Културното наследство-опазване и достъп



страница4/4
Дата27.01.2017
Размер0.54 Mb.
#13672
1   2   3   4

Мила Минева

Честно казано, аз ви благодаря, ако бях от екипа на Червената къща, а не бях просто поканена от тях, щях да ви предложа да направите изложба на вашите колекции тук, защото ако са толкова ценни, аз бих искала да имам достъп до тях.




  1. Добър ден, извинете. Аз съм адвокат Овчаров и консултирам няколко екипа археолози и няколко сдружения за ползване на културното наследство, искам да задам въпрос за две нови тенденции в културния туризъм Първият е децентрализирането, но не в икономически смисъл, а в смисъл, че туристът отива обикновено при обекта, а не обектът при туриста, т.е. този колониален тип музеи, като British Museum не са на мода вече и в тези страни с бившия колониален строй. Дори в Гърция вече се правят известни недвижими паметници на културата се прави музей, който да съхранява по-голямата част, ако не всички движими паметници на културата, открити при разкопки на съответното място. Такава децентрализация ще бъде ли осмислена в този закон, въобще обмислили ли сте такава концепция. Значи сега старите музеи в България са изключителна централизирани, това е остатък от тоталитарната държава. Значи имаме някаква йерархия като пирамида от регионални, национални музеи и т.н., има и общински музеи, но те са празни, от тази гледна точка, частните музеи ще бъдат нещо много добро. Вторият ми въпрос е за използване на културните паметници с цел да печелят пари в полза на обществото. Все пак тази частна инициатива трябва по някакъв начин да бъде ограничавана и това се прави в целия свят, където това е възможно. Например иманяр намира нещо, той е гражданин, намира нещо в двора, искам да кажа, че аз в първи клас, на 7 годишна възраст, намерих в двора си връх на копие и го продадох на музея, в смисъл не направих колекция. Това да бъде възможно, да бъде предадено, да има частен музей, които да бъде подкрепен от държавата, който да изкупи нещото, да се ползва с данъчни облекчения, да опише къде точно е намерено, за да има представа за ситуацията и т.н. Такива неща има и в другите срани, като подходът е разделен на север и юг, знаете много добре в какво се състои това разделение. Например Холандия, както нашия експерт, всички възхвалявате, е представител на една страна от северен тип където буквално не е като тук (…)


Мила Минева

Ще си позволя да ви прекъсна, защото се страхувам че ни връщате към началото на дебата, където разделението север - юг беше изговорено. Давам думата на Румен Драганов.


Румен Драганов

Аз така мога да кажа, че мястото ми може би не е съвсем тука, защото не съм дошъл нито да убеждавам някого в правотата на колекционерството, да защитавам каквато и да е позиция, да бъде защитено нещо, което е откраднато, или каквото и да било... Основният принцип, който трябва да разберем, е според мен следният – всяка собственост поражда права и задължения и отговорности, да си собственик на нещо е труд, грижа и мъка, както и в случаите, които бяха цитирани тук - госпожата, която има хубава къща, има добро желание, нали, да има тази мъка. По отношение на това, което каза г-н Костов за закопаване на монети, за културно сафари – всякакви форми на псевдотуризъм са добре известни - значи от това да се играе казачок по минижуп до това да се заравят малки амфори по Ропотамо и туристите да ходят с ръце да ги копат. Ние не говорим за това. Аз мисля, че говорим за това, че от една страна имаме едно изключително богатство от една страна, че всеки един от нас, в тази зала, има по една осем милионна от тези 40 хиляди паметника и още от милионите другите паметници и ние трябва да разсъждаваме как от тази една наша осем милонна какво може да спечелим като хора. Аз днес за пръв път действително се срещам с тези колекционери, които като мушици години наред са събирали тези монети, разбира се те щяха да бъдат пропиляни или неизползвани по начина, по който са използвани от тях в момента - с любовта, която имат и едва ли бих помислил, че може да има закон, който да унищожи тяхното старание и техния труд и техните грижи във всички тези години. Или пък за г-жа, която има тази къща, тя ще ипотекира къщата, банката ще вземе къщата и т.н. Преди малко, когато проф.Кръстев говори за списъците и за закона Малро във Франция– този закон е решен по следния начин – общината създава ипотеката, съответно милион или два от това, в съответния културен паметник да промени вида си, но този милион не е на собственика на къщата. Съответно той ако продава къщата си, той продава частта на която е собственик. Т.е. ако къщата е оценена на 200 хил. и в нея е инвестиран милион, то той може да я продаде за 200 хил., като милионът остава като ипотека за този, който има интерес културният паметник да съществува. Когато казвам, че има добър европейски опит, то нека да използваме добрия европейски опит. Действително, днес аз дойдох тук не като човек, който е прочел закона им, аз го търсих вчера в интернет за да бъда подготвен за това, което говорим тук, но като човек, който работи в сферата на туризма. На въпроса на господина за културния туризъм мога да кажа, че думичката култура пред туризма е прилагателно, което се използва единствено и само за статистиката. Един турист, идващ в България, не идва само заради културен туризъм – той яде, което. е кулинарен туризъм, той отива в черква, което е кулинарен туризъм, той слуша бабите как пеят, което е културен туризъм, може да отиде да изкопае нещо, което е селски туризъм, но нека да не мислим, че туристът е някакво несоциализирано животно, което отива да гледа някакъв камък, изважда някакъв портфейл с хиляда евро и ги оставя и си тръгва. Туристът е един много добър човек, който иска разнообразие и ние от това многообразие, част от което е културното наследство може да изкараме, дето се вика, някой и друг лев. Мисля, че най-добрият извод и благодаря на Червената къща за този дебат, е това да разберем, че всички сме неподготвени по отношение на новия закон за културата, че всички изоставаме понеже нямаме информация, че нямаме дебати, не знаем, но всички Г-н Костов, и искам да благодаря на г-н изобретателя, защото той единствен е изготвил текст. Мисълта ми е - нека да дебатираме помежду си, нека да дебатираме в нашите съсловни организации, нека да подготвим текстове, нека да използваме средствата за масова информация като журналисти, защото ние сега чуваме едната страна за някакви вредни и лоши хора, а не чуваме другата страна, за тяхната добрина и за това, което те могат да направят за всеки едни от нас, за нашия бизнес, за нашите деца в последна сметка.
Мила Минева

Позволете ми да благодаря на всички за участието им в дебата, да дам думата на нашите панелисти за кратко обобщение ако искат, ако не да отправя към хората, които представят тук така или иначе Комисията по култура и работната група, която се опитва да изготви този закон с предложение, Червената къща е готова да съдейства във всеки етап, в който бихте имали нещо да споделите, да организира поредица от специализирани дебати, защото очевидно интересът е голям, защото очевидно има отделни групи, които се нуждаят от специално внимание, от акцентиране на дебата само в една посока, ние се ангажираме с това да проведем тези дебати, разбира се, ок има какво да обсъждаме следващия път, ако има драфтове. Давам ви думата за обобщение.


Николай Михайлов

Вижте аз се надявам Червената къща да резюмира този дебат да го направи достъпен, всеки от участниците, който има интерес да участва активно в писането на закона, да посети сайта на комисията по култура, да влезе в контакт с екипа, със самата комисия, за да участва в мярата на своята готовност да го прави. Зависи всичко от вас, щом искате, моля заповядайте, но ако не искате, някак си няма да можем да разберем претенцията ви.

Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница