Краткосрочна стратегия за регионално трансгранично сътрудничество между България и Турция
Изтегляне 8.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Общо: 144 302
- Относителен дял: 13,90% 29,15%
- Относителен дял: 21,24% 34,15% 0,82%
- Общо: 81 188
- Мярка: 4.3. Подобряване на междуобщинското коопериране, регионалните и местни партньорства и трансграничното сътрудничество.
- Приоритет 5: Насърчаване на МСП и земеделските производители в региона, кооперирането с бизнеса от Турция и развитието на туризма. Специфична цел
- Мярка: 5.1.1. Предоставяне на качествена консултантска помощ.
- Мярка: 5.1.2. Промоция на икономическия и социалния капитал и опознаване на двата трансгранични региона.
- Мярка: 5.1.3. Насърчаване създаването и развитието на местни и регионални клъстери.
- Мярка: 5.1.4. Подпомагане на прохождащия туристически сектор.
Обучение През последните години в страната се осъществява целенасочена подготовка на общинските администрации и държавната администрация като цяло за създаването на административен капацитет. Организацията на обученията в момента се осъществява от Министерството на държавната администрация, а преди неговото създаване се извършваше главно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Обучение с национален мащаб за новопостъпили общински служители бе извършено от Института за публична администрация и европейска интеграция. Национални и регионални нестопански организации извършват обучения с регионален обхват. Един от примерите за обучение, съобразено с най-добрите съвременни механизми и в унисон с поетите от страната ангажименти по Глава 21 “Регионална политика” от преговорите с ЕС, от което се възползуваха и представители на общините от разглеждания регион, бе проведено в началото на 2005 от МРРБ и Програмата за развитие на ООН и целеше повишаване потенциала на местните администрации за стратегическо планиране и по-специално за разработване на общински, областни и регионални планове – основните инструменти за регионално развитие. Въпреки това, в попълнения въпросник, целящ проучване потребностите на общините от изследвания регион, много от респондентите посочват като нужно обучението по стратегическо планиране и разработване на планове и стратегии. Тези факти говорят, че е налице стремеж да се прилагат широкомащабни подходи за обучение най-вече по новите механизми и инструменти - стратегическо планиране и разработване на грантови проекти, информационни технологии и езици, но те все още не са достигнали до голяма част от административните служители. Общият капацитет на администрацията и в частност усвояването на средствата от европейските фондове зависят от работата на цялата администрация за качествено и срочно управление на процесите и реализиращите се проекти. Необходимо е обучение на персонала на всички нива във всички звена, за да се разбират правилно новите процеси и изисквания. Проведеното анкетно проучване сред общините-членове на РСО „Марица” показа реалните нужди от обучение на персонала във всички общински звена (Таблица 5). Преобладава необходимостта от обучение по английски език и компютърна грамотност, като обучението по английски език трябва да е предимно за начинаещи, а обучението за владеене на компютърен софтуер предимно за средно напреднали. Други сфери, в които е нужно обучение на значителна част от персонала, са разработване на проекти, специализирано обучение в счетоводната и бюджетна сфера, обучението по специализиран софтуер (главно за електронно управление и за създаване на презентации). Възрастовата и образователна структура на персонала също показват необходимостта от обучение по информационни технологии и езици. Най-голям е делът на персонала на възраст от 40 до 49 години, но работещите в администрациите на възраст над 50 години са също голям процент – 24,5% (табл. 4). Делът на администраторите с висше образование е почти равен на тези със средно, основно и по-ниско, съответно 49,6 към 50.4 (таблица 5).
* В категорията обучение по специализиран софтуер са посочени програмите: Building Manager, Електронна община, PowerPoint и PageMaker. Необходими дейности:
Мярка: 4.3. Подобряване на междуобщинското коопериране, регионалните и местни партньорства и трансграничното сътрудничество. На пръв поглед междуобщинското коопериране и регионалните и местни партньорства са добре застъпени в работата на общините. Почти всяка община участва в някакво сдружение или е партньор при реализацията на проекти, финансирани по различни програми, обединяващи усилията на няколко общини в определено направление. Най-често това са услуги, свързани с обучението, квалификацията и преквалификацията на общинските служители. От друга страна, на въпроса за наличие на инициативи за междуобщинско коопериране, в проведеното анкетно проучване, единствено общините Димитровград, Минерални бани и Хасково обявиха извършвана съвместна дейност - разработвания проект относно съвременно третиране на ТБО. Това навежда на извода, че основа за развитие на партньорства съществува, остава тя да се използува рационално. Партньорствата на общинските администрации от България с общини от Турция може да се категоризират като прохождащи. Те са свързани предимно с изпълнението на програма ФАР ТГС България – Турция. Бизнесът се е ориентирал значително по-рано към сътрудничество – главно в сферата на търговията и леката промишленост. Относно отношенията и работата с трансграничните общини от Р. Турция, изследваните общини срещат редица трудности. Най-големи са трудностите, породени от непознаване на законодателството в Турция, както и от липсата на заинтересованост или слабата активност на трансграничния партньор. Непознаването на социално-икономическите характеристики на трансграничните области в Р.Турция също се изтъква като проблем, което води до трудности при обосновката на проектите. Идентифицирането на взаимно изгодни проекти и намиране на ТГС партньор на турска територия са по-скоро безпроблемни. Междуобщинското коопериране, партньорствата с бизнеса и нестопанския сектор, както и трансграничното сътрудничество са задължително условие за ефективното използване на европейските Структурни фондове и за устойчивото развитие на регионите. Настоящата стратегия си поставя като една от приоритетните цели тяхното насърчаване. Необходими дейности:
Приоритет 5: Насърчаване на МСП и земеделските производители в региона, кооперирането с бизнеса от Турция и развитието на туризма. Специфична цел: 5.1. Създаване на конкурентна местна икономика. Мярка: 5.1.1. Предоставяне на качествена консултантска помощ. Характеристиките на човешките ресурси на неправителствените организации и бизнеса оказват съществено влияние върху готовността за участие в използването на структурните фондове. За разлика от НПО бизнесът разполага с много по-малко обучени в свързаните със структурните фондове области. Единствено фирмите с над национален обхват на дейност, големите фирми, туристическите и консултантските фирми притежават добър капацитет (запознати са с предприсъединитените програми и оперативните програми и притежават персонал, владеещ английски език на високо ниво). Организационният капацитет за работа по грантови схеми при бизнес организациите също е много слабо развит – т.е. почти липсват специализирани звена или длъжности. Бизнесът като цяло е и по-слабо информиран за структурните фондове на ЕС. С по-висока информираност се отличават единствено големите фирми, фирмите за комунални услуги, консултантски, образователни, счетоводни и финансови услуги. Като най-слабо информирани могат да се определят фирмите от хранително-вкусовата промишленост, горското стопанство и фирмите с местен обхват на дейност. В разглеждания регион от българска страна преобладават микро и малките фирми, които са основните бенефициенти на предприсъединителните програми, подкрепящи икономическото развитие и на бъдещата оперативна програма „Конкурентноспособност”. Желанието на местните власти за повишаване качеството на живот в управляваните от тях общини, мотивира подпомагането на тази бизнес група за преодоляване на констатираните несъответствия. Относно бизнеса в общините от турска страна може да се приеме, че капацитетът за работа по европейски програми е много нисък, поради стартиращите предприсъединителни програми, чиято цел е създаване на начални умения (през 2002 г. ЕС е финансирал проекти на стойност 126 млн. евро, за 2006 г. са предвидени 500 млн. евро безвъзмездна помощ). От изложеното до тук се вижда, че съществува реална нужда от консултантска помощ за бизнеса в разглеждания трансграничен регион. Техническа помощ и консултации в момента извършват както общините, така и неправителствени организации с насоченост към икономическото развитие. Общините оказват предимно специализирана консултантска помощ на бизнес организациите. Тези услуги са свързани с лицензионни и разпоредителски режими, но част от информацията, обикновено съвети и насочване се извършват неформално и безплатно. Качеството на услугите е високо. Общи консултантски и информационни услуги се извършват от нестопанските организации – търговско-промишлени палати, бизнес центрове и центрове за насърчаване на икономиката, стопански камари, агенции за социално-икономическо развитие, съюзи на производителите. В разглежданите общини оперират следните асоциации за подкрепа на бизнеса:
За бизнеса допълнително са важни въпросите за публично-частното партньорство: притежават ли опит в съвместна дейност с публичния сектор, познават ли съвременните форми на публично-частно партньорство, разбират ли предимствата на публично-частните партньорства? Необходими дейности:
Мярка: 5.1.2. Промоция на икономическия и социалния капитал и опознаване на двата трансгранични региона. Поради исторически причини, макар географски свързани, двата региона са работили в икономическа изолираност, която води днес до информационен дефицит и забавя икономическите и социални контакти. В проведеното анкетно проучване сред общините членове на РСО „Марица” непознаването на социално-икономическите условия в общините от транс-граничния регион в Турция се посочва като сериозен проблем при разработването на съвместни проекти. За бизнес организациите опознаването на международните пазари също е от голямо значение. Общините и неправителствените организации могат да допринесат сериозно за елиминиране на този информационния дефицит, реализирайки мерки за опознаване на двата региона. Българските общини са сравнително активни в това отношение. Всички 11 общини са издавали маркетингови материали за промоция на икономиката, природните дадености и социалната характеристика на общината през последните 3-4 години. Повечето от общините са актуализирали маркетинговите материали през последните 3 до 12 месеца. 82% от общините притежават интернет страници, голяма част от които са преведени на английски език, с цел улесняване на комуникацията с чужди партньори, а други - като страницата на община Кърджали – съдържат превод и на турски език. Необходими дейности:
Мярка: 5.1.3. Насърчаване създаването и развитието на местни и регионални клъстери. Чуждестранните инвестиции от Турция са сравнително малки по размер, съотнесени към общия обем чуждестранни инвестиции за България, но за Хасковска област Турция е на второ място по инвестиции (за 2003г. – 9321хил.лв.) след Швейцария. Няколко турски компании са инвестирали в български фирми и са създадени няколко съвместни българо-турски предприятия предимно в леката промишленост, преработката на селскостопански суровини и търговията. Българските стоки, изнасяни за Турция, включват: горива и смазочни материали, дървесина и някои готови продукти от дърво, като паркет и мебели, произведения на химическата промишленост, електрониката, строителни материали и цимент, керамика, дрехи и текстил. В повечето случаи съвместните компании са създадени чрез пряк контакт и статистически е невъзможно да бъдат обхванати, което внася трудности и при идентифициране на условията, които биха стимулирали и задълбочили контактите. Един сравнително нов подход в развитието на икономиката в България е създаването и насърчаването на клъстерите. Той се счита за един от най-ефективните инструменти за икономически растеж и за постигане на баланс между регионите. Създаването на клъстери се вписва в политиката на ЕС за сближаване между страните и регионите и има особено значение за районите с неизползван икономически и трудов потенциал. Този подход има пряка връзка с регионалната политика, с намаляването на различията и пълноценното използване на капацитета на изостанали в икономическо отношение области. На регионално ниво са необходими най-малко две условия: благоприятна инфраструктура, в т.ч. транспортна, телекомуникационна, енергийна, и развитие на физически и човешки капитал. Важно значение има и доброто функциониране на институциите и повишаването на капацитета на местните администрации. В България обединяването особено на малки и средни предприятия в свързани производствени мрежи стана по-популярно през втората половина на 2004 и през 2005 година. Водещите стимули за коопериране са стремеж за по-добро решаване на общи проблеми, улесняване на маркетинговите и бизнес стратегиите, по-добра търговска мрежа и логистика, повече възможности за иновативни решения. Отрасловата специализация на регионите в страната обуслови създаването на определени клъстери. В разглеждания регион може да се говори за спонтанно формирали се клъстери «храни» в големите градове – Хасково, Кърджали, Димитровград, базиращи се на технологичен и производствен цикъл в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Предпоставките за създаване на местни клъстери са налице в други сфери и в други общини. В любимец и Свиленград има големи потенциални възможности за формирането на специфичен хранителен клъстер за производство на екологично чиста продукция и особено в областта на винарството, зеленчукопроизводството - преработка и консервиране. В Кърджали и Хасково потенциални възможности за създаване на клъстери съществуват в машиностроенето, което е възможно да потребява продукцията на местната добивна промишленост. В община Димитровград съществуват възможности за създаване на клъстери: „Енергетика”, „Химия”, „Строителни материали”; Създаването на клъстери в България е национална политика и се насърчава от програма ФАР. Областният план на Хасковска област предвижда разработване на Регионална програма за взаимовръзка между първичния и вторичния сектор при използуване на местни суровинни източници. Възможностите за подкрепа на клъстерите са предимно свързани с подобряване на инфраструктурата и предоставянето на консултантските услуги, поради което описаната мярка е резултативна, т.е. нейното изпълнение зависи от изпълнението на дейностите на други мерки. Мярка: 5.1.4. Подпомагане на прохождащия туристически сектор. Туристическият сектор предлага добри възможности за трансгранично сътрудничество. В турската част на разглеждания трансграничен регион, туризмът е най-добре развит в Одрин, чието богато историческо наследство, многобройни паметници и традиции привличат посетителите. Въпреки това, туризмът там може да се развие още повече, както в града, така и в провинцията. В българската част на ТГС региона туризмът е слабо застъпен отрасъл, но има големи перспективи за развитие. Благоприятните физико-географски условия, транспортно-географското положение на региона, наличието на два значими минерални водоизточника, многообразието от запазени исторически и археологически паметници, интересното културно наследство, наситеността на културния живот с празници, чествания, народни обичаи, фестивали, концерти и изложби са предпоставки за развитие и укрепване на туристическия сектор. В момента в региона е развит предимно бизнес туризмът. Обектите за настаняване са концентрирани в районите на голям транзитен трафик (Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград). Липсват подходяща инфраструктура и удобства за настаняване на големи групи туристи. Даденостите на региона предполагат развитието на алтернативни форми на туризъм. Например, може да се разработят комбинирани туристически пакети - алтернативен туризъм (екотуризъм, наблюдения на птици, представяне на фолклора и религиозните обичаи) съчетан с традиционни туристически дейности (рекреативен туризъм, разглеждане на културни забележителности, планински разходки, спа-туризъм). Община Минерални бани е с най-голям потенциал в сферата на туризма – балнеоложки, селски и екологичен туризъм, благодарение на 14-те минерални извора, запазената природна среда и няколкото важни исторически паметници. В община Маджарово има условия за развитие на селския и екологичен туризъм, благодарение на многообразието от животински (белоглав и египетски лешояд, картал, бял щъркел и др.) и растителни видове и уникалните природни образувания. В повечето села в общините има условия за развитие на селски туризъм. Запазени са патриархалния бит, светски и религиозни обреди. В близост до повечето селища има археологически, архитектурни и природни забележителности. Хасковска област е един от традиционните винарски райони в страната. В Хасково, Свиленград, Харманли, Стамболово, Любимец и Ивайловград се произвеждат червени вина, намерили добра реализация на външния пазар. Виненият туризъм е добра алтернатива за тези региони, която не би била оползотворена без активното включване на винопроизводителите. Община Кърджали има условия за развитие на културен туризъм. На територията й се намират множество значими паметници на културата: средновековен комплекс „Перперикон”, „Каменните гъби”, манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча”, ‘Каменните пирамиди” и др. Може да се заключи, че се полагат усилия за стимулиране на туризма. В няколко общини бяха създадени туристически информационни центрове, оформиха се маршрути, експонираха се редица туристически обекти, подобри се предоставянето на определени туристически услуги и информация. Достъпът до туристическите обекти трябва да се подобри, като се ремонтира или изгради довеждаща инфраструктура, както и като се реставрират и разработят редица културни, исторически и археологически паметници. Наред с това трябва да се работи върху активен маркетинг и реклама на туристическия потенциал и да се подобри координацията между организациите работещи в сферата на туризма. Създаването на съвместни асоциации и разработването на съвместни транс-гранични маркетингови стратегии, също ще подобрят привлекателността на региона и ще го превърнат в туристическа дестинация. Необходими дейности:
Каталог: izdaniq demokrac izdaniq demokrac -> Практикум за европейската политика на регионите и механизми за усвояване на средства от предприсъединителните и структурните фондове на ес Изтегляне 8.25 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||