Конвенция за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване

1. Държавите-страни си оказват сътрудничество във възможно най-висока степен за предотвратяване и преследване на незаконните действия, попадащи в обхвата на конвенцията, в съответствие с международното право и предприемат ответни действия по молби по реда на този член във възможно най-кратък срок.

2. Всяка молба по реда на този член следва, ако е възможно, да съдържа наименованието на заподозрения кораб, идентификационния номер от ММО, пристанището по регистрация, началното и крайното пристанище, както и всякаква друга информация. Ако молбата се подава устно, молещата страна я потвърждава в писмен вид възможно най-скоро. Замолената страна незабавно потвърждава получаването на всяка писмена или устна молба.

3. Държавите-страни отчитат опасностите и трудностите, свързани с качването на борда на кораб по море и претърсването на неговия товар, и разглеждат възможността за по-безопасното вземане на други подходящи мерки, договорени между заинтересуваните държави, по време на следващия престой на пристанище или на друго място.

4. Държава-страна, която има сериозни основания да подозира, че е извършено или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, в което е въвлечен кораб, плаващ под нейно знаме, може да се обърне с молба за помощ към други държави-страни за предотвратяване или преследване на това престъпление. Замолените държави-страни полагат всички усилия за оказване на този вид помощ в рамките на средствата, с които разполагат.

5. Когато правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица на държава-страна ("молещата страна") забележат кораб, плаващ под знамето или носещ опознавателни знаци на първата страна ("първата страна"), насочен към териториалното море на някоя държава, а молещата държава има сериозни основания да подозира, че корабът или лице на борда е, е било или предстои да бъде въвлечено в извършването на престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater и молещата страна желае да се качи на борда:

(а) В съответствие с алинеи 1 и 2 тя ще поиска от първата държава да потвърди националността, и

(b) Ако националността бъде потвърдена, молещата страна ще поиска от първата страна (наричана по-долу "държавата на знамето") разрешение да се качи на борда и да вземе подходящи мерки спрямо този кораб, които е възможно да включват неговото спиране, качване на борда му и претърсване на кораба, неговия товар и лицата на борда, както и разпит на лицата на борда с цел да се определи дали е извършено, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater; и

(с) Държава на знамето или:

(i) разрешава на молещата страна да се качи на борда и да вземе подходящи мерки, посочени в буква "b" от тази алинея при спазване на условията, които тя може да наложи съгласно алинея 7; или

(ii) да извърши качване на борда и претърсване със свои правоохранителни или други длъжностни лица; или

(iii) да извърши качване на борда и претърсване съвместно с молещата страна при спазване на условията, които тя може да наложи съгласно алинея 7; или

(iv) да откаже разрешение за качване на борда и претърсване.

Молещата страна не се качва на борда на кораба и не взема мерките, посочени в буква "b" от тази алинея, без изричното разрешение на държавата на знамето.

(d) При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване държава-страна може да уведоми Генералния секретар, че по отношение на кораби, плаващи под нейно знаме или носещи нейните опознавателни знаци, на молещата страна се дава разрешение да се качи на борда и да претърси кораба, неговия товар и лицата на борда, както и да разпита същите с цел да издири и прегледа документацията за неговата националност и да определи дали е, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, при положение че от първата страна няма отговор след изтичането на четири часа от потвърждаване получаването на молба за потвърждаване на националност.

(e) При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване държава-страна може да уведоми Генералния секретар, че по отношение на кораби, плаващи под нейно знаме или носещи нейните опознавателни знаци, на молещата страна се дава разрешение да се качи на борда и да претърси кораба, неговия товар и лицата на борда, както и да разпита същите с цел да издири и прегледа документацията за неговата националност и да определи дали е, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater.

Уведомленията, изпратени по реда на тази алинея, могат да бъдат оттеглени по всяко време.

6. Когато се открият доказателства за опи­саното в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater поведение в резултат от качването на борда, осъществено по реда на този член, държавата на знамето може да разреши на молещата страна да задържи кораба, товара и лицата на борда до получаването на указания от държавата на знамето относно по-нататъшните действия. Молещата страна уведомява незабавно държавата на знамето за резултатите от качването на борда, претърсването и задържането по този член. Молещата страна също уведомява незабавно държавата на знамето за откриването на доказателства за противоправно поведение, което не е предмет на уредба от тази конвенция.

7. В съответствие с останалите разпоредби на конвенцията държавата на знамето може да определи условия за издаването на разрешение по алинеи 5 или 6, включително за получаването на допълнителна информация от молещата страна, както и във връзка с отговорността за и обхвата на мерките, които ще бъдат взети. Не могат да се вземат никакви допълнителни мерки без изрично разрешение от държавата на знамето, освен необходимите за отстраняването на непосредствена опасност за живота на лицата или пък такива, които произтичат от съответните двустранни или многостранни договори.

