Konstantin
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 1. Социализация Терминът социализация
| Лекция № 1 Теоретични подходи към взаимовръзката между социална активност и социализация при децата, настанени в социални услуги Съдържание: 1.Социализация 2.Социална активност 1. Социализация Терминът социализация въвежда американския социолог Ф. Г. ГИДЪНС, който през 1887 г. го използва в в книгата си „Теория на социализацията” като разбира под този термин развитие на социалната природа или характер на индивида, „подготовка на човешкия материал към социален живот” [62]. Системно социологическо изследване на социализацията започва през 20-30 г. на ХХ век в американската социология и културна антропология. От този начален период до днес, са формирани различни теоретични представи за социализацията, от гледна точка на различни науки: в културната антропология под социализация се разбира процесът на адаптация и интеграция на 13 индивида към определена култура чрез усвояването на нормите,, ценностите, моделите на поведение, обичаите и т.н., характерни за тази култура; в социалната психология под социализация обикновено се разбира процесът на овладяване от индивида на значимите за социалната група ценности и роли и неговата адаптация към групата; в социологията, в разбирането за социализация обикновено се включват процесите на усвояване от индивида на знания, умения и ценности, социални норми и роли, приети в обществото и необходими за неговото ефективно функциониране [50]. В педагогиката са известни пет подхода към социализацията на децата [62]: 1. социологически (Ж.-Ж. Русо, К. Маркс, Е. Фром, Б. Г. Ананиев, И. С. Кон, Г. М. Андреева), при който се абсолютизира процесът на предаване на социален опит от поколение на поколение. Представителите на това направление отчитат въздействието, както на стихийно действащите фактори, така и на организираните - училище, образователна система, възпитателен процес; 2. интраиндивидуален (Р. Бърнс, Дж. Мийд, Е. Ериксън, А. В. Мудрик, А. И. Кочетов), насочва вниманието на изследователите към процеса на личната творческа самореализация на личността; 3. интериоризационен (П. Т. дьо Шарден, Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев), според който социализацията е процес на усвояване от индивида на ценности, норми, стереотипи на поведение, създадени 14 и апробирани в обществото, но непременно индивидуално пречупени и преработени, с помощта на индивидуалните вътрешни регулатори; 4. интеракционен (З. Фройд, Ст. Хол), според който социализацията се осъществява чрез междуличностно взаимодействие и общуване; 5. факторно - институционален (Е. Илиенков, В. В. Давидов, Л. Буева) - в рамките на този подход социализацията се разбира като съвкупност от действието на множество фактори, институти и средства. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|