Контролинг и вътрешен контрол
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Мониторингът
| Комуникацията е двупосочно движение на информацията в права и обратна посока по всички информационни канали в организацията по хоризонтала и по вертикала. Нейната цел е да повиши осведомеността да подпомогне постигането на целите на организацията и има важна роля в управлението и контрола на дейностите на организацията. В тази връзка ръководителите следва да осигурят подходящи условия и процедури за вътрешна и външна комуникация. Вътрешна комуникация в организацията е между ръководството и служителите /по вертикала/. Всички служители трябва добре да познават системата за вътрешна комуникация и да разбират своята роля, задачи и отговорности в нея. Следователно ръководството и служителите са част от мрежата за комуникация. Комуникацията между ръководителите на организациите с други организации и трети лица, позната като външна комуникация, позволява да се отправят послания с определено съдържание към обществото. При тази комуникация трябва да се постигне баланс на интереси: от една страна тя се осъществява, за да отговори на обществените потребности и нагласи, а от друга - да съответства на нормативните актове, регламентиращи свободния достъп и защитата на информацията. Тя внася допълнителна яснота относно функционирането на системите за вътрешен контрол и постигането на целите на организациите. Системите за вътрешен контрол трябва да се наблюдават, за да се гарантира, че механизмите за контрол функционират според изискванията и че се променят по подходящ начин при промени в условията. Такава гаранция може да се даде чрез оценяване качеството на работата на системите за вътрешен контрол във времето. Мониторингът е цялостен преглед на дейността на организацията, който има за цел да предостави увереност, че контролните дейности функционират според предназначението си и остават ефективни във времето. При осъществяването на мониторинга, ръководителят на организацията трябва да обърне внимание върху състоянието на СФУК и постигнатите цели. Мониторингът се осъществява предимно като текуща дейност, но са необходими и допълнителни специални оценки. Вътрешният одит не заменя мониторинга, извършван от ръководителя на организацията. Затова ръководителите трябва да въведат процедури за: -текущ мониторинг - това е мониторинг на СФУК, интегриран в нормалните, повтарящи се ежедневни дейности на организацията. Той се извършва непрекъснато в реално време и реагира динамично на променящите се условия. -специални „ad hoc” оценки - извършват се след събитията и техните обхват и честота зависят от оценката на риска и от ефективността на текущия мониторинг. Специалните оценки могат да се извършват под формата на самооценки. За осъществяване на мониторинг ръководителят на организацията може да използва и вътрешния одит. Оценката на системите за финансово управление и контрол, извършени от вътрешния одитор, дава информация на ръководителя на организацията за тяхната адекватност и ефективност, в съответствие с изискванията. Важна част от мониторинга са политиките и процедурите, които гарантират подходящо и своевременно реагиране на констатираните недостатъци. Всички резултати от осъществения мониторинг, в т.ч. недостатъците, установени по време на текущия мониторинг, специалните оценки или от вътрешния одит, трябва да се докладват на ръководителя и/или лицата, които могат да предприемат необходимите мерки за разрешаване на проблемите. Използвания и прилаган вътрешният контрол предлага множество и разнообразни ползи и разходи за организацията. По отношение на ползите, той осигурява за ръководството допълнителна увереност във възможностите за постигане на целите, представлява обратна връзка за формиране на представа и разбиране как функционира бизнесът, позволява да се увеличи предвидимостта и да се редуцират изненадите. Най-съществените ползи, предлагани от ефективен вътрешен контрол са: -осигуряване на релевантна и надеждна информация като помощ при приемане на решения от ръководството по такива въпроси като ценообразуване, инвестиции и др. -съдържа механизми за осъществяване на транзакциите, за качество на информацията и комуникацията в организацията, осигурява съхранение на данните. -увеличава ефективността на функциите и процесите. -осигурява строго придържане към фактите, които са причина и база за вземане на решения при важни ситуации и др. Възможните разходи за организациите, винаги имат ограничения за техните човешки и капиталови ресурси, които ги принуждават постоянно да се съобразяват със стойността на разходите по отношение на ползите за алтернативните подходи при прилагане и управление на вътрешния контрол. Най-важните съображения на ръководството при оценка на различните фактори на разходите по отношение на очакваните ползи от въведените вътрешни контроли се свеждат до: -компромис между желанието и нуждата да се наемат и задържат служители с по-висока компетентност и съответните по-високи разходи. [10] -допълнителните затруднения от контроли при изпълнение на бизнес процесите; -допълнителни усилия, за поддържане и актуализиранена контролните дейности. -оценка на въздействието от засилване на зависимостта от технологиите В някои случаи усилията за изпълнение на контролите и въздействието на допълнителните, базирани на технологиите контроли, върху бизнес процесите е сравнително малки, но разходите, асоциирани с избор, разработване, поддържане и обновяване на технологиите може да са значителни. Вътрешният контрол, без значение колко добре е проектиран и функционира, предполага и някои ограничения и затова може да предостави само разумна степен на сигурност на висшето ръководство за постигане на целите на организацията. Влияние върху вероятността за постигането им оказват именно ограниченията на системата за вътрешен контрол. Разглеждането на ограниченията на вътрешния контрол трябва да се извършва на базата на две различни концепции: -първо, дори ефективният вътрешен контрол функционира на различни нива за различните цели, като за ефективността и ефикасността на операциите, като постигане на базовата мисия, реализиране на печалба, и др. подобни, той не може да осигури дори разумна степен на сигурност, че целите сами по себе си ще бъдат постигнати. -второ, по принцип вътрешният контрол не може да даде абсолютни гаранции за която и да е от трите категории цели. Първият вид ограничения се дължи на разбирането, че някои събития или обстоятелства са просто извън контрола на ръководството. Вторият вид ограничения се базират на разбирането, че не съществува система, която да функционира точно по начина, който са имали предвид нейните създатели. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|