проявят пълноценно своята социална активност

63 прекалено предсказуеми, определяни от официалните институции модели на поведение) към среда, в която даденият индивид се чувства комфортно. Реализираната
социална активност от тази група деца всъщност
отразяват опити за осмисляне на живота и
разнообразието от събития. По този начин те
„изпробват” и усвояват модели натрупани в социалния
опит на човешкото общество.
При анализ на процесите на социализация на децата от социалните услуги е важно да се има предвид, че в основата на значителна част от тях стоят неуспешни комуникации и дори конфликти, залегнали са различия между културите на възрастните и децата. Според А.В.
МУДРИК трябва да се създава общо комуникативно пространство на базата на създаване на нова, обща култура на децата и възрастните [61].
Извън т.нар. „обгрижващи екипи” за децата, настанени в социални услуги значителната роля в процесите на социализация, имащи изключително влиянието върху формирането на определени мирогледни нагласи, определена картина на света, определени ценности, норми, модели на поведение, стремежи, идеи, убеждения и т. н. играят средствата на масова информация и комуникация.
Влиянието на медийното пространство върху социалната активност и социализацията надделява над влиянието от прякото междуличностно общуване. Особена роля все повече придобиват телевизията, видеото и аудиопродукцията, Интернет, компютърните технологии.
Достъпът към огромната информация от една страна може да изиграе изключително положителна роля, а от друга – да

64 стане причина за деструктивни промени в личността на децата от социалните услуги. Изключително интензивният информационен обмен започва да нивелира различието между децата и възрастните: чрез телевизията, Интернет децата свободно се приобщават към културата на възрастните, за тях са разкрити всички тайни на възрастността. Грубата намеса на средствата за масова информация в света на децата, които могат да бъдат наречени
телевизионна
социална
активност и
телевизионна социализация водят до нивелиране, размиване на понятието възрастност, до меркантилизация, уестърнизация, демонизация на съзнанието на детето.
В по-голямата си част услугите за деца са създали условия в техните бази или в близост до тях децата да ползват Интернет пространството. Така децата могат да развиват своята социална активност контактувайки по същество с всеки индивид и институция в света, да се включват в различни виртуални общности и комуникативни групи, но по този начин въздействията, на които те са подложени стават така многообразни, че нарастват трудностите по тяхното регулиране и насочване. Така от една страна Интернет-пространството премахва социалните дистанции за децата от социалните услуги, генерира нови социални пространства, позволява им да пробват нови социални роли без риск да бъдат санкционирани, да станат обект на ирония. Но поради същите причини като гарантира анонимност, Интернет на практика осигурява и липсата на контрол. По такъв начин във виртуалното време - пространство се осъществяват както обществено-полезните познавателни, творческите, рекреативни дейности и

65 занимания, така и такива, които водят към деструктивни тенденденции във формирането на техните личности.
Вторият тип дейности и нагласи представляват начини за социална активност чрез насилие, агресия, получаване на удоволствие от генериране на емоции със съмнителен произход. Напротив дейностите, които упражнява и избира една самоактуализираща се личност не са в дисонанс с ценностната система на обществото и хуманизма, като цяло.
Обществото на връстниците в услугите за деца представлява благоприятно поле за самоутвърждаване и усложняване на собствения образ, за отработване на механизмите на рефлексия. Смята се, че сред тези деца действат същите механизми на социализация: научаване,
подражание, заразяване и идентификация, но ранжирането на тези механизми се различава от други сфери и фактори на социализация.

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: