Тема № 12:ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ЕТИКЕТ

Протоколната формула при непосредствено обръщение обикновено е във ІІ л., мн.ч.

Най-разпространени представително-церемониални прояви,при това с политическо значение в международните отношения и по-специално в дипломатическата практика са приемите.

Закуска-провежда се най-често между 10 и 12ч.,без особени изисквания както за организацията,така и за провеждането(облекло-ежедневно).

Чаша шампанско(вино)-между 12 и 13 ч.,не е особено почетено като прием.

Обяд-между 12 и 15 ч.,с продължителност до час и половина, подчертано представителен прием и изисква сериозна подготовка и организация.Започва се с аперитив,а менюто обикновено вкл.студени закуски,топло предястие,основно ястие и десерт.Шампанското е с десерта,а конякът и ликьорът-с кафето и чая.Облекло-тъмен костюм,а в по-тържествени случаи-смокинг.

Чай- между 16 и 18 ч. и по правило е само за жени,но е възможно да бъдат поканени и мъже; облекло-костюм.

Жур-фикс-това е разновидност на приема “Чай” с участието предимно на жени.Организира се обикновено от есента до лятото,в определен ден от седмицата и в постоянен час.Покани се изпращат само един път в началото.

Вечеря-между 19 и 21ч.Менюто е както на обяда,но се сервира и супа.Този прием се смята за най-представителен; тъмен костюм, смокинг,или фрак,дълги рокли.

Късна вечеря-различава се от вечерята само по началния си час-21ч. Организира се сравнително рядко.

Изборът на вида на приема определя цялостната подготовка и провеждането му.Той зависи от конкретния повод и времето,но при всички случаи следва да бъде съобразен с местните традиции и обичаи(напр.да не се провежда в дни на траур,в почивни дни или на културно-религиозни празници).Особено внимание на приемите се отделя на менюто.То следва да бъде съобразено с вида на приема, с годишното време,с вкуса на гостите,не бива да е претрупано.Екзотични и непознати ястия следва да се избягват.Храната и напитките следва да се подбират в съответствие не само с изискванията,но и с ограниченията в редица случаи-напр.на мюсюлманите не се предлага свинско,по време на Рамазан те не се хранят и не пият нищо,алкохол не им се поднася;свинско,раци,миди не се поднасят на евреи;будистите не консумират месо и алкохол.Обикновено менюто определя и начина на подреждане на масата.Покривката има няколко предназначения-естетическо;намалява шума от поставянето и движението на чинии и прибори;намалява хлъзгането на приборите,неразделна част към покривката са салфетките.Признак на добри отношения и подчертано уважение към домакина или повода на приема е изпращането предварително на цветя.Основно правило е домакинът да отстъпва по- хубавото място на госта.Особено внимание следва да се обърне на мястото на преводачите.Подходящо е настаняването им до съответния ръководител,основен домакин или главен гост.За предпочитане е преводачът да бъде на самата маса-от лявата страна на ръководителя.Задължителен елемент на подреждането на участниците в редица прояви е обозначаването на техните места,а това става или с надписи-на страната,която представляват,или на техните собствени имена.

Международният обичай и традицията,георгафско-климатичните условия и не на последно модата оформят правилата за представителното облекло.Най-разпространеното представително облекло за мъжа е тъмен костюм.Носи се на всички прояви,вкл.вечерни,когато не е посочена друга форма.На всички видове приеми се препоръчва бяла риза.Вратовръзката може да бъде всякакъв цвят,но не по-светла от ризата и не черна. Ръкавите на ризата винаги са дълги и се подават не повече от 1 см от сакото.Обувките са тъмни,а чорапите са с цвета на панталона или на обувките. Ръкавиците са в тон с палтото или шилфера,а не с костюма.Шапката през лятото е светла,а през зимата и есента-тъмна.В политическата, дипломатическата и деловата практика в изискванията за представително облекло за мъжете съществува още една,по-висока категория,а това са офиииалните или нар.още формени облекла.Става дума за смокинга,фрака и жакета.Те са твърде консервативни по отношение на изработката и изискванията за носене.Смокингът е най- подходящият костюм за официални обеди,вечери,приеми,театрални и концертни премиери и др.Понякога се смята,че се носи след 18 ч.,но не бива да се подценяват и дневни прояви с особено значение.Фракът се смята за парадно или най-официално облекло.Носи се на особено тържествени прояви обикновено вечер(след 19 ч.),на приеми,бал,опера (особено ако местата са в ложата),вечерни сватби.

Поведението и външността на жената в обществото са често обект на повишено внимание.За по-представителни прояви-светски премиери,балове,галапредставления,сватби,изискванията за облеклото са по-строги.То трябва да отговаря на тържествения характер на участието.Обикновено организаторите или домакините препоръчват формата на облеклото още при поканата,което улеснява подготовката. Условно тези прояви могат да бъдат разделени на сутрешни,следобедни и вечерни.На сутрешно кафе,закуска,коктейл,обяд, дамата облича рокля с нормална държина(до и малко под коляното),затворена,с малко деколте. За следобедните прояви(чай,ранен коктейл,чаша вино) се предвиждат само промени в дължината на роклята-до средата на прасците или което е по-правилно,вместо нея-костюм.Вечерната проява за дамата изисква подходящо облекло-то вкл.дълга рокля(повече открита-деколте, гръб,без ръкави),дълга пола с блуза или дълъг панталон с блуза.
С деколтирано облекло се носи широк шал,наметало или дълго палто, обувките са с по-висок ток,чантата е малка,ръкавиците са по-дълги.При строги церемонии роклята е вечерна и не бива да бъде твърде деколтирана,може да я покрива жакет или палто.

Тема № 7:СЕМЕЕН ЕТИКЕТ
Повече от половината си живот човек прекарва в своя дом. Доколкото той(къща,апартамент,вила) ще бъде удобен,уютен,добре подреден,зависи от обитателите.Отношението към нашия дом ни представя пред околните по особено изразителен начин.От него се съди за самите нас.Домът е преди всичко за постоянните му обитатели-семейството.Благополучието,спокойствието и вътрешно семейните отношения зависят не от мебелите и другото обзавеждане,а от духа,взаимното разбиране и уважение между членовете на семейството. Хармонията в семейството се основава на отношенията между самите родители,между тях и децата,между самите деца,с близки и познати. “Домашната дипломация” предвижда всички неприятности,проблеми и радости разбира се,да бъдат споделяни.Ако доставим радост на близкия човек,сигурно и ще бъдем доволни и самите ние.А проблемите и временните недоразумения са за това,да бъдат преодолявани.

Нерядко причина за сложните отношения в семейството и за семейните скандали са парите.Препоръки трудно се дават в тази област,но изглежда,най-доброто решение е организацията на тяхното заработване и разумното харчене.Факта,че един от съпрузите в семейството не работи,често пъти е причина за упреци.Когато единият е недоволен от другия,той също има немалка вина.Извинението а когато е необходимо-и спокойният разговор са за предпочитане пред мълчанието и непреднамерената дума.Всяка добра дума или похвала е добре дошла.На съпругата се дължат уютът вкъщи,вкусно приготвена-та храна;на нея ще й бъде приятно съпругът да я прегърне или целуне преди излизане и връщане от работа,да й подаде ръка,да й помогне с палтото и т.н.

Родителите особено трябва да внимават за поведението си пред и с децата.Тяхното възпитаване,т.е. подготовката им за бъдещето започва от най-ранно детство.Вкъщи детето научава първите уроци на живота.Малкото дете усвоява навиците и добрите маниери много лесно,стига да има добър пример.То от рано трябва да се възпитава в духа на уважение и любов към семейството,на реди чистота,на навици и поведение в обществото,на уважение към възрастните хора.Родителите трябва да бъдат пример за децата си.

Приветствията са задължителни не само за членовете на семейството, но и когато отиваме на гости,на обществени места и т.н.По правило младият пръв приветства по-възрастния,мъжът-жената.Приветства се с думите: Добро утро;Добър ден,Добър вечер и т.н.Ръкостискането винаги трябва да бъде приятелско,но не толкова силно,че да причинява болка на другия.Не трябва ръцете да се протягат пред масата.

Когато каним гости,трябва предварително да знаем кой и с кого каним(напр.съпружеска двойка винаги се кани заедно),ще има ли деца,къде ще разположим гостите,посрещането свързано ли е с храна и напитки и сред поканените има ли хора с диети,различен вкус,непиещи и т.н.Много важно е да определим най-удобното за посрещането място-обикновено това е входното антре.До идването на първите гости домакините трябва да са приключили с подготовката,вкл.храната и масата,а и със своята.На гостите отварят вратата домакинът или по-големите деца. Домакинът и домакинята обръщат еднакво внимание на всички гости. Разговорите се насочват по такъв начин,че присъстващите да се забавляват взаимно.Към доброто възпитание спада и изкуството да се изслушват другите.Добрите домакини трябва да знаят как да настанят гостите на масата.На официални събирания обикновено децата се настаняват на друга маса,главно заради различията в интересите и темите на разговор.Ако домакините са поканили по-малко на брой гости и те могат да се съберат само на една маса,домакините трябва да седнат в двата края на трапезата един срещу друг,в никакъв случай един до друг.Мъжът,който е най-възрастен или заема най-високо положение в обществото,задължително трябва да седне от дясната страна на домакинята,а съпгурата на най-важния човек или най-възрастната дама се настанява от дясната страна на домакина.

Съществуват и правила за подреждането на масата.Покривката трябва да бъде винаги чиста,за предпочитане е бяла.При поставянето на приборите е важно да се определят местата на всеки от седящите, като между тях има известно разстояние,за да не пречат на сервирането.Столът се издърпва леко назад за удобство при подреждането и едва след окончателното оформление се доближава до падащата покривка,но не под плота на масата.

На семейната трапеза всеки член на семейството има постоянно място.За нормалната и приятна атмосфера от особено значение са някои основни правила за поведение на масата.На масата се седи непринудено-нито много близо,нито много далече,с изправен пред облегалката гръб.Люлеенето и въртенето на стола,както и качването на краката върху стола са недопустими.Ръцете се поставят на масата от двете страни на приборите само до китките.Не бива да си подпираме главата,да си оправяме прическата.Много важно е правилно да си служим с приборите.Веднъж взети в ръка,те вече не се поставят обратно на покривката.Винаги се започва с най-отдалечения прибор от чинията.Храненето не трябва да бъде бързо и шумно.Може и да е удобно да се реже цялата порция наведнъж,но етикетът изисква това да става последователно,по едно малко парче,след като се изяде предишното.Устата никога не се препълва(с пълна уста не се разговаря).Неприлично е да се задават въпроси на домакинята за рецептата на едно или друго ястие.По време на храненето не е желателно да се става от масата.Ако обаче на някого се налага да напусне преди края на храненето,това става безшумно и без да привлича вниманието на останалите.

Годежът не трябва да се приема като остаряла формалност.В днешното общество годежът е отживелица за болшинството от съвременни хора.И въпреки всичко това е важен период в живота на младите.От самите тях зависи дали те да го обявят пред по-широк кръг познати или само сред най-близките.По традиция това се казва искане на ръката-годеникът иска от бащата ръката на дъщеря му.Счита се за отживелица първо да се иска ръката на момичето от родителите й,а след това от сама нея.След споразумението между младите годеникът първо съобщава на своите родители,а след това и на родителите на момичето.Той е длъжен да засвидетелства уважението към тях и обичта си към момичето.Обичай в цял свят и при всяко вероизповедание е младоженецът да даде годежен пръстен на годеницата си.Поставя се на безименния пръст на лявата ръка и е с камък за разлика от брачната халка.Той е залог за годежното споразумение между двамата.

Сватбата е венец на отношението между двамата млади,които искат да живеят заедно,като семейство.Днес брачните ритуали се диктуват както от обичаите на даденото бъдещо семейство,така и от социалното и моралното равнище на родителите на младоженците. Младоженците и техните семейства решават дали да правят сватба в тесен кръг или да поканят голям брой гости,вземайки предвид финансови съображения,семейни причини,време и място на сватбеното тържество.Поканите са в класически формат,хартията е бяла или екрю,написани с черно или морско синьо мастило.В България все още не е установен,но има случаи,когато се предлага списък на сватбените подаръци с цел избягване на тяхното дублиране.Гостите трябва да пристигнат половин час преди сватбената церемония,а след нейния край,първи излизат младоженците,след това кумовете, родителите и накрая-всички гости.По традиция булчинската рокля и букета са за сметка на младоженеца,както и сватбеното пътешествие и брачните халки,а останалото го поема семейството на младоженката.

Когато младоженецът и младоженката са от различни вероизповедания,венчавката се извършва според религията на момичето,защото по традиция този ден принадлежи на булката.Изключение се прави само,когато младоженецът е католик.

В българската национална култура годежът и сватбата носят силна емоционална окраска,която в някаква степен е свързана и с участието на кумовете,на които се оказва голяма чест.Кумството се превръща в нещо като роднинство и в традиционния етикет именно кумът е бил този,който е давал име на новороденото дете и го е кръщавал.Но днес тази традиция,рядко се спазва,защото по-добре за самите родители е те да харесат и да изберат името на собственото си дете,което да е съобразено с традициите в дома и да бъде благозвучно,защото името се дава за цял живот.

Появата на бял свят на нов човек е радостно събитие за всеки. Раждането на дете и кръщенето са следващите светли празници след годъжет и сватбата в етикетната култура на българите.Крущенето и до днес е успяло да запази своето символно значение.То се извършва в църква,от свещеник и може да се съотнесе към т.нар. църковни тайнства.По традиция,кръщенето трябва да бъде извършено до 40-ия ден от раждането на детето.При посещение в дом,където има новородено,се носят цветя,бонбони,вещи за бебето и подаръци,които да останат в къщата и да напомнят за радостното събитие.Голям и дългоочакван празник е и честването на рождения ден на детето.Той обикновено се празнува в семеен кръг,като на празничната трапеза присъства традиционната торта със запалени свещички,които да съответстват на броя на годините.На рожденият ден се канят и другарите на рожденика по игра,а ако той е на по-голяма възраст-съученици.

Само ние,българите празнуваме именните си дни.Това е наследство от Византия,от която сме приели религията си.

Смъртта на човек винаги е била свързана с най-тежките моменти и мъчителни изживявания.За разлика от някои други народи,които приемат смъртта като освобождаване на душата от тялото и пеят химни за възхвала,в българската традиционна култура смъртта на човека е съпроводена с плач,а по-назад във времето-с участието на жени-оплаквачки,които произнасяли нарочни изрази.Погребението изисква мъртвото тяло да бъде положено в ковчег,предшества се от полагане на цветя,поклонение.Задължително присъства и траур в облеклото-носи се черно.

Семейният етикет има отношение и към празниците установени от българската традиция-курбани за здраве,годишнини,помени,а също така и свързани с религиозни празници-Великден,Гергьовден,Коледа и т.н.

Тема № 9: ИВАН ХАДЖИЙСКИ-МЯСТОТО НА ЖЕНАТА В ЕТИКЕТНАТА КУЛТУРА НА БЪЛГАРИТЕ
Според Иван Хаджийски някогашната еснафска жена била предана изцяло на семейството,съпруг и деца,а бледостта и бръчките по нейното лице били израз на майчинското й мъченичество.Сутрин тя осъмвала над нощвите,докато хлябът втасвал тя приготвяла закуската, а след това хуквала превита под тежестта на дъската с хляба към пещта.Връщайки се тя бързала да сложи манджата на огъня,влизала в стана и през работата наглеждала яденето.Между другата ежедневна работа тя е отделяла дни за пране,за кърпене на прането,за шиене на нови дрехи,за приготовление на зимнина.

Когато мъжът отивал на гурбет в чужбина,жената е била глава на семейството с всички права на инициатива,решаване и изпълнение.И често пъти когато мъжът се е прибирал у дома,кесията на жената е била по-пълна от неговата.На тази роля в стопанския бит на семейството е съответствало и нейното почетно положение в него- положение на пълно равенство с мъжа,с право не само на съвет,но и на глас по всички,особено по основните въпроси на семейството

Отношението към жената е една от най-важните сфери на взаимоотношенията между хората.От морална гледна точка това отношение представлява специфичен проблем,доколкото жената изпълнява в обществото особена роля(преди всичко на нея се пада задачата да роди и възпитава детето) и исторически е била поставена в особено обществено положение във връзка с разделението на труда между половете.Отношението към жената се изменя исторически с развитието на човешката култура.Но прогресът в тази област е твърде противоречив.От една страна се изработват различни форми на външно уважение към жената-преклонение пред нейната красота,възпяването й в песните и изкуството,грижа за представителката на “слабия пол”, особена етикеция в обноските с нея. От друга страна,фактически не се признава нейното равноправие в обществения живот,с което се накърнява нейното достойнство.


К О Н С П Е К Т

1. Култура на поведението-определение и функции.Връзка между култура на поведение и етикет.

2. Историческо възникване на етикета.Особености на националния етикет.

3. Идеите на Алберт Швайцер за културата и етиката.

4. В.Сухомлинский-култура на поведението и възпитание на чувствата.

5. Психологически и нравствени основи на етикета и неговите специфични черти.

6. Български речеви етикет.

7. Семеен етикет

8.Традиции в семейния етикет-годеж,сватба,раждане на детето, кръщене,годишнини,погребения,траур.

9. Иван Хаджйски-мястото на жената в етикетната култура на българите.

10. Етикет на служебните отношения-мобинг-терор на работното мяст.

11. Бизнес-етикет-социална отговорност на бизнесмена.

12. Дипломатически етикет

13. Военен етикет-норми и традиции.

14. Педагогически етикет

15. Академичен етикет

16. Политически етикет

17. Етикет на отношенията в религиозните общности

Дуализмът господства особено подчертано от Ренесанса насам.С идването на Новото време се е наложило убеждението,че познанието може да ни даде отговор на въпросите за смисъла на света и живота. Швайцер,обаче счита,че това не е така.Той е скептик по отношение на познанието,но не защото,както много други философи,смята,че нашата познавателна способност е несъвършена.Според него познанието не е в състояние да стане мотивация за нравственото,а тъкмо монизмът на мотивите и то в етико-ценностен план е в основата на съживяването на културата.Не дуализъм на познание и ценност,а монизъм на мистично-етическото съпреживяване на света е това,за което настоява Швайцер.Затова той се обръща към индийското мислене-то е пронизано с мистика и монизъм.Главен проблем на индийската мисъл е постигането на духовно единство на човека с безкрайното битие. Самият Швайцер не е мистично настроен в традиционния смисъл на понятието.За него мистиката е условие за етиката: ако се чувстваме мистически свързани с пулса на света,с всеки жизнен порив в него,тогава ще бъдем и отговорни за този свят.Етиката не може да бъде наука-явленията,към които тя се отнася,според Швайцер касят не закономерно повтарящи се явления,тук става дума за области на чисто творческо отношение на човека към действителността.

Официалните държавни и политически лица често се срещат и на прояви и места от не строго представителен характер.В такива случаи обръщанията запазват качеството си: “Господин Президент”, “Господин министър” и т.н.,т.е. имената не се споменават.Общоприето и задължително е ръкостискането-то става в следния ред:пръв подава ръка този,на когото става представянето,то трябва да бъде с открита длан,а не само няколко пръста или стисната ръка.При ръкуването мъжът задължително стои прав,а жените-само при високопоставени и висши държавни личности.

Деловото облекло за дамите включва всички изисквания за удобство и елегантност.Основна негова форма е костюмът в най-различни съчетания-сако и пола,сако и панталон,сако и рокля,пола и риза и т.н. Дължината на полата е до или малко под коленете.Като стил облеклото е класическо,подчернато женствено и елегантно.

Съдържанието на съвещанията е в откритото и по-разширено обсъждане на въпроси от общ интерес(като понятие те могат да включват също конгреси,симпозиуми,семинари,заседания).Отличителна черта на тези прояви са всестранното обсъждане и размяна на мнения, което води до приемане на съвместно решение и програма за изпълнението му.Основното при преговорите е наличието на най-малко две страни(включително чуждестранни),понякога с различни интереси,а резултатът се очаква да удовлетворява интересите на всяка от тях.

В контактите с чуждестранни партньори от особено значение е и предварителна информация за обобщени национални характеристики, подход и стил на водене на разговори от тяхна страна.Мястото на преводача е в непосредствена близост до главите на преговарящите страни-обикновено на крачка зад тях или от лявата страна на домакина.Когато всяка страна има свой преводач и ръководителите вървят или стоят един до друг,преводачите са от външните им страни-съотв.ляво или дясно.