Културното наследство-опазване и достъп

Значи, веднага ще кажа, че гражданинът е абсолютно неправ. Искам да ви кажа че има държавен контрол върху музеите и галериите, но за съжаление, през последните 20 години този контрол не е бил упражняван и едва тепърва ние започваме да го упражняваме. Аз много се радвам, че ръкопляскате, но искам да ви кажа, че за това си има определени причини и вие много добре ги знаете, така че не говорете по този начин. Не говорете така срещу музейните работници. Това зависи от кметовете и финансирането на музеите, зависи от много фактори. МК си гледа работата, господине.

5. 
   Добър вечер на всички. Казвам се Кристин Разсолкова, изкуствовед съм по образование, работя в областта на културната политика. Малко ще отклоня вниманието от тези дебати. Имам един въпрос, който е свързан със собствеността и със санкциите. Аз съм собственик на паметник на културата и преди два дни получих нареждане от кмета да го ремонтирам. Съгласна съм с него, къщата е прекрасна, знам и ценността, но финансово знаем колко биха стрували ремонтът и консервацията, не мога да го направя. Нашият холандски гост каза нещо, което мисля, че е важно, че хората трябва да поемат отговорност, искам да поема отговорност, познавам законите и знам, че общо взето, нищо не мога да направя, освен да сложа къщата под ипотека. Тук нашите гости от панела казаха, че е добре собствениците да се задължат. Искам да знам как в закона в този случай собствениците действително да бъдат отговорни, защото ето давам къщата под ипотека, загубвам я, държавата трябва да се грижи за нея, но как да се грижи. Тя, на всичкото отгоре, е на Солунска и Витоша, която е важна улица напоследък. Благодаря.
   

6. 
   Добър вечер на всички. Казвам се Димитър Костов, общински съветник в общинския съвет в Пловдив. Колекционер. Искам първо да попитам д-р Михайлов знае ли какво значи думата култура. Те са в Комисията по култура. Има една много проста дефиниция на думата култура, дали я помни, дали я знае... Авторът на думата култура произлиза от Марк Тулий Цицерон като преработка на духа. Ако няма преработка на духа не може да има и култура и тука има представители на това Министерство. Това е дефиницията. А по отношение на нещата и глупостите, които се извършиха в нашата страна през последните 17-18 години, те просто са безчет. Не може да се третират колекционерите като престъпници, ти отиваш, купуваш си от свободен пазар някаква монета, или нещо друго, имаш някакви интереси - това не може да стане, да те преследва законът и да вървиш по ръба на бръснача. Това не може да бъде. Другото, което нещо искам да посоча – в света започнаха да правят съвсем други неща по отношение на туризма и преди 8, 9 години аз въведох едно понятие така между нашите колекционери, т нар. археологическо сафари. Какво означава това, ти си собственик на някакъв хотел в Балкана, отиваш, купуваш някакви антикварни монети 20, 30, 50, които струват 20 или 50 стотинки, бронзови монети, слагаш ти на определени места, обява ваш сафарито, идват туристи, отиват с металотърсачи, след туй им даваш сертификат, че са намерили еди-какви си монети, те си плащат и хотелът, ресторантът върви и от това се печели, разбирате ли. Това исках да чуя, има ли нещо предвидено за археологическо сафари по отношение на туризма, защото ще идват много сериозни и заможни хора.
   

Благодаря ви, не трябва ли това да се регламентира в един Закон за туризма, а не за опазване на паметниците на културата, така че няма да дам думата да се отговори, първо. Второ, в този момент, аз се притесних разбрах, че към културното наследство имат интерес само собствениците му, които са на всичкото отгоре с нерегистрирани колекции, защото както знам има много малко регистрирани колекции в България. Част от тези регистрирани колекции са на хората, които именно споменавате като криминални и проблематични колекции и някак си това за мен е проблем. Много бих искала да дам думата на човек, който би искал да каже нещо за достъпа до културно наследство, активното отношение на гражданите към културното наследство.

7. 
   Казвам се Стефанка Иванова, ст.н.с. д-р в Археологическия институт на БАН. От изказванията, които първо изслушахме без регламент на времето, съвсем ясно пролича една науковедна нишка. Всъщност събранието щеше да бъде съвсем наред ако вместо да беше обявено, че е за наследството, да беше обявено, че е въпрос за наследствеността. Това просто личеше във всяко изявление, освен на последния изказал се. И за мен това е много близко събрание. Освен това, аз искам да попитам всички тези мнения, препоръки, които се дават, по какъв начин ще бъдат доведени до тази комисия? Освен това искам друго нещо да кажа. Печално известни са опитите да се правят такива закони. От две години се борим с едни такъв закон, т.нар. Закон на пещерите. Не искам да споделям един прецедент, който явно ще се повтори, тъй като този закон се приема или се коментира по някакъв почти нелегален начин. ЗЗП беше спрян от жива верига, направена от хората, беше сниман от телевизията и т.н. Долорез Арсенова обеща лично пред всички събрали се хора, записа го телевизията, записа го вестникът, как тя няма да внесе такъв закон, а ще се внесе Закон за защита на пещерите. Точно след една година този закон тихомълком влезе в НС, влезе в една комисия. Съвсем не се успокоих от изявлението, че изтъкнати юристи от СУ работят по закона, да си изтъкнат юрист не значи, че познаваш материята, а в случая тези изтъкнати юристи, които бяха направили този закон, бяха пристъпили основни членове на Конституцията. Нещо повече, вие всички казвате - да ние сме ратифицирали за европейското наследство, там имаше неща които ако имаше някакви санкции, за съжаление този закон е много мек, той просто препоръчва, те вече щяха да лежат в затвора. Т.е. вече съвсем конкретно трябва да се каже следното, трябва да се направи едно широко публично обсъждане, а не в някаква пълна тайна да осъмнем с приет закон, а половината депутати не знаели какво се гласува, разбира се. И този закон, след като мине през това публично обсъждане, тогава вече да влизат по-сериозни инстанции. По този повод искам да кажа, че в момента се събира подписка за гражданско сдружение за защита на археологическите паметници, още повече, че доколкото знам в Холандия, действително господинът направи едно много хубаво изявление, в Холандия това сдружение преподписва разрешението за археологически разкопки. А това е крайно необходим механизъм, защото нито една от инстанциите, които трябва да отговарят за културните паметници, не си върши работата. Няма какво да оплюваме стария закон, има много хубави неща в него, но той просто не се изпълнява, а що се отнася до характера на събранието защо тук няма например представител на НПК, те пряко отговарят за паметниците, защо не е поканен директорът на археолог институт, също една институция, така че това събрание, не мога да се съглася, че целта му точно е да се съберат мнения за и препоръки за паметниците.
   

Благодаря ви както за предложението, така и за въпросите, ще си позволя да отговоря на последния Ви въпрос. Това не е събрание, а публичен дебат и второ, за него са известени всички институции, които като заинтересовани можеха да бъдат в залата и да получат думата.

8. 
   Първо ще си позволя да не ставам от мястото, за да нямам усещането, че като ученици ставаме пред вас, за да говорим. Приятно ми е. ст.н.с, д-р на историческите науки Румяна Михнева. За втори път в течение на година и половина имам удоволствието, не в такава компания, а в различна, да участвам в едно обсъждане на материя, изключително важна не сам законодателна, но обществена и за втори път съм доста озадачена, че за втори път дебата за културното наследство го подменяме с дебата, прощавайте колеги, за частните колекции, но това не го прав зала а го направихте които застанахте пред нас. Д-р Михайлов, вие самият като представител на комисията казахте, че не участвате конкретно в изработването на закона и аз изцяло подкрепям колегата Стефка Иванова от БАН, от НАИ, трябваше да ги поздравим, включително колегата ни Овчаров, че се пребориха за това нещо. Дебатът, който се проведе за първи път в комисията преди година, точно по това време, беше недовършен текст. В него, например, липсваше глава Финансиране. Беше казано, че някой казал и някой спънал да няма глава Финансиране. Г-н от Холандия, който представихте като частен експерт, обърна внимание на много неща, някои са интересни, хубаво е човек да споделя опит, за да видим в другия край на Европа как стоят нещата. Но той каза два ключови проблема, по които вие в момента може да не ми отговорите - или не искате или просто не сте готови. Какви ще са данъчните преференции, защото връзката между държавата и общините реално не съществува? Какви ще са преференциите за собствениците? Не ми говорете в момента единствено колко е важно да решим дали ще има или не частни колекции, има ги и вероятно ще стигнете до консенсус и нега да го дискутираме. Цяла година мина от предишното дискутиране, вестниците се пълнят с колекциите на онзи и т.н. А то се оказа, че са узаконени, дори описани, но това не е казусът. Решете вътре да изнесете текстовете да съберете наистина хората и не е необходимо да наричате помпозна тази конференция, нека да се види действително какво готвите вътре в тези закони няма да бъде приет този закон, по начина, по който затворено се работи. Имам информация, моля да ме извините, притеснявам се, не се представих, че съм и заместник-председател от едно сдружение Гражданско българско наследство, знам какво става вътре, но това трябва да се обсъжда. Трябва да присъстват вътре с вас, директно и активно да работят представители на Асоциацията на общините, защото на единственото обсъждане те станаха и казаха „От къде на къде преференции за тия Никакви преференции?” Това беше позицията на техния официален представител. Променила ли се е тази позиция, убедили ли сме ги, че те трябва да имат отношение към това. Не сме ги убедили. А по повод на онова, което прозвуча за ЗЗП. Наистина вътре в този закон се третира едни проблем за концесиите, защото, извинете ме, но проблемът за концесиите се интерпретира от онези които имат пари, да не говорим и какви пари могат хипотетично да се изперат по този начин. Това ми го давате, аз каквото искам правя, викам си археолозите, казвам им работим. Колегата ни Драганов не спомена, че когато се говори за концесии, се говори за дейностите, а не самите паметници, дали така правилно помня позицията. Но нека тази позицията да е ясна, иначе някой си ще си вика – това е мое, каквото искам, ще си правя. И накрая към колегите журналисти в залата. Дали знаете, на 25 ноември, 2006 г. водих едни деца по западна Странджа. Бяхме в Долно и Горно Ябълково и стигнахме до нещото, наречено Факия. Над него има хълм, казва се Калето. По Калето вървят двама бабаити с две хубави лопати. С нас имаше и един оператор, заснехме ги имаме ги, с големи метални дискове, но те ще кажат, че търсят консервени кутии и че са еко- защитници, а журналистът, който публикува съответния материал, ще бъде наказан, защото без тяхно съгласие ги е снимал, ето това е абсурдът, изнесете по-бързо текстовете, за да може заедно да се мисли по тях.
   

9. 
   Здравейте, аз с голям интерес ви слушах. Занимавам се с преподаване на икономика и съм приятел на колекционери, които пишат книги, просто защото съм доц. д-р по икономика. Искам да ви направя следната препоръка. Това, което аз чувам от колегите, които работят по закона и в частност колегата от музеите - значи има използвано едно ленинско изискване, значи като не решим един малък проблем ние се сблъскваме с него до края и всъщност няма да направите закона. Това малко изискване е следното. Първо трябва да решите в този закон проблема на собствеността. Т.к. те са сложна материя, там вкарват един проблем добросъвестен недобросъвестен ... и като питате Божидар Димитров, той ще каже, че няма нито един иманяр осъден, той ще ви каже, че не защото няма прилагане на закона, а защото на базата на този нерешен проблем, всеки нормален адвокат ще ви постави юридически казус, с който не можете да се справите. Второ, начинът, по който интерпретират проектозакона колеги, собственици на културни паметници, археолози, специалисти, тук се говори за един изключително обхватен материал, който вероятно трябва да се раздели на няколко части – например – проблеми на археологията, проблеми на културното наследство изобщо, проблеми на колекционирането, защото статутът на къщата на дамата, която ще бъде ипотекирана за ремонт, банката ще й даде кредит, няма да може да обслужи, ще й вземе къщата. Та тази банка ще продаде тази къща, която е паметник с национално значение на този, който има пари, частник. Изведнъж се получава трансформация на собствеността или в този закон трябва да има ясно разграничение на проблема – владеене, ползване, разпореждане. Това е понятието собственост и понеже аз представлявам и две много мощни организации – едното – Национално сдружение на малък бизнес и второто Федерацията на разпространение на знания, Мисъл, бившето Г. Кирков, трябва да ви кажа, че аз присъствах на едно срамно събитие, което беше в полза на залата и във вреда на стоящите срещу мене. Това странно събитие е следното, вие игнорирахте мнението на председател на нестопанска организация, гилдия на лица на обединени от определен интерес, това са колекционерите на монетите. Това е непростимо. Аз съм завършил в СССР не ходя много често на запад, но това е грубо нарушение на правилата на гражданското общество. Вие този закон, без да отчетете техните идеи, предложения и съображения, просто би било престъпление и когато той не се спази, това ще бъде само заради това, че не слушате националните обединения, колекционерски обединения, хора, обединени от някакви интереси.
   

Позволете ми преди да дам дума на следващия, да помоля д-р Михайлов и Румян Ганчев да поемат публичен ангажимент, когато стане готов законът, да го обсъдят с нас, както и да поемат ангажимент тези предложения, които се чуват тук и които са струва ми се много смислени, че те ще стигнат до комисията.

Вижте, аз бих предложил на организаторите на тази среща, която е дебат всъщност, чуване на мнения, да направят запис, за да могат всички, които утре ще проявят интерес към това, к е казано тук да имат достъп. Да имат достъп и Комисиятя по култура и екипите, които работят по този закон. Аз казвам следното, защото знам това от Комисия по култура и от нейния председател. Щом бъде завършен един основен раздел от закона, един драфт както се казва, той ще бъде предложен на обществеността за коментар. Тогава резултатите от този коментар ще бъдат разбира се, интегрирани в окончателния вариант. Идеята на този екип, който прави закона и на Комисията по култура, поема отговорността за него е законът да бъде в максимална степен отворен за публичен коментар. Това е начало, беше казано тук няколко пъти. Не можем да ви предложим никакъв завършен етап на този закон, освен неговата структура и отделните позиции, които ви съобщих в началото. Въобще не съм поставил акцент върху собствеността на колекциите, това е ключов акцент, но не е в центъра. В центъра е опазването и защитата на културното наследство на РБ, дами и господа. Затова потвърждавам, поемам ангажимент, от своя страна, този закон да бъде в отделните етапи, достъпен за всеки, който би желал да го коментира.

Благодаря Ви много, междувременно от името на ЧК казвам, че този дебат се записва и той ще бъде наистина публично достъпен след края си.

10. 
    Юлия Милчева, управител на Сдружение за опазване на българското национално наследство, т.е. професионално се занимавам с тези проблеми от малко повече от 8 години. Понеже наистина се оформи една малко смехотворна ситуация, въз основа на първоначалния замисъл на покана за такъв дебат. Тук всички я изразиха, няма да повтарям. Това, което и другите хора изразиха за смехотворната ситуация, по отношение на дебата, в който никой от поканените експерти или заинтересовани лица, или организации не могат да разсъждават върху какъвто и да било първоначален текст, така че contradictio adjectu или да наричаме дебат нещо между несъществуващи партии. Но от друга страна, всички, стоящи при моста на модерацията, не са в позицията те също да изработят този закон, а ние пък още по малко, които стоим в тази страна на залата. Така че, моят прост въпрос е как технически всички ние, които се интересуваме и имаме някакъв опит, за да предложим конкретни неща по този законопроект, по какъв начин ние ще имаме достъп до този драфт, до този проектозакон, в някаква негова първоначална фаза на подготовка? Дали той ще бъде закачен на сайта на Парламента или по някакви други начини ние ще можем да се обадим в Комисията по култура? Трябва да ви кажа, че аз специално съм правила опит по този случай преди 3 седмици и нямаше възможност за среща, нито за получаване на такъв текст. После, г-жа Нина Чилова е направила изявление по медиите тм, че тя очаква законът да бъде готов до май месец тази година. Тук чуваме от г-н Михайлов послания в друга посока и човек се пита как би могъл да участва в подготовката, ако той ще е вече готов до май. Така че въпросът ми е до г-н Михайлов, тъй като той е член на Комисията по култура в Парламента, технически как ние можем или пък къде можем да намерим, примерно, списък на тези поканени и назначени вече 18 експерта от работната група, доколкото чух от г-н Ганчев, които в момента работят и ги мислят тези текстове, за да разговаряме с тях и евентуално нещо на добра воля да подскажем. По другия чисто съдържателен въпрос аз не мога да обстоятелствам и да вземам думата, защото няма и време, но бих казала, че няма основна концепция по едни такъв закон, тя никога не е била постигана в настоящите законодателни документи, така се изработи и последната поправка на ЗПКМ. Основните два болни въпроса по отношение на такава концепция, по отношение на българския Закон за културното наследство, е, че няма формулирани стратегически приоритети и дори за това кои са зоните на културното наследство, които са най-силно застрашени и че те трябва да се стратегически в бъдеще да дефинират, и това да бъде споделено мнение, както в правителствения, така и в гражданския сектор и в съответните институции. И в този смисъл, един от основните технически проблеми за подобен закон, е отсъствието на такъв консенсус, това, което и господинът от Холандия спомена като един от проблемите на изработката на подобно законодателство. Има безкрайно много начини да се решат много от нашите проблеми, но те не са формулирани в предишния закон, според мен. Аз писмено описала всичко, едно по едно, защото иначе би било много дълго да говоря. Вторият съществен въпрос по отношение на технологията на изработване на такъв закон е въпросът за финансирането Всички знаем, че в България има огромни купища наследство, повече от 40 хил. декларирани паметника на недвижимото само, за движимото да не говорим, и същевременно всички знаем, че просто няма пари. Съществува централизиран монопол на контрол и опазване към държавата, но тя, държавата, не е в състояние да осигури тези бюджети и стратегическото положение е да се децентрализира самата функция на контрол на държавата, което вече беше предложено и второ да се изработят много внимателно възможности за конкретни, но нови финансови инструменти, от типа на инвестиционни фондове в банките, от типа на национална лотария и отчисление на процент от националната лотария за спорт да бъде отчисляван законово, да бъде прието такова положение. Има много такива неща, които примерно при подробен разговор с експерти от Холандия, Англия или Шотландия, могат да се опишат и няма никакъв проблем да се заложат и в нашето законодателство. Т.е., не бих искала да ставам досадна, но бих казала, че и в България има достатъчно хора с достатъчно много свежи идеи за разлика от това, което виждаме в момента. По конкретните провизии, за които се дискутираше, че настоящият закон няма, настоящият закон има провизии за спасяване на такива къщи от типа на за отчуждаване на такива паметници с национално значение. Какъв е проблемът с монетите, които г-н Чобанов постави, проблемът е, че ние нямаме достатъчно квалификационни описания в държавните музеи, достатъчно добри инвентари с документации, с които да защитим нашите собствености, които се появяват на свободни аукциони. Второ, ние сме подписали доста конвенции на европейско равнище, за да можем инструментално на държавно ниво да поискаме връщането на тези наши ценности в случай, че можем да ги документираме.
    

Благодаря ви, аз мога да отговоря на чисто техническия въпрос, че би трябвало драфтът да се качи на сайта, но факт е, че няма такъв драфт на сайта, може би драфтът просто не е готов. (…)

11. 
    Да се представя, Ставри Топалов, от 40 г в ръководството на Номизматичната организация в страната. Понеже се говори много за няколкото големи колекции, тук виждам около 20 мои колеги, които имаме т. нар малки колекции, градени в продължение на 30-40 г. И тези колекции сме показвали на над 120 организирани номизмати в страната като при всяко показване на монети е имало списъци, каталози и т.н. Това е било до 89 г. Но бих искал да кажа, че моята колекция например е участвала освен в редица изложби извън страната като например изложбата Богатството на тракийските владетели, те се състоят от около 800 монети които погледнато за тези 40 години, с моите средства, които съм получавам като изобретател, .. съм направил тази колекция. Написал съм 13 монографии и 180 статии на тема история и монетосечене в древна Тракия. В нея изключително точно съм описал всички свои монети, между които 45 неизвестни монети на тракийски владетели и около 90 монети от неизвестни градове от земите на Тракия пр н.е. Мисля, че съм от хората, които никога не са крили своите колекции. Още от 89 тя е декларирана в тогавашния Комитет по култура. Понастоящем съм направил необходимото за нейната регистрация, които вкъщи имат такава регистрация, неправена от никого на собствените си монети. И понеже познавам колекциите на своите колеги, които тука виждам, мога да ви кажа, че те са така картотекирани, така описани и подготвени, че ако някой им ги открадне и трябва информация какви са тези монети, то моментално ще бъде получена тази информация, т.к. всяка монета е описана с фотоси, с описание с тегла, къде е публикувана, в какви изложби е участвала и т.н. Така сега по същество, не знаех, не очаквах точно как ще протече това събиране и от това, което чух съм доволен, че това, което ние, а аз съм участвал от 30 години в различни комитети към МК и НС, по отношение на законите, измененията на законите за паметниците на културата. Тук съм подготвил това, което трябва да дам един лист и след това има няколко листа, които представят изказвания по време на дебата в НС. Радвам се, че това, което сме предлагали от 30-40 г. тук се казва, че ще бъде прието да бъде разглеждано и даже толерирано в подготвения нов законопроект, понеже не очаквахме това нещо и сме си написали всичко, което трябва. Мисля, че не само аз, но и другите колекции, въпреки че едва вчера научихме за това събиране тук, за което смятам, че трябва да бъде по-широко обяснено. И ще обърна внимание само върху една от точките, с която започваме, това е желанието ми на хора, които са тук, професори, специалисти, колекционери, журналисти и които сме давали готови текстове, включително и цял текст с предложение за закон, съобразен с изискванията, които имат множеството колекционери с частни колекции, но говоря да тези, които имат големи колекции, като се говори срещу колекциите, се говори за десетки над 30 хиляди колекционери в страната, при това положение тези с малки колекции и това, което е съдържа в тях, е от голямо значение, защото са събирани хора, които живеят в определени части на страната. Бих искал само да обърна внимание, че желаем да участваме с експерти във всички етапи на работа на комисията, която се занимава с това нещо, а не както досега, да ни извикат два дни преди приемането на закона и това листче да го хвърлят в първото кошче, което им попадне, да им обърнат внимание. Благодаря за вниманието.
    

12. 
    Благодаря. Името ми е Тодор Кръстев. Искам да обърна внимание на 3 неща – първо по модела на работа по закона. Досегашният модел е бил работни групи, повече или по малко затворени, които в резултат на упорит труд предлагат проекти, готови юридически продукти. Те стават обект на някакви дебати, предизвикват остро противопоставяне, в резултат - проектът бива размазван и хвърлен в кошчето. Сега има друг модел обаче – първо създаване на една стратегия на опазване на водещи принципи, водещи философии и аз откровено казано очаквах, че това, което ще бъде съобщено, т.е какви са водещите принципи, к са събрали тази работна група и които те защитават с всичко останало по-нататък. Затова дебат – постигане на обществен консенсус по съответните водещи принципи и в резултат на това закон, който облича в юридическа форма всичко това. Първото ми предложение е Червената къща да инспирира такъв именно дебат. Второ, очевидно културното наследство е широко понятие. То започва от монетите и стига до историческия град, културния пейзж и т.н. Не е възможно провеждане на дебат по всичко това едновременно. Това означава, че взависимост от процентните съотношения на състава на хората в залата, защитаващи една или друга позиция, и това ще определи и насоките, които взима дебатът. Неслучайно колекционерството, без в никакъв случай да го подценявам, става основна тема на дебата. Извинявайте, това не е единствена тема на дебата. Извинете, но има и много други теми. Моето предложение е това да стане обект на специализирани дебати. Не един дебат за всичко възможно, а специализирани дебати. И накрая по дилемата либерален или консервативен закон – вижте няма такава дилема. Съвременният подход към културното наследство предполага баланс между права и задължения, между стимули и ограничители. От една страна наследството трябва да се опазва, от друга страна, и това е съвременният подход, то трябва да се третира, да се използва като ресурс за развитие. Закон, който е рестриктивен, е пълен абсурд. Това никъде не съществува. Във Франция например съществува закона на Малро, който дава права на тези, които обитават исторически центрове и благодарение на този закон от 1992 г. всъщност френските исторически центрове просто разцъфтяват. Следователно не съществува такава алтернатива либерален или консервативен. Благодаря.
    

13. 
    Добър вечер, казвам се Ганчо Соколов и имам едни кратък и ясен въпрос, произхождащ от заглавието на темата. Възможно ли е, според вас, да има хармония в интересите между държавата и частния бизнес по отношение на опазване културното наследство или е възможно да има дисбаланс, да стане ясно чий приоритет трябва да бъде културното наследство на българския народ, на държавата и тя да се прави, че е държава, или на частния бизнес трябва да бъде? Не е нужно само да демагогстваме и да боксуваме?
    

14. 
    Искам да отговоря на г-на и на г-жата защо само колекционерите говорим. Това е първият път от 40 години, когато е възможно колекционерите да говорят публично.