Коста донев
Изтегляне 149.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Въведение
- МТС ИАПА/ИАМА пристанищен оператор.
- МОСВ Басейнова дирекция РИОСВ.
- Фигура 1 Принципна схема на организацията на екологичния мениджмънт на пристанищата.
- 5. Заключение
- Литература
| ЕКОЛОГИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ В ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА. ЗАКОНОВИ И ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ
КОСТА ДОНЕВ Институт по воден транспорт-ЕООД – Варна, 9000, пл. “Славейков” № 1, e-mail: portconsult@port-varna.bg РЕЗЮМЕ С доклада се изяснява организацията на екологичния мениджмънт на Пристанище Варна. Разглеждат се външните фактори, които влияят върху околната среда на пристанищата, разположени в Черно море. Изследва се общата нормативна рамка, на която се подчиняват българските пристанища и конкретно Пристанище Варна. Изяснен е неговият статут и специфични особености. Онагледени са принципните отношения между Министерството на транспорта и съобщенията, Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, Изпълнителна агенция “Морска администрация” и пристанищния оператор - Пристанище Варна. Посочени са връзките с Министерството на околната среда и водите. Разкрити са основните действия, извършени в Пристанище Варна, свързани с подобряване състоянието на околната среда в пристанището. Организацията на работата в пристанището за управление на твърдите битови отпадъци от корабите е основно задължение на пристанището по проблема за опазване на околната среда. Представени са основните резултати в това направление за 2003 г.. Ключови думи: Пристанище Варна, Черно море, Екологичен мениджмънт, Отпадъци, Пристанищна администрация, Пристанищен оператор, Пристанищни власти, МАРПОЛ. 1. ВъведениеГолемите дистрибутори пристанища в света (т.нар. hub ports) изграждат световна пристанищна мрежа. Между тях ежедневно се транспортират хора и милиони тонове товари с различни транспортни химически и физически характеристики. Голяма част от тези товари са така наречените опасни товари. По-нататък товарите се транспортират до крайните получатели с относително по-малки кораби или с различни сухопътни транспортни средства. В процеса на транспортирането на все по-големите количества товари по тези дълги и многовариантни транспортни релации, значително се увеличават възможностите за оказване на негативно въздействие на околната среда. От всичко това следва увеличаването на значението на организацията на екологичния мениджмънт на пристанищата. Къде е мястото на Пристанище Варна в този процес? Какво е правило и какво ще прави Пристанище Варна за опазване на околната среда? Каква е организацията на екологичния мениджмънт сега? Това са основните въпроси, които се разглеждат в настоящата статия.
Със съжаление се констатира [Донев и Станков, 2004], [Мий и Топинг, 2000] че през последните 3 десетилетия Черно море, най-голямото затворено море в света, претърпя най-тежкото влошаване на околната среда от всички океани в света. Почти една трета от цялата земна площ на континентална Европа се изтича в него. Това е територия, която включва големи части от 17 страни, 13 столици и около 160 милиона души. Големите реки – Дунав, Днепър, Днестър и Дон, се вливат в Черно море, докато неговата единствена връзка със световния океан е тесният пролив – Босфор, който е с дълбочина едва 70 м. и широчина 700 м. Дълбочината на самото Черно море на места надвишава 2 км. Черноморската екосистема е застрашена от замърсяване с нефт и други замърсители, попадащи в околната среда в резултат от работно и аварийно изхвърляне на отпадъци от корабите, както и от източници на сушата, главно храни и непречистени отпадни води. Освен това внасянето на чужди видове чрез изхвърляне на баластни води от корабите сериозно допринася за влошаването на екосистемата [CCMS, 2000]. Състоянието на околната среда е станало толкова лошо, че влияе на здравето, благосъстоянието и стандарта на живот на народите в региона. Управлението на Черно море е отговорност, разделена между 6 крайбрежни държави: България, Грузия, Румъния, Руска федерация, Турция и Украйна.
Концентрацията на корабоплаване, пристанищни дейности и икономическо развитие върху относително малка площ представлява сериозна опасност и риск за влошаване на природната среда. Предизвиканото от корабите и пристанищата законно и незаконно оперативно или аварийно замърсяване на водите, почвата и атмосферата може да се дължи на аварии, бункероване, обработка на товари, съхранение, поддръжка на пристанището, индустриализация и пристанищно развитие. Доказа се, че факторът индустриализация особено силно влияе на състоянието на околната среда в Пристанище Варна Запад. Източниците на морско замърсяване (95% от което се състои от неразлагаеми пластмаси) са свързани главно с отпадъците от корабоплаването и туризма. Плаващи отпадъци и потънали предмети са открити в големи количества във всички региони на Черно море [УТБОК, 2003]. Последиците за морския животински свят включват загиване на птици, костенурки и морски бозайници, поради погълнали синтетични предмети. С разрастване на туризма градското развитие и развитието на промишлеността в крайбрежните зони, проблемът със замърсяването може да стане още по-сериозен. Понастоящем нивото на нефтено замърсяване в Черно море не е високо в открито море, но е неприемливо високо на много места по крайбрежието и устията на реките. Нефтът попада в околната среда основно от корабите, но също и от източници, разположени на сушата. Опасността от голям нефтен разлив винаги е налице и се увеличава в резултат на увеличеното движение на танкери, изискващо изграждане на нови нефтени терминали. Това би имало катастрофално въздействие върху чувствителните морски и крайбрежни райони. Например, за момента пристанище Петрол, намиращо се в близост до Пристанище Варна Изток, има малък трафик, но при неговото засилване тези потенциални опасности са налице. Корабите, които не могат да разчитат на възможността да изхвърлят своите отпадъци в приемни съоръжения в пристанищата ги изхвърлят в морето. Един от начините за намаляване на замърсяването на Черно море е осигуряване на пристанищни приемни съоръжения за отпадъци, както и тяхното лесно използване [УТБОК, 2003]. От няколко години това широко се признава от международната общественост на морските държави. Осигуряването на адекватни приемни съоръжения за отпадъци в пристанищата е едно от изискванията на международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от корабите [МАРПОЛ, 73/78].
МАРПОЛ 73/78 е ратифицирана от всички черноморски страни. Черно море е обявено за “специален” район за защита, където страните са се договорили да прилагат по-строги екологични стандарти. Подтикнати от регионалните морски конвенции, черноморските страни изготвиха своя собствена “конвенция за опазване на Черно море от замърсяване” [КОЧМЗ, 1994], която беше подписана в Букурещ през м. април 1992 г. и ратифицирана от всичките шест законодателни събрания до началото на 1994 г. “Конвенцията от Букурещ” включва основна рамка на споразумението и три специфични протокола. Нейната реализация трябва да бъде ръководена от комисия с постоянен секретариат в Истанбул. Освен Конвенцията от Букурещ, Декларация за опазване на околната среда в Черно море (Декларацията от Одеса) беше подписана от шестимата министри на околната среда в Одеса през м. април 1993 г. Тя определя целите, приоритетите и графика за осъществяване на действия за опазване на околната среда. Документът се основава в по-голямата си част на дневен ред, приет на Конференция на ООН по околната среда и развитие през 1992 г. С цел бързото започване на действия за опазване на околната среда и разработване на дългосрочен План за действие, черноморските страни поискаха помощ от Global Environment Facility и през 1993 г. стартира 3 годишна Черноморска програма за околната среда. По-късно тя беше продължена като втори етап за още две години. За общо координиране на програмата беше създадено координационно звено в Истанбул в началото на 1994 г. Най-важните постижения на Черноморската програма за околната среда бяха трансграничните диагностични анализи и регионалният стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Конвенцията от Букурещ, Декларацията от Одеса, Конвенцията МАРПОЛ, [ISM Code], [МАРПОЛ, 73/78], [КОЧМЗ, 1994] която шестте страни са ратифицирали и специфичното национално законодателство и норми [ЗИДнаЗМПББППРБ, 2004], [ЗООС, 2002], [КТМ, 1970], [ЗОВнаВВОС, 1997]., формират общата нормативна рамка, която регламентира опазването на морската среда в черноморския регион от замърсяващото въздействие на отпадъците, генерирани от корабите. Черноморският стратегически план за действие определя редица дейности, които всички страни около Черно море трябва да въведат чрез национални планове за действие и мероприятия. Член 36 и 37 от Стратегическия план се отнасят специално за дейностите, които трябва да бъдат реализирани във връзка с приемане в пристанището и управление на отпадъци, генерирани от корабите и изпълнението на Конвенцията МАРПОЛ [МАРПОЛ, 73/78].
За нуждите на настоящия доклад трябва да се разгледа по-широко националната нормативна уредба, която урежда статута и управлението на българските пристанища, свързани с въпроса за опазване на околната среда. В началото на 2000г. беше публикуван Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България [ЗИДнаЗМПББППРБ, 2004]. Този Закон (чл. 107, ал. 1) определи, че пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове, както и прилежащите водни пътища в съществуващите пристанища за обществен транспорт са публична държавна собственост. По силата на този закон се създаде Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” [УППА, 2001] със седалище София и териториални звена в градовете Варна, Бургас, Русе, Лом. Чл. 92, ал. 1 на Закона в дефиницията за пристанище между изредените елементи и условия изрично задължава пристанището да има “...съоръжения, свързани с опазване на морската, речната и крайбрежната околна среда, и ... ”. Съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Морска администрация” [УПМА, 2001], същата се грижи за опазване на морската и речната среда от замърсяване. Чл. 15, ал. 1, т. 2 вменява задължението агенцията да контролира “спазването на условията за безопасност на корабоплаването в акваториите на пристанищата, обработката на опасни и други товари, за които е предвиден специален режим за превоз”. Нормативната уредба (ЗИДнаЗМПББППРБ, чл. 109, ал. 1) позволява да се предоставя концесия за цяло пристанище за обществен транспорт или за отделни части от него – терминали със съоръжения, необходими за осъществяването на завършен процес на обработка на товарите и ал. 2 задължава в договора за концесия да се договорят клаузи относно правата на концесионера да ползва терминала самостоятелно и възможността да се предоставят услуги на други оператори. В настоящия момент у нас законово функционират пристанищна администрация и пристанищен оператор – всеки със своите нормативни права и задължения. Най-общо може да се каже, че основно пристанищният оператор пряко работи за организирането на екологичния мениджмънт в съответното пристанище. В момента пристанищният оператор е държавен, но съгласно нормативните документи може да бъде и частен концесионер. Накратко казано, съществуващата нормативна уредба създаде следната структурна взаимовръзка:.
В процеса на реалното динамично взаимодействие между двете структури (фигура 1) на практика се получава резултатът от организацията на работата по опазване на околната среда в пристанищата. 3.3. Управление на твърдите битови отпадъци от корабите В приложение V, правило 1 на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (МАРПОЛ 73/78) е дадено следното определение за корабните отпадъци: ”Отпадъци означават всички видове хранителни, битови и експлоатационни отпадъци, които се образуват в процеса на нормалната експлоатация на кораба и подлежат на постоянно отделяне”. В правило 5, т. 4, б. “а” са регламентирани задълженията на страните по Конвенцията за приемане на мерки за осигуряване на приемни съоръжения и устройства, а правило 7, т. 1 гласи: “Правителството на всяка страна по Конвенцията се задължава да снабди пристанищата и терминалите с устройства за приемане на отпадъците с оглед нуждите на използващите ги кораби, без да се предизвиква необоснован престой”. Една от основните цели на издаденото “Ръководство за приложение на Анекс V на МАРПОЛ 73/78” е да се помогне на операторите в пристанищата и терминалите да осигурят подходящи съоръжения за отпадъците от различните видове кораби (част ІV “Отпадъци” на Ръководството за осигуряване на подходящи приемни съоръжения в пристанищата). В т. 17 на същото са дадени определенията за различните видове корабни отпадъци, които съгласно т. 4.3. трябва да се събират и предават разделно. В т. 4.6. категорично е записано, че приоритет трябва да се дава на сдаването на сортираните корабни отпадъци в пристанищните приемни съоръжения, като за целта особено важно е корабните ръководства или агенти да уредят предварително приемането на отпадъците в пристанищните приемни съоръжения. В т. 6 е разгледана методологията за определяне годността на едно приемно съоръжение за нуждите и броя на различните видове кораби, посещаващи дадено пристанище. 
Министерство на транспорта и съобщенията 
 
МОСВ
Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” Изпълнителна агенция “Морска администрация” Басейнова дирекция   
Пристанищен оператор РИОСВ
Държавен Концесионер Фигура 1 Принципна схема на организацията на екологичния мениджмънт на пристанищата.Правителствата на държавите, страни по Конвенцията разработват програми и система от документи за правилното решаване на въпроса с третирането на корабните отпадъци. Въпросът за правилното и екологосъобразно третиране на отпадъците в Република България е разглеждан в редица международни и национални документи. Общите условия и принципите на управление на отпадъците са регламентирани в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) – Глава ІІІ Опазване на компонентите на околната среда (ОС) и управление на отпадъците. Целта на управлението на отпадъците е да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда (чл. 57 от ЗООС). Основните задължения на физическите и юридически лица, чиято дейност е свързана с образуване и третиране на отпадъци е да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не е опасен за човешкото здраве, като използват методи и технологии, които:
Във връзка с гореизложеното, ЗООС гласи, че “ Управлението на отпадъците се извършва при условията и реда на този закон и на Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” - (чл. 59 на ЗООС). В този смисъл, специализираният ЗОВВООС е основния законодателен акт в Република България, чието прилагане се обезпечава с редица под законови актове: Наредба № 10 (06.11.98 г.) [Н10, 1998г], Наредба № 11 (06.11.98 г.) [Н11, 1998],, Заповед № РД – 323 (10.08.98 Г.) [ЗМОСВ, 1998] и др. [НИТТОО, 1999], [ЗРДМА, 1998], [ЗПРЮнаРДМАВ, 1998]. В чл. 2, ал. 1 на този закон е определен обхвата на действието му, а именно, че той се прилага за:
Задълженията на лицата, извършващи дейности по отпадъците са регламентирани в гл. ІІ на същия закон. В глава ІІІ са посочени задълженията при третиране и транспортиране на отпадъците, а в гл. ІV, р. 1 са установени изискванията по информационната дейност (отчетност и контрол) за дейностите по отпадъците – чл. 24, чл. 26. Изискванията за изготвянето на програми за управление на дейността по отпадъците са дадени в чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31 ал. 1 на същия закон, а разрешителния режим е регламентиран в чл. 37, чл. 39 и чл. 45 на ЗИДнаЗМПББППРБ. Съгласно чл. 19 на ЗИДнаЗМПББППРБ, битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и пасажерски сухоземни транспортни средства се отстраняват при влизането им и се обезвреждат на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Съгласно закона Пристанище Варна е пристанище за обществен транспорт. След влизането в сила на новите нормативни документи, търговско дружество “Пристанище Варна” ЕАД се превръща в пристанищен оператор. Публичната държавна собственост, която преди закона беше в активите на дружеството премина към Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”.
4.1. Действия, свързани с подобряване състоянието на околната среда на Пристанище Варна До влизане в сила на ЗИДнаЗМПББППРБ, ръководството на Пристанище Варна отговаряше за цялостното развитие на пристанището. В най-близката история като най-важна стъпка, имаща отношение към околната среда, може да се посочи разработването на Задание за актуализация на Генералния план през 1997 г. и неговото възлагане за разработване. Приемайки като своя основна цел екологичното развитие на пристанището, ръководството целенасочено насочваше проектантите към вземане на решения за пристанищно развитие, които максимално да намаляват въздействието върху околната среда. Това беше една от причините, мястото за изграждане на новите терминали: контейнерен, ро-ро и за зърно да бъде на острова под Аспарухов мост и около него. При този вариант почти не се предвиждаше драгиране. Малкият обем от драгажната маса можеше да се използва като обратна засипка за създаване на нова пристанищна територия. Не беше предпочетено, например, мястото около района на Леспорт защото се знае, че там трябва да се извършват големи драгажни работи и има значителна вероятност да се открият археологични находки. Не се предпочете и района около Казашка махала, заради намиращите се в близост защитени територии и т.н. Най-голямо доказателство за правилността на приетата екологична политика бяха резултатите от ОВОС [ДОВВОСВ, 1999] и бързото и лесно преминаване на цялата, иначе много сложна и тежка процедура, по обществено обсъждане в 5-те общини и в МОСВ. В резултат на решение № 83/27/99 на МОСВ в крайна сметка се даде Разрешение за преминаване в следваща фаза на проектиране на проект Актуализиран Генерален план на “Пристанище Варна” ЕАД до 2020 г. и насоки в по-далечна перспектива с инвеститор “Пристанище Варна” ЕАД. В резултат на решението на МОСВ, Пристанище Варна имаше задължение да внесе в МОСВ План за мониторинг на атмосферата, повърхностните и подземни води, шум, морските седименти и биология [ПМОСПВ, 1999], [АППЗМСДВ, 1998], съгласуван с Националния център по околната среда и устойчиво развитие и РИОСВ – Варна. Планът беше разработен, съгласуван и той се изпълнява [АГППВ, 1999].
Основни постоянни направления в политиката и организацията на Пристанище Варна за подобряване на околната среда са:
Посочените действия изискват много инвестиции и действително трябва да се считат за основни елементи от дългосрочна осъзната екологична политика, която пристанищният оператор целенасочено и последователно провежда. През периода, когато Пристанище Варна изцяло отговаряше по въпросите на развитието, то участваше в различни прояви, свързани с околната среда. Така например:
През 2003 г. отново беше активизирана работата на ръководството на пристанището, свързана с привличане на средства за подобряване състоянието на околната среда и участието в различни международни прояви. Така например:
4.2. Организация на работата в Пристанище Варна за управление на твърдите битови отпадъци от корабите Едно от основните и ежедневни конкретни задължения на пристанището е организация на работата за управление на твърдите битови отпадъци от корабите. 4.2.1. Организационно-техническа обезпеченост. В съответствие с чл. 19 на ЗИДнаЗМПББППРБ:
Обслужващият персонал е специално обучен. Той обслужва и фирми извън състава на “Пристанище Варна” ЕАД, с които е сключен договор за услуга по третирането на отпадъците от кораби. За законосъобразно упражняване на дейността, фирмата притежава Разрешение № 03 – ДО – 006 – 03 (26.04.02 г.) от компетентния орган – РИОСВ гр. Варна, в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 37 от ЗИДнаЗМПББППРБ. Разрешените дейности са следните: Опасни отпадъци (смесени битови отпадъци) от кораби с код 20.03.01, както следва:
Дейностите по отделните кодове на 00 съгласно заповед № РД – 323/98 г. на МОСВ [ЗМОСВ, 1998] са специфични за отделните пристанища в състава на фирмата, като събирането, транспортирането и временното съхранение са за всички пристанища, а изгарянето – само за Пристанище Варна – Запад. 4.2.2. Примерна организация и технологична схема за работа А) Получената заявка, писмо или искане от потребителя се получава в структурното звено – Инспекция по опазването на околната среда и акваторията на пристанищата (ИООСАП); Б) Началник ИООСАП разпорежда на изпълнителските звена в пристанищата изпълнението на задачата; В) Работникът по събиране на ТБО от кораби с фирмен транспорт посещава кораба и приема наличните отпадъци в специално боядисан и обозначен касон; Г) В зависимост от престоя на кораба, той се посещава на всеки следващ ден или по предварителна уговорка между екипажа и обслужващия персонал; Д) Отпадъците трябва да са събрани в здрави, затворени в горния си край полиетиленови торби с тегло до 20 кг, предварително сортирани; Е) Не се разрешава запълването на торбите с метали, стъкло и химически отпадъци с неизвестен произход; Ж) Събраните отпадъци в касона се транспортират с мотокар за съхранение на временно депо (закрито помещение, обозначено със съответния код и заключено с катинар); З) За извършената услуга се оформя специален формуляр, в който се отразява: името на кораба, дата на извършване на услугата, име на агентийската фирма, броя на торбите с отпадъци по видове и общо. Горното се удостоверява с подпис и печат на длъжностното лице на кораба (офицер) и пристанищния работник; И) По един екземпляр от оформения документ се предава на:
Й) Събраните отпадъци от корабите във временното хранилище на Пристанище Варна – Изток се транспортират периодично с фирмен транспорт до инсенератора на Пристанище Варна – Запад с оформена отчетна карта по образец – Наредба № 10, чл. 11, ал. 2, придружавани от работника. К) Екземпляри от отчетната карта и формуляри за предадените торби с отпадъци се съхраняват при титуляра на разрешителното и механика на инсенератора. Те водят и отчетните книги 1А и 1Б съгласно Наредба № 10/98 г. Л) За постъпилите и третирани отпадъци ежегодно се попълват и отчитат информационни карти съгласно Приложение № 3 към чл. 7, т. 1 на Наредба № 10/98 г. М) При осъществяване на цялостната дейност по събиране, съхранение, трансформиране и изгаряне на ТБО от корабите се спазват стриктно специални мерки за сигурност. Третирането на корабните отпадъци от пасажерския терминал в Пристанище Варна Изток е част от представената по горе организационна и технологична схема.
През 2003 г. Пристанище Варна е обработило 1420 кораба. Около 700 от тях са се освободили от отпадъците си в съответствие на съществуващата в пристанището практика. Количеството на изхвърлените отпадъци е приблизително 201 тона. Деветдесет процента от тях са битови корабни отпадъци, 4% - стъклени и 6% - метални консервени кутии (Фигура 2).
1-битови; 2-стъклени; 3-метални. В обемно изражение те представляват 673 куб. м. отпадъци, разпределени както следва: 80% битови отпадъци; 6% - стъклени; 11% - метални; и 3% картон (вж. Фигура 3).
В резултат на изгарянето на отпадъците в пристанищния инсенератор са получени 12 куб.м. пепел и сгур, които са отправени към сметището “Падина” в Девня, с оператор “Padi” LTD – Девня. 4.3. Основни изводи Проблемът за третиране на битовите отпадъци от кораби е изключително актуален и не търпи отлагане във времето. Не решаването му в кратки срокове води до нарушаване на националното законодателство и международните ангажименти на Република България.
5. ЗаключениеНаправеният анализ на съществуващата организация и резултатите от екологичния мениджмънт в Пристанище Варна показва, че той функционира адекватно на конкретните изисквания. В момента той основно се опира на изградената система за управление на твърдите битови отпадъци от корабите, анализа на Плана за мониторинг и работа по усъвършенстване на пристанищните технологии. Усилията на ръководството правилно са насочени към проблема за отпадъците. Съществуващата материална база и организация, ще позволи да се посрещне очакваното увеличение на отпадъците с около 10%. Ръководството на пристанището очаква и се подготвя за новите промени в националната нормативна уредба, касаеща промените на изискванията към околната среда и изпълнява своите международни задължения. Едновременно с изпълнението на рутинните си задължения в тази област, то активно работи за привличане на допълнителни финансови средства за подобряване състоянието на околната среда, в резултат от своята дейност. В обхвата на работата се включват както действия пряко за подобряване състоянието на околната среда, така и стратегически действия, свързани с инвестиране на развитие на технологиите и закупуване на нова екологична техника, предимно при обработката на контейнерите, насипните товари и генералните товари. През 2004 г. и в близката перспектива, операторът Пристанище Варна основно ще инвестира за развитието на пристанищната суперструктура.
Авариен план за предотвратяване замърсяването на морската среда от дейността на “Пристанище Варна” ЕАД, ИВТ-Варна(АППЗМСДВ), септември 1998. Актуализиран генерален план на “Пристанище Варна” ЕАД до 2020 г. и насоки в по-далечна перспектива, “Трансппроект – пристанища” (АГППВ), София, 1999. Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на проект Актуализиран генерален план на “Пристанище Варна” ЕАД до 2020 г. и насоки в по-далечна перспектива (ДОВВОСВ), ИО към БАН, юни 1999. Донев К. и А Станков., Състояние на околната среда на Пристанище Варна, Доклад към Flanders-Bulgarian Project BUL/017/02, декември 2004 г. Задължителни правила за района под юрисдикцията на РДМА гр. Варна (ЗПРЮнаРДМАВ) – 1998. Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗИДнаЗМПББППРБ), 2004г. Закон за ограничаване въздействието на вредните вещества върху околната среда (ЗОВнаВВОС) – Д.В.,бр.86/97, 1997. Закон за опазване на околната среда (ЗООС) – Д.В., бр. 91/02 г., 2002. Заповед № РД – 323 (10.08.98 г.) на МОСВ (ЗМОСВ), 1998г. Заповед № 336/28.10.98 г. на РДМА гр. Варна (ЗРДМА), 1998г. Кодекс на търговското мореплаване (КТМ) – Д.В., бр. 55 и 56/70 г.; последно изменение и допълнение Д.В. бр. 41/01 г., 1970. Конвенция за опазване Черно море от замърсяване и протоколите към нея (КОЧМЗ) – Д.В., бр. 49/94 г., 1994. Международен кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване замърсяването (ISM Code). Международна конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (МАРПОЛ 73/78). Мий Л.Д. и Г.Топинг, Оценка на замърсяването на Черно море, черноморска екологична поредица, том 10, Издателство на ООН, Ню Йорк 2000. Наредба № 10 (Н10), Д.В., бр. 151/98 г., 1998. Наредба № 11 (Н11), Д.В., бр. 152/98 г., 1998. Наредба № 12 (Н12), Д.В., бр. 152/98 г., 1998. Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на опасни отпадъци (НИТТОО), Д.В., бр.29/99 г., 1999. План за мониторинг на обектите в състава на “Пристанище Варна” ЕАД (ПМОСПВ), “Пристанище Варна” ЕАД, декември 1999. Приложение V на Конвенцията – Правила за предотвратяване замърсяването с отпадъци от кораби . (МАРПОЛ 73/78). Управление на твърдите битови отпадъци от корабите (УТБОК), Експресен доклад, ИВТ, май 2003. Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (УПМА), ДВ 39/, 2001г. Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” (УППА), ДВ 39/, 2001г. Черноморско интегрирано наблюдаване и моделиране на бреговата зона и шелфа (INCOM), Програмен научен план, доклад № 248, НАТО, Комитет по предизвикателствата на съвременното общество (CCMS), декември 2000. Каталог: WWW Systems engineerig laboratory... -> Distance learning systmeng -> Distance Course 5 -> Lekcii Course 5 -> Lekcii Course 5 HTML Lekcii Course 5 -> По целия свят, пристанищата оказват непрекъснато увеличаващ се натиск за създаване на по-нови, по-големи и по-ефективни съоръжения, необходими за обслужване на растящия воден трафик Изтегляне 149.5 Kb. Сподели с приятели:
|
