КОНТРОЛИНГ – СЪЩНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ, ПРИЛОЖЕНИЕ

Реализация на контролинг концепцията се осъществява с помоща на следните механизми:
- Механизъм на ранно предупреждение – базиран на предварителна връзка и изпреварващо действие, което дава възможност за превантивно оптимизиране на управленския процес. Това означава, че се изпреварва появата на някакъв ефект от въздействието на определен фактор, като се прави предварителен анализ на очакваните състояния и се предприемат действия за предпазване от нежеланите ефекти.
- Механизъм на контрол на предпоставките – контролът на предпоставките е в пряка зависимост със системата за ранно предупреждение.
- Механизъм на обратната връзка – дава възможност на управленския процес да бъде гъвкав и ефикасен, защото въздействията се определят в пряка зависимост от параметрите на изхода. В рамките на този процес от особена важност е момента на анализиране на отклоненията и осъществяване на обратната връзка – не просто оценка на реализираните процеси и действия, а разкриване на причините за ефекта, които предизвиква дадено явление. По този именно начин обратната връзка и нейният анализ се превръщат в изходна точка и база от данни за успешното взимане и реализиране на адекватно управленско решение.
- Механизъм на логическата връзка – той се отнася до възможността да се изяснява зависимостта на моментно състояние на организацията от определено управленско решение.
Практическото функциониране на контролинг концепцията се базира на следните водещи принципи:
- активност, основава се на действието на механизмите на ранно- предупредителната система и контрола;
- принцип на цялостния контрол – към вече утвърдените механизми на контрол
/входящ, текущ и изходящ контрол/ се добавят и контрол на предпоставките, контрол на процеса и контрол на резултатите;
- принцип на иновацията – постоянен стремеж към новости – усъвършенстване на базата на иновативни подходи при вземането на управленски решения, както и при организирането на процесите.
Рязко развитие и използване на концепцията за контролинг и звената от контролери се осъществява по време и след на икономическата криза от 1929 год., която остро поставя въпроса за контрол върху разходите, тяхнато планиране и контрола като средство за оцеляване, което води до усъвършенствуване на системите за отчетност и контрол.

Следващия етап от развитието на контролинга е предизвикан от големите стратегически промени и средата на предприятията през 60-те и 70-те години на миналия век, включително в Европа, с тяхното възстановяване и развитие след втората световна война.
Свързва се основно с приноса на Германия и нейните изследователи на контролинга, които го изваждат от рамките на управленското счетоводство и го разглеждат като фундаментална управленска концепция, обхващаща проблемите на планирането, контрола и информационното осигуряване в предприятието.
Така възниква Контрольорски образователен институт по планиране и отчетност, а през 1971 год и Акадамия на контрольорите. През 1975 год. е основан
Съюз на контрольорите и в много висши учебни заведения се разкриват дисциплини и катедри по контролинг.
В края на 20-ти век се очертава и трети нов етап в развитието на контролинга, свързан с новите икономически и политически реалности, нови стратегически измерения, като придобива универсално управленско значение за очертаване пътя на предприятието. От това време е и началото на разработването и популяризирането на идеята за контролинг в Русия, а малко по-късно и в останалите бивши социалистически държави от източна Европа в т.ч. и Р. България.
Предпоставките, които пряко или косвено подпомагат навлизането на контролинга в производствените организации от Централна и Източна Европа произтичат преди всичко от нестабилността на външната среда на посткомунистическите икономики, характеризираща се със състоянието на преход от централно-планова към пазарна икономика и свързаните с това проблеми при управлението на организациите, намиращи израз в загуба на пазари, намаляване на конкурентоспособността, технологична изостаналост, липса на активен инвестиционен ресурс. Въпреки това се налага интегриране на предприятията от Централна и Източна
Европа в глобализиращата се световна икономика, което също налага възприемането на механизмите на контролинга с цел бързо и адекватно справяне с предизвикателствата на глобализиращия се пазар и ожесточената световна конкуренция.
Принципите, на които се базира механизмът на контролинга в източно- европейските страни са:[ 1 ]
- принципи на развитие в застой – създават се обективни условия за постоянно внедряване на иновации в производствената организация като се отчитат на нейните възможности и специфика;
- принцип на своевременност – способност да се реагира бързо и адекватно на променените пазарни условия;

- принцип на стратегическо съзнание – управленските решения се оценяват от гледна точка на съответствието им със стратегическите цели на производствената организация;
- принцип на документирането – създават се условия и се проверява дали в действителност се съблюдават целите и задачите на стратегическия контролинг.
В последните години се проявява особен интерес към контролинга като „нова концепция и система за управление”, обусловен от икономическото и политическото развитие на страните от европейската общност, интернационализация, интеграция и глобализация на икономиката, динамичния ръст на мащабите на производство, засилване на конкуренцията и на кризисните явления в областта на финансите и др.
Научната литература в Русия приема контролинга като концепция за ефективно управление на производствената организация с цел осигуряване на нейното стабилно функциониране в пазарна среда, на основа на стратегическото планиране; прогнозирането на реалното състояние на организацията и на пазара в перспектива; на съгласуването на оперативно и стратегическо планиране.
У нас контролингът се възприема като система за целево-адаптивно управление и средство за подпомагане на управлението и в научната литература се разглежда, като концептуално-управленска система, ориентирана към бъдещото развитие на производствената организация и постигането на целите, насочена към информационно- аналитично и методическо осигуряване на мениджмънта при реализацията и координацията на управленските функции. Организираното изграждане на контролинга в българските фирми в условията на пазарна икономика поставя и нови изисквания пред тях, свързани с изграждането на нов тип структури на управление, нова управленска технология, нови инструменти, нов стил на управление, мотивация и квалификация на персонала.
Теоретичното разпространение на концепцията за контролинг у нас е от началото на 90-те години на миналия век, а през 1994 г. е издаден и учебника
„Контролинг” с автори К. Каменов и Ат. Дамянов.
Освен тях, огромен и съществен принос в теоретичните разработки за контролинга имат проф. М. Динев, проф. О. Симеонов, проф. Хр. Драганов и други.
М.Динев [ 2 ] разглежда контролинга като ,,специфична управленска функция с комплексен характер и система за целево адаптивно управление на ниво предприятие, съчетаваща функциите на планиране, контрол, анализ и информационно осигуряване“.
О. Симеонов [3] дава най-краткото и точно определение за контролинга формулирано като „концепция за управление на предпирятието”.

Изхождайки от последното, според него може да се разглеждат три основни концептуални подхода към контролинга.
Първият подход, като най-ранен в историята е ориентиран към определяне предмета на контролинга в областта на планирането и контрола на финасовия релултат и стойностните показатели на предприятието. Според Р.Ман и Э.Майер [4] -
контролинга означава управление на печалбата или като управляваме печалбата, трябва да управляваме и своите приходи и разходи. При този подход се акцентира на бюджетирането и използването на методи и модели за оптимизиране, характерни за управленското счетоводство и финансовия анализ.
Втория подход се определя на по-късен етап и е ориентиран към информационната роля на контролинга, като се занимава с координация и обобщаване на информационните системи, както и обработката на информацията за планирането и контрола. Т.Райхман [5], като представител на този подход, определя като основна задача на контролинга събирането и обработката на информация в процеса на разработка, координация и контрол за изпълнение на плановете.
Третия подход е последен в исторически план и акцентира върху координиращата роля на контролинга. П.Хорват [6], който е основоположник на подхода, счита че контролинга може да се разглежда като комплексна концепция за управление, координираща системите за планиране, контрол и информационно осигуряване.
Проблемното при този подход е, че не трябва да се ограничават задачите му и да не се изключват подсистемите за управление на персонала и организационните структури.
Посочените три концептуални подхода могат да се обозначат по следния начин:
Фиг. 1 - Концептуални подходи към контролинга

Изследването на значителен брой теоретични източници показва, че концепцията за контролинга постоянно се развива, и дори сега сред нейните изследователи, теоретици и привърженици няма единно мнение даже в определението за контролинга.
Според Дитгер Хан в „Планирование и контроль-концепция контролинга” – контролинга е система за интегрирано информационно осигуряване, планиране и контрол на дейността на предприятието.
В ,,Практика контролинга”, А.Дайле разглежда контролинга като процес за овладяване на икономическата ситуация в предприятието.
От своя страна Х.И.Фолмут в „Инструменты контролинга”, го определя като цялостна концепция за управление на финансово – икономическите процеси и резултати от дейността на предприятието.
С.Н.Петренко в „Контролинг-учебное пособие”, определя контролинга като съвкупност от методи за оперативно и стратегическо управление: отчетност, планиране, анализ и контрол, обединявани от качествено нов етап на развитие на пазарните отношения в единна система.
Според А.М.Кармински и С.Г.Фалько в „Контролинг в бизнесе” - контролингът е концепция за система на управление на организацията, в основата на която стои стремежът да бъде осигурено функциониране в дългосрочна перспектива.
О.Симеонов в „Контролинг-основи на контролинга, оперативен контролинг” – разглежда контролинга като мета управленска функция по определянето на целевата функция на предприятието, планирането и контрола, на значенията на включените в нея променливи.
Според формата на организация, контролинга може да се разглежда и като подсистема на действащата в предприятието система на управление и като цялостна система за управление. Той има за задача да разкрие модела на факторната обусловеност на целите на предприятието, да обедини осъществяването на функциите по планиране и контрол на база „обратната връзка” в съвременното управление, както и да обхване цялостната информационна система на предприятието.
Целите на контролинга не би трябвало да се различават от целите на предприятието и се изразяват в постигане на определено ниво на печалба, рентабилност или производителност при определена ликвидност.
От изложеното се стига до извода, че целта на контролинга е осигуряване на развитие, или оцеляването на предприятието, постигане на успехи и увеличаване на собствените финансови ресурси, а от там и на печалбата.

В зависимост от корпоративните цели на ръководството се предпочитат различни видове управленски решения, които засягат цялата организация и всички процеси протичащи в нея. Всички тези специфики провокират необходимостта от инструментариум, който да съчетава елементи на счетоводната информация, управленския отчет, информационното обезпечение, анализ и контрол на всички дейности в предприятието. Такъв именно инструментариум се явява – контролинг концепцията.
В генерален план целта на контролинг концепцията е така да се изгради управленския процес, че по най-ефективен път да бъдат достигнати поставените от корпоративното ръководство цели. От целта на контролинг концепцията логически могат да се изведат нейните функции и задачи.
Реализацията на генералната цел и централната задача на контролинг концепцията е свързана с изпълнението на редица функции. Като основни функции на контролинг концепцията най-често се посочват:
-координирането на дейностите по планиране, контрол и информационно осигуряване [7];
-информационно обезпечаване на процеса на вземане на управленски решения [8], базирани на данните постъпващи от счетоводните, производствените и управленските отчети;
-предоставяне на методическата база за осъществяване на управленските функции ;
-регулиране на отклоненията, чрез разработване на коригиращи мерки за отстраняване на последствията [9];
-събиране и обработка на информация по време и след изпълнението на плановете, анализ и отчет на дейността, която се предоставя на корпоративното ръководство за вземане на управленски решения;
-формиране на система за стратегическо и оперативно планиране;
-координиране на дейностите по управление;
-разработване на контролинг-методи и мониторинг на изпълнението на планове /бюджети/;
-оперативен контрол на всички структурни подразделения на организацията, като завършена система;
Целите на предприятието се разделят на оперативни /краткосрочни/ и стратегически /дългосрочни/, за това в организациите където се използва контролинга, той се разглежда като оперативен и стратегически контролинг. Стратегическият контролинг има за цел осигуряване оцеляването на предприятието и неговото развитие

в бъдеще, а пред оперативния, целта е ефективно управление на текущи задачи.
Поставените цели се подразделят на задачи, които се реализират чрез функциите на контролинга. Повечето изследователи се придържат към тезата, че на контролинга са присъщи функциите планиране, контрол, регулиране и информационна функция.
Когато говорим за същността на контролинга е важно да се определи неговия обект. В теорията няма точно определение за обекта на контролинга. Надделява мнението, че обектите на контролинга могат да обхващат като цяло или в частност предприятието и неговите финансови, производствени, човешки [10] и други ресурси, и тяхното кръгообръщение, включително финансовия резултат, което в пълна сила се отнася за финансовия контролинг, а също производствени, управленски, стопански процеси и техните резултати.
Тук е мястото по-специално внимание да обърнем на контролинга на финансовия резултат, който е обобщаваща и финална фаза на оперативния контролинг, тъй като акумулира резултатите от планирането и контрола по функционални сфери в предприятието. Финансовия резултат на предприятието се представя като резултат от дейност, счетоводния резултат и балансовия резултат, а главна цел в контролинга на финансовия резултат е реализирането на зададената по стратегическите цели и програми балансова печалба за даден период.[11]
Изчисляването на счетоводната и балансова печалба изисква изготвянето на отчети за приходи и разходи, както и разчети за данъци, получени от данъчния финансов резултат от дейността.
Данъчният финансов резултат се определя като счетоводния финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на данъчното законодателство, с което се получава данъчната основа за облагане и се изчисляват съответните данъчни задължения.
Финансовия резултат на предприятието [11] може да се разглежда по модела на
Дюпон и като едновременен продукт на рентабилността на продажбите и обращаемостта на активите както е посочено на схемата:

О
бръщ ае мо ст на а кти ви те
Крива на резултата
Рентабилност на продажбите
Фиг. 2 – Моделът на Дюпон – крива на безразличието
Моделът на Дюпон позволява интегриране на бюджетите от различните сфери на предприятието в основния бюджет /Баланс и ОПР/ и анализ на отклоненията.
Освен този модел, кантролинга на финансовия резултат използва и финансов ливъридж, който показва трансформацията на резултата от основна дейност
/възвращаемост на активите/, в счетоводен и финансов резултат /възвращаемост на собствения капитал/, под влиянието на съотношението на привлечен/собствен капитал, цената на привлечения капитал и размера на данъчните ставки. В този смисъл модела на финансов ливъридж се явява като надстройка над модела на Дюпон.
Отражение на концепцията на контролинга намира концентриран израз в два стандарта за функциите и задачите на контролерите.
Първият стандарт е разработен от Финансово-административния институт в
САЩ и одобрен през 1962 год от Института на контрольорите в Америка. Основните функции и задачи на контрольорите са представени по следния начин:
-
Съставяне, координация и реализация на плановете на предприятието, което обхваща плана за печалбата, за инвестиции, за продажби и бюджети за косвени и нормативни разходи;
-
Съставяне и интерпретация на отчетите, сравнянане на фактическите резултати с плановите и нормативните;
-
Консултиране с всички мениджъри отговорни за разработване на директиви и тяхното изпълнение;
-
Разработка и прилагане на принципите и методите на данъчна политика;
-
Съставяне на отчети за държавните органи ;
-
Вътрешния контрол, ревизиите и застраховането са длъжни да гарантират опазването на имуществото на предприятието;
В американската концепция за контролинга осезателно присъства практическата ориентираност и целесъобразност.

За разлика от западно-европейската концепция за контролинга, американската припознава като свои основни задачи:
- дефинирането и приложението на принципите и методите на работа на данъчното облагане и застрахователното дело;
- контрола и координацията при изготвянето на отчетната документация, адресирана до държавните органи;
- вътрешния одит и контрол.
В американската концепция за контролинга функциите му се свеждат до:
- планиране и контрол на продуктовата програма и проекти;
- отчетност на приходите, разходите и управленско-счетоводните данни;
- методика на планирането и обработка на данните;
- счетоводство, обусловено от баланса, печалбата и загубите;
- данъци и застраховки;
- ревизии и одити
Вторият стандарт в неговата първа версия на 2001 год е дело на
Международната група по контролинг към Съюза на контрольорите в Германия. По- късно Международният съюз на контрольорите утвърждава през 2002год. втора версия на стандарта. Двете версии определят дейността на контрольорите, в която функциите и задачите им се дефинирани като:
- Според първата контролерите извършват помощна за мениджмънта икономическа дейност за целенасоченото планиране и управление на предприятието, като координират подцелите и частните планове и организират насочена към бъдещето отчетност в цялото предприятие.
- При втората версия, контролерите организират и проследяват процеса на мениджмънта при постановка на целите, планирането и управлението; те осигуряват прозрачност на релултатите, финансите, процесите и стратегиите; организират системата за вътрешно-фирмена отчетност и контрол; контрольорите построяват процеса на постановка на целите, планирането и управлението, в съответствие с целите на компанията, както и осигуряват събирането на данни и информация като създават и обслужват контролингови системи.
В западно-европейската концепция за контролинга функциите му се свеждат до:
- планиране и контрол на продуктовата програма и проектите;
- отчетност на приходите, разходите и управленско-счетоводните данни;
- методика на планирането и обработка на данните.

Според западно-европейската концепция за контролинга, в сферата на контролинга не влизат дейностите, свързани с финансовото счетоводство, с данъчното и застрахователното дело и с вътрешния одит.
И двата стандарта приемат за безспорно, че предметната област на дейносттите на контролинга обхваща процесите на планиране и контрол и свързаното с тях информационно осигуряване.
Към края на 20-ти век организационното обособяване на функциите по контролинг се случват най-вече в големите и част от средните предприятия.
При по-малките предприятия тези функции по-скоро се изпълняват от наличните отдели по счетоводство и финанси, занимаващи се с планиране и контрол.
В големите предприятия изпълнението на задачите по планиране и контрол се обединяват организационно, технологично и методологично в посочените вече звена по контролинг. С времето тези звена се възприемат като центрове за оперативно управление и към тях могат да се създават допълнителни и необходими подразделения, като контролинга е подчинен на висшето ръководство.

Фиг. 3 - Контролинг звена в големи предприятия
Определянето на компетенциите на звената по контролинг в различните предприятия се влияе основно от разгледаните американска и немска формулировка, като все още няма единомислие за организационното разположение на тези звена.

Фиг. 4 - Контролинг система обединява планиране, контрол и информ. осигуряване
Разгледаното до тук се базира на общоизвестни теоретични постановки за контролинга, като нова концепция за управление на дадена организация, от които е видно , че контролинга включва или съдържа в себе си и контрола или по- точно вътрешния контрол и одит в рамките на организацията.

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: