контакти, разбиране и доверие;

Реактивна - насочена към постигане на катарзис;

Регулираща - водеща до понижаване на нервно- психичното напрежение.
При използването на този метод, подходящ за въздействие върху агресивността екипът използва три тактики:
1. стимулира децата да опишат чувствата и мислите си, събудени от слушането на музика;
2. сугестира или насочва емоциите и представите им към отреагиране или към търсене на разрешение на определени конфликти;
3. интерпретира дефектните нагласи и начини на поведение, с помощта на актуалното музикално преживяване.
Особено важно значение при лечение с музикотерапия е правилният подбор на музикалните произведения, насочеността и последователността на тяхното слушане.
Прието е, че особено голям е приносът на
музикалните
произведения
от
гледна
точка
на
категорията преживявания, които условно могат да
бъдат разделени разделени на 9 групи:

235 1. Весели, с умерено темпо. Например, Шеста симфония на Бетховен – първа част; мазурки на Шопен – оп. 41,
59 и др.
2. Тъжни, меланхолични. Например, ария от сюита № 3 в
D DURот Бах; 8-ма симфония на Шуберт – втора част и др.
3. Лирични, мечтателни. Например, Концерт за пиано
№4 на Бетховен; Концерт за цигулка на Менделсон-
Бартолди и др.
4. Трагични. Например, Трета симфония на Бетховен – втора част; Девета симфония на Дворжак – втора част;
Концерт за цигулка на Менделсон-Бартолди и др.
5. Драматични. Например, Пета симфония на Бетховен – първа част; органна пасакалия на Бах в c moll; някои полонези на Шопен и др.
6. Произведения
със степенувано настроение от
сериозно към драматично и победно. Например,
Концерт за пиано №2 на Лист; Увертюра “Егмонт” на
Бетховен,; някои балади на Шопен.
7. Произведения, подобни на тези от предишната група,
но без трагично-драматичен елемент. Например,
“Болеро” на Равел; Симфонична поема “Вълтава” от
Сметана; Сюита №1 от музиката към “Пер Гинт” на
Григ и др.
8. Радостни, активиращи “живи” пиеси. Например втора симфония на Брамс – четвърта част; танци на
“Княз Игор” на Бородин; Валсове от “Лебедово езеро” на Чайковски; “Рапсодия в синьо” на Гершуин и др.

236 9. Героични, динамично тонизиращи. Например, Пета и
Седма симфонии на Бетховен – четвърта част;
Концерт за пиано №1 на Брамс – трета част и др.
С оглед поставените цели на екипа – да трансформира агресията като деструктивна социална активност в конструктивна такава, насочена към пълноценна социализация на децата от социални услуги екипът използва
1, 3, 6, 8 типа от посочената класификация на музикална произведения, които са насочени към жизнеост, лиричност и активизация на личността. Избегнати са тези, при които е налице драматично-трагичен елемент и биха снижили вероятността за постигане на поставените цели. Освен това вместо класическите произведения, препоръчани от музикотеурапевтите и посочен в горната класификация, екипът използва детски и народни песни, както и популарна музика, която е по-достъпна и по-разбираема за институционалните деца.
Използваните музикални произведения и тяхната насоченост са посочени в Табл. №1

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: