Стандартите gs1 в търговията и логистиката. Стандартен gs1 логистичен етикет

GS1 is an integrated system of global standards and solutions for unique identification of trade items, services, logistic units, locations and returnable assets, and related data interchange, designed to improve the efficiency and visibility of supply and demand chains globally and across sectors.

1. 
   Въведение
   

• 
  GS1 идентификация на стоки, услуги, логистични единици, амбалаж за многократна употреба, физически и функционални единици на фирмите (локации) и други чрез формирането и използването на уникални, валидни в цял свят идентификационни номера;
  
• 
  GS1 носители на данни – стандартни баркод символи или EPC транспондери за представяне на идентификационните номера и допълнителна информация, чрез прочитането на които данните може бързо и лесно да бъдат въведени и обработени в информационните системи;
  
• 
  GS1 стандарти за електронен обмен на данни (EDI) - набор от стандартизирани съобщения (EANCOM или GS1 ХМL) за електронен обмен на документи като поръчки, авизо, фактури и други.
  

1. 
   GS1 система за идентификация. Идентификационни ключове.
   

За идентификация на търговските единици (продукти или услуги) по стандартите на системата GS1 се използва Глобален номер на търговската единица (Global Trade Item Number, GTIN). На всяка различна по състав и технически параметри търговска единица, се определя собствен GTIN. Функцията му е да идентифицира еднозначно съответната единица и след прочитането му да се извлече предварително дефинираната за тази единица информация в базата от данни - като цена, кога е продадена, потвърждение на доставка, номер на поръчка и други – и това на всеки етап от и във всяка верига на снабдяване.

GTIN е общо понятие за Глобален номер на търговската единица. В системата са дефинирани четири структури (таблица 1): GTIN-8, GTIN-12, GTIN-13 и GTIN-14. В базите от данни всички те се записват в 14-разрядно поле, дясно ориентирани. Изборът на структурата зависи от обхвата на потребителските приложения. Всяка от посочените структури може да се представи с определени баркодове по системата GS1 - EАN/UPC, ITF-14, GS1-128, Datamatrix.

Таблица 1

Структури на GTIN

На фирмите, които желаят да идентифицират своите продукти по стандартите GS1, се определя GS1 фирмен префикс. Общата структура на идентификационния номер GTIN включва:

1. 
   GS1 префикс на страна, който се администрира от Международната асоциация GS1 и представлява първите три цифри от 8 и 13 разрядните идентификационни номера;
   
2. 
   GS1 номер на фирмата, който се определя от Националната организация GS1, в случая за България това е GS1 България;
   
3. 
   референтен номер на търговската единица, който се определя от фирмата към съответния фирмен префикс ;
   
4. 
   контролна цифра, която се изчислява по определен алгоритъм;
   
5. 
   индикатор . Използва се само в номерата GTIN-14. Приема стойности от 1 до 8 за търговски единици с фиксиранa мярка и 9 за търговски единици с променлива мярка.
   

Фирменият префикс осигурява достъп до всички приложения, които използват стандартите за идентификация. С важно значение за сектора „Транспорт и логистика” са идентификационните ключове на търговски единици (GTIN), физически локации на фирмите или фирмата като юридическо лице (GLN), логистични единици (SSCC), амбалаж за многократна употреба (GRAI), пратки (Global Shipment Identification Number, GSIN) и доставки (Global Identification Number for Consignment, GINC).

На база съществуващите GS1 идентификационни номера е разработен Електронен код на продукта (EPC), който представлява сериализиран идентификационен номер за универ+9сално маркиране на физически обекти (търговски единици, логистични единици, локации и амбалаж) посредством използване на радиочестотната технология RFID.

2. 
   GS1 носители на данни
   

1. 
   Баркод символи
   

Баркод символите са техническо средство за бързо и недвусмислено кодиране на данни. Символите с техните технически параметри са сертифицирани по ISO. В основния документ на системата GS1 „GS1 General Specifications“ e описано как да се използват идентификационните ключове и кои баркод символи са подходящи за кодиране на тези ключове и допълнителна информация според различните приложения. Съществен момент при избора на баркод е познаване на изискванията към информацията, която следва да бъде кодирана: дали ще се кодира само идентификационния номер или идентификационен номер и допълнителна информация и какво е конкретното приложение. Най-общо могат да бъдат изведени следните случаи:

• 
  ако маркираната единица минава през каса (POS) следва да се използва EAN/UPC (EAN-13, EAN-8, UPC-A и UPC-E) или DataBar (преди RSS);
  
• 
  ако маркираната единица не минава през POS (групиране – разопаковане или прегрупиране) се използват GS1-128, ITF-14, DataBar, EAN/UPC (без ЕАN-8);
  
• 
  ако маркираната единица е логистична единица: GS1-128, DataBar;
  
• 
  ако маркираната единица е пратка: GS1-128.
  

UPC-A, DataBar, Datamatrix, ITF-14, GS1-128)

2. 
   EPC тагове и стандарти за използване на радиочестотната технология
   

Идентификаторите на продуктите (Електронен код на продукта, ЕPC) се записват върху чипове, които се вграждат в тагове, а те от своя страна се прикрепват към обекти, като по този начин позволяват уникалното им идентифициране.

Очаква се доминиращата RFID-честота в приложенията по веригата на снабдяване да бъде UHF (860 – 960 MHz). За този честотен спектър е разработен стандарт Class 1 Generation 2 UHF RFID (Gen 2). Той е дефиниран като основен протокол за използваните в рамките на приложенията на системата тагове.



Фиг. 3. EPC тагове

2. 
   Стандартен GS1 логистичен етикет
   

„Логистичният етикет GS1“ е доброволен, международно признат стандарт за етикет, който позволява еднозначна идентификация на логистични единици като кашони, палети, каси палети, пратки, контейнери и други, формирани за нуждите на транспорта и логистиката. Стандартизираната информация и начина на записването й върху логистичния етикет са средство при реализиране на ефективни системи за права и обратна проследимост при движение на проследимата единица по веригата на снабдяване.

Методиката за изготвяне на логистичния етикет e разработена като проект за хармонизирано етикетиране на логистичните единици по веригите на снабдяване с участието на производители, търговци, транспортни фирми и Национални организации GS1. Стандартният GS1 логистичен етикет е приложим за всички участници по веригата в цял свят, независимо от вида на продуктите и формите на уедряване на търговските единици. В етикета информацията се представя в четим вид и във вид на баркодове за нуждите на автоматичното прочитане и обработване на данни.

1. 
   Видове логистични единици
   

Системата дефинира четири основни вида логистични единици, които са систематизирани в таблица 2.

Основни видове логистични единици

	Стандартна логистична единица	Нестандартна логистична единица
Хомогенно съдържание	регулярна доставка хомогенна структура	случайни доставки хомогенна структура
Смесено съдържания	регулярна доставка хетерогенна структура	случайни доставки хетерогенна структура

Според съдържанието на логистичната единици, тоест вида на съдържащите се търговски единици - от един вид или различни - тя бива хомогенна или със смесено съдържание. Според броя на съдържащите се в логистична единица търговски единици бива стандартна с фиксиран брой за по-дълъг период от време в търговските взаимоотношения или нестандартна, когато броят се формира в рамките на определена поръчка. Систематизацията на видовете има отношение към определяне на информацията, която се включва при изготвяне на логистичния етикет.

2. 
   Сериен код на контейнер за транспортиране
   

Съставни компоненти на SSCC

3. 
   Технически аспекти на логистичния етикет
   

1. 
   Секции на логистичния етикет
   

Логистичният етикет се състои от три секции (Фигура 5): Най-горната секция в етикета съдържа информация в свободен формат. В нея могат да се запишат специфични за фирмата данни, например наименование на фирмата, адрес, лого и други.

Последната секцията съдържа данните от средната, кодирани чрез баркод. За кодиране на информацията се използва GS1-128 (преди EAN/UCC-128), който в рамките на един символ може да кодира до 48 буквено-цифрови знака. Когато отделни елементи от данни се кодират в един GS1-128 символ до размера на неговия капацитет, при тяхното комплектоване значението и формата на съответното поле от данни се указва с така наречения приложен идентификатор (ПИ) В системата от стандарти GS1 са дефинирани над 100 приложни идентификатори за различните видове данни, свързани с маркираната единица. В най-долната част на секцията с баркод символите винаги се разполага баркод, съдържащ Серийният код на контейнер за транспортиране SSCC, указан с ПИ (00).

Когато данните са в стандартизиран вид в съответствие със спецификацията на GS1, всички участници в логистичната верига могат еднозначно да ги интерпретират и обработват.

2. 
   Размери и разположение на етикетите
   

При логистични единици с височина по-малка от 400 мм етикетът трябва да се постави възможно най-високо и да се следи за правилното ориентиране на баркода (фигура 6). Няма строго определено правило, от коя страна да бъде разположен логистичния етикет – отляво, по средата или отдясно – но тъй като повечето водачи на кари работят по-добре с дясната ръка, то съблюдавайки ергономичността, най-удобно е да се сканира, когато етикетите се разполагат отдясно на всяка страна.

При изготвянето на логистичния етикет се препоръчва съблюдаването на следните правила:

• 
  Етикетът се изготвя от фирмата, която формира логистичната единица.
  
• 
  Всяка логистична единица получава собствен SSCC, който съдържа фирмения префикс на фирмата, която го формира.
  
• 
  Ако различни пратки на различни доставчици се консолидират в една пратка от участник във веригата, то консолидиращият трябва да формира нов SSCC, на основата на собствения фирмен префикс.
  

3. 
   Заключение