Кс не спря здравната карта

Високият холестерол е по наследство

Холестеролът е на път да бъде реабилитиран, след като години наред за него се говореха само лоши неща. Всъщност той е много важен градивен елемент на стените на кръвоносните съдове, на клетките и най-вече на техните мембрани, участва в синтезирането на стероидните (от надбъбречните жлези) и половите хормони.

Говори се за добър и лош холестерол - това са две фракции, които съставляват общия холестерол. По-голяма тревога за медицината буди лошият LDL, защото той има способност да се транспортира към вътрешната повърхност на съдовата стена и да се натрупва там. Обратно, добрият пренася вече отложения по съдовата стена холестерол към черния дроб, където той се метаболизира и разгражда до крайни продукти. След това те се извеждат чрез жлъчката към червата. Оттам този преработен вече холестерол може да се изхвърли чрез фекалиите, но може и да постъпи обратно в кръвообращението, ако не се храним правилно. Наличието на повече фибри в храната помага той да се абсорбира и да се освободим от него. Ако обаче ядем въглехидратна храна с прости захари, рафинирана захар, има голяма вероятност той да бъде резорбиран отново в кръвния серум.

Този холестерол циркулира по т.нар. рецепторен механизъм, обяснява доц. д-р Пламен Попиванов, ендокринолог от УМ БАЛ "Александровска". По начало холестеролът се синтезира в черния дроб, отива в периферията, там всяка клетка си поема колкото й трябва, след това излишното се връща в черния дроб и се отделя през жлъчката. Проблемът е, че в някои случаи, когато пушим, пием повече, имаме висока кръвна захар, рецепторите и самият холестерол се окисляват, променят се. Тогава все едно сме залепили на ключа и на ключалката дъвка и те не могат да се разпознаят. Явява се едно голямо количество холестерол, който не може да се движи по естествения път в организма, а трябва да отиде някъде. Тогава той се интегрира в съдовата стена, натрупва се, развиват се плаки. Те могат да се разкъсат, да тромбозират и да се стигне до стенокардия, инфаркт, инсулт, запушване на съда.

От сто души, които са получили инфаркт в България, около 70 имат диабет или предиабет, 12 имат наследствено увеличен холестерол фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), дава пример доц. Попиванов. Пациентите с ФХ имат повишен холестерол от раждането си и при тях рискът от сърдечносъдови заболявания е по-висок. Редица проучвания сочат, че рискът от получаване на инфаркт на миокарда при пациент с ФХ е 8 пъти по-голям, отколкото при останалите хора. Тези пациенти генетично имат мутации в рецепторите, които приемат холестерола. Тогава той излиза от черния дроб и не може да влезе в периферията, не може и да се върне в черния дроб, не може да се излъчи. Явява се болестно натрупване. Това са 15-20 хиляди души у нас. 50 процента от тях развиват инфаркт, инсулт и умират млади и внезапно - към 40-годишна възраст.

Повишеният холестерол няма изявени симптоми, затова и много хора не знаят, че го имат. Ако е много висок, той се отлага, освен в съдовете, и върху кожата и сухожилията - лакти, колена, ръце. Подкожно се образуват малки възглавнички, които се виждат много ясно като изпъкнали брадавици. Може да се натрупа във вътрешния ъгъл на очите върху клепачите, и образуванията се казват ксантелазми. Много пъти хората търсят първо козметолог или дерматолог да им ги премахне и тогава той ги насочва към изследване на холестерола. Такова отлагане върху кожата става и когато човек има запушени жлъчни пътища и холестеролът не може да се излъчи оттам.

Всъщност 85 процента от холестерола в кръвния серум са производство на собствения ни черен дроб. Само около 15 на сто имат екзогенен, хранителен произход. Това обяснява защо има и вегетарианци с висок холестерол. Дори в концентрационните лагери навремето въпреки глада са открити хора с напреднала атеросклероза, т.е. с натрупвания на холестерол в съдовете. Трудно можем да потиснем синтезата на нашия ендогенен, личен холестерол, затова трябва да се опитаме да повлияем на останалите 15 процента. Добър ефект в това отношение имат пробиотиците (включително истинското българско кисело мляко), омега-3 мастните киселини от морските и океанските риби и от лененото семе, храните, богати на антиоксиданти, овесените ядки, орехите, бадемите.

***

В организма не съществуват запаси от холестерол. Излишъкът му се преобразува в триглицериди, т.е. в мазнини, които понататък служат за синтез на глюкоза (при нужда от енергия) или се складират в мастните депа.

Дълги години в изучаването на атеросклерозата господстваше обменнохранителната теория, която дава водеща роля за развитието на атеросклерозата именно на холестерина, постъпващ в организма с храната, и препоръчва диета без животински продукти, яйца, масло. В интерес на истината, на организма му е почти безразлично дали изобщо постъпва холестерин с храната или не, защото така или иначе, той сам си произвежда недостигащото му количество в черния дроб от мазнините (триглицеридите), пристигнали с храната или от депото.

Така че изхвърлянето на холестерина от храната няма особен ефект в борбата с атеросклерозата. Нещо повече - пълният отказ от продукти, съдържащи холестерин, може да има дори нежелателни последствия - аменорея и ранен климакс у жените, неврози и др. Премахвайки само холестерина от храната, няма да решим въпроса с атеросклерозата, защото организмът, по заповед на клетките, ще си го произведе сам, гласи най-новата теория.