Konstantin
Социализацията не е акт, при който обществото
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- социална активност
| Социализацията не е акт, при който обществото наслагва норми, поведение, порядки и т.н. върху своите членове. Тя е дълъг и продължителен процес, при който всеки член на обществото, по пътя на своята социална активност се включва в това общество. Т.е. социалната активност е базисен процес за социализирането на всеки човек. 2.Социална активност Понятието социална активност свързано с категорията социално действие е една от основните теми за голяма част от социологическите парадигми в модерната социология. При поглед назад в историята на социологията се различават обективистко и субективистко направление в разбирането на социалната активност на личността. За родоначалник на първото направление - обективисткото се приема ЕМИЛ ДЮРКЕМ, където е 15 налице холизъм, т.е. каузална първичност на цялото спрямо частите или с други думи има външна детерминация на социалното действие. Това е видно и в схващането на Дюркем за социалното действие, което е социално само в степента, в която съответства на формите на колективно съзнание [114]. За родоначалник на второто направление - субективисткото се смята МАКС ВЕБЕР. Детерминацията на социалното действие в никой случай не е външна, т.е. невъзможно е да се говори за първичност на цялото спрямо частите, напротив - тук индивидът е принцип и цел на социологическата теоретизация и конкретно изследване. Цялото действие се определя от смисъла, влаган в действието, от съзнанието и мотивацията на самия индивид, от насочеността към поведението на друг индивид и насочено към него (към тях). На основата на социалното действие Вебер поставя разграничителна линия между социалното и останалите аспекти на реалността и се опитва да разграничи предмета на социологията от останалите предметни области [62], [97]. Под социално действие Макс Вебер разбира всяко човешко поведение, което е натоварено с определен субективен смисъл (независимо дали действието е вътрешно или външно и независимо дали е извършване, преустановяване или изтърпяване на дейност). Социалното действие трябва да бъде ориентирано към поведението на други индивиди според смисъла влаган от действащия индивид. Освен това социалното действие може да бъде ориентирано към миналото, настоящето и бъдещето (социалното действие е възможно да е мотивирано като 16 реакция на атака към миналото, като отбрана в настоящето, или като предприемане на мерки за отбрана срещу агресия в бъдеще. Казано накратко, според Вебер, за да можем да наречем едно действие социално, трябва в него да има вложени минимум смисъл, съзнание, значение, мотивация, ориентация във времето [97]. Но освен обективисткото и субективиското направление в социологията, разбирането за социалната Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|