Конвенция на организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества
Изтегляне 0.51 Mb.
|
|
b) Генералният секретар изпраща копие от молбата и съществените сведения на комисията, органа и всички страни с молба да представят своите забележки в срок 90 дни. Всички получени забележки се изпращат на съвета за проучване. с) Съветът може да потвърди или отмени решението на комисията. Неговото решение се съобщава на всички държави и други организации, които са или могат да станат страни по конвенцията, на комисията и на органа. 8. а) Без да нарушават общия характер на разпоредбите на т. 1 и разпоредбите на Конвенцията от 1961 г., на изменената Конвенция от 1961 г. и на Конвенцията от 1971 г., страните вземат мерките, които считат за подходящи, за установяване на тяхна територия на контрол над фабрикацията и разпространението на веществата, включени в Списък I и II; b) За тази цел страните могат: /i/ да осъществяват наблюдение върху всички лица и предприятия, занимаващи се с фабрикацията и разпространението на тези вещества; /ii/ да въвеждат лицензионен режим за предприятията и заведенията, в които може да се извършва такава фабрикация и такова разпространение; /iii/ да изискват от притежателите на лицензи да получават разрешително за осъществяване на горепосочените дейности; /iv/ да не допускат лицата, занимаващи се с фабрикация, и разпространителите да натрупват такива количества от горепосочените вещества, които превишават количествата, необходими за нормалното функциониране на техните предприятия и съобразени с конюнктурата на пазара. 9. По отношение на веществата, включени в Списък I и II, всяка страна предприема следните мерки: а) създава и поддържа система за наблюдение на международната търговия с веществата, включени в Списък I и II, с цел да улесни разкриването на съмнителни сделки. Тези системи за наблюдение трябва да се осъществяват в тясно сътрудничество с лицата, занимаващи се с фабрикация, с вносителите, износителите и търговците на едро и на дребно, които сигнализират на компетентните органи за съмнителни поръчки и сделки; b) предвижда поставянето под запор на всяко вещество, включено в Списък I и II, ако има достатъчно доказателства, че то е предназначено да бъде използвано за нелегална фабрикация на упойващо или психотропно вещество; с) уведомява във възможно най-кратък срок компетентните органи и служби на заинтересованите страни, ако има основание да счита, че вещество, включено в Списък I или II, е внесено, изнесено или транзитно пренасяно с цел незаконна фабрикация на упойващи или психотропни вещества, като по-конкретно им предоставя информация относно използваните начини на плащане и всички други съществени подробности, подкрепящи нейното убеждение; d) изисква пратките, предназначени за внос и износ, да бъдат правилно маркирани и да бъдат придружени от необходимите документи. В търговските документи, като фактури, митнически декларации, митнически документи, транспортни и други товарни документи, трябва да бъдат вписани наименованията на веществата, които се внасят или изнасят, така, както те са обозначени в Списък I или II, внасяното или изнасяното количество, а също и името и адресът на износителя, вносителя и тези на получателя, ако той е известен; е) осигурява съхраняването на документите, посочени в буква "d", най-малко за период от две години и предоставянето им на компетентните органи за проверка. 10. а) В допълнение към разпоредбите на т. 9 и при молба, адресирана от заинтересованата страна до генералния секретар, всяка страна, от чиято територия трябва да бъде изнесено вещество, включено в Списък I, следи нейните компетентни органи преди изнасянето му да предоставят на компетентните органи на страната вносител следната информация: /i/ името и адреса на износителя и на вносителя и тези на получателя, ако той е известен; /ii/ наименованието на веществото, така, както то е включено в Списък I; /iii/ количеството изнасяно вещество; /iv/ предвидения пункт на влизане и предвидената дата на изпращане; /v/ всяка друга информация, за която има взаимна договореност между страните. b) Всяка страна може да въведе по-сурови или по-строги мерки за контрол от предвидените в тази точка, ако тя счете това за целесъобразно или необходимо. 11. Когато дадена страна предоставя информация на друга в съответствие с точки 9 и 10, тя може да изиска от страната, която я получава, да запази поверителния характер на всяка стопанска, промишлена, търговска или професионална тайна или търговска операция, които те биха могли да съдържат. 12. Всяка страна предоставя ежегодно на органа, в предвидена от него форма и по определения от него ред и използвайки предоставените й от органа формуляри, информация относно: а) количеството поставени под запор вещества, включени в Списък I и II, и произхода им, ако той е известен; b) всяко друго вещество, което не е включено в Списък I или II, но за което има данни, че се използва при фабрикацията на упойващи или психотропни вещества и което според страната представлява достатъчно сериозен проблем, заслужаващ вниманието на органа; с) начините за отклоняване и за незаконна фабрикация. 13. Органът ежегодно изготвя доклад до комисията относно приложението на този член, а комисията периодически прави преглед на Списък I и II с оглед тяхното осъвременяване и целесъобразност. 14. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на фармацевтичните препарати, нито на други препарати, които съдържат вещества, включени в Списък I или II, но имат такъв състав, че тези вещества не могат лесно да бъдат използвани или извличани с помощта на лесно достъпни средства. Член 13
Страните предприемат такива мерки, които те считат за необходими с цел да предотвратят търговията и отклоняването на материали и оборудване, предназначени за незаконно производство или фабрикация на упойващи и психотропни вещества, и си сътрудничат в тази област. Член 14
от които се извличат упойващи вещества, и за ликвидиране незаконното търсене на упойващи и психотропни вещества 1. Мерките, предприемани от страните в съответствие с тази конвенция, трябва да бъдат не по-малко строги, отколкото мерките, прилагани по отношение на премахване незаконното култивиране на растения, съдържащи упойващи и психотропни вещества, и ликвидиране на незаконното търсене на упойващи и психотропни вещества, в изпълнение на разпоредбите на Конвенцията от 1961 г., изменената Конвенция от 1961 г. и Конвенцията от 1971 г. 2. Всяка страна предприема съответните мерки с цел да предотврати на своя територия незаконното култивиране на растения, съдържащи упойващи или психотропни вещества, като опиев мак, кокаинов храст и конопено растение, и да унищожи незаконно култивираните на нейна територия такива растения. При прилагането на тези мерки трябва да се спазват основните човешки права и надлежно да се отчита традиционната законна употреба, когато тази употреба е исторически потвърдена, както и опазването на околната среда. 3. а) Страните могат да си сътрудничат с цел повишаване ефективността на усилията за премахване на незаконното култивиране. Това сътрудничество може да включва по-специално, в зависимост от случая, подпомагане на комплексното селскостопанско развитие, което да осигурява култивирането на икономически ефективни растения заместители. Преди прилагането на такива програми за селскостопанско развитие трябва да се вземат под внимание фактори като достъп до пазари, налични ресурси и съществуващи социално-икономически условия. Страните могат да се договорят за други подходящи мерки за сътрудничество. b) Страните също така улесняват обмена на научно-техническа информация и провеждането на изследователска дейност в областта на премахването на незаконното култивиране. с) Когато страните имат общи граници, те се стремят да си сътрудничат при осъществяването на програми за премахване на незаконното култивиране в съответните си погранични райони. 4. С цел намаляване страданието на хората и премахване на финансовите подбуди за незаконен трафик страните въвеждат подходящи мерки за ликвидиране или намаляване на незаконното търсене на упойващи и психотропни вещества. Тези мерки могат по-конкретно да се основават на препоръките на Организацията на обединените нации, специализираните организации на ООН, като Световната здравна организация, и на други международни компетентни организации, както и на Всеобхватния мултидисциплинарен план, приет от Международната конференция за борба със злоупотребата и незаконния трафик на наркотични вещества, състояла се през 1987 г., доколкото този план се отнася до усилията на правителствените и неправителствените организации и частната инициатива в областта на предотвратяването, лечението на наркоманията и възстановяване трудоспособността на наркоманите. Страните могат да сключват двустранни или многостранни спогодби или споразумения, целящи премахването или намаляването на незаконното търсене на упойващи и психотропни вещества. 5. Страните могат също така да вземат необходимите мерки за бързото унищожаване или законната употреба на упойващите, психотропните вещества и веществата, включени в Списък I и II, които са били задържани или конфискувани, и за допускане използването като доказателство на надлежно регистрирани необходими количества от тези вещества. Член 15
1. Страните предприемат съответните мерки за предотвратяване използването на транспортните средства от търговските превозвачи за извършване на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3. Тези мерки могат да включват сключване на специални споразумения с търговските превозвачи. 2. Всяка страна изисква от търговските превозвачи да вземат разумни предохранителни мерки с цел да предотвратят използването на техните транспортни средства за извършване на правонарушенията, установени в съответствие с т. 1 на чл. 3. Тези предохранителни мерки могат по-конкретно да включват: а) ако основното място на стопанска дейност на търговския превозвач се намира на територията на тази страна: /i/ обучаване на персонала да разкрива подозрителните пратки или лица; /ii/ поощряване добросъвестното отношение на персонала към своите задължения; b/ ако търговският превозвач извършва своята дейност на територията на тази страна: /i/ предоставяне на описите предварително, всеки път, когато това е възможно; /ii/ използване за контейнерите на пломби, които да не могат да бъдат подправяни, и да подлежат на индивидуален контрол; /iii/ уведомяване на компетентните органи във възможно най-кратки срокове за всяко подозрително обстоятелство, което би могло да бъде свързано с извършването на нарушенията, установени съгласно т. 1 на чл. 3. 3. Всяка страна следи на пунктовете за влизане и излизане и в другите зони за митнически контрол търговските превозвачи и компетентните органи да си сътрудничат с цел да не допуснат неразрешен достъп до транспортните средства и товарите и да прилагат съответните охранителни мерки. Член 16
1. Всяка страна изисква законните пратки от упойващи и психотропни вещества, предназначени за износ, да бъдат придружени от необходимите документи. Освен изискванията за документи, предвидени в чл. 31 на Конвенцията от 1961 г., чл. 31 на изменената Конвенция от 1961 г. и чл. 12 на Конвенцията от 1971 г., на които пратките трябва да отговарят, търговските документи, като фактури, описи, митнически документи, транспортни и други товарни документи трябва да посочват наименованията на упойващите и психотропните вещества, които се изнасят, така, както те са включени в съответните списъци на Конвенцията от 1961 г., изменената Конвенция от 1961 г. и Конвенцията от 1971 г., изнасяното количество, както и името и адреса на износителя, на вносителя и тези на получателя, ако той е известен. 2. Всяка страна изисква пратките от упойващи и психотропни вещества, предназначени за износ, да не бъдат маркирани неправилно. Член 17
2. Страна, която има сериозни основания да подозира, че кораб, който плава под неин флаг или без флаг, или няма никаква регистрация, се използва за незаконен трафик, може да поиска от другите страни да й окажат помощ за преустановяване на това използване. Замолените страни предоставят такава помощ в рамките на средствата, с които те разполагат. 3. Страна, която има сериозни основания да подозира, че кораб, осъществяващ свободно плаване в съответствие с международното право и плаващ под флага на или регистриран от друга страна, се използва за незаконен трафик, може да уведоми за това държавата на флага, да поиска от нея потвърждение на регистрацията и ако тя е потвърдена, да поиска от тази държава разрешение за предприемане на съответните мерки по отношение на този кораб. 4. В съответствие с разпоредбите на т. 3 или с действащите между тях договори, или в съответствие с всички други спогодби или споразумения, сключени по друг начин между тези страни, държавата на флага може по-конкретно да разреши на молещата държава: а) достъп на кораба; b) да претърси кораба; с) ако са открити доказателства за участие в незаконен трафик, да предприеме съответните мерки по отношение на кораба, лицата на борда и товара. 5. При предприемането на мерки в изпълнение на този член заинтересуваните страни трябва по надлежен начин да отчитат необходимостта да не се поставя под заплаха безопасността на човешкия живот по море и тази на кораба и неговия товар и да не се нарушават търговските и правните интереси на държавата на флага или на всяка друга заинтересувана държава. 6. Държавата на флага може, доколкото това е съвместимо със задълженията й по т. 1, да даде такова разрешение при условия, съвместно договорени между нея и молещата държава, по-конкретно по отношение на отговорността. 7. За целите на точки 3 и 4 на този член всяка страна отговаря без забавяне на всяко запитване, което й е отправено от друга страна, с цел да се определи дали кораб, който плава под неин флаг, има разрешение за това, и на молбите за получаване на разрешение, представени в изпълнение на т. 3. В момента, в който става страна по тази конвенция, всяка държава определя органа или органите, в зависимост от случая, упълномощени да получават такива молби и да отговарят на тях. В срок от един месец от това определяне генералният секретар съобщава на всички други страни органа, определен от всяка една от тях. 8. Страна, предприела някоя от предвидените в този член мерки, уведомява без забавяне заинтересуваната държава на флага за резултатите от тази мярка. 9. Страните трябва да предвидят сключване на двустранни или регионални спогодби или споразумения с цел осъществяване разпоредбите на този член или повишаване на тяхната ефикасност. 10. Мерките, предприети в изпълнение на т. 4, се осъществяват само от военни кораби или военни въздухоплавателни средства, или от други кораби или въздухоплавателни средства, надлежно упълномощени за това, които носят външно обозначение и могат да бъдат разпознати като използвани на държавна служба. 11. Всяка мярка, предприета в съответствие с този член, трябва по надлежен начин да отчита в съответствие с международното морско право необходимостта да не се пренебрегват, нито нарушават правата и задълженията, както и осъществяването на юрисдикцията на крайбрежните държави. Член 18
2. Страните полагат усилия: а) да следят движението на стоките и лицата в зоните за свободна търговия и в свободните пристанища и за тази цел упълномощават компетентните органи да осъществяват проверка на товарите и корабите, които влизат и излизат, включително туристическите и риболовните кораби, а така също и въздухоплавателните и пътните превозни средства и ако се налага, да претърсват членовете на екипажа и пътниците, както и техния багаж; b) да въвеждат и поддържат система, която позволява разкриването на пратки, за които се подозира, че съдържат упойващи, психотропни вещества или вещества, включени в Списък I и II, които влизат в зоните за свободна търговия и в свободните пристанища или излизат оттам; с) да въвеждат и поддържат системи за наблюдение в пристанищните води и докове, както и на летищата и граничните пунктове в зоните за свободна търговия и в свободните пристанища. Член 19
1. В изпълнение на своите задължения, произтичащи от конвенциите на Всемирния пощенски съюз, и в съответствие с основните принципи на своите национални правни системи, страните предприемат мерки за преустановяване използването на пощенските услуги за целите на незаконния трафик и си сътрудничат в тази област. 2. Мерките, посочени в т.1, включват по-конкретно: а) координирани действия за предотвратяване и преследване използването на пощенските услуги за целите на незаконния трафик; b) въвеждане и прилагане от упълномощените за това правоохранителни служби на технически средства за разследване и контрол, които позволяват откриването в пощенските пратки на незаконно изпращани упойващи, психотропни вещества и вещества, включени в Списък I и II; с) законодателни мерки, разрешаващи използването на подходящи средства за събиране на доказателства, необходими за съдебното производство. Член 20
1. Страните представят на комисията чрез генералния секретар информация за прилагането на тази конвенция на тяхна територия и по-специално: а) текстове на закони и правилници, приети с оглед прилагането на тази конвенция; b) подробна информация за попадащи под тяхна юрисдикция дела във връзка с незаконен трафик, които те считат за важни, тъй като разкриват нови тенденции, като посочват количествата, за които те се отнасят, източниците, от които произлизат веществата, или средствата, използвани от лицата, които извършват незаконния трафик. 2. Страните представят тази информация по начина и в сроковете, определени от комисията. Член 21
а) въз основа на информацията, представена от страните в съответствие с чл. 20, комисията следи за прилагането на тази конвенция; b) комисията може да прави предложения и общи препоръки на базата на проучването на информацията, получена от страните; с) комисията може да предостави на вниманието на органа всички въпроси, които могат да имат отношение към неговите функции; d) комисията взема мерките, които тя счита за уместни по отношение на всеки въпрос, който органът й изпраща в съответствие с т. 1b на чл. 22; е) комисията може, в съответствие с процедурата, посочена в чл. 12, да изменя Списък I и II; f) комисията може да предостави на вниманието на държавите, които не са страни по конвенцията, решенията и препоръките, приети от нея в съответствие с тази конвенция, с цел те да предвидят вземането на съответни мерки. Член 22
1. Без да се нарушават функциите, предоставени на комисията в съответствие с чл. 21, и без да се нарушават функциите, предоставени на органа и на комисията в съответствие с Конвенцията от 1961 г., изменената Конвенция от 1961 г. и Конвенцията от 1971 г.: а) ако след проучване на информацията, с която разполага органът, генералният секретар или комисията, или на информацията, съобщена от органи на Организацията на обединените нации, органът има основания да счита, че целите на тази конвенция в областите от негова компетенция не са осъществени, той може да покани една или повече страни да предоставят цялата необходима информация; b) по отношение на членове 12, 13 и 16: /i/ органът, след като е предприел действия в съответствие с буква "а", може, ако счита за необходимо, да поиска от заинтересуваната страна да предприеме корективни мерки, които с оглед на обстоятелствата биха били необходими за изпълнение разпоредбите на членове 12, 13 и 16; /ii/ органът, преди да е предприел действия в съответствие с параграф /iii/ по-долу, трябва да счита за поверителни съобщенията, които той си е разменял със заинтересуваната страна съгласно предходните букви; /iii/ ако органът установи, че заинтересуваната страна не е предприела корективните мерки, които са поискани от нея в съответствие с тази буква, той може да предостави въпроса на вниманието на страните, на съвета и на комисията. Всеки доклад, публикуван в съответствие с тази буква, трябва да съдържа също така мнението на заинтересуваната страна, ако тя пожелае това. 2. Всяка страна е поканена да бъде представена на заседанията на органа, на които в съответствие с този член се разглежда въпрос, който пряко я засяга. 3. В случаите, когато решение на органа, прието в съответствие с този член, не е единодушно, трябва да бъде изложено мнението на малцинството. 4. Решенията на органа в съответствие с този член трябва да бъдат взети с мнозинство от две трети от общия брой на членовете на органа. 5. При изпълнение на функциите си, предоставени му по силата на буква "а" на т. 1 на този член, органът запазва поверителния характер на цялата информация, която той може да има. 6. Отговорността, която органът поема по силата на този член, не се разпростира върху изпълнението на спогодби или споразумения, сключени между страни в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. 7. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на спорове между страни, за които се отнасят разпоредбите на чл. 32. Член 23
2. Докладите на органа се изпращат до страните и впоследствие се публикуват от генералния секретар. Страните трябва да разрешат тяхното разпространение без ограничения. Член 24
изискваните от тази конвенция Страните могат да приемат по-сурови или по-строги от предвидените в тази конвенция мерки, ако те считат, че това е желателно или необходимо с цел предотвратяване или премахване на незаконния трафик. Член 25
от по-рано сключени договори
Член 26
Тази конвенция е открита за подписване от 20 декември 1988 г. до 28 февруари 1989 г. в Службата на ООН във Виена, а след това - до 20 декември 1989 г. в Главната квартира на ООН в Ню Йорк: а) от всички държави; b) от Намибия, представена от Съвета на ООН за Намибия; с) от регионалните организации за икономическа интеграция, чиято компетенция включва провеждането на преговори, сключването и прилагането на международни спогодби, отнасящи се до въпросите, които са предмет на тази конвенция, като разпоредбите в тази конвенция, отнасящи се за страни, държави или национални служби, са приложими по отношение на тези организации в рамките на тяхната компетенция. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|