Курсов проект на тема „ Забавените темпове на икономическия растеж – заплаха за икономическата стабилност на страната“
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Свързани:
Кредитна политика. Кредитен портфейл
| Пазар на труда
Условията на пазара на труда продължават да се подобряват. Равнището на безработицата намалява за пета поредна година (графика 5) и сега е доста под средното за ЕС (5,3 % спрямо 6,5 % през третото тримесечие на 2018 г.), докато равнището на заетост достига по-високо равнище, отколкото преди кризата (71,3 % през 2017 г. спрямо 70,7 % през 2008 г.). Абсолютните стойности обаче показват, че работната сила разполага с 200 000 души по-малко отколкото през 2008 г. Този спад на икономически активното население и недостигът на квалифицирана работна сила свиват пазара на труда. Междувременно някои групи в неравностойно положение продължават да срещат трудности при намирането на работа, а системите за образование и обучение не са добре подготвени, за да посрещнат променящите се нужди на пазара на труда. Даването на приоритет на инвестициите в обучението, повишаването на квалификацията и преквалификацията и в по-доброто привеждане на образованието в съответствие с потребностите на пазара на труда ще подкрепи растежа в дългосрочен план. Графика 5 Източник: Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, изготвен от Европейската комисия. Затягането на пазара на труда упражнява натиск за повишаване на заплатите. Номиналното възнаграждение на наето лице нараства с 10,5 % през 2017 г. и с още 8 % през 2018 г. Този темп е по-бърз от темпа, който може да се очаква въз основа на развитието на производителността на труда, цените и равнището на безработицата. Различията в заплатите между отделните региони и сектори са относително високи в зависимост от това къде има по-голям недостиг на работна ръка. Освен това недостигът на специалисти в ключови области на обществената политика, като например образованието и здравеопазването, ограничава предоставянето на услуги. Някои групи от населението не са напълно интегрирани на пазара на труда. Въпреки като цяло положителното развитие, все още съществуват структурни предизвикателства. През 2017 г. дълготрайно безработните представляват все още 55 % от безработните, докато процентът на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, все още е над средната стойност за ЕС (15,3 % спрямо 10,9 %). Съществуват също така значителни различия в процентите на неактивност и на заетост в зависимост от образователното равнище и съответния регион. Нивата на активност и заетост са по-ниски сред хората, живеещи в селските райони и малките градове, нискоквалифицираните лица и ромите. Въпреки че насочването на активните политики по заетостта се е подобрило, равнището на средствата, отпуснати за обучение, е все още недостатъчно и делът на участниците в мерките за активизиране продължава да е много нисък. Процентът на хората, живеещи в бедност, все още е много висок, а неравенството по отношение на доходите се увеличава. Въпреки лекия спад, процентът на бедност или социално изключване през 2017 г. е 38,9 %, което е значително над средното равнище за ЕС от 22,5 % (графика 6). Графика 6 През 2017 г. доходите на най-богатите 20 % от населението са над осем пъти по-високи от тези на най-бедните 20 %. Пазарните резултати са само леко по-неравностойни отколкото в други държави от ЕС, но в България въздействието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социалните услуги и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане. Въпреки положителни промени, които се наблюдават по отношение на пазара на труда, неблагоприятните демографски тенденции и засилването на недостига на умения поставят все по-сериозни предизвикателства за бъдещия растеж. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|