Курсова работа По учебната дисциплина: Обща и Възрастова психология
Изтегляне 137 Kb.
|
| отвлекаемост на вниманието. Отвличайки се, човекът също пренасочва, променя посоката за концентрация на психическите сили, но това става без предварително поставена цел. В качеството на причина за отвличане на вниманието встъпват силните звукове, миризми, цветове, неочаквано появяващи се предмети, хора, животни, опасни събития, силна болка и т.н. Тук отклоняването на вниманието е биологически или личностно детерминирано.
Анализът на двете свойства – устойчивост и превключваемост – показва, че тяхното проявление е обусловено от поддържане само на един обект в центъра на съзнанието. Базирането само на тези две свойства може да създаде предпоставка за формулиране на непълен извод, че вниманието е предназначено да осигури реализиране само на една дейност. В живота обаче често се налага да се извършват едновременно повече дейности. Подобна паралелност се осъществява в резултат на формиране на друго свойство, определено като разпределеност на вниманието. При какви условия е възможно изпълнение на две и повече дейности, но реализирани в един и същ интервал от време? Обобщаването на данните от експерименти, които са проведени с цел да се отговори на този въпрос показва, че разпределеността на вниманието е възможно, когато се придобият съответни навици. В качеството на илюстрация за механизма на разпределяне на вниманието ще приведем експеримента на Елизабет Спелке и Уилям Херст. Преди тях е извършван опит, при който на изследваните се възлага задача да четат и едновременно с това да пишат. Спелке и Херст конкретизрат експеримента, като ангажират двама студенти. Те (в продължение на един семестър и по един час на ден) четат за себе си разкази и едновременно с това пишат думи, които експериментаторът им диктува. Всяка дума се съобщава, записва се от студента, след това се диктува следващата и т.н. Първоначално двата вида дейности се изпълняват трудно – в сравнение със самостоятелното им осъществяване. И по-точно скоростта на четене чувствително се понижава. Постепенно обаче – след шестата седмица – скоростта на четене се увеличава и достига своята обичайна скорост независимо, че паралелно с това се пишат и думите. При това четенето не става механично, а като напълно се осъзнава съдържанието на разказа. След това студентите получават друга задача: успоредно с четенето да записват не продуктивната дума, а да отразяват писмено нейната категория. В продължение на две седмици студентите се упражняват в нейното решаване. Първоначално тази задача се решава бавно и трудно, но постепенно скоростта на четене се увеличава, а думите успешно се конкретизират. Успешно извършване на двете стойности може да се обясни с формиране на навици за тях. Тези дейности могат да се реализират с малка част от вниманието. Успоредно с формиране на двете действия като навици се придобива и друг навик – за проява на двойно внимание. Именно тази разпределеност на вниманието осигурява едновременност в изпълнението на две дейности. Съществува и друго обяснение за паралелно извършване на две дейности, но то се отнася за случаите, когато едната от дейностите е развита до равнище на навик, а другата – не е автоматизирана. Тогава неавтоматизираната дейност стои в центъра на съзнанието, а дейността, която е развита до равнище на навик – заема периферна част на съзнанието. Такъв е случаят с шофьор, който следи непрекъснато извършващите се промени на пътната обстановка (неавтоматизирана дейност) и превключването на скорости, светлини и т.н. (дейности – развити като навик). Двете дейности се извършват едновременно в резултат на възможността да се концентрират психични сили (макар и в различна степен) на повече от един обект. Тази възможност също е плод на развитие, на научаване. И колкото натрупаният опит е по-широк, толкова и разпределеността на вниманието се проявява по-ярко, а извършваните дейности се характеризират с по-голяма качественост и бързина. Общото в проявлението на трите анализирани свойства на вниманието: устойчивост, превключваемост, разпределеност е, че те могат да бъдат съзнателно регулирани с цената на волеви усилия. Съществуват и други свойства, които не подлежат на волеви контрол. Едно от тях е обемът на вниманието. Това е свойство, което характеризира количествената, времевата, пространствената страна на полето на вниманието. И по-конкретно тук става въпрос за количеството обекти, които могат да бъдат обхванати, но за кратък отрязък от време. Този период от време трябва да бъде толкова продължителен, че да осигурява отчетливо едновременно възприемане на група предмети и същевременно да не позволява превключване на вниманието от един обект на друг. Изследванията показват, че обемът на вниманието може да се определи, ако съвкупността от предмети се възприемат само в продължение на 1/10 от секундата. Възможността на човека едновременно да възприема по-малък или по-голям брой предмети се обуславя от две условия: от възрастта и от смисловата свързаност на възприеманите предмети. Експерименталните проучвания свидетелстват, че обема на вниманието при възприемане на несвързани предмети (числа, букви, геометрични фигури) у възрастният човек се движи в границите от 4 до 6 обекта. При детето в полето на вниманието попадат 2-3 обекта. Обемът на вниманието рязко се увеличава, когато се възприемат предмети, между които има смислова връзка. Тогава в полето на вниманието могат да се задържат до 16 предмета. Причината за разширяване на обема се състои във факта, че човекът възприема едновременно съвкупност от обекти. Той ги обединява в смислови гнезда и така се получават комплекси от предмети. Друго свойство на вниманието, което се проявява без усилия на волята е Изтегляне 137 Kb. Сподели с приятели:
|