УКРЕПВАНЕ НА СТЪЛБОВЕТЕ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВАТ ДЕЙСТВИЯТА НА ЕС

2.1 Подобряване на обмена на информация

Понастоящем Шенгенската информационна система (ШИС) е най-широко използваният инструмент за обмен на информация. Компетентните национални органи могат да я използват за справки по сигнали за издирвани или изчезнали лица и вещи, както в рамките на Съюза, така и по външните граници. ШИС беше модернизирана в началото на 2015 г., за да се подобри обменът на информация относно лицата, заподозрени в извършване на терористична дейност, и да се подпомогнат усилията на държавите членки за обявяване за невалидни на документите за пътуване на лица, за които има подозрения, че искат да се присъединят към терористични групи извън ЕС. Комисията ще проучи възможности за подпомагане на държавите членки да прилагат забрани за пътуване, наложени на национално равнище. Комисията ще направи оценка на ШИС в периода 2015—2016 г., за да прецени дали новите оперативни нужди налагат законодателни промени, като например въвеждане на допълнителни категории за задействане на сигнали.

За да се засили допълнително сигурността по външните граници, следва по-пълноценно да се използват ШИС и базата данни на Интерпол относно откраднати или изчезнали документи за пътуване (Stolen and Lost Travel Documents — SLTD). Комисията ще помага на държавите членки да използват автоматизирания граничен контрол с проверки в ШИС и SLTD и ще продължи да следи дали държавите членки изпълняват задължението си за предоставяне на данни в SLTD¹². Понастоящем Комисията актуализира и ръководството за гранична охрана с цел по-добро насочване на граничните проверки и насърчаване на пълноценното използване на ШИС и SLTD.

Когато осъществяват контрол по своята част от външните граници, държавите членки носят отговорност за целия Съюз. Ето защо работата на националните гранични власти при извършването на проверки на лица следва да се подпомага от общи показатели за риска. Въз основа на приноса на държавите членки Комисията ще финализира през първата половина на 2015 г. първи набор от общи показатели за риска по отношение на чуждестранните бойци терористи. Европол и Frontex ще имат ключова роля за поддържането в бъдеще на тези показатели за риска. Комисията ще продължи да следи ефективността на Кодекса на шенгенските граници и ще разглежда всяка появила се нужда от подобрения.

Наличието на общи високи стандарти за управление на границите, които в пълна степен зачитат принципите на правовата държава и основните права, е от основно значение за предотвратяването на трансграничната престъпност и тероризма. Управлението на границите ще бъде допълнително разгледано в Европейската програма за миграция. Преразгледаното предложение относно интелигентните граници, което Комисията възнамерява да представи до началото на 2016 г., ще спомогне за увеличаване на ефикасността и ефективността.

Допълващите мерки за подобряване на сигурността във връзка с движението на стоки също спомагат за борба с незаконните дейности по границите, като трафика на оръжие, контрабандата на незаконни наркотици и цигари или незаконното пренасяне на парични средства. Митническата система за предварителна информация за товарите дава на митническите органи предварителна информация за оценката на риска относно сигурността на товарите, пристигащи във или напускащи ЕС. Тази система следва да се използва пълноценно, като се осигурява ефективен обмен на информация между митническите органи и с други правоприлагащи органи. Информационната система за борба с измамите (AFIS) осигурява изключително важна платформа за обмен на митническа информация за борба с измамите, която подпомага правоприлагането в митническата област с цел борба с трансграничната престъпност¹³.

Рамката от Прюм¹⁴ е друг пример за инструмент за обмен на информация на равнище ЕС, който все още не се използва в пълна степен. Рамката може да предложи автоматизирано сравняване на ДНК профили, дактилоскопични данни и данни за регистрацията на превозни средства, които са от ключово значение за разкриването на престъпления и за изготвянето на солидно обвинение. Потенциалът на системата не се използва в пълна степен, тъй като на този етап само ограничен брой държави членки са изпълнили правните си задължения и са интегрирали мрежата със собствените си системи. Това пречи на цялостната ефективност на рамката от Прюм, що се отнася до залавянето и наказателно преследване на престъпници. Държавите членки получиха значителна финансова и техническа подкрепа за прилагането. Комисията ще отреди приоритет на тази област и ще използва правомощията си, за да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС.

Разбира се, транспонирането на инструментите на ЕС на национално равнище не е достатъчно. Инструментите от рамката на ЕС за сигурност ще влязат в действие в пълна степен едва когато националните правоприлагащи агенции подходят с доверие към съществуващите инструменти и с готовност обменят информация. Предложението за ново правно основание за Европол¹⁵, което понастоящем се разглежда от съзаконодателите, има за цел да подобри капацитета на Европол за извършване на анализ, да даде тласък за оперативни действия от страна на държавите членки и да подсили режима на агенцията за защита на данните. Европол следва да бъде първият избор на държавите членки като канал за обмен на информация в областта на правоприлагането в ЕС. Приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) позволява на държавите членки да обменят информация по бърз, сигурен и лесен за потребителите начин както помежду си, така и с Европол или с трети страни, които имат споразумения за сътрудничество с Европол. За активното използване на инструментите за обмен на информация е необходим също така подходящ интерфейс между инструментите на ЕС и националните системи за правоприлагане, като например единните звена за контакт. Държавите членки трябва да създадат подходящи структури на национално равнище, за да интегрират и координират работата на съответните органи.

Проследяването на движението на извършителите на престъпления е от ключово значение за противодействието на терористичните и престъпните мрежи. Понастоящем е необходимо съзаконодателите спешно да приключат работата си по създаването на система на ЕС за резервационни данни на пътниците (PNR) при въздушни превози, която да е напълно съвместима с Хартата на основните права, като същевременно осигурява солиден и ефективен инструмент на равнище ЕС. Анализът на PNR данните, които се предоставят в момента на извършването на резервация и при регистрацията за полет, спомагат да се идентифицират пътници, които представляват висок риск и които до момента не са известни на правоприлагащите органи. PNR данните доказаха значението си за идентифицирането на пътници, представляващи висок риск, в контекста на борбата с тероризма, трафика на наркотици, трафика на хора, сексуалната експлоатация на деца и други тежки престъпления. След като бъде приета, директивата за резервационните данни на пътниците ще осигури по-добро сътрудничество между националните системи и ще намали различията по отношение на сигурността между държавите членки. Наличието на общи показатели за риска, приложими към обработването на PNR данни, ще помогне да се попречи на престъпниците да предотвратят разкриването си чрез пътуване през друга държава членка. И тук Европол и Frontex могат да играят ключова роля за изготвянето и разпространението на такива показатели за риска въз основа на информация, подадена от държавите членки.

ЕС е сключил споразумения относно резервационните данни на пътниците със Съединените щати, Канада и Австралия. Това сътрудничество има реална добавена стойност за идентифицирането и залавянето на чуждестранни бойци терористи, трафиканти на наркотици, или пътуващи извършители на сексуални престъпления. Бъдещият подход на Комисията към обмена на PNR данни с държави извън ЕС ще отчете нуждата от прилагане на последователни стандарти и от конкретни мерки за защита на основните права. След като Съдът на Европейския съюз представи становището си относно проекта на споразумение относно резервационните данни на пътниците с Канада и въз основа на заключенията на Съда, Комисията ще финализира работата си за установяване на юридически издържани и устойчиви решения за обмена на PNR данни с други трети държави, включително като обмисли възможността за типово споразумение относно PNR данните, в което се определят изискванията, които третите държави трябва да изпълняват, за да получават PNR данни от ЕС.

Общите правила за защитата на данни ще позволят на правоприлагащите и съдебните органи да си сътрудничат по-ефективно, като наред с това ще изградят доверие и ще гарантират правна сигурност. От ключово значение е постигането на съгласие до края на 2015 г. относно реформата в областта на защитата на данните като цяло, и по-специално по предложението за директива за защита на данните при действията на полицията и органите на наказателното правосъдие. Освен това Европейският съюз води преговори с правителството на Съединените щати по международно рамково споразумение („Рамково споразумение за защита на данните“), за да гарантира високо ниво на защита на личните данни, предавани между ЕС и САЩ за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления, в това число тероризъм.

Данните за комуникациите също могат да допринесат по ефективен начин за предотвратяване и наказателно преследване на тероризма и организираната престъпност. След постановяването на решението на Съда на Европейския съюз относно Директивата за запазването на данни¹⁶ Комисията ще продължи да следи законодателните промени на национално равнище.

Борбата с престъпни организации, които действат в няколко държави — членки на ЕС, също изисква обмен на информация и сътрудничество между съдебните органи. 26 държави членки използват Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), която дава възможност за обмен на информация за предишни присъди на граждани на ЕС. Тя обаче не работи ефективно, що се отнася до осъдените в ЕС граждани на трети държави. Комисията ще ускори работата, която вече е в ход за подобряване на ECRIS по отношение на гражданите на трети държави, и е готова да работи за ефективното прилагане на системата.

Достъпът до съществуващи данни в реално време в държавите членки представлява област за бъдещи действия по отношение на обмена на информация. В отговор на искането, отправено от Съвета¹⁷, Комисията ще направи оценка на необходимостта и потенциалната добавена стойност на евентуална Европейска информационна система на полицейските регистри (EPRIS), за да се улесни трансграничният достъп до информация, съхранявана в националните полицейски регистри. Междувременно Комисията вече подкрепя стартирането на пилотен проект, планиран от група държави членки, за въвеждане на механизми за автоматизирано трансгранично търсене в националните регистри въз основа на наличието или липсата на попадение (hit/no hit)¹⁸.

И накрая, общата среда за обмен на информация за морската област (CISE) ще даде възможност за оперативна съвместимост по отношение на съответните данни, свързани със сигурността, в области като пиратството, тероризма, контрабандата на оръжие и наркотици, трафика на хора, замърсяването на околната среда, гражданската защита и природните бедствия, между компетентните органи в рамките на съществуващите им мандати.

2.2 Засилено оперативно сътрудничество

Договорът от Лисабон предвижда законови и практически договорености за осигуряване на ефективно оперативно сътрудничество между органите на различни държави.

Посредством цикъла на политиката на ЕС за борба с тежката и организираната престъпност държавите членки координират общите приоритети и оперативни действия. Постоянният комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI) има централна роля. Цикълът на политиката осигурява методика за основан на разузнавателна информация подход към вътрешната сигурност, въз основа на съвместни оценки на заплахата, координирани в рамките на Европол. Той насочва наличните ресурси в зависимост от непосредствените, средносрочните и дългосрочните заплахи и рискове за сигурността. Цикълът на политиката следва да се използва в по-голяма степен от държавите членки за стартирането на конкретни операции на правоприлагащите органи за борба с организираната престъпност, включително с трети държави. Реален пример за ползата от това е Операция Archimedes, координирана от Европол през септември 2014 г. с цел борба с редица тежки престъпления в държавите членки и трети държави¹⁹. Такива операции следва да бъдат оценявани редовно, за да се набелязват най-добрите практики за бъдещи действия.

Агенциите на ЕС играят решаваща роля за подпомагане на оперативното сътрудничество. Те допринасят за оценката на общите заплахи за сигурността, помагат да се определят общи приоритети за оперативни действия и улесняват трансграничното сътрудничество и наказателно преследване. Държавите членки следва да използват в пълна степен подкрепата на агенциите за борба с престъпността чрез съвместни действия. Следва да се насърчава също засилването на сътрудничеството между агенциите, в рамките на съответните им мандати. След като бъде приложено, преразгледаното споразумение за сътрудничество между Европол и Frontex ще позволи такива синергии, като даде възможност на двете агенции да обменят лични данни при прилагане на подходящи гаранции за защита на данните. Евроюст и Европол следва допълнително да засилят оперативното си сътрудничество.

Въз основа на приноса на агенциите на ЕС и в тясно сътрудничество с държавите членки Комисията придоби конкретен експертен опит в изготвянето на оценки на риска. Комисията разработи Насоки за оценка и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия²⁰, както и насоки относно оценката на способността на държавите членки за управление на риска, и извърши оценки на риска относно взривните вещества при въздушния превоз на товари от трети държави и относно проверките на пътници на летищата в държавите членки. Комисията възнамерява да приложи тази методология в други сфери, като например критичната инфраструктура, изпирането на пари и финансирането на тероризъм, и да оцени по-специално верижните последици на системните рискове.

Центровете за координация може да улеснят постигането на съгласувана европейска реакция при кризи и извънредни ситуации, като се избягва ненужно и скъпоструващо дублиране на усилията. Съгласно клаузата за солидарност²¹ държава членка може да поиска помощ от ЕС в случай на криза, в това число терористични нападения. Координационният център на ЕС за спешно реагиране действа като основната платформа за координация и подкрепа, работеща 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, при всички кризи в контекста на Механизма за гражданска защита на Съюза²², клаузата за солидарност и интегрираните договорености за реакция на ЕС на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR). Той разчита на принос от страна на Комисията, агенциите на ЕС и държавите членки. Предвид нарастващите и новите рискове от бедствия, държавите членки и Комисията трябва да работят заедно за цялостното прилагане и привеждане в действие на законодателството в областта на гражданската защита от 2013 г.²³, включително за предприемането на последващи действия по рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.²⁴ ЕС следва да продължи да подобрява подготвеността в областта на управлението на кризи, за да осигури по-ефективна и съгласувана реакция на ЕС при кризи, предизвикани от престъпни деяния, засягащи границите, обществената сигурност и системите с критично значение. Това включва провеждането на повече съвместни полеви учения.

На равнището на ЕС съществуват трансгранични инструменти в подкрепа на оперативното сътрудничество. Съвместните екипи за разследване осигуряват готова рамка за сътрудничество между държавите членки, като се сформират за фиксиран срок с цел разследване на конкретни случаи. Съвместните екипи за разследване са успешен инструмент, който следва да се използва по-редовно, като системно се търси подкрепа от агенциите. При наказателни дела с международно измерение държавите членки следва да се възползват от възможността за включване на държави в съвместните екипи за разследване. По подобен начин съвместните митнически операции позволяват на митническите органи да се борят с трансграничната престъпност в митническата област, като се прилага мултидисциплинарен подход. Комисията и държавите членки разработиха съвместно общи критерии за риск за извършваните от митническите органи оценки на риска за сигурността по отношение на международното движение на стоки. В съответствие със стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците ЕС следва да продължи да укрепва капацитета си за разкриване на незаконна търговия със стоки или пари в наличност.

Сътрудничеството, осъществявано в мрежите на националните специализирани звена, е друг ефективен начин за осигуряване на трансграничното оперативно сътрудничество. Трансграничното сътрудничество между националните звена за финансово разузнаване (ЗВР) и националните служби за възстановяване на активи помага в борбата с изпирането на пари и за това да се осигури достъп до незаконните облаги от престъпна дейност. По подобен начин митническите органи си сътрудничат при управлението на рисковете в международната верига на доставки, като същевременно улесняват законната търговия²⁵. По-добрата координация и засиленото сътрудничество по отношение на дейностите по брегова охрана, извършвани на национално равнище, увеличават морската сигурност. Експерти от различни части на веригата на правоприлагане в държавите членки също така си сътрудничат чрез различни мрежи за борба с престъпленията срещу околната среда. Комисията ще подкрепи този подход в други области.

Центровете за полицейско и митническо сътрудничество (ЦПМС) в граничните райони събират на едно място правоприлагащите органи на различни държави членки. ЕС подкрепя увеличаващия се брой ЦПМС със съфинансиране, както и посредством годишни конференции за обмен на опит и най-добри практики. Въпреки че по-голямата част от обмена на информация в ЦПМС не се отнася до тежката и организираната престъпност, е важно информацията относно тези случаи да се предава до съответното национално равнище и, когато е уместно, на Европол.

Що се отнася до регионалното сътрудничество, след оценка на съществуващите инструменти, включително преследването по гореща следа и трансграничното наблюдение, би могло да се обърне внимание на необходимостта и добавената стойност на мерките по член 89 от ДФЕС, отнасящи се до действията на компетентните органи на една държава членка на територията на друга държава членка.

Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси също разчита на наличието на ефективни трансгранични инструменти. Взаимното признаване на присъдите и съдебните решения е ключов елемент от рамката за сигурност. Инструменти като европейската заповед за арест доказаха своята ефективност, но други инструменти, като например обезпечаването и конфискацията на активи от престъпна дейност, все още не се използват системно във всички съответни случаи. Националните съдии следва да се възползват от Европейската съдебна мрежа за изпълнението на европейските заповеди за арест и на решенията за обезпечаване и конфискация. С изпълнението на европейската заповед за разследване ще бъде добавен още един инструмент от основно значение. Държавите членки следва по-често да използват Евроюст за координиране на трансграничните разследвания и наказателно преследване. Евроюст може да бъде от голяма помощ също и по отношение на сложни искания за правна взаимопомощ с държави извън ЕС, особено чрез мрежата на звената за контакт на Евроюст.

И накрая, създаването на Европейска прокуратура ще осигури ново измерение, що се отнася конкретно до въпроса за защитата на бюджета на ЕС от загуби вследствие на престъпна дейност.

Институциите, агенциите и съществуващите инструменти за сътрудничество на ЕС вече предоставят ефективен набор от инструменти за превръщане на политиката за сигурност на ЕС в оперативна реалност. Наличието на повече синергии между агенциите на ЕС, по-системното сътрудничество и пълноценното използване на инструменти като съвместните екипи за разследване могат значително да допринесат за предотвратяване, разкриване и реакция на заплахите за сигурността.

2.3 Действия за подкрепа: обучение, финансиране, научни изследвания и иновации

В допълнение към обмена на информация и оперативното сътрудничество, ЕС предоставя подкрепа за действия в областта на сигурността чрез обучение, финансиране и насърчаване на научните изследвания и иновациите, свързани със сигурността. Комисията се стреми да насочи тази подкрепа стратегически и по икономически ефективен начин.

Ефективността на инструментите за сътрудничество се основава на служители на правоприлагащите органи в държавите членки, които знаят как да ги използват. Обучението е от основно значение, за да могат органите по места при оперативна ситуация да използват инструментите. Европейският полицейски колеж CEPOL организира курсове, определя общи учебни програми за трансгранично сътрудничество и координира програми за обмен. Настоящото законодателно предложение относно СEPOL допълнително ще укрепи способността му за подготовка на полицейските служители да си сътрудничат ефективно и за развитието на обща култура в областта на правоприлагането²⁶. CEPOL следва да адаптира своите годишни програми за обучение към приоритетите, определени в настоящата програма. Националните полицейски школи следва също да използват финансирането от ЕС, за да направят трансграничното сътрудничество неразделна част от своето обучение и практически упражнения. Обучението на магистратите и на съдебните служители следва също да бъде по-добре съгласувано с приоритетите на ЕС, като се използват съществуващите структури и мрежи и подкрепата на Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN) и на Европейския портал за електронно правосъдие и електронното обучение. Комисията също така създаде Европейски център за обучение по сигурността, който дава възможност на държавите членки да подобряват капацитета си в областта на откриването и установяването на незаконни ядрени или радиоактивни материали с цел предотвратяване на заплахата.

С наскоро създадения фонд „Вътрешна сигурност“ се осигурява адаптивен и гъвкав инструмент за справяне с най-важните предизвикателства до 2020 г. Настоящата програма задава стратегическа насока за фонда, с акцент върху областите, в които финансовата подкрепа ще донесе най-голяма добавена стойност. Приоритетните цели на фонда следва да включват актуализирането на националните звена на Шенгенската информационна система, прилагането на рамката от Прюм и установяването на единни точки за контакт. Фондът също така следва да се използва, за да се засили трансграничното оперативно сътрудничество в рамките на цикъла на политиката на ЕС за борба с тежката и организираната престъпност, както и за да се разработват „стратегии за изход“ за радикализирани лица с помощта на обмена на най-добри практики в Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията. Други инструменти на ЕС за финансиране, като например програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“²⁷, европейските структурни и инвестиционни фондове, програмите на ЕС в областта на правосъдието, програма „Митници 2020“ и финансовите инструменти за външни действия може също да участват, в съответстващите им области, в подкрепа на приоритетите в Програмата за сигурност.

Средносрочният преглед на фонд „Вътрешна сигурност“ през 2018 г. ще предостави възможност да се направи преглед на това как финансирането е спомогнало за осъществяването на приоритетите на програмата и при необходимост приоритетите да бъдат преразгледани.

Научните изследвания и иновациите са от съществено значение за това ЕС да разполага с актуални данни за променящите се нужди в областта на сигурността. Изследванията могат да идентифицират нови заплахи за сигурността и тяхното въздействие върху европейските общества. Те също допринасят и за изграждането на обществено доверие в нови и основани на научни изследвания политики и инструменти. Новаторските решения ще помогнат за по-ефективното намаляване на рисковете за сигурността чрез използване на знанията, научните изследвания и технологиите. „Хоризонт 2020“ може да играе централна роля, за да се гарантира, че усилията на ЕС в областта на научните изследвания са насочени в правилна посока, включително като се отчитат нуждите на правоприлагащите органи чрез по-голямото участие на крайните потребители на всички етапи от процеса — от идейната фаза до пазарната реализация. Необходим е също по-голям акцент върху иновациите в областта на гражданската защита, в която създаването на център за знания в рамките на координационния център на ЕС за спешно реагиране и изграждането на общност от потребители ще спомогнат за изграждането на взаимодействие между научните изследвания и крайните потребители в държавите членки.

Комисията наскоро възложи на европейски организации по стандартизация да изготвят стандарт за „защита на личния живот още при проектирането“ с цел да се насърчи въвеждането на високи стандарти на сигурност и на зачитане на основните права на най-ранен етап на технологично проектиране. Съответствието с този стандарт ще гарантира, че продуктите и услугите за сигурност на ЕС зачитат правата на физическите лица, и по този начин ще се повиши доверието на потребителите.

Съществуването на конкурентоспособен отрасъл на сигурността в ЕС може да допринесе и за автономността на ЕС при посрещането на нуждите в областта на сигурността. ЕС насърчава разработването на новаторски решения в областта на сигурността, например чрез стандарти и общи сертификати²⁸. Комисията обмисля по-нататъшни действия, като например относно алармените системи и оборудването за проверка по летищата, с цел да се премахнат пречките пред единния пазар и да се подобри конкурентоспособността на отрасъла на сигурността в ЕС на експортните пазари.

Криминалистиката е от критично значение за правоприлагането и наказателното преследване. Правоприлагащите и съдебните органи трябва да бъдат уверени, че използват криминалистични данни с високо качество, включително когато данните идват от друга държава членка. Поради това е важно да се гарантира, че криминалистичните данни, обменяни чрез системите за обмен на информация, като например рамката от Прюм за пръстови отпечатъци и ДНК профили, могат да бъдат ефективно използвани в съда. Съществуването на европейско пространство на криминалистика, което да хармонизира процесите на доставчиците на криминалистични услуги в държавите членки, би насърчило сътрудничеството и би осигурило доверие. Комисията първо ще работи със съответните заинтересовани страни по извършването на преглед на настоящата ситуация, след което ще определи приоритетите и евентуалните мерки за постигане на тази цел. Това може да включва обмен на най-добри практики и определянето на общи минимални стандарти.

Сигурността следва да бъде ключов приоритет в широка гама от инструменти за финансиране, програми за научни изследвания и иновации, както и инициативи за обучение. Съществуващите приоритети трябва да бъдат коригирани, когато е необходимо.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 0.53 Mb.

Сподели с приятели: