Кс не спря здравната карта



страница1/15
Дата25.10.2018
Размер0.56 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
29.06.2016
Национални вестници



КС не спря здравната карта


Янина Здравкова

Сега  стр. 3  

Конституционният съд отхвърли искането на 57 депутати от БСП и ДПС за установяване на противоконституционност на текстове от Закона за лечебните заведения, с които се въведе задължителният характер на националната здравна карта.

Депутатите атакуваха два текста. С единия се въвежда позволение при надвишаване на потребностите от медицинска помощ, определени със здравната карта, директорите на районните здравни каси да сключват договори с болници, "избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет". Според втория при разкриване на ново лечебно заведение в регион, където са надвишени потребностите от медицинска помощ, то няма право на договор със здравната каса. Целта на двата текста е НЗОК да не финансира всяка новопоявила се болница, както беше досега. Касата вече работи по новите правила, но се оказа, че всички болници отново са сключили договори, макар и за по-малко легла, но със същото финансиране, както и досега.

КС още не е публикувал мотивите за отхвърляне на искането за обявяване на двата текста за противоконституционни. През пролетта съдът все пак забави другата важна промяна, прокарана от здравния министър Петър Москов - разделянето на пакетите на здравната каса на основен и допълнителен. Тогава КС реши, че това по същество не нарушава конституцията, но текстът, с който се решава кои болести да са приоритетни и кои не, е прекалено общ и в закона трябва да се опишат критерии за разделянето на пакетите. Поправката вече беше приета от кабинета и ще се гласува от парламента.



Линейките возят 7.5% от спешните пациенти в частни болници


Ана Атанасова

Сега  стр.  3  

Линейките на "Спешна помощ" са откарали 7.5%, или 1361 пациенти, в частни болници в София от началото на годината досега. Половината от тези случаи обаче са попаднали не в най-близкото лечебно заведение, каквито са изискванията на здравното министерство, съобщи директорът на столичната "Бърза помощ" Георги Гелев. Наскоро Нова телевизия показа случай, в който пациентка е заведена от "Хаджи Димитър" до частната клиника "Витоша" в Студентски град, въпреки че по пътя е имало редица други болници, където жената е можело да бъде приета. Обвиненията към екипите бяха, че вземат пари от частни структури, за да им карат пациенти.

По този повод МЗ разпореди проверка в "Спешна помощ" в София, която още продължава. Според досега събраните данни от началото на годината досега чрез бърза помощ са хоспитализирани 18 170 души. От тях 1361, или 7.5%, са в частни болници. От настанените в частни клиники 676, или половината, са откарани в болница, която не е била най-близо до мястото на инцидента по различни причини. В 181 от случаите това е станало по желание на близки на пациента. "Тези 676 хоспитализации са едва 3.5% от общия брой, т.е. не може да става въпрос за системен проблем", смята Гелев.

Наказаните за неправилно хоспитализиране медици пък са 14, най-вече за возене на болни до "Сити клиник" и ортопедичната "Витоша". "Ужасен съм как може пациент от Банкя да бъде откаран в час пик до "Сити клиник" на околовръстния път. "Сити клиник" е прекрасно лечебно заведение за болни от Драгалевци, Бистрица, Горубляне, крайните части на "Младост", Студентски град. Но няма как да возиш 40 километра в час пик пациент с инфаркт от Ботунец до "Сити Клиник", заяви Гелев.

ПОЗИЦИЯ

"Ако продължава сатанизацията на нашите колеги, скоро няма да остане и един, който да работи в Бърза помощ", каза Гелев. Той коментира още, че не може да твърди със сигурност дали наистина болници плащат на негови служители да карат пациенти в тях, но заяви, че "моралът няма как да се администрира".



Фарма компании са платили 21 млн. лв. на лекари за конгреси


Около 1/3 от медиците получават финансова помощ от производители на лекарства

Янина Здравкова

Сега  стр. 1,3  

За пръв път част от производителите на лекарства ще оповестят колко пари са платили, за да пратят лекари на конгреси и симпозиуми. Общо 21 млн. лв. са получили лекари и здравни организации у нас през 2015 г. за посещаване на подобни събития, сочат предварителните данни на Асоциацията на научноизследователските производители в България.

Парите са за подпомагане или организиране на научно-образователни събития, за регистрационни такси, лекторски хонорари, пътни и престой. 14 млн. лв. са платени на лекари, а 7 млн. лв. - на здравни организации - различни обединения по специалности, асоциации и съюзи на лекари, болници и т.н. Отделно иновативните компании са инвестирали 150 млн. лв. в клинични изпитвания и научни изследвания у нас, за които участващите медици също получават заплащане.

Всяка от 22-те мултинационални компании, които членуват в нея, ще публикува утре данни с имената на лекарите, специалността и сумата, с която са били спонсорирани. "60% от медиците, пътували или получили хонорари от фирмите, са дали съгласие за оповестяване на сътрудничеството им с компаниите", съобщиха от асоциацията, което според изпълнителния й директор Деян Денев е много добър показател за инициативата. Тя се провежда в цяла Европа и е част от Кодекса за оповестяване на компаниите.

Според Денев иновативните компании по цял свят вече спазват строги етични правила и легендите за конгреси в Канкун, Барбадос и Бали са в миналото. "В момента лекари се водят само на сериозни научни събития в Европа и Америка, екзотиката е почти невъзможно да се случи", обясни той. Български лекари през 2015 г. са били на 120 конгреса у нас и на стотици в Европа. "Съдейки по данните от Европа, вероятно около 1/3 от медиците у нас, т.е. около 10 000 души, получават някакво спонсорство от компаниите от нашата асоциация", допълни Денев. Според него инвестициите в научни събития у нас не са по-високи, отколкото в Европа.

От години се смята, че воденето на лекари по конгреси по цял свят е прекалено агресивен маркетинг и граничи с корупция. "Всяка година иновативните компании създават 2-3 качествено нови лекарства, които помагат за спасяването на живота на пациенти. За последните години в Европа пада смъртността от рак и хронични болести. Това няма как да е възможно, ако индустрията не взаимодейства с лекарите - както да се ползват познанията им за болестите, така и медиците да получават информация за медикаментите, така че пациентът да получи най-подходящото за него лекарство", е мотивът на компаниите да организират и плащат за научни събития. "Зад посещаването на конгреси не стои комерсиализъм, а желание за високо качество", подкрепи практиката и председателят на Българския лекарски съюз Венцислав Грозев.

Очаква се от догодина и генеричните производители да имат подобен кодекс за оповестяване.

ПАЦИЕНТИ


Иновативните компании имат и правило да публикуват кои пациентски организации и с колко спонсорират. През 2015 г. например "Рош" са дали 42 000 лв. на асоциации на пациенти с ревматоиден артрит, с бъбречни заболявания, с онкологични заболявания за обучения и проекти. "ГлаксоСмитКлайн" са превели 61 000 лв. на асоциацията на българите, боледуващи от астма, което е почти 25% от финансирането на организацията. "Байер" са дали 32 000 лв. на Националната пациентска организация за "финансиране на позиция експерт осигуряване на достъп за пациенти".






Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница