Контролът над нас техники и защита

Още от древни времена управляващите от върха на пирамидата са разбрали, че народът не може да бъде управляван със сила – хората са прекалено много. Единственият начин това да стане, е чрез ума. Хората да бъдат накарани сами да искат това, което желае и управляващият елит, или най-малкото да не се противопоставят. Едва ли някой би оспорил твърдението, че перфектният роб е този, който не знае, че е роб; перфектният затворник – този, който казва “Аз съм свободен”. Това все още е налице във всички т.н. “Свободни страни” – там хората казват именно “Ние сме свободни”, докато плановете си текат, манипулациите и контролът (Не само от страна на управляващия елит, но и от самите нас) също, както винаги е било.

Самата концепция за върха на пирамидата, с която хората са свикнали, е манипулативна. Всеки, който се замисли, веднага ще си припомни, че ако разрушим върха на една пирамида, няма да се случи нищо, но ако разрушим основата, ще рухне цялата пирамида. Тоест, силата на пирамидата не е на върха, а в основата й. Именно обратното е това, в което управляващият елит постоянно се опитва да ни убеди, и именно благодарение на подкрепата от долните нива на пирамидата, управляващият елит е управляващ.

“Разделяй и владей” е изключително популярен способ, но въпреки популярността си, мощта, която има, остава малко или много подценена. В повечето случаи хората не осъзнават (Както стана дума и в началото), че са жертви на този тип манипулация (Без значение дали тя идва от страна на управляващия елит, или е наше творение – ефектът е един и същ, ползата – за едни и същи хора) играят ролята си в нея с най-голяма охота, разделяйки се по на-безсмислен и изкуствен начин. Най-крещящият пример за това са религиите, които могат да накарат общности с идентични култури и ценности, да бъдат смъртни врагове. Примерите са много – протестанти и католици, шиити и сонити, и т.н., и т.н. Разделението по партиен признак, е също силно разпространено явление. Но и тук то е също толкова изкуствено. Най-ярък пример е примерът от времето на Втората световна война. Крайно десните, символизирани от Хитлер са за централизиран контрол,

военна диктатура, концентрационни лагери. Крайно левите, символизирани от Йосиф Сталин, абсолютно противостоящи на крайно десните, са за централизиран контрол, военна диктатура, концентрационни лагери. Ако се замислим, ще видим, че и сега нещата не са по-различни, а изборът е илюзорен. В страна като САЩ, например, и левите, и десните, са за увеличаване мерките срещу тероризма.

И тук стигаме до следващия основен метод за манипулация, чрез който биваме накарани сами да искаме това, което управляващият елит също иска. Става дума за “Проблем – реакция – решение”. Този метод работи по два начина. В единия случай се взима съществуващ проблем (Който в много случаи е напълно неизбежен и естествен) и се преексонира до крайност. В другия случай изкуствено/умишлено се създава такъв проблем, и отново му се отделя централно място в медиите. И в двата случая това предизвиква реакция у пукликата: “Край! Трябва да се направи нещо срещу това, така повече не може”. И решението (На проблема, създаден често от същите хора) се появява. Примери: Изчезнали деца (Кой не е чувал за случая с изчезналата Маделин?) => Чипове в телата им, така че те да бъдат намирани. Тероризъм => по-голям контрол и ограничаване на свободите с цел “защита”. Тероризмът, след края на Студената война, е следващото идеално плашило в ръцете на елита, чрез които той може да налага повече контрол и да държи населението в постоянен страх.

Паричната система друго основно средство за контрол. Тя позволява на банките буквално да си измислят пари, многократно надвишаващи реалните им активи, и да начисляват лихва върху тях.

По този начин не е проблем хора или правителства да изпаднат в огромен изфабрикуван дълг, превръщайки се в напълно зависими пионки. Ако обикновен човек не върне измислените пари, които дължи на банката, той ще загуби реалното си имущество - кола, жилище и т.н.

Тази практика прави възможно воденето на продължителни войни, защото банкерите могат непрекъснато да издават ценни книжа, с които да подклаждат конфликта. След войната, правителствата задлъжняват още повече. Това е начин за натрупване на огромни печалби, тъй като се заемат измислени пари и на двете страни, след което се заемат още повече за възстановяване. Така че тук, освен всичко друго, отново стигаме до изкуственото противопоставяне (“Разделяй и владей”), което се наблюдава и при почти всички войни. Ако проучим по-подробно фактите за Втората световна война ще видим, че всъщност едни и същи хора финансират и двете страни в нея. Тоест, противопоставянето е само в основата на пирамидата – сред тези, които са били измамени да воюват в полза финансовите акули, дърпащи конците.

Основна роля за своето поробване играем самите ние, и тук е моментът да се спрем на темата за комфортните зони. Те представляват нормите, които, ако спазваш, си оставен на мира, никой не те нарича луд или опасен заради “престъплението” да си различен и да имаш своя уникална визия за себе си и за живота. Поради множеството догми, които обществото създава, всеки един носи своя маска, на която е написано “Това не съм аз, а образа ми, който съм създал, за да бъда приет от вас”. Ако знаехме истинската същност на всеки един около нас, вероятно бихме се ощипали. Чрез тези комфортни зони всъщност ние постоянно всяваме страх един у друг и се охраняваме. “Какво ще си каже майка ми”. “Ами съседите”? Удивителна е степента, до която сме се отказали от собствения си ум. Ако се замислим, ще видим, че една нищожна част от мислите ни са наши собствени, а не внедрени отвън.