Курсова работа факултет: Юридически Катедра: „Сигурност и безопасност“



страница1/3
Дата20.07.2023
Размер18.94 Kb.
#118321
  1   2   3
корпоративна сигурност
Свързани:
Курсова работа

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР“
КУРСОВА РАБОТА
Факултет: Юридически
Катедра: „Сигурност и безопасност“
Специалност: Защита на националната сигурност (Поток Б)
Дисциплина: „Корпоративна сигурност“
ТЕМА :
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ЗА КОРПОРАЦИЯ.ВИДОВЕ КОРПОРАЦИИ.ОСОБЕНОСТИ“
Студент : Камен Асенов Каменов ПРОВЕРИЛ:
Факултетен номер : 171912023 ас. Илияна Костова
Курс- пети, ЗНС- поток Б
2022 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:


  1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ЗА КОРПОРАЦИЯ.

  2. ВИДОВЕ КОРПОРАЦИИ.

  3. ОСОБЕНОСТИ.

  4. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ.


1.ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ЗА КОРПОРАЦИЯ.
Исторически определенията за същността на корпорацията еволюират по следния начин.
Понятието "корпорация " произлиза от латинската дума "corporacio", което в превод означава "съюз на хора с общи интереси"
Първоначалното определeние за същността на корпорацията в съвременното звучение , което датира от 1972 г. се дава от Алчиън и Демсетц (Alchian, Demsetz). Те разглеждат корпорацията като" спирала от договор".
Следващото определение за същността на корпорацията е предложено от Гросман и Харт (Grossman, Hart) през 1986 г. Те разглеждат корпорацията като "съвкупност от физически активи, които са съвместно притежавани". Новият елемент тук е собствеността, чието разпределение оказва влияние при вземането на решения в условия на непълни договори (incomplete contracts). На основата на това определение активно се развива подхода за правата на собственост при корпоративното управление. Същевременно това определение не отчита всички интереси, и по-специално интересите, проявяващи се извън собственическите отношения, които съществуват в корпорацията.
Настъпилите промени във вижданията за същността на корпорацията намират израз в дефиницията, дадена от Р. Монкс и Н. Миноу:Корпорацията е създаден механизъм, с който се осигурява възможност различните негови съставни елементи да съдействат с капитал, знания и труд за максимизиране на изгодата за всички тях”. . Тя вече се разглежда не като “фиктивно лице”, а като структура, в която отделните страни имат своята степен на отговорност и интереси при разпределението и използването на ресурсите и съответно при определяне насоките на развитие на корпорацията с оглед постигане на своите изгоди.
През 1997 г. Раджан и Зингалис (Rajan, Zingales) дават ново определение за същността на корпорацията. Според тях корпорацията представлява "спирала от специфични инвестиции: комбинация от взаимно специализирани активи и хора". За разлика от първото определение, тук се обръща внимание, че корпорацията представлява много по-сложна структура, която не може лесно да бъде възпроизведена. Различието на това определение с предоставеното от Гросман и Харт е в това, че при него се ситуират интереси на всички страни, които взаимно са специализирани към корпорацията и нейните продукти – работници, доставчици, потребители и т.н. Тези страни формират група от несобственически слой, който има отношение към разпределението на ресурсите и оказват съществено влияние на икономическите резултати на корпорацията. Тази група образува категорията на заинтересованите лица (stakeholders).
Групата на заинтересованите лица е сравнително постоянна величина и в основни линии включва работещите в корпорациите, доставчиците, потребителите, кредиторите, правителството и местните власти, екологични организации и други в зависимост от спецификата на корпорацията.
Посоченият подход към корпорацията е все още дискусионен, въпреки че има много силни аргументи в негова полза. Неговото развитие е специална тема на множество разработки.
Доналдсън и Пристън изброяват една дузина книги и над 100 статии, появили се в научните списания, които се занимават с изследване на заинтересованите страни.. На първо място се дава по-широка и по-пълна представа за корпорацията като социално-икономически феномен. На тази основа се развива подхода за корпорацията като институция, която е “социално отговорна (‘corporate social responsibility’) институция". Нейните успехи и неуспехи се отразяват не само на нейните акционери, но и на всички заинтересовани страни и на цялото общество. Корпорацията създава не само материални продукти и постига финансови резултати, но тя е отговорна за поддържането на чиста околна среда, за поддържането или създаването на част от техническата инфраструктура на населеното място, носи определени ангажименти по отношение на образованието, квалификацията на персонала си и т.н. На второ място, интересите на заинтересованите лица не се противопоставят на интересите на акционерите, а в много случаи, те съвпадат или имат обща посока.
Обобщение. Капиталът на група индивиди е организиран в специфичен правно стопански субект: корпорация в англосаксонската система или акционерно дружество - в континенталната. Корпоративната форма на стопанска дейност е сравнително ново явление, което отговаря на конкретни практически потребности.
Тя е: Сдружение от лица, което действа като самостоятелна единица със собствени права, привилегии и задължения.
Това, което прави привлекателна корпорацията за бизнеса, е статутът й на самостоятелно юридическо лице, ограничената отговорност на индивидуалните инвеститори, прехвърляемостта на акциите на инвеститорите и централизираното управление.
Тези характеристики са валидни в голяма степен и за акционерните дружества по континенталната правна система. Според тази система::
*Корпорацията е едно изкуствено нещо, невидимо, недосегаемо, което съществува само в схемите на закона" .
Тя е: Изключително средство за гарантиране на печалба, без отговорност за индивида".
Следователно: Понятието "корпорация " произлиза от латинската дума "corporacio", което в превод означава "сдружение на хора с общи интереси". Това сдружение има статут на самостоятелно юридическо лице, в което функцията "собственост" е отделена от функцията "управление".


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница