Курсов проект на тема „ Забавените темпове на икономическия растеж – заплаха за икономическата стабилност на страната“
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Свързани:
Кредитна политика. Кредитен портфейл
- Навигация на страницата:
- Брутен вътрешен продукт
- Графика 1 Източник
| Икономическа стабилност означава липсата на големи промени в икономическата активност, отсъствие на висока инфлация, икономически и финансови кризи, отсъствие на ексесивни промени, изменения и флуктуации в макроикономиката. В този смисъл икономика с ниска и стабилна инфлация, и константна продукция и производителност е стабилна. Съответно, обратното, икономика с чести големи рецесии, видим бизнес цикъл, много висока или варираща инфлация, или чести финансови кризи се смята за икономически нестабилна.
Стабилната финансова система ефикасно разпределя ресурси, оценява, определя и управлява финансовите рискове, поддържа ниски нива на безработица и поддържа стабилни монетарни нива при елиминирани движения на ценовите нива. Финансовата стабилност е от съществено значение за поддържане на увереност и сигурност в икономиката. За да се прецени дали има заплаха за икономическата стабилност на страната, е необходимо е да се анализират различните фактори, които оказват влияние върху икономическия растеж. Брутен вътрешен продукт Реалният БВП нараства с приблизително 3,2 % през 2018 г., обусловен от вътрешното търсене. Повишаването на реалните заплати води до увеличаване на доходите и доверието на домакинствата, което стимулира частното потребление. Както публичните, така и, в по-малка степен, частните инвестиции допринасят за ръста на БВП. Ръстът на потреблението в публичния сектор също се увеличава, най-вече в резултат на по-високите разходи за заплати и междинното потребление. Силният растеж води до положителна разлика между фактическия и потенциалния БВП през 2018 г. и 2019 г., която се очаква да продължи да се увеличава и през 2020 г. съответно до 0,6 % и 1,0 %. Графика 1 Източник: Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, изготвен от Европейската комисия. По данни на НСИ за 2019 година брутният вътрешен продукт на България се е повишил през периода април - юни с 0,8% спрямо предходните три месеца, когато нараства с 1,2%. Растежът на БВП на годишна база се връща през първите две тримесечия на годината към неговите добри нива от края на 2017-а и началото на 2018-а година. Графика 2 Източник: НСИ България не е изолирана икономическа система, затова е важно да се проследят и международните перспективи в икономическото развитие. От втората половина на 2018 г. международните финансови институции и експертите започнаха да ревизират краткосрочните и средносрочни прогнози за развитието на световната икономика и търговия (Фигура 1). Има сериозни основания да се твърди, че световната икономика всъщност така и не успя да се възстанови напълно от пораженията на глобалната финансова криза, тъй като и трите основни мотора на глобалния растеж - Китай, Еврозоната и САЩ изпитват затруднения, макар и от различен характер. Негативните тенденции, оформили се през втората половина на 2018 г., се пренасят и през следващите тримесечия, като глобалният растеж спада до 3.5% през 2019 г. и съвсем леко се очаква да нарасне след това (Фигура 2). Този модел на растеж отразява преди всичко спада в темповете на растеж на развитите икономики, намаляването на темповете на растеж в някои от развиващите се пазари (най-вече Аржентина и Турция), както и въздействието на санкциите срещу Русия и Иран и влиянието на търговските конфликти между Китай и САЩ върху азиатските икономики. От горепосочената графика става ясно, че глобалният растеж се забавя, икономиките на големи европейски държави се свиват, а експерти очакват обръщане на цикъла. За надвисналия край на възходящия бизнес цикъл вече се говори открито, като за даденост. Забавянето на глобалния растеж е факт от месеци и някои големи европейски икономики начело с Германия вече отчитат свиване на БВП. Изпреварващи индикатори сигнализират покачваща се вероятност от рецесия в Еврозоната и дори в САЩ. На този фон все още няма нито данни, нито очаквания, които да сигнализират сериозни трусове в България. Въпреки забавянето на износа практически няма институция, която да прогнозира под 2.5% ръст на БВП за догодина. На графиката по-долу е представено сравнение на темпа на нарастване на БВП в България с този в Европа и Централна Азия. Видно е, че нивата на БВП в България са близки до тези в Европа и Азия. Графика 3 Въпросите, които повдигат горепосочените прогнози, са най-общо два: има ли рационално обяснение на нарасналите стойности на очаквания растеж на БВП за тази година и доколко българската икономика може да запази висок ръст при влошаваща се глобална конюнктура. Основания за корекции дават стойностите, които изглежда не са отчели част от вътрешните фактори за растеж, най-вече по отношение на потреблението. Смята се, че вътрешното търсене в България може в краткосрочен план да поддържа общ растеж при неблагоприятна външна среда. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|