8. По отношение на всяко качване на борда по реда на този член държавата на знамето има право да упражнява юрисдикцията си над задържан кораб, товар или други вещи и лица на борда, включително изземване, отнемане, задържане и наказателно преследване; държавата на знамето обаче може при спазване на своите конституционни и законови разпоредби да даде съгласие за упражняването на юрисдикция от друга държава, която разполага с такава по силата на член 6.

9. При осъществяване на разрешените съг­ласно този член действия употребата на сила се избягва, освен когато е необходима за осигуряване безопасността на своите длъжностни лица и лицата на борда или когато са налице препятствия за длъжностните лица да извършат разрешените действия. Употребата на сила по реда на този член не надвишава минимално необходимата и разумна сила с оглед на обстоятелствата.

10. Гаранции:

(а) Когато държава-страна предприеме мерки срещу кораб в съответствие с този член, тя:

(i) отчита необходимостта да не излага на опасност живота на море;

(ii) гарантира,че всички хора на борда са третиране по начин, който зачита основното им човешко достойнство и е в съответствие с приложимите разпоредби на международното право, включително международното право на правата на човека;

(iii) гарантира, че качване на борда и претърсване по реда на този член се осъществяват в съответствие с приложимото международно право;

(iv) надлежно отчита безопасността и сигурността на кораба и неговия товар;

(v) надлежно отчита необходимостта да не уврежда търговските или законовите интереси на държавата на знамето;

(vi) гарантира в рамките на средствата, с които разполага, че всяка мярка, взета по отношение на кораба или неговия товар, е съоб­разена с изискванията за опазване на околната среда, с оглед на обстоятелствата;

(vii) осигурява защитата по член 10, алинея 2 на лицата на борда, срещу които е възможно образуването на производство във връзка с някое от престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, независимо от местонахождението им;

(viii) осигурява уведомяването на капитана на кораба относно намерението й да се качи на борда, както и се уверява, че му се или му е била предоставена възможност да се свърже със собственика на кораба и държавата на знамето при първа възможност; и

(ix) полага разумни усилия да избегне ненужното задържане или забавяне на кораба.

(b) При положение че разрешението за качване на борда от страна на държавата на знамето само по себе си не представлява основание тя да носи отговорност, държавите-страни отговарят за всякакви увреждания, повреди или загуба, които се дължат на техни действия и произтичат от мерките, взети по реда на този член, когато:

(i) причините за налагането на такива мерки се докажат за неоснователни при условие, че корабът не е извършил действие, което да оправдава налагането им; или

(ii) посочените мерки са незаконни или надхвърлят разумно изискуемите в рамките на наличната информация за изпълнение на разпоредбите на този член.

Държавите-страни осигуряват ефективни правни средства за защита по отношение на такива увреждания, повреди или загуба.

(с) Когато в съответствие с конвенцията държава-страна предприеме мерки срещу кораб, тя надлежно отчита необходимостта да се въздържа от намеса, която касае или е насочена спрямо:

(i) правата, задълженията и упражняването на юрисдикция от страна на крайбрежните държави в съответствие с международното морско право; или

(ii) правомощието на държавата на знамето да упражни юрисдикцията си и да контролира административните, техническите и социалните въпроси по отношение на кораба.

(d) Всяка мярка, взета по реда на този член, се изпълнява от правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица, намиращи се на военни кораби или самолети или на други кораби или самолети, ясно обозначени и разпознаваеми като такива в служба на правителството, които са надлежно оправомощени за целта, като независимо от членове 2 и 2bis се прилагат разпоредбите по този член.

(е) По смисъла на този член "правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица" означава униформени или по друг начин ясно разпознаваеми членове на правоохранителни или други държавни органи, надлежно оправомощени от своята държава. За конкретната правоохранителна цел съгласно конвенцията правоохранителните или другите оправомощени длъжностни лица представят за преглед от капитана на кораба подходящи издадени от държавата идентификационни документи при качване на борда.

11. Този член не се прилага и не ограничава качването на борда на кораб, намиращ се в териториалното море на някоя държава, осъществено от държава-страна в съответствие с международното право, включително качването на борда на основание право на посещение, оказване на помощ на лица, кораби и имущество, които са в беда или опасност, или даването на разрешение от държавата на знамето да се предприемат правоохранителни или други действия.

12. Държавите-страни се насърчават да разработят стандартни оперативни процедури за съвместни операции по реда на този член и да се допитват, когато е уместно, до други държави-страни с оглед уеднаквяването на тези стандартни оперативни процедури за провеждане на операции.

13. Държавите-страни могат да сключват договори или споразумения помежду си за облекчаване на правоохранителните операции, осъществявани в съответствие с този член.

14. Всяка държава-страна взема подходящи мерки да гарантира, че нейните правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица и правоохранителните или другите оправомощени длъжностни лица на други държави-страни, действащи от нейно име, са упълномощени да действат по реда на този член.

15. При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване всяка държава-страна посочва органа или, при необходимост, органите, които получават и предоставят отговори по молби за подпомагане, потвърждаване на националност и разрешение за вземане на подходящи мерки. Посочването, включително информация за връзка, се съобщава на Генералния секретар в срок един месец от момента, когато държавата стане страна, който уведомява всички останали държави-страни в срок един месец от посочването. Всяка държава-страна отговаря за навременното изпращане на уведомление посредством Генералния секретар относно настъпилите в посочването или информацията за връзка промени.

Нито една разпоредба на конвенцията не засяга по никакъв начин правилата на международното право относно компетенциите на държавите да упражняват юрисдикция по отношение на разследване или изпълнение на принудителни мерки на борда на кораби, които не плават под тяхно знаме.

1. Държавата страна, на чиято територия е открит извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, е длъжна в случаите на прилагане на чл. 6, ако не го екстрадира, да представи случая незабавно и без изключение, независимо дали нарушението е извършено или не на нейната територия, на своите компетентни органи за наказателно преследване по предвидения от нейното законодателство ред. Тези власти вземат решение при същите условия, както и за всяко друго престъпление от тежък характер съгласно законите на тази държава.

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) На всяко лице, задържано под стража или спрямо което са взети други мерки или се провежда производство в съответствие с тази конвенция, следва да бъде осигурено справедливо отношение, включително възможност да се ползва от всички права и гаранции в съответствие с правото на държавата, на чиято територия то се намира, и от приложимите разпоредби на международното право, включително на международното право на правата на човека.

Член 11

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Престъпленията по членове 3, 3bis, 3ter и 3quater се считат за включени като престъпления, даващи основания за екстрадиция във всеки съществуващ договор за екстрадиция между всеки две от държавите-страни. Държавите-страни се задължават да включват тези престъпления като престъпления, даващи основания за екстрадиция във всеки бъдещ договор за екстрадиция, който предстои да бъде сключен между тях.

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Ако държава-страна, поставяща екстрадицията в зависимост от съществуването на договор за екстрадиция, получи искане за екстрадиция от друга държава-страна, с която тя не е свързана чрез такъв договор, замолената държава-страна може по своя преценка да смята конвенцията като правно основание за екстрадиция за посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления. Екстрадицията е зависима от другите условия, предвидени в законодателството на помолената държава-страна.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Държавите-страни, които не поставят екстрадицията в зависимост от съществуването на договор, признават посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления като престъпления, даващи основания за екстрадиция при условия, предвидени от правото на замолената държава.

4. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) С цел осъществяване на екстрадиция между държавите-страни посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления при необходимост могат да се смятат извършени както на мястото на извършването, така и на мястото, което е под юрисдикцията на държавата-страна, искаща екстрадицията.

5. Държава страна, получила повече от едно искане за екстрадиция от държави, установили юрисдикция съгласно разпоредбите на чл. 7, и която реши да не предприема преследване, се съобразява при избора на държава, към която трябва да екстрадира извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, с интересите и отговорностите на държавата страна, под чието знаме плава корабът в момента на извършване на престъплението.

6. При разглеждане на искане за екстрадиция на предполагаем престъпник, представено по силата на конвенцията, замолената държава взема предвид дали са засегнати правата на лицето, предвидени в ал. 3 на чл. 7, в молещата държава.

7. По отношение на определените в конвенцията престъпления разпоредбите на всички договори и споразумения за екстрадиция, действащи между държавите страни, се изменят доколкото са несъвместими с конвенцията.

За целите на екстрадицията или правната помощ никое от престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, не се разглежда като политическо или свързано с такова престъпление или пък като престъпление по политически мотиви. В съответствие с това не може да се направи отказ на молба за екстрадиция или правна помощ по отношение на такова престъпление единствено на основание, че тя се отнася за политическо или свързано с такова престъпление или за престъпление по политически мотиви.

Никоя от разпоредбите на конвенцията не може да се тълкува като налагаща задължение за екстрадиране или оказване на правна помощ, ако замолената държава-страна има сериозни основания да счита, че молбата за екстрадиция за престъпления, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, или за правна помощ по отношение на такива престъпления е подадена с цел преследване или наказване на лице на основание неговата расова принадлежност, религия, националност, етнически произход, политически убеждения или пол или пък, че удовлетворяваното на молбата ще увреди положението на това лице във връзка с някоя от посочените причини.

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Държавите-страни във възможно най-висока степен си оказват помощ по наказателни производства, образувани във връзка с престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater, включително при събирането на доказателства на тяхно разположение, необходими за съответното производство.

2. Държавите страни изпълняват задълженията си по силата на ал. 1 в съответствие с всеки договор за правна помощ, който може да съществува между тях. При отсъствие на такъв договор държавите страни си сътрудничат съгласно националното си законодателство.

Член 12bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Лице, което е задържано или изтърпява наказание на територията на държава-страна, за чието присъствие в друга държава-страна е подадена молба с цел разпознаване, разпит като свидетел или за подпомагане събирането на доказателства по друг начин при разследването или наказателното преследване на престъпления, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, може да бъде предадено, ако се спазят следните условия:

(а) Лицето е свободно да даде информирано съгласие; и

(b) Компетентните органи на двете държави постигнат съгласие при спазване на условията, които те счетат за уместни.

2. По смисъла на този член:

(а) Държавата, на която лицето се предава, има правомощието и задължението да задържи предаденото лице, освен ако държавата, от която лицето е предадено, е поискала или разрешила друго.

(b) Държавата, на която лицето се предава, незабавно изпълнява задължението си да върне лицето на разпореждане на държавата, от която то е предадено, съгласно предварително уговореното или съгласно съответната друга договореност, постигната между компетентните органи на двете държави.

(с) Държавата, на която се предава лицето, няма да изисква от държавата, от която лицето се предава, да образува производство по екстрадиция за връщането му.

(d) Времето, през което лицето е лишено от свобода в държавата, в която е предадено, се приспада от срока на присъдата, която предаденото лице изтърпява в държавата, от която е предадено.

3. Освен ако държавата-страна, от която лицето се очаква да бъде предадено в съответствие с този член, даде съгласието си, лицето независимо от неговата националност няма да бъде преследвано, задържано или да му се налагат други ограничения на личната свобода на територията на държавата, в която се предава, по отношение на действия или присъди, които предхождат отпътуването му от територията на държавата, от която то се предава.

1. Държавите-страни си сътрудничат за предотвратяване на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления, като:

(а) вземат всички възможни мерки за предотвратяване на подготовката за извършване на престъпления на техните територии или извън тези територии;

(b) обменят информация в съответствие с националните си законодателства и съгласуват считаните за подходящи административни и други мерки за предотвратяване извършването на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления.

2. При забавяне или прекъсване на пътуването на кораб поради извършване на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления всяка държава-страна, на чиято територия се намират корабът, пътниците или екипажът, трябва да направи всичко възможно, за да избегне неправомерното задържане или забавяне на кораба, пътниците, екипажа или товара му.

Член 14 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Всяка държава-страна, имаща основание да смята, че ще бъде извършено престъпление, посочено в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, предоставя във възможно най-кратък срок съгласно националното си законодателство всички притежавани и имащи отношения към случая сведения на държавите, които според нея би трябвало да са установили юрисдикция съгласно член 6.

1. Всяка държава страна съобщава на Генералния секретар във възможно най-кратък срок съгласно своето национално законодателство всички отнасящи се до случая сведения, с които разполага във връзка със:

а) обстоятелствата, при които е извършено престъплението;

b) предприетите действия съгласно чл. 13, ал. 2;

c) мерките, взети по отношение на извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, и по-специално за резултатите от всяка процедура за екстрадиция или друга съдебна процедура.

2. Държавата страна, където е започнато наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъплението, в съответствие с националното си законодателство съобщава на Генералния секретар за окончателния резултат.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Сведенията, предадени съгласно алинеи 1 и 2, се изпращат от Генералния секретар до всички държави-страни, до членовете на организацията, до другите заинтересовани държави и до специализираните международни междуправителствени организации.

Член 16

1. Всеки спор между две или повече държави страни относно тълкуването или прилагането на конвенцията, който не може да бъде разрешен чрез преговори в разумен срок, се представя на арбитраж по искане на едната от тях. Ако в срок шест месеца след датата на искане за арбитраж страните не се споразумеят по организацията на арбитража, всяка от тях може да отнесе спора в Международния съд, като представи искане съгласно Статута на Международния съд.

2. Всяка държава може в момента на подписване или ратифициране, приемане или утвърждаване на конвенцията или при присъединяване да заяви, че не се смята обвързана с всички разпоредби на ал. 1 или с някоя от тях. Останалите държави страни не са обвързани с посочените разпоредби по отношение на държава страна, направила такава резерва.

3. Всяка държава, направила резерва съгласно разпоредбите на ал. 2, може да я оттегли във всеки момент чрез нотификация, изпратена до Генералния секретар.

Заключителни разпоредби на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Заключителните разпоредби на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г., са членове от 17 до 24 на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване. Под държавите-страни по тази конвенция би следвало да се разбира държавите - страни по протокола.