Konstantin
консорциум за образование по Арт терапия
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ДЕЙВИД ЕДУАРДС
- ЕДУАРД АДАМСЪН
| консорциум за образование по Арт терапия (ECAT), който обединява десетки европейски университети, разработващи програми за обучение в различни области на изкуството на психотерапията. Една от основните цели на дейността му е прилагането във всички страни, включени в ECAT, на общи стандарти за обучение и практика на Арт терапия. Въпреки някои различия в разбирането за модерни терапевтични дейности в различни страни, поради уникалността на местната култура и традиции, ECAT членове се споразумяват за неговото съществено съдържание. Така всички те признават, че арт терапевтичната дейност с клиента се реализира от специалист (арт терапевт), създавайки психологически безопасна среда, която помага на клиента творчески да изразява себе си, да организира и разбира своя опит. Най- важните фактори за въздействие на Арт терапията са дейностите с изкуство, терапевтичните отношения и обратна връзка на клиента със специалиста (арт терапевта). 2. Историческо развитие на Арт терапията Арт терапията е сравнително млада терапевтична дисциплина. За първи път е реализирана около средата на ХХ век, като възниква в англоговорящите и европейски страни. В Англия, както и в САЩ, корените на Арт терапията се намират главно в образованието, изкуството, практиката на изкуството и психологията на развитието. 75 Според ДЕЙВИД ЕДУАРДС, арт терапевт от Великобритания определенията за Арт терапията, а по- късно и за професията на арт терапевта, свързана с нея, за първи път се появяват в края на 1940 г. [119], [124], [135]. Той пише, че във Великобритания обикновено се признава художникът АДРИАН ХИЛ за първия човек, който използва термина „Арт терапия", за да опише терапевтичното прилагане на изкуството. За Хил, който открива терапевтични ползи от рисуването, докато се възстановява от туберкулоза, стойността на Арт терапията, се изразява в напълно увличане на ума (както и пръстите на ръцете) и освобождаване на творческата енергия, най-често потисната у пациента. Така Хил, позволява на пациента да изгради силна защита срещу личните нещастия [131] Изхождайки от тези свои виждания Адриан Хил предлага на останалите пациенти да правят художествени произведения, докато самият той се лекува в санаториум за туберкулоза. Тази своя артистичната работа с пациенти, той документира през 1945 г. в книгата си „Изкуство срещу заболявания” [131], [135]. Художникът ЕДУАРД АДАМСЪН (1911-1996), след демобилизирането си след Втората световна война, се присъединява към Адриан Хил и работи в различни британски психиатрични болници. Адамсън започва дейността си в Нетерн болница в Съри през 1946 г. и продължава да работи до пенсионирането си през 1981 година. Той създава отворено Арт студио, като дава възможност на много от тези, които се намират в приюти, живеят в сурови условия и по такъв начин са изключени от обществото, да се социализират чрез Арт терапия. Това са 76 хора с понижено самочувствие и достойнство, липса на автономия или дори на лични вещи. Той продължава да работи сам със стотици хора, в продължение на 35 години [84], [85], [135]. Адамсън дълбоко подчертава, че хората се възстановяват и излекуват в актове на себеизразяване чрез изкуството. Той вижда мястото, където работи като Арт студио и поставя самият художник, някъде между клиничния персонал и пациентите [84]. Насърчава свободното изразяване и възможността хората да идват, за да рисуват или извайват фигури без коментар от негова страна. Е. Адамсън ненавижда психологическите интерпретации, които отхвърля като собствени прогнози на терапевта върху работата. Стилът му на работа е наречен "не-интервенционистки" от Хоган. В неговите художествени ателиета, в продължение на повече от 35 години, са събрани около 100 000 творби, които в по- голямата си част са изложени през 1947 г. и през 1996 година. Адамсън вярва в креативността на човечеството и в частност, на хората с психична болест. Адамсън е един възпитател, който реализира социо-културна намеса показвайки творби на тези (болни) хора пред обществеността, които са един важен принос към тяхната култура и като начин да се промени общественото мнение [84], [85]. Е. Адамсън и неговият сътрудник, ДЖОН TИМЛИН (р. 1930), публикуват през 1984 "Изкуството като изцеление” [85]. Значението на тази книга в сложната история на британската Арт терапия е широко приета. 77 Американските пионери в Арт терапията Маргарет Наумбург и Едит Крамер, започват теоретична и практическа работа по Арт-терапия приблизително по същото време като Хил. В края на 1940 г., Маргарет Наумбург създава "психодинамична арт-терапия" [175] като в същото време Едит Крамер, реализира Арт терапията на художествената практика [147], [135]. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|