Конвенция на организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества

5. а) Страна, която конфискува доходи или собственост в изпълнение на т. 1 или 4, се разпорежда с тях в съответствие със своето национално законодателство и своите административни процедури.

b) Когато страна предприема действия по молба на друга страна в изпълнение на този член, тя може конкретно да разгледа възможността за сключване на споразумения, предвиждащи:

/i/ предаване равностойността на такива доходи и собственост или средствата, получени от тяхната продажба, или значителна част от равностойността на тези доходи и собственост, на междуправителствени органи, специализирани в борбата с незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и злоупотребата с тях;

/ii/ подялба с други страни, редовно или при всеки отделен случай, на такива доходи или собственост или на средствата, получени от тяхната продажба, в съответствие с нейното национално законодателство, административни процедури или двустранни или многостранни спогодби, сключени за тази цел.

6. а) Ако доходите са били преобразувани или превърнати в друга собственост, мерките, посочени в този член, се прилагат по отношение на тази собственост, а не на доходите.

b) Ако доходите са били приобщени към собственост, придобита по законен начин, тази собственост, без да се накърняват каквито и да са правомощия относно задържане или замразяване, подлежи на конфискация в обем, съответстващ на оценената стойност на тези приобщени доходи.

с) По отношение на постъпления или друга печалба, които са получени от:

/i/ доходи;

/ii/ собственост, в която тези доходи са били превърнати или преобразувани; или

/iii/ собственост, към която са били приобщени доходи, също се вземат мерките, посочени в този член, по същия начин и в същите мащаби, както и по отношение на доходите.

7. Всяка страна може да разглежда възможността за осигуряване пренасянето на бремето за доказване на законния произход на предполагаемите доходи или друга собственост, подлежаща на конфискация, в такава степен, в каквато такава мярка съответства на принципите на нейното национално законодателство и характер на съдебното или друго разследване.

8. Тълкуването на разпоредбите на този член по никакъв начин не трябва да нарушава правата на добросъвестни трети страни.

9. Никоя разпоредба на този член не нарушава принципа, съгласно който предвижданите в него мерки се определят и изпълняват в съответствие с националното законодателство на страната и съгласно неговите разпоредби.

Член 6
Екстрадиция
1. Този член се прилага по отношение на нарушенията, установени от страните съгласно т. 1 на чл. 3.

2. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 2001 г.) Всяко от нарушенията, за които се отнася този член, се счита, че е включено във всеки договор за екстрадиция, който е в сила между страните, като нарушение, извършителят на което може да бъде екстрадиран. Страните се задължават да включат тези нарушения като нарушения, извършителят на които може да бъде екстрадиран, във всеки договор за екстрадиция, който може да бъде сключен между страните.

3. Ако страна, за която екстрадицията се обуславя от наличието на договор, получи искане за екстрадиране от друга страна, с която тя няма сключен такъв договор, тя може да счита тази конвенция като правна основа за екстрадиция по отношение на нарушенията, за които този член се отнася. Страните, които се нуждаят от конкретни законодателни мерки, за да могат да използват тази конвенция като правна основа за екстрадиция, трябва да предвидят въвеждането на такива мерки.

4. Страни, за които екстрадирането не се обуславя от наличието на договор, признават помежду си нарушението, по отношение на което се прилага този член, като нарушение, извършителят на което може да бъде екстрадиран.

5. Екстрадирането се осъществява в съответствие с условията, предвидени от законодателството на замолената страна или приложимите договори за екстрадиция, включително и основанията, поради които замолената страна може да откаже екстрадирането.

6. При разглеждане на молбите, получени в съответствие с този член, замолената страна може да откаже изпълнението на такива молби, ако нейните съдебни или други компетентни органи имат сериозни основания да считат, че тяхното изпълнение ще улесни осъществяването на преследване или налагането на наказание по отношение на лице въз основа на неговата раса, вероизповедание, гражданство или политически убеждения или ще навреди поради някоя от тези причини на лице, за което тази молба се отнася.

7. По отношение на нарушенията, спрямо които се прилага този член, страните полагат усилия за ускоряване процедурата по екстрадиране и за опростяване свързаните с нея изисквания за представяне на доказателства.

8. Отчитайки разпоредбите на националното си законодателство и сключените от нея договори за екстрадиция, замолената страна може по искане на молещата страна и ако счита, че обстоятелствата го изискват и че това не търпи отлагане, да арестува лице, намиращо се на нейна територия и чието екстрадиране се изисква, или да вземе други подходящи мерки за осигуряване на неговото присъствие по време на процедурата по екстрадиране.

9. Без да се възпрепятства наказателната юрисдикция, установена в съответствие с нейното национално законодателство, страната, на чиято територия се намира предполагаемият нарушител, трябва:

а) в случай, че поради посочените в буква "а" на т. 2 на чл. 4 основания не го екстрадира във връзка с нарушение, установено съгласно т. 1 на чл. 3, да предаде делото на своите компетентни органи с цел наказателно преследване, освен ако друго е договорено с молещата страна;

b) в случай, че не го екстрадира във връзка с такова нарушение и е установила своя юрисдикция по отношение на това нарушение в съответствие с буква "b" на т. 2 на чл. 4, да предаде делото на своите компетентни органи с цел наказателно преследване, освен ако молещата страна отправи друга молба с цел запазване на своята законна юрисдикция.

10. Ако екстрадиция, поискана с цел привеждане в изпълнение на присъда, е отказана поради факта, че лицето, за което се отнася молбата, е гражданин на замолената страна, тази страна - ако това се допуска от нейното законодателство, в съответствие с изискванията на това законодателство и по искане на молещата страна - разглежда въпроса за възможността за привеждане в изпълнение на присъдата или останалата част от присъдата, която е била произнесена в съответствие със законодателството на молещата страна.

11. Страните полагат усилия за сключване на двустранни и многостранни спогодби с цел осъществяване или повишаване ефикасността на екстрадицията.

12. Страните могат да предвидят възможността за сключване на двустранни или многостранни спогодби от специален или общ характер по отношение предаването на лица, осъдени на затвор или друг вид лишаване от свобода за нарушения, спрямо които се прилага този член, на собствените им страни, за да могат те да изтърпят останалата част от наказанието в тези страни.

Член 7
Взаимна правна помощ
1. Страните взаимно си предоставят в съответствие с този член най-широка правна помощ при разследване, наказателно преследване и съдебна процедура, свързани с нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3.

2. Взаимна правна помощ, предоставяна в съответствие с този член, може да бъде поискана с цел:

а) събиране на доказателства или вземане на показания;

b) връчване на съдебни документи;

с) извършване на обиск и задържания;

d) оглед на предмети и посещение на места;

е) предоставяне на информация и доказателствени предмети;

f) предоставяне на оригинали или заверени преписи от съответни документи и материали, в т.ч. банкови, счетоводни, фирмени или търговски документи;

д) определяне или разкриване на доходи, собственост, средства или други неща с доказателствена цел.

3. Страните могат да си предоставят взаимна правна помощ под всяка друга форма, разрешена от националното законодателство на замолената страна.

4. При поискване страните улесняват или поощряват, доколкото това е съвместимо с техните национални законодателства и практика, присъствието или достъпността на лица, включително и задържани под стража, които са съгласни да окажат помощ в разследването или да участват в съдебното следствие.

5. Страните не могат да отказват предоставяне на взаимна правна помощ в съответствие с този член, като се позовават на банковата тайна.

6. Разпоредбите на този член не нарушават по никакъв начин задълженията, произтичащи от всеки друг двустранен или многостранен договор, който регулира или ще регулира изцяло или частично предоставянето на взаимна правна помощ по наказателни дела.

7. Точките 8-19 на този член се прилагат по отношение на молбите, направени въз основа на този член, ако съответните страни не са обвързани с договор за взаимна правна помощ. Ако тези страни са обвързани с такъв договор, тогава се прилагат съответните разпоредби на договора, освен ако страните се договорят вместо него да прилагат точки 8-19 на този член.

8. Страните определят орган или ако е необходимо, органи, които са отговорни и упълномощени да отговарят на молби за взаимна правна помощ или да ги предават на компетентните органи за изпълнение. Органът или органите, определени за тази цел, се съобщават чрез писмено уведомление до генералния секретар. Предаването на молбите за взаимна правна помощ и всички свързани с тях съобщения се извършва между органите, определени от страните; тази разпоредба не нарушава правото на всяка страна да изисква молбите и съобщенията да й бъдат предавани по дипломатически път, а при извънредни обстоятелства, ако страните се договорят за това - чрез ИНТЕРПОЛ, ако това е възможно.

9. Молбите се съставят в писмена форма на език, приемлив за замолената страна. Генералният секретар се уведомява за езика или езиците, приемливи за всяка страна. При извънредни обстоятелства и ако страните се договорят за това, молбите могат да бъдат направени устно, но незабавно трябва да бъдат потвърдени в писмена форма.

10. В молбата за взаимна правна помощ се посочва:

а) наименованието на органа, от който произлиза молбата;

b) предметът и характерът на разследването, наказателното преследване или съдебното следствие, за което се отнася молбата, както и наименованието и функциите на органа, който провежда тези действия;

с) кратко изложение на съществените факти, с изключение на случаите на молби за връчване на съдебни документи;

d) описание на исканата помощ и подробна информация за всяка конкретна процедура, която молещата страна иска да бъде приложена;

е) по възможност информация за самоличността, местонахождението и гражданството на всяко лице, за което молбата се отнася;

f) целта, за която се иска събиране на доказателства, информация или предприемане на мерки.

11. Замолената страна може да поиска допълнителна информация, ако счита, че тази информация е необходима за изпълнение на молбата в съответствие с нейното национално законодателство или ако тази информация може да улесни изпълнението на молбата.

12. Молбата се изпълнява в съответствие с националното законодателство на замолената страна и доколкото това не противоречи на нейното законодателство и когато е възможно, в съответствие с конкретизираните в молбата процедури.

13. Молещата страна не предава и не използва предоставени от замолената страна информация или доказателства за провеждане на разследване, наказателно преследване или съдебно следствие, различни от посочените в молбата, без предварителното съгласие за това на замолената страна.

14. Молещата страна може да изиска от замолената страна да запази в тайна наличието и същността на молбата, с изключенията, необходими за нейното изпълнение. Ако замолената страна не може да изпълни това изискване, тя незабавно уведомява за това молещата страна.

15. Взаимна правна помощ може да бъде отказана в случай, че:

а) молбата не е направена в съответствие с разпоредбите на този член;

b) замолената страна счита, че изпълнението на молбата може да навреди на нейния суверенитет, сигурност, обществен ред или други съществени интереси;

с) националното законодателство на замолената страна забранява на нейните органи да предприемат исканите мерки, когато те се отнасят до аналогично нарушение, което се явява предмет на разследване, наказателно преследване или съдебно следствие в рамките на тяхната собствена юрисдикция;

d) приемането на молбата би противоречало на правната система на замолената страна, отнасяща се до взаимната правна помощ.

16. Всеки отказ за предоставяне на взаимна правна помощ трябва да бъде обоснован.

17. Оказването на взаимна правна помощ може да бъде отложено от замолената страна поради обстоятелството, че то би попречило на провеждащо се разследване, наказателно преследване или съдебно следствие. В такъв случай замолената страна се консултира с молещата страна, за да определи възможно ли е помощта да бъде предоставена при условията, които замолената страна счита за необходими.

18. Свидетел, експерт или друго лице, което е съгласно да даде показания по време на следствие или да окаже съдействие при разследване или наказателно преследване или съдебно следствие на територията на молещата страна, не може да бъде подложено на наказателно преследване, задържане под стража, наказание или всяко друго ограничаване на личната му свобода на тази територия във връзка с действия, бездействия или осъждания, станали в периода до неговото заминаване от територията на замолената страна. Този имунитет престава да действа, когато свидетелят, експертът или това друго лице в срок от петнадесет последователни дни или във всеки друг срок, договорен между страните, изчислен от датата, на която то е било официално уведомено, че присъствието му повече не е необходимо на съдебните органи, е имало възможността да напусне територията, но въпреки това е останало доброволно там или ако я е напуснало, се е върнало отново там по собствено желание.

19. Обичайните разходи по изпълнението на молба се поемат от замолената страна, освен ако заинтересованите страни са се договорили за друго. Ако за изпълнението на молбата са необходими или впоследствие се оказват необходими значителни или извънредни разходи, страните се консултират с цел да уточнят условията, при които молбата ще бъде изпълнена, както и начина на покриване на разходите.

20. При необходимост страните предвиждат възможността за сключване на двустранни или многостранни спогодби или споразумения, които да отговарят на целите на този член, да укрепват неговите разпоредби и да осигуряват неговото действие на практика.

Член 8
Прехвърляне на наказателното производство

Член 9
Други форми на сътрудничество и подготовка на кадри

а) установяват и поддържат канали за връзка между техните компетентни национални учреждения и служби с цел да се улесни надеждният и бърз обмен на информация, отнасяща се до всички аспекти на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3, включително ако заинтересованите страни счетат за целесъобразно, и връзките на този трафик с други видове престъпна дейност;

b) взаимно си сътрудничат при разследване на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3 и имащи международен характер, с цел да се установи:

/i/ самоличността, местонахождението и дейността на лица, заподозрени в участие в нарушение, установено съгласно т. 1 на чл. З;

/ii/ движението на доходи или собственост, получени в резултат на извършване на такова нарушение;

/iii/ движението на упойващи, психотропни вещества, вещества, включени в Списък I и II към тази конвенция, и средствата, използвани или предназначени да бъдат използвани при извършване на такива нарушения;

с) създават, в съответните случаи и ако това не противоречи на националното им законодателство, и като отчитат необходимостта от защита на сигурността на лицата и операциите, съвместни групи за осъществяване на разпоредбите на тази точка. Представителите на всяка страна, влизащи в състава на тези групи, действат съобразно нарежданията на компетентните органи на страната, на чиято територия се провежда операцията. Във всички тези случаи заинтересованите страни следят за пълното зачитане суверенитета на страната, на чиято територия се провежда операцията;

d) предоставят, в съответните случаи, необходимите количества от веществата с цел изследване или разследване;

е) улесняват ефикасната координация между техните компетентни учреждения или служби и съдействат за размяната на сътрудници и експерти, включително за разместването определянето на сътрудници за връзка.

2. Всяка страна, доколкото това е необходимо, разработва, развива и усъвършенства конкретни програми за подготовка на членовете на своите правоохранителни служби и персонала на други органи, в т.ч. и митническите служители, отговарящи за преследване на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3. Тези програми по-специално се отнасят до:

а) методите, използвани при разкриване и преследване на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. З;

b) маршрутите и средствата, използвани от лицата, заподозрени в извършване на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3, по-конкретно в държавите на транзита, и съответните мерки за борба с тях;

с) контрола на вноса и износа на упойващи и псохотропни вещества, включени в Списък I и II;

d) разкриването и контрола на движението на доходите и собствеността, получени в резултат на извършване на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3, и на упойващите, психотропните вещества и веществата, включени в Списък I и II, както и средствата, използвани или предназначени за използване при извършването на тези нарушения;

е) методите, използвани за прехвърляне, укриване или прикриване на такива доходи, собственост и средства;

f) събирането на доказателства;

д) техническите средства за контрол в зоните на свободна търговия и свободните пристанища;

h) съвременните средства за разкриване и преследване.

3. Страните си оказват взаимна помощ в планирането и осъществяването на програми за подготовка на кадри и изследване, които им позволяват да обменят специализирани знания в областите, посочени в т. 2, и за тази цел организират също, когато това е необходимо, регионални и международни конференции и семинари с оглед задълбочаване на сътрудничеството и обсъждането на проблеми от взаимен интерес, включително и конкретни проблеми и потребности на държавите на транзита.

Член 10
Международно сътрудничество и оказване на помощ

на държавите на транзита
1. Страните си сътрудничат непосредствено или чрез компетентните международни или регионални организации с цел оказване, доколкото това е възможно, на помощ и подкрепа на държавите на транзита и по-конкретно на развиващите се страни, нуждаещи се от такава помощ и подкрепа, чрез осъществяване на програми за техническо сътрудничество, с които се цели да се предотврати незаконното влизане и незаконният транзит, както и свързани с тях дейности.

2. Страните могат да поемат задължение, непосредствено или чрез компетентните международни или регионални организации, да предоставят финансова помощ на тези държави на транзита за развиване и укрепване на инфраструктурата, необходима за ефикасната борба срещу незаконния трафик и неговото предотвратяване.

3. Страните могат да сключат двустранни или многостранни спогодби или споразумения с цел повишаване ефективността на международното сътрудничество, осъществявано в съответствие с този член, и в тази връзка могат да предприемат сключване на финансови споразумения.

Член 11
Контролирани доставки

2. Решенията за използване на контролирани доставки се вземат за всеки конкретен случай и могат да са съобразени, в зависимост от случая, с финансовите споразумения и договорености между заинтересованите страни по отношение упражняването на тяхната юрисдикция.

3. Незаконните пратки, за доставката на които има договореност да бъде под контрол, могат, със съгласието на заинтересованите страни, да бъдат засечени и по-нататъшното им движение да бъде разрешено във вида, в който те са, или след като упойващите или психотропните вещества са били взети или частично или изцяло подменени с други вещества.

Член 12
Вещества, често използвани при незаконната фабрикация

на упойващи или психотропни вещества
1. Страните предприемат мерките, които те считат за подходящи с оглед предотвратяване отклоняването на вещества, включени в Списък I и II, с цел незаконна фабрикация на упойващи и психотропни вещества, и си сътрудничат в тази област.

2. Ако някоя страна или органът разполагат с информация, която по тяхно мнение налага включването на дадено вещество в Списък I или II, те изпращат до генералния секретар уведомление, придружено от всички съществени сведения, в подкрепа на тази информация. Процедурата, изложена в точки 2-7 на този член, се прилага и в случаите, когато страна или органът разполагат с информация, обосноваваща изключването на дадено вещество от Списък I или II, или прехвърлянето на вещество от единия списък в другия.

3. Генералният секретар изпраща това уведомление и всички сведения, които той счита за съществени, на страните, на комисията и ако уведомлението е от страна - на органа. Страните съобщават на генералния секретар своите забележки относно уведомлението, както и всички допълнителни сведения, които биха улеснили органа при даване на оценка и комисията - при вземане на решение.

4. Ако органът, отчитайки мащабите, значението и разнообразието на законната употреба на веществото, и след като прецени възможността и удобството да се използват вещества заместители, както за законни цели, така и за незаконна фабрикация на упойващи или психотропни вещества, установи:

а) че веществото често е използвано при незаконната фабрикация на упойващо или психотропно вещество; и

b) че обемът и мащабът на незаконната фабрикация на упойващо или психотропно вещество създават сериозни проблеми в общественото здравеопазване и социални проблеми, което дава основание за предприемане на действия в международен план, той съобщава на комисията оценката си за веществото, като по-конкретно посочва вероятните последствия от включването му в Списък I или II, както за законната му употреба, така и за незаконната фабрикация и в зависимост от случая прави препоръки по отношение на мерките за контрол, които следва да бъдат взети с оглед направената оценка.

5. Комисията, отчитайки представените от страните забележки и забележките и препоръките на органа, чиято оценка е определяща от научна гледна точка, и вземайки надлежно под внимание всички други съществени фактори, може да реши, с мнозинство от две трети от своите членове, да включи дадено вещество в Списък I или II.

6. Всяко решение, взето от комисията в съответствие с този член, се съобщава от генералния секретар на всички държави и други организации, които са или могат да станат страни по тази конвенция, и на органа. То влиза в сила за всяка страна 180 дни от датата, на която то е било съобщено.

7. а) Решенията, взети от комисията в съответствие с този член, се внасят в съвета за преразглеждане, ако в периода от 180 дни от датата на тяхното съобщаване някоя страна подаде молба за това. Молбата трябва да бъде адресирана до генералния секретар и придружена от всички съществени сведения в нейна подкрепа